Refan-728×90-July-2019

Родители плащат хилядарки за частно училище, за да чуват от децата жаргони от типа “страдам” и “гния”

80% от родителите се доверяват единствено на детето си за информация, свързана с училищния живот. Това сочат резултатите от изследване степента на отчужденост на родителите към училищния живот на техните деца, резултатите от което бяха представени в Югозападен университет “Неофит Рилски” вчера в присъствието на зам. министъра на образованието инж. Таня Михайлова. Форумът предизвика голям интерес и заседателната зала в Първи учебен корпус се оказа тясна да побере повечето от 200 директори, учители и психолози от областите Благоевград, Перник и Кюстендил, дошли обединени от идеята да се идентифицира и реши проблемът с комуникацията между родители и учители, и съпътстващата загуба на доверие в българската образователна система.
Събитието откриха началникът на РУО – Благоевград Ивайло Златанов и зам. ректорът на ЮЗУ проф. д-р Георги Апостолов. Встъпителни думи отправи и евродепутатът Асим Адемов, по чиято поръчка е направено изследването на базата анкетирането на 1000 родители на ученици от 5 до 12 клас.
“Слава богу, картината в българската образователна система все още не е апокалиптична, но изследването даде възможност да засечем някои тревожни тенденции, които, разбира се, аз в моята практика като учител и директор бях забелязал. Става въпрос за едно отчуждение на родителите от училищния живот на децата им. Това не е от полза нито за училището, нито за децата, нито за учителите. Бих искал да акцентирам на факта, че голяма част от родителите до голяма степен получават информация за ставащото в училище от децата си. Това по принцип не е лошо, но да не забравяме, че тази информация в повечето случаи е изкривена, субективна. Мен лично ме притеснява и че когато стане проблем, тези родители идват в училище с агресия, зле настроени и не търсят разрешаване на проблема вътре в училището, не се обръщат към училищния психолог, което също не е правилно. Така че идеята на форума е да се опитаме да привлечем родителите като партньор на училището, а не както досега – да бъдем от двете страни и взаимно да се обвиняваме кой е по-виновен”, подчерта А. Адемов.
Според резултатите, представени от Анастас Стефанов от изследователския център, извършил националното проучване, 8 от 10 родители са доволни от училището, влиянието, което то оказва, материалната база и образованието, което детето им получава; трима от 10 родители не знаят дали детето им е ставало свидетел на агресия. Статистиката показва, че при проблем с агресия 45 на сто от родителите казват, че ще се срещнат с класния ръководител, 26% – че ще уведомят директора, 15% ще разговарят с децата си, а само 2% от анкетираните ще искат среща с психолога на училището. В същото време само 36% от родителите знаят, че вече има училищни психолози.
А. Стефанов отбеляза и че близо 1/3 от анкетираните родители заявяват, че не познават директора на училището, в което учи тяхното дете. “Това, бих казал, е сериозен проблем – по простата причина, че детето не е в това училище за един срок или една година. 93% от родителите казват, че познават класния ръководител на тяхното дете, което е нормално, но притеснително е, че има родители, които не го познават”, анализира социологът.
По думите му 84% от родителите отговарят, че получават информация за своето дете основно на родителски срещи, но те не са много често през учебната година, или, както поясни А. Стефанов – два пъти в годината. “Затова тук говорим за доста тревожна периодичност на комуникацията”, коментира той и добави, че 41% от родителите комуникират с класния ръководител с телефонни разговори. Много ниска – едва 7 процента, е електронната комуникация между родителите и класния ръководител и е необходимо по-сериозно използване на новите технологии в образователната комуникация, е мнението на социолога.
Съответно 5% от родителите декларират, че никога не посещават родителските срещи на своето дете, 14% – рядко, а по-малко от половината анкетирани са отговорили, че винаги присъстват на родителските срещи.
Тревожни данни се получават при въпроса как се информират родителите, ако детето им има затруднения в ученето, отбеляза социологът. Според него 77 на сто от родителите отговарят, че от детето, а само под една пета от родителите се информират от училището. 44% от анкетираните споделят, че детето им има трудности с учебния процес, а 46 на сто – че няма. От първата група родители 42 на сто казват, че помагат на своето дете у дома, че използват частни уроци – малко над една трета от родителите, а едва на трето място е консултацията с учители по предмета. Това говори за “скъсана връзка родител-училище и родител-учител, като се търси решението чрез частни уроци, курсове и школи”, коментира Стефанов. Той подчерта и че едва 4 процента от родителите са разговаряли по този проблем с класния ръководител.
Тревожен е и фактът, че само 47 % от анкетираните разговарят за училищното ежедневие с децата си всеки ден, 13% признават, че правят това веднъж седмично, а 5% – веднъж месечно.
“Много ми е трудно да говоря след тези резултати, защото, дали ни харесва, или не, до голяма степен представеното отразява действителността”, призна зам. министърът на образованието инж. Т. Михайлова и изтъкна, че става все по-необходимо да се възстанови доверието към образователната система от страна на родителите.
“Имаме необходимост от ефективност на диалога, да си казваме истината и двете страни да бъдат максимално откровени. Факт е, че когато говорим за информация, тя трябва да бъде максимално обективна. Така се получава, че информацията, която стига до родителите, не е директна, а посредствена и невинаги е напълно обективна. Затова задължение на родителите /не бих казала право, а задължение/ е да проверяват достоверността на информацията. Нека използваме всички канали и възможности за връзка с родителите и да не забравяме, че живият контакт си остава най-достоверен, защото можем да видим емоцията и отношението.
Кой всъщност представлява училището в очите на родителите? На първо място това е човекът, на когото най-много имат доверие и най-често контактуват, за съжаление това невинаги е класният ръководител. А ние очакваме от класния ръководител да направи чудеса. Затова индивидуалният подход е най-добрият”, отправи съвет зам. министърът и призна, че педагогическият съветник и психологът по-трудно се налагат като страна в контакта с родителите, защото все още майките и бащите смятали, че когато синът или дъщеря им трябвало да отидат при съветника или психолога, всъщност децата им са наказани.
“За съжаление отношението към родителските срещи е лесно обяснимо – невинаги родителите искат да чуят и не искат да има други свидетели на разговори, разминаващи се с очакванията им. Да, естествено, като родители искаме децата ни да са най-добри, но трябва да имаме очи, да предусетим проблема, за да им помогнем, и тук доверието е ключово”, каза още инж. Т. Михайлова и подчерта, че би искала всички училища да са успешни.
Деканът на Факултета по педагогика доц. д-р Траян Попкочев пък представи резултати от собствено изследване, като акцентира на девалвацията на учителската професия, застаряването, феминизацията на образователната гилдия, дефицит на качества, криза в институционалното доверие.
“Ако трябва да сме коректни, не всички сме това, което трябва да бъдем като учители”, сподели доц. д-р Попкочев. Той говори за тристранното партньорство между родители, ученици, родители и изтъкна, че все по-малко се усеща ролята на училищния педагог и психолога, според него те имат само диагностична функция.
Анализ по темата направи и социалният антрополог д-р Харалан Александров, който отбеляза, че сложността на днешното време създава несигурност в родителите, което се отразява в отношенията с децата им, а очакванията към образователната система са все по-високи.
Специалистът разказа и за отношението към образователния процес и авторитета на образователната институция на ученици от престижно частно училище в столицата. На родителите /плащащи значителна сума пари за обучението на децата си/ им направило впечатление, че тийнейджърите често използват понятия като “страдам” и “гния”, и разтревожени се обърнали за помощ към социалния антрополог. Оказало се, че “страдам” за учениците означавало да учат и полагат усилия, а под “гния” разбирали да не правят нищо или пък да се отдават на развлечения и забавления. “Общо взето, идеалът е, ако можеш да “гниеш” цял живот. Това беше такъв шок за родителите, че се наложи да вляза в своята терапевтична роля”, разкри Харалан Александров.
Добри практики за партньорство с родителите сподели психологът на Неврокопската професионална гимназия в Гоце Делчев Марияна Гюрова, а дебатите на форума, продължил близо 3 часа, бяха повече от интересни и оживени. Те тръгнаха от учебните програми и дисциплините, заложени при подготовката на бъдещите педагози, минаха през пушенето на марихуана от ученици, авторитета на българския учител и училище, и стигнаха до “образователната роля” на тв риалитито “Биг Брадър”, за което Х. Александров изрази мнение, че трябва да бъде спряно, тъй като спомага да деградацията на нацията.
Директорът на Националната хуманитарна гимназия Марин Митов повдигна въпроса за мотивацията на учене и учениците, чиито родители са в чужбина.
“Аз лично смятам, че най-важни са социализацията и възпитанието, а знанията, който иска, ще ги получи”, заяви директорът на училището в Рибново Манчо Джуркин.
Млада дама, представила се като Петрова – психолог в дупнишко училище, пък заяви: “Питам се какво ползотворно има в тези родителски срещи, при положение че нищо съществено не се случва на тях. Единственото, за което събираме родителите, е да се оплачем от децата, да искаме пари за помагала, да изгубим час-час и половина от времето на тези хора”, заяви училищният психолог и отправи предложение да се провеждат индивидуални 10-минутни срещи с родителите на всяко дете. На тях първо да се обсъждат добрите страни на детето и то да бъде похвалено, а след това да се обърне внимание на какво вкъщи родителите биха могли да наблегнат. “Подобни срещи ще имат по-добър резултат и ефект”, изрази увереност г-жа Петрова.
Социалният антрополог Х. Александров пък препоръча родителите да не бъдат викани в училище само когато децата им се провинят, а и когато постигат успехи, например представят се добре на състезание, олимпиада…
Изключително емоционално бе изказването и на директора на Професионалната гимназия по механоелектротехника в Петрич Невянка Цанева, която засегна проблема за ниския образователен статус на родителите. “В моето училище само 10% от родителите на учениците имат средно образование, всички други или са с начално или нямат никакво образование. В момента 48% от учениците ни са роми, при положение че бяха 5-6%. И понеже утрешния ден те ще се влеят в обществото и производството, ние сме длъжни да правим важни неща”, заключи Н. Цанева и в потвърждение на думите си разказа за провежданата вече трета година в ПГМЕТ инициатива “На чаша чай”. Така през месеците октомври, ноември и декември в учителската стая бивали канени и събирани по 50 родители на голяма чаша
/порцеланова/ с чай. “Така ние образоваме и се опитваме да кажем едни азбучни неща, които някъде във времето са пропуснати да бъдат казани на родителите. Чувайки проблемите им, ние търсим отговори и се опитваме да им помогнем, да им напомним: Родители, вие сте тези, които сутринта ще погледнете часовника и ще кажете на детето: Хайде, тръгвай на училище!”, разказа директорът на ПГМЕТ и допълни, че сред обсъжданите теми са насилието, агресията, до какво води презадоволяването на един ученик…
След изказването залата аплодира Н. Цанева, а А. Адемов я поздрави за това, че се е изправила пред всички, за да говори открито за проблемите.
По повод казаното от директор на ПГМЕТ специалисти констатираха, че наред с децата някои родители също трябва да минат през училище.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА

 

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

1 Коментар

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *