Ръководителят на катедра “Финанси и отчетност” в ЮЗУ доц. д-р Елена Ставрова: Съберете парите си в една банка, управлявайте ги с телефона си и спестявайте в това, което харчите, за да се справите с последствията на очакващия ни след пандемията икономически срив

Доц. д-р по икономика Елена Ставрова е ръководител на катедра “Финанси и отчетност” при Стопанския факултет на ЮЗУ “Н. Рилски” – Благоевград. В тези дни, когато благоевградският университет е организирал дистанционно обучение заради заразата, тя намери пролука в доста натоварената си програма, за да даде на читателите на в. „Струма” някои практични съвети, свързани със спестяванията им и сметките, които трябва да плащат в това време на повсеместна карантина и мрачни прогнози за тотален срив на икономиката, както и защо в момента единствено банките не са застрашени от фалити.

– Доц. Ставрова, какво ще посъветвате един човек, който има скромната сума от 5000 лв. в една банка, останал е без работа и с тези пари трябва да се опита да преживее през следващите няколко месеца?

– Сега, както нямаме нормален достъп до банково обслужване, плащането на сметките трябва да стане с мобайл-банкиране, където таксите са малки – от 0,25 до 0,50 лева. То ни дава възможност чрез едно приложение от дивана вкъщи да си уреждаме сметките и да контролираме парите си. С него чрез една проста и лесна регистрация на доставчик може да си платим сметките за ток, вода, телефон, да блокираме и отблокираме банкови карти, да получим нова дебитна карта и всичко останало, каквото се сети човек. Масовото разпространение на мобилни телефони поставя в ръцете на всеки заинтересован и интелигентен гражданин възможност да бъде активен при вземането на своите бързи и адекватни финансови решения. Това е особено важно за малките населени места, където липсват банкови клонове, не са инсталирани банкомати. Удобно е и за възрастни хора, които са трудноподвижни, но активни и могат сами да управляват средствата си, без да напускат домовете си. Представете си картината на пълна карантина, при която банките са затворени и нямаме физически достъп до спестяванията си. Това, което сега се случва, например в Италия, единственото решение е мобилното банкиране. За толкова важната ни финансова грамотност аз съм поела своята мисия – да информирам, да съветвам, да предлагам алтернативи – защото информираният избор води до правилното решение.

И тук не става въпрос само за управление на остатъците по сметки в банката. Тук става въпрос за комплекс от решения, които всеки съзнателен гражданин трябва да взема, а именно: поддържането на един „недосегаем, блокиран“ резерв от поне две месечни заплати, ние ги наричаме „бели пари за черни дни“, по света ги наричат „money for rainy day”, но смисълът е един и същ. Става въпрос за вземане на решения за ползването на т.нар. „бързи кредити” или „пари до заплата” – какви рискове носят и какви могат да бъдат последствията от ползването им. Също така използването на кредитни карти – даващи възможност за дистанционни покупки, но в същото време натоварени с високи лихви и такси за обслужване. Не трябва да подценяваме и грижите за здравето. Макар че всички правим задължителни осигуровки за здраве, споделени с работодател, в това състояние на здравната система се налагат значителни доплащания, които невинаги са по силите и възможностите на гражданите. Затова съветвам своевременно решение чрез допълнително здравно осигуряване в осигурителна компания. Там се предлагат и такива с инвестиционен характер, които носят и доходност. Вноските в осигурителни схеми са освободени от данъци и са добра инвестиционна възможност.

Всички сме свидетели на ниските или почти нулеви лихви по депозитити. Гражданите със спестявания могат да предпочетат инвестиции в колективни инвестиционни схеми, където формират пакети според нивото на риск, който са съгласни да поемат, и сумата, с която могат да участват. В тези пакети се включват книжа с фиксиран доход, но и книжа, чиято пазарна доходност варира в зависимост от състоянието на световните фондови пазари и оцененките на пазарните индекси. Чрез тези пакети може да се постигне добра доходност, сравнено с доходността на депозитите в банкова институция. Не трябва да подминаваме и факта, че и тук доходите от такава инвестиция са освободени от данъци.

Това са все алтернативни решения, за които динамичният, отговорен за себе си гражданин трябва да мисли и да не отлага във времето. Рисковете от загуба на работоспособност поради заболяване или навършване на възраст, настъпването на катастрофични събития или природни бедствияя също могат да бъдат управлявани чрез доброволно допълнително пенсионно осигуряване и богата гама застрахователни продукти. Ние заплащаме „Гражданска отговорност” за автомобили, т.е. грижим се за автомобилите си повече, отколкото се грижим за своето здраве. Тук императивният характер също има своя смисъл, но когато настъпи рисково събитие, най-напред обвиняваме държавата и управлението. А самите ние не сме направили нищо, за да ограничим ефекта от тези рискове.

– Повечето българи обаче държат спестяванията си в старомодните банкови влогове, които не носят никаква доходност. Ако те са разпилени на малки суми в няколко банки, кое е по-добре – да ги остави ли, или да ги събере в една сметка?

– Аз бих ги събрала в една банка – те са защитени, защото ще са под сумата от 100 000 евро, и бих ги инвестирала в инвестиционна схема.

– Предвид очакванията да минем към еврото, трябва ли да обръщаме отсега всичко в евро, или левът ще си остане достатъчно стабилен?

– Преминаването към еврото се отложи, а сега предвид кризата – за неопределено време. Въпреки обещанията на депутатите в промяната на Закона за валутния борд обаче, остана клаузата за договаряне на валутния курс на етап преминаване към евро, което означава, че ще се поиска мнението на всяка от централните банки – членка на системата на европейските централни банки, за курса на присъединяване. В такива времена, според нашите условия, най-сигурна инвестиция е тази в недвижими имоти. Принципът е: спестяваш в това, което харчиш. Някои поставят като алтернатива инвестицията в злато, защото то също непрекъснато увеличава цената си, но моето мнение е, че тези, които лансират тази идея, са производителите на изделия от злато, тъй като те са основните печеливши.

– По спомени за миналата година печалбата на банките в България е над 1,4 млрд. лв., от които 1,1 млрд. са от такси. Това нормално ли е в една от най-бедните страни в ЕС?

– Причината печалбата на банките да е толкова висока е, че те печелят основно от такси, отрицателните лихви по депозитите гони клиентите им към алтернативни вложения, а банковите акционери – собствениците, не са свикнали да губят. Реалните заплати в сектора загубиха темпо, в момента двойно по-високи заплати се получават в застраховането и пенсионното осигуряване, а ако банките са толкова безконтролни, то е защото имат много силно лоби в парламента и банковите ни закони са цинично лобистки.

Там има клаузи, за които в Европейския съд за правата на човека от въздуха се печелят дела, но въпреки това законодателството не се сменя.

– При това положение, в банка или в буркан?

– Заедно със здравето и семейството българинът винаги е поставял на челно място в приоритетите си сигурността – сигурността на дома, на спестяванията, на доходите си. А банките са институции, които не спират работа поради вируси, пандемии… Всички виждаме, че заедно с медиците на работните си места са и банкерите, защото искаме да си получим навреме заплатите, пенсиите, да си заплатим сметките, да си платим данъците. Трябва да е ясно – в банката парите ни са на по-сигурно място, отколкото у дома под дюшека. Още повече че и за спестяванията под дюшека не можем да очакваме доходност от лихви.

– Какво се промени в банките, че всички ние усетихме промяната в цените на услугите им, и то все в посока нагоре?

– В целия свят има финансово-икономическа криза и за жалост я усеща най-вече обикновеният гражданин. Разбира се, българската банкова система благодарение на механизмите на паричния съвет премина през кризата, устоявайки. Тук нямам предвид фалита на системно важна банкова институция, но на всеки стана ясно, че обстоятелствата имат политико-икономически характер и неефективният надзор на централната банка има възлова роля за това. Не така се случи кризата в развитата част на Европа – там фалираха банки, без това да предизвика национални катастрофи, защото механизмите за гарантиране правата на вложителите сработиха в правилния момент. Но ехото откликна и у нас, предизвиквайки сливания и изкупувания на банки и редуцирането на броя им се счита за нормален процес на концентриране на икономически потенциал. Това обаче, което обикновеният гражданин понася след това, е поскъпването на цените на банковите услуги, намерило изражение дори в повишаване в пъти на някои услуги.

– Защо?

– Защото и банките са принудени да се променят – в резултат на конкуренцията на новите участници на този пазар, които са главно компаниите, предлагащи финансови услуги без кредитиране. Значителните инвестиции, които те трябва да направят в софтуер, хардуер, достъп до световни платежни системи, обучение на персонал и др., имат своята висока цена, която те трябва да заплатят, за да бъдат конкурентоспособни. Но това пък дава възможност да предложат на клиентите си нови банкови услуги, вързани с управление на депозити, инвестиции в онлайн режим, и достъп от всяка точка, в която има интернет връзка.

Какво прави висшето икономическо образование, което трябва да подготви кадри за толкова динамично променящата се финансова индустрия?

– Висшето образование е сравнително консервативна система, която не може да променя ежегодно своите програми. Тя е силно зависима от няколко фактора. Първо – от качеството на входа, т.е. равнището на преподаване и подготовката в средното образование. И отлично работещият университет не може да постигне световни нива, ако е необходимо да наваксва пропуските на системата на средното образование по отношение на подготовката по математика, информационни технологии, владеенето на български и чужди езици. Дори да положи усилия, това изисква много усилия и разход на време, които са предназначени за постигането на други цели.

Второ – висшето образование не определя развитието на реалния сектор – индустрия, услуги, международни връзки и контакти. Дори свръхподготвени инженери за работа в ядрени централи или конструктори на самолети да подготвя един университет, ако няма кой да ги наеме, то усилията му остават безрезултатни и разходите по тяхното обучение – захвърлени на вятъра. Многогодишните опити за синхронизиране на интересите на висшето образование и бизнеса дават частични резултати и вината за това не е в университетите. Силно ограниченият прием на студенти в икономическото направление поради диспропорции отпреди 15-20 години, по моя скромна преценка, е временно решение и не намалява интереса на кадидат-студентите към тях. Защото всеки знае, че всяка фирма трябва да бъде управлявана, да има квалифициран счетоводител, екип от отговорни за финансовите решения лица. Подготвени кадри се търсят също от държавната администрация, контролните и надзорни органи, от инвеститори от чужбина. И понеже за подготовката на един студент по финанси, счетоводство, мениджмънт, маркетинг, туризъм не се изискват значителни инвестиции, конкуренцията на държавните университети среща засиления интерес на частно финансираното образование. Няма нито един частен университет, който да подготвя студенти по математика, физика, химия – все специалности, определяни като приоритетни в образователната политика. Това високо ниво на конкуренция принуждава нас, работещите в тази област, да търсим нови решения, да предложим конкурентни образователни програми, които биха намерили своето търсене сред кандидат-студентите. И ние го правим непрекъснато. Например в нашата катедра имаме нова магистърска програма „Дигитални финанси”, която ще подготви младите икономисти за работа във финансови институции в дигитална среда. Защото тези дигитални технологии намират своето приложение не само в банковото дело, те са в застраховането, в пенсионното и здравно осигуряване. Тази магистърска програма е особено атрактивна за студенти, получили подготовка в областта на информационните технологии, чужди езици, управление на персонала и външни комуникации, защото намират много успешна реализация в западни компании, които са аутсорствали свои дейности у нас. Разбира се, катедрата ще продължи да приема и студенти по традиционните специалности и магистърски програми като финанси, счетоводство и контрол, счетоводно-финансов мениджмънт. И аз съм горда с българина, който, въпреки всичките си несгоди, беднотия, несигурност, високи цени, болести и пандемии, все още държи детето му да се изучи. Да заповяда – ние сме насреща.

Разговаря ВАНЯ СИМЕОНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

1 Коментар

  1. Николайко Перник

    О, Боже, ела си прибери вересиите! Бившата машинописка на Божков почнала да дава акъл за финанси!!! “Кога стана калайджия, кога ти почерня задника” казва народът за такива екземпляри…

    Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *