Световната звезда Бойко Цветанов в Благоевград: Директорите на оперните театри в България ги обсебват като своя собственост, не приемат чужди идеи, не развиват млади таланти…

„В последните години от българската сцена не е излязла нито една нова оперна звезда. Страната ни беше сред водещите на световните оперни сцени, за съжаление говоря в минало време, тъй като сега виждам едно егоистично отношение към оперното пеене. Говоря за директорите на оперните театри, които ги обсебват, превръщат ги едва ли не в своя собственост, без да се стремят да развиват млади таланти”. Това заяви вчера на пресконференция след първата фестивална вечер на петото издание на „Blagoevgrad Blues & Jazz Festival” първият ученик на Борис Христов и негов любимец Бойко Цветанов.

Миналата вечер фестивалът стартира с нестандартен микс от джазова и класическа музика. Откриха го оркестърът на благоевградската Камерна опера, който свири със сръбския флейтист Деян Гаврич, сред чиито изпълнения бе премиера на творбата „Лудо хоро“ на Драгана Йованович, и оперните певци Б. Цветанов, младият му колега Стоян Бончев и виртуозният пианист, композитор и преподавател по пеене в САЩ Алекс Зографов с авторския му проект „Операта среща джаза“.

„Това състояние на операта в България ме натъжава“, призна маестро Цветанов и обясни: „Ние тримата направихме една фондация за развитие на млади таланти, но с тези директори се работи трудно. Те затварят като че ли вратите си за чужди идеи и не мога да разбера защо е така и защо не си помагаме. Много години не съм бил в България, тази година през януари направих 40 г. на оперна сцена, от тях 26-27 г. са извън България. Наблюдавам, че навсякъде по света хората работят заедно, помагат си, отворени са един към друг, а тук дори не може да се направи един концерт, една малка изява дори като майсторски клас например, с който не се стремим да печелим пари, както правят много други, напротив, защото натрупването на опит, който имаме и аз, и Алекс, трябва да се реализира. А не се получава. В обратния случай, когато един майсторски клас е комерсиален, тогава се помага. Странно е наистина“, откровен бе Б. Цветанов.

С любопитни подробности се включи и колегата му Стоян Бонев: „Бойко се прибра в България преди 5-6 години, след 24 г. солист на операта в Цюрих. Той все още е световна звезда в оперното изкуство и е канен на много престижни сцени по света, но забележете, не е поканен в Софийска опера нито веднъж, а живее на 5 минути от операта. При този диамант на една крачка да не го канят и хората да не го слушат и да се радват на феноменалния му глас, това е престъпление“.

„Ще ви кажа нещо много интересно – продължи откровенията си Б. Цветанов. – Мой колега от хора към Софийската филхармония ме покани да направим заедно концерт в камерна зала „България”. Обърнал се към ръководството, специално към Найден Тодоров, който е главен диригент на филхармонията, да му каже, че ще използваме малката зала, а отговорът му бил: „Ти можеш да пееш, обаче Бойко не“. Още едно тенденциозно отношение. Не мога да разбера с какво му преча на този човек. С Пламен Карталов са се случвали подобни неща още когато бях в Цюрих, два пъти ме кани в София, пристигам за спектакли на „Турандот“, после на „Риголето“, аранжирам програмата си, ангажирам времето си с цялата си любов към българската опера (все пак аз съм започнал през 1979 г. на софийска сцена и това е моята любима опера, на която 10 г. съм бил солист) и отивайки в операта, името ми беше задраскано на два пъти и спектаклите ми бяха отказани, при положение че съм имал и договор. Не говоря празни приказки.

Когато говорех за нови български гласове, трябва да отбележа, че се появиха гласове като Соня Йончева, наистина голяма звезда в световното оперно изкуство, но тя се появи от Женева, където учи, и оттам тръгна. От България няма нова звезда, защото самото обучение в Консерваторията не е на ниво. От известно време съм канен на конкурси в Русия от сестрата на големия диригент Валерий Гергиев, който е и директор на Маринския театър, и съм имал възможността да видя как работят и каква академия са създали, каква невероятна дисциплина има и какво е отношението към младите артисти. Нещо повече, в Русия си пазят имената на старите артисти и се дава шанс на младите. А в България оперното изкуство запада, наблюдавам, че не се репетира съвестно в театрите, правят се набързо фестивали, правят се спектакли по 1-2 в провинцията.

Според мен трябва една основна реорганизация в оперното изкуство в България и на начина, по който се ръководи това велико изкуство. Разбира се, трябват и пари, трябват грижи и конкретна политика. Когато отидох в Цюрих през 1991 г. (все пак това е световна опера в един малък град с 350 000-400 000 жители), операта принадлежеше на община Цюрих. Първото нещо, което направи нашият интендант, който сега е интендант на Миланската скала, бе да кантонизира операта и да прави изключително много концерти в кантона, безплатни, като реклама на операта. Така в касата на операта влязоха милиони франкове – от града получавахме 30 млн., а от кантона влязоха още 60 млн. Благодарение на тези средства се превърнахме в един завод за опера, имаше период, в който се правеха 24 премиери и 12 постановки от предни години. Бяха взети две халета, в които непрекъснато се работеше. Репетирахме много и 7 години поред бяхме най-добрият театър в света.

Но не може без средства. Спомням си – в спектакли в Бургас и Варна сме играли с костюми, които са направени преди 40-50 г., освен това те рядко се перат… Представяте си за какво говоря“, разкри тайни „от кухнята“ Бойко Цветанов. За Алекс Зографов той разказа любопитна история от времето на войниклъка му в Строителни войски.

„Идвам в Благоевград след много години и градът много се е променил, но тук е много спокойно. Ние идваме с лудите си идеи и тук намираме баланса в тази спокойна атмосфера“, призна маестро Алекс Зографов, преподавал вокална техника на Майкъл Джексън, Джо Кокър, Джанет Джексън, Джордж Бенсън… С широка усмивка той призна, че няма 1 работен ден в живота си, защото всичко, което прави, е за удоволствие, а отгоре на това му плащат. „ И най-добрите певци на света непрекъснато се запознават с най-новите методологии и способи на пеене и техника. Винаги съм свирил на пиано и съм правил и други неща. Едно време нямах време и на пианото си учех уроците. Ние си нямаме представа какви са ни възможностите и като започнем да ги развиваме, откриваме малки бисери. Аз го правя, не знам дали мога да го предам на някой друг. Капацитетът на човек е интересно нещо. Мисля, че до последния дъх от живота си се развиваме и учим много неща. За мен всички технологии са много интересни. През последните 20-30 г. само в нашата сфера – музиката, открихме толкова много инструменти, че един Бетовен, един Моцарт сега ще полудеят от това страшно богатство на начини да изразим онова, което е в нас“, каза маестро Зографов.

За операта си „Орфей“, чиято премиера ще се състои през юни в зала „Арена Армеец“, той разкри, че е философия, мечта и мит. „Музиката лекува, когато звучи на честота от 432 херца, затова и операта ще звучи на тази честота. Идеята за 432 херца е много интересна, говорим за вибрация на планетите и вибрацията на оркестъра ни дава здраве и склонност към хубави неща“, каза Алекс Зографов.

Солистите в първата фестивална вечер, включително флейтистът Деян Гаврич, който преподава в Майнц, Германия, а от 1 г. и като гост-професор в Консерваторията в София, не пестиха комплиментите си за музикантите от Камерна опера – Благоевград и признаха, че с удоволствие отново биха си партнирали в общи творчески проекти.

ДИМИТРИНА АСЕНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *