HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan

Световноизвестният тенор, дупничанинът Арон Аронов: Когато много от българските евреи се преселиха в Израел, моят баща беше категоричен: България е нашата родина и ние оставаме

Световноизвестният тенор Арон Аронов е роден на 12 юли 1937 г. в гр. Дупница, в семейството на Винезия и Сабат Аронови. Дипломира се в дупнишката гимназия с отличен успех. Завършва Българската държавна консерватория, специалност “Оперно пеене”, и двегодишен майсторски клас при вокалния педагог проф. Христо Бръмбаров. След 43-годишен стаж на сцените на ДМТ “Стефан Македонски” – София, Софийската опера и балет, където изпява Ернесто от “Дон Паскуале” на Доницети, Манрико от “Трубадур” на Верди, Ернани от “Ернани” на Верди, Щева Бурия от “Йенуфа” на Яначек, Панг от “Турандот” на Пучини и още много втори тенорови роли, за които е наречен “Царят на малките роли”, оперите, оперетите и концертните зали в България и чужбина, продължава да пее предимно със своите ученици. Бил е вокален педагог в ДМТ “Стефан Македонски” – София, в Търновския музикално-драматичен театър “Константин Кисимов” и в Музикалното училище в София. От няколко години има вокална студия за пеене, интерпретация, актьорско майсторство, солфеж и елементарна теория на музиката, която води сам.
На 12 юли 2017 г. Арон Аронов празнува 80-годишния си юбилей с прекрасен концерт под името “Неотразимият Арон Аронов – тенор, който няма още 99 години”, в ДМС “Стефан Македонски” – София.
Ето какво разказа за читателите на вестник “Струма” тенорът Арон Аронов:
Роден съм на 12 юли 1937 г. в най-прекрасния град в България – Дупница. Питат ме често защо в Дупница? Аз им отговарям – а защо в Търново? Наистина Дупница е моят любим град. Градът на мама и татко, градът на моята младост, градът, в който започна и моята музикална биография. Моята майка Винезия Комфорти беше домакиня и помагаше на баща ми Сабат Арон Леви в магазина, който имахме. Нейният баща Исак Комфорти беше духовно лице в дупнишката синагога. Бащата на татко – дядо Арон, не го помня. Той беше починал.
Възпитаник съм на дупнишката гимназия и активно спортувах лека атлетика, както и шах. Луджото – така ме знаеха съседите. Бях отличник, мои съученици бяха Яким Петров, Любомир Пипков, композиторът Буден Тодоров, Милчо Панчев, Елка Полеганова, Данчето лекоатлетката и много други. Играех шах в клуба и на градското първенство се класирах на трето място. Играех тенис на маса и малко волейбол, но истинската ми страст беше бягането на 100 метра. Треньор ни беше Александър Дренски – дупничанин, републикански шампион на тласкане на гюле.
Първите музикално-вокални уроци получих от учителя по пеене Борис Дяковски, баща на българския тенор Любомир Дяковски. След това се включих в градския хор с диригент Петров, където бях солист. Тогава пристигна в града пианистката и диригент Венета Вичева, която изигра огромна роля във формирането ми като солист тенор. Под нейната диригентска палка за първи път в моя живот се качих на Нейно величество сцената и изиграх ролята на княз Едвин Липертвайлерсхайм от оперетата “Царицата на чардаша” на унгаро-еврейския гениален композитор Имре Калман.
Военната си служба изкарах в Ансамбъла за трудова повинност с диригент полковник Киркор Киркоров. Желанието ми беше да стана лекар, но съдбата беше решила друго. След казармата кандидатствах в Българска държавна консерватория, приеха ме и станах ученик на великия вокален педагог професор Христо Бръмбаров, педагога на великите и световни певци Гена Димитрова, Николай Гяуров, Димитър Узунов, Никола Гюзелев, Димитър Петков, Радка Комфорти и др. След четиригодишно музикално образование и двегодишен майсторски клас завърших и станах артист – солист тенор на ДМТ “Стефан Македонски” – София, където работих 43 години. 18 г. от тях бях хоноруван артист – солист тенор и в Софийската опера и балет. Обиколих света като гастролиращ оперен, оперетен и концертиращ артист. През 1976 г. с оперетната прима Хермина Михайлова получихме покана и гостувахме за две седмици в сибирските градове Кемерово и Барнаул. Поканата беше да гостуваме с техните спектакли на оперетата “Царицата на чардаша”. Тръгнахме от София с полет до Москва. Първо пристигнахме в Кемерово. На аерогарата ни посрещна директорът на техния театър, изключително приятен човек, който веднага ни покани в дома си. На следващия ден имахме репетиция. Още от първата вечер ни поканиха с Хермина Михайлова да гледаме тяхната постановка “Прилепът”.
В Сибир изиграхме десет спектакъла, пет в Кемерово и пет в Барнаул. По принцип обичам руснаците, защото са широко скроени хора, но тези сибирняци надминаха всичко и всички. Това бяха хора с огромни сърца. Останали възхитени от представленията, може би по някакъв сибирски обичай, идваха и ни пълнеха джобовете с лешници… Незабравими ще останат гастролите ми и в Унгария, Чехословакия, Румъния, Австрия, Афганистан, Индия. В Индия спахме в хотел с много звезди, а навън глад и мизерия…
Като артист на ДМТ “Стефан Македонски”, бях поканен да стана член на БКП. Тук не ми провървя. Тъй като обичах да казвам винаги истината, бях изключван три пъти от партията. Връщаха ме, защото бях ценен кадър на театъра – тенор, а всяка майка тенор не ражда. Колегите обичаха моята честност и много ме уважаваха. Бях дълги години заместник-председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци и много направих за моите сестри и братя музиканти. Разговарях с министъра на културата по това време да увеличи нищожните заплати на музикантите и артистите в България. Той обаче ми каза, че няма пари.
Тогава аз реших да стана таксиметров шофьор. А след един инцидент пробвах и отворих сергия. Никой от министерството не ми обърна внимание, но аз станах богат! Тук искам да спомена името на Георги Йорданов – най-достойния министър на
културата в моя живот. Той
правеше толкова много за нас, музикантите. Няма да забравя един много силен момент в моя живот. След един спектакъл на световния мюзикъл “Исус Христос супер звезда”, дело на един от моите любими директори и режисьор – г-н Светозар Донев, имахме среща с царя Симеон Сакскобургготски. Той се ръкува с всеки един от нас, а когато дойде до мен, ръкувайки се, каза: “Какъв красив тембър имате и какви страхотни височини!”. Аз му отговорих: “Това нямаше да се случи, ако Вашият баща не беше един от спасителите на българските евреи”. Той ме прегърна, разплакахме се и двамата и дълго стояхме така пред слисаните ми колеги.
Спомням си, че когато много от българските евреи се преселиха в Израел, моят баща беше категоричен, че България е нашата родина и ние оставаме тук! Сега се занимавам с педагогическа дейност – вокалната студия функционира вече 10 години. Бил съм вокален педагог, преди това в Търновската оперета, след това в моя ДМТ “Стефан Македонски” и в Музикалното училище. На сцената съм си партнирал с легендите на театъра – Видин Даскалов, който също е дупничанин, Лиляна Кошлукова, Минко Босев, Лиляна Кисьова… Писателят Георги Джилянов написа за мен книгата “Арон Аронов – тенорът!”.
Казват, че зад всеки един успял мъж стои една жена. Огромна роля в моята кариера изигра съпругата ми Здравка Писарева-Аронова, която беше неотлъчно до мен, и моята единствена любима дъщеря Сабина – татковата звезда, която ме дари с прекрасно внуче Мартин.
Обичам да пиша стихове. Ето и нещо мое:

“Който ме мрази, от мен да се пази!
Който ме обича, ума да си опича!”
Първото мое стихотворение беше за съпругата ми още като студенти и само приятели за неин рожден ден:
“Подаръкът малък, сърцето голямо!
Кесията празна, но с тебе сме двама!”
За моята дъщеря Сабина написах:
“И тъй, роди се ти най-сетне, след дълго чакане и бдение!
Роди се и на мен се метна, по темперамент и по настроение!
Тъй дълго ний те чакахме и ето – сега си всеки ден при мене и при мама!
И есен, зима, пролет и лято при нас си ти, о, радост тъй голяма!
Не знам аз кой те повече обича, но ти за мен си всичко на света!
И за това аз простичко ще те наричам: Сабина – моя таткова звезда!”.
И нещо, което написах за всички вас:
“Навърших аз осемдесет и не мислете, че е зле!
Остават толкоз дни наред, ще се живее, олеле!”.
НИКОЛАЯ ИВАНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *