* Предстои въвеждане на нова квалификация * „Специалист по ранно учене и грижи“, която ще е задължителна за работа с най-малките * Предвиждат се нови задължения за общините и езикова подкрепа за децата, които не владеят български език *
Предстои въвеждане на нова квалификация „Специалист по ранно учене и грижи“, която ще е задължителна за работа с най-малките. Предвиждат се нови задължения за общините, езикова подкрепа за децата, които не владеят български език, а качеството на възпитанието, обучението и грижата ще се измерва с нови стандарти. Всички тези и много други готвени промени бяха съобщени по време на работно съвещание между директорите на детските градини от Благоевградска област и училища с подготвителни групи с експерти от Регионалното управление на образованието.
Срещата, състояла се в Банско, откри началникът на РУО – Благоевград Ивайло Златанов, който изтъкна, че идеята и целта е да бъдат коментирани важни, актуални въпроси, касаещи новата учебна година, предстоящи промени в нормативна база, работата по проекти и национални програми…
„Изрично стигнахме до извода, че тази среща трябва да е индивидуална, без директорите на училища. Когато сме в общ формат, предучилищното образование остава малко встрани, затова се ангажирахме с провеждането на среща само с вас“, каза на директорите на детски градини Ивайло Златанов и изрази надежда, че съвещанието, което бе в рамките на два дни, ще подпомогне работата и реализирането на дейности по детските градини на територията на област Благоевград. В изложението си началникът на РУО отчете ангажираността на зам. кмета по „Социални и хуманитарни дейности” на община Сандански Павлина Караджова и на директора на дирекция „Образование, култура, социални дейности, спорт, туризъм и здравеопазване” в община Петрич Димитър Чолев, които лично присъстваха.
„Надявам се следващи срещи да провокират интерес и от страна на представители на местната изпълнителна власт и от други общини, имайки предвид, че една добра комуникация е само и единствено от полза за вашата, нашата и крайна сметка общата ефективна работа“, изтъкна началникът на Регионалното управление на образованието.
Старши експертът по предучилищно образование в РУО Ивет Здравкова представи и внесе пояснения относно новите моменти и готвените промени, касаещи предучилищното образование. Сред ключовите акценти са добавянето на насоченост към равен достъп и качество, дефинирането на понятието „ранно учене и грижи“, което обединява грижата и обучението в единен процес.
„И тук ще направя малко отклонение. Дори и вчера имах телефонни обаждания от родители с въпрос дали е редно и как може дете да тръгва по-рано на детска градина, преди навършването на тригодишна възраст. Ставаше въпрос за 2.4-2.5 г. Тоест какво се наблюдава? В детската ясла вече им е скучно или деца са я надраснали, а за детската градина им е рано. В такива случаи питам родителите дали, ако направят това нещо, са готови да запишат децата си по-рано и в първи клас. Тръгването по-рано на детска градина означава и по-рано постъпване в училище, а това повдига и въпроса дали са покрити държавните образователни стандарти. Или казусът тръгва от яслената възраст и след това стига до прехода към училище“, сподели за ситуации, очевидно очертаващи се като нова тенденция, старши експертът и изрази надежда, че готвените промени в нормативната база ще бъдат много ползотворни, за да подпомогнат работата на всички, свързани със системата на предучилищното образование.
Сред идеите и предложенията на МОН са да бъде въведена нова квалификация – „специалист по ранно учене и грижи“. „Тя цели да гарантира професионализма и компетентността на хората, работещи с най-малките. Тоест, ако учители от детска градина отидат и работят в групи с най-малките, трябва да притежават подобна квалификация. Това се отнася и за персонала в яслите, яслените групи. За да отговорят на нормативната база и промените в Закона за предучилищното и училищно образование /ЗПУО/, трябва всички специалисти да имат такава квалификация“, обясни Ивет Здравкова.
Друга съществена новост е въвеждането на задължителна езикова подкрепа за деца, които не владеят български език. Подкрепата ще се реализира чрез различни форми – подготвителни езикови класове, индивидуално, интегрирано обучение, както и консултации.
„Това е важна стъпка към равен старт, защото владеенето на езика е основа за успешна комуникация, включването в общността и добро образование. Важно е да се отбележи, че родители ще бъдат задължени да осигуряват присъствието на детето в тези форми, което означава, че тук ще е ключово партньорството с родители и, разбира се, добрата комуникация“, коментира старши експертът по предучилищно образование.
Освен това ЗПУО предвижда и нови задължения за общините. Те са свързани с предприемането на мерки срещу обособяването на детски градини по етнически признак, където има условия. Това, по думите на Ив. Здравкова, е ясен ангажимент за интеграция и приобщаващо образование.
Внимание бе обърнато и на стандартите за ранно учене и грижи, които определят, а и на практика чрез тях ще бъде прилагана новата философия. Въпросните стандарти представляват рамката, по която ще се измерва качеството на възпитанието, обучението и грижата в най-ранна възраст. Те очертават четири основни области за развитие – здравно-физическо и двигателно, познавателно, емоционално-социално, езиково и комуникативно развитие. „Така се гарантира, че грижите за децата ще бъдат цялостни и балансирани, не само обучение, но и здраве, не само здраве и обучение, но и движение“, обясни за философията на промените и цялостната концепция експертът и малко по-късно специално се спря на емоционалната подкрепа, която ще се осъществява и с нова програма за социално-емоционално учене в системата на предучилищното образование наречена „Think Equal“, и тя ще влезе като задължителна по ДГ. В синтезиран вид: програмата е разработена от световни експерти и е с доказани резултати. Въведена е в 39 държави и е част от националната програма на 13. Насочена към деца от 3 до 6 г. и е разделена на три образователни нива, всяко с подходящи за възрастта материали. Включва структурирани занимания по 30 мин. три пъти седмично. Всяко занимание комбинира истории, игри, ролеви ситуации, така че децата да учат чрез преживяване. За всяко ниво са заложени около 24 разнообразни ресурса и 90 учебни сценария, материали за разпечатване, домашни активности и филми за включване на родителите и подкрепа за ученето у дома. Също така е въведен инструмент за мониторинг и оценка, ясни са и етапите за въвеждането на подкрепа на учителите.
„Ще преминете през обучение, за да може да ползвате програмата, а не просто да учите нещо, което не знаете как да прилагате“, съобщи на директорите, респективно учителите, Ивет Здравкова.
Що се касае до стандартите, те поставят фокус върху качеството на средата, в която растат и се развиват децата и определят изисквания за здравните грижи – храненето, времето за почивка и игра, възможност за избор на детето в ежедневните му дейности, проследяване на индивидуалните постижения…
„Новите стандарти поставят фокус и върху взаимодействието между различните специалисти и участници – педагозите, медицинските лица, родителите. Основните принципи в отношенията са доверие, уважение и подкрепа. И тук ще допълня, че не става дума за наставничество, а за партньорство, защото родителят е първият и най-важен възпитател“, изтъкна Ивет Здравкова. А дали стандартите наистина се прилагат ефективно и устойчиво, то това ще се гарантира чрез системата за управления и контрол на качеството. Тя ще обхваща области като достъп, персонал, съдържание, наблюдение, оценка и не на последно място – мониторинг на процесите в детските градини и ясли. Съответно Регионалното управление на образованието ще осигурява обучения, методическа подкрепа и мониторинг, което и в момента се случва. От РЗИ /Регионалната здравна инспекция/ пък ще контролират спазването на здравните изисквания, ще провеждат обучения по хранене, безопасност и ще извършват проверки при необходимост.
„Така се изгражда интегриран модел на качество, в който здравните и образователни структури действат заедно с обща цел – здрави, щастливи и развиващи се деца“, обобщи Ивет Здравкова.
Изключително важна е и темата за прехода от детската градина към училището, защото този период е преломен за детето и може да повлияе на неговата мотивация, да доведе до тревожност, чувство за непринадлежност. Изследвания показват, че при преживяване на плавен преход децата демонстрират след това по-добри взаимоотношения с учители и връстници, имат по добра самооценка и след това дават по-високи резултати.
„Готовност за училище е не просто да знаеш буквите и цифрите. Тя е комплексна и включва социални, емоционални умения, да споделя, да се адаптира детето. Свързана и е и когнитивни умения – мислене, логика, внимание, комуникация, разбиране, независимост и готовност за регулиране на собственото поведение. Много важен е и позитивният образ в училище – как ще се постигне и след това как ще се задържи и усещането за принадлежност“, анализира експертът и допълни, че детските градини и по-конкретно подготвителните /предучилищните/ групи имат ключова роля, защото дават „имунитет“ и сигурност. Децата срещат елементи от училищната среда, които обаче не са точно копие, а са основно под формата на игра. Но къде точно е балансът, изпуска ли се нещо важно, какви могат да бъдат добрите практики, това бяха част от зададените въпроси към директорите и темите за размисъл.
„Може да споделите неща, който все още не сме видели, да разкажете за вашия опит. Предлагам да помислим над следните въпроси: Къде в нашата област съществуват пречки за плавен преход, липсва комуникация между детски градини и училища, има разминаване между методи, очаквания, недостатъчни ресурси за преходни действия? Как да включим родителите, да ги ангажираме?”, провокира дискусия старши експертът по предучилищно образование и даде думата на директорите.
Впечатление направи, че ръководители на образователни институции в системата на предучилищното образование веднага се възползваха от дадена им възможност. Поставиха казуси, споделиха за предизвикателствата в работата си, а на моменти бяха много активни и експерти ги помолиха да си предават микрофона, за да могат всички да чуят и да се включат в обсъждането на поставените въпроси. Директорка на детска градина, която е единствена за даденото населено място, разказа как за тази учебна година, в четвърта възрастова група, тоест за първи клас, са „изписали“ 34 деца. В училището, което също е едно в общината, постъпили 20 и не успели да направят две паралелки. По думите на директорката и учители,„обработили“ 4 майки на деца от ромски произход в трета група, като две от тях нямали навършени 6 години към 15 септември.
„Те си подадоха заявления, но настояваха да им бъдат издадени удостоверения. Направихме няколко родителски срещи, а също и диагностиката за готовността за училище. Децата получиха много нисък процент, не можаха да покрият държавния образователен стандарт. Обясних, че в такъв случай не мога да издам удостоверения, при което бях заплашена, че ще пуснат жалба за това, че задържам децата. И в крайна сметка издадох удостоверения. Наредбата казва, че децата трябва да имат навършени 6 г. в годината, когато ще постъпва в 1 клас. Въпросът ми е към колегите директори: Какво правят в такива ситуации? Да, вероятно в елитните детски градини нещата се случат както трябва, но в детски градини, където 70% от децата са от ромския етнос, нещата стоят по друг начин”, описа ситуацията със загриженост и едновременно с това откровено директорката.
Нейна колежка от друга ДГ пък разказа как „пускали“ деца на 6 г., защото в противен случай в училището нямало да могат да направят паралелка в 1 клас и така всъщност се въртели в омагьосан кръг.
Старши експертът по начално образование Анета Марянска коментира, че е запозната с казусите, още повече че лично и поименно е проследила къде е отишло всяко едно от децата, постъпващи в 1 клас, колко от тях са с удостоверения. Сподели и че е била на среща в София с експерти по предучилищно, в това число и с държавния експерт в МОН г-жа Георгиева.
„Повдигнах въпроса да се промени текстът в наредбата за предучилищното образование, с който се дава право един вид на родителя на определи училищната готовност. Поправете ме ако греша, но за мен е така. Родителят определя училищната готовност на детето и подава към вас заявление да издадете удостоверение и то на 6 години да постъпи в 1 клас. Ежегодно в 1 клас имаме записани 6-годишни деца”, каза А. Марянска и конкретизира, че за настоящата учебна година шестгодишните първокласници са 100 на брой. Това само по себе си повдига и въпроса: Ако сега училища „дърпат“ шестгодишни деца, за да си направят паралелките в 1 клас, то какво ще правят догодина и дали на места няма да се стигне до нулев прием просто защото може да няма нито седем, нито шестгодишни деца за постъпване в училище.
Притеснителен е и фактът, че за настоящата 2025/26 г. 40 първолаци са записани с декларации, тоест родителите декларират тяхната училищна готовност. От тях само три разполагат с документи, че са ходили на детска градини. Останалите не са се обучавали.
„Наред с идващите от чужбина има и такива, които са били в даденото населено място /б. р. тоест по домовете си/, но не са били обхваната нито на 4-, нито на 5-, 6-годишна възраст. И това, което ми отговори г-жа Георгиев /б.р. държавният експерт по предучилищно образование в МОН/, е, че тълкуванието за определянето от страна на родителя не е вярно. Родителят може да поиска, но вие сте хората, които преценявате дали детето има необходимата училищна готовност и дали да му издадете такова удостоверение“, каза на директорите старши експертът по начално образование и ги посъветва наистина да прецизират издаването на удостоверения.
Станаха ясни и случаи, в които родителите не успели да запишат децата си в желаните от тях училища и искали да ги върнат пак в детската градина – да повтарят предучилищна група. Последният такъв казус е от съвсем скоро, или две седмици след началото на учебната година. Майка на 6-годишен първокласник настоявала детето й да бъде отписано от училище и върнато на ДГ. Дали желанието на родителката е удовлетворено, не стана ясно, но е факт, че подобни ситуации са свързани със сериозни предизвикателства, още повече че има издадено удостоверение от детското заведения, а данните за отписани и записани деца вече са „налети“ в НЕИПУО /Националната електронна информационна система за предучилищно и училищно образование/.
„Що са касае до децата, които не са посещавали детска градина и биват записвани в училище с декларации, тоест родителите декларират тяхната училищна готовност, от МОН казаха, че това е нарушение“, заяви А. Марянска.
По време на срещата в отделен панел бе коментиран проект „Силен старт“ в подкрепа на предучилищното образование. Той, както бе изтъкнато, е прекрасна възможност децата да бъдат колко си може по-подготвени за 1 клас и да не се налага там да се водят часове за езикова подкрепа. Важно е да се отбележи, че сред промените в закона, които все още не са приети, но вече минаха на първо четене в Народното събрание, е да се дава възможност на учениците в 1 клас да повтарят. Най-определящо за прилагане на тази мярка ще е недоброто владеене на български език.
А самата дискусия бе изключително оживена и ползотворна. Бяха засегнати и редица други въпроси, в това число и за приобщаващото образование. С оглед важността на темата вестник „Струма“ ще публикува коментарите, насоките и изобщо целия панел за приобщаващото образование в отделен материал.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
