Свещенослужителят в храм „Възнесение Господне” в Бистрица отец Георги Гелов: Духовната връзка с Бог става чрез молитвата, а не с курбан, да не празнуваме празниците с коремите си, а със сърцата си

В общините Дупница и Бобов дол на особена почит сред населението е празникът Възнесение Господне, по-известен като Спасовден. В много села на този ден се приготвят курбани за здраве.

В дупнишкото село Бистрица Спасовден е главното събитие на годината. За този ден много гастарбайтери си идват от чужбина, за да се видят с роднини и приятели. Тази година няма да има събори по селата. Курбаните също са забранени заради коронавируса.

Със свещенослужителя в храм „Възнесение Господне” в Бистрица Георги Гелов разговаряме за църквата, нейната роля в обществото, празниците и курбаните. Ето и неговата гледна точка.

– Отец Гелов, защо няма да има курбан за здраве тази година в селото?

– Основната причина е усложнената епидемиологична обстановка в страната. С писмо от 19.05.2020 г. Софийска света митрополия припомня на епархийското духовенство, че окръжно писмо на Св. синод на БПЦ – БП от 30.03.2020 г., касаещо богослужебния и молитвен живот в България и необходимостта от предпазни мерки, все още е в сила.

– Как курбанът се свързва с православната вяра?

– Общо взето не се свързва. Думата „курбан“ произлиза от арамейския език и означава „животно, което се принася в жертва на Бог“. Първото жертвоприношение са направили синовете на Адам и Ева – Каин и Авел. Каин като земеделец принася плодове, а Авел като животновъд принася в жертва агне. У Каин се заражда завист към жертвоприношението на по-малкия му брат и в резултат на това го убива. Първата смърт в света е насилствена, убийство, и то братоубийство, заради първия курбан.

След това в Стария завет има много примери за жертвоприношения, но всичко това спира с идването на Христос. Иисус Христос е последната жертва, той дава сам себе си в жертва и от този момент насетне жертвоприношенията спират.

– Все пак в България е разпространена тази практика?

– Да, по нашите земи все още се практикува клането на животни в чест на Бог. Но това не е правилно, това е практика, останала от съжителството ни с мюсюлманите. За мюсюлманина курбан означава „приближаване“ или „приближаване към Аллах“, „приближаване чрез жертвоприношение“. За начало на исляма се счита 622 г., мюсюлманите приемат част от Библията, и то точно началото на Стария завет /Мойсеевото петокнижие/, точно там е пълно с жертвоприношения, приемат го, но твърдят, че юдеите са го опорочили и го тълкуват по свой начин. Също така и молитвата преди клане на животно е мюсюлманска, в нашите книги никъде няма такава молитва.

– А в днешно време?

– Обикновено храмовият празник е и събор на селото. Все пак храмът е духът на селото, лечебницата за душата. Поради тази причина на този ден цялото село празнува, но този ден доста често се пада през седмицата, в работно време, и ако нашите деди са имали възможност да си напасват работните и почивните дни спрямо църковния календар, то в близкото минало, когато строяхме социализъм, хората нямаха тази възможност и по-лошо – нямаха това право, затова някои от празниците бяха преместени в почивни дни, близки до храмовия празник, като ги нарекоха „земляческа среща“. Това започна да отделя хората от църквата и засили култа към храната. Това е друга причина хората да си настояват за курбаните, а същевременно да забравят Бога.

Все пак да не забравяме, че Бог се е погрижил болшинството от нас да се храним всеки ден, слава на Бога, гладни не си лягаме, но засищаме само коремите си, а душата ни остава празна. Да не празнуваме празниците с коремите си, а със сърцата си.

Но има компромисен вариант, това приготвяне на храна се освещава от свещеник и се нарича „благословен обяд“. Все пак ние, свещениците, не сме против празничните трапези, но наш дълг е да разясняваме на хората същността на вярата.

– Няма ли вина и църквата да има отлив на миряни в храмовете? През годините не се ли е отдалечила от проблемите на хората?

– Църквата не, но служителите в храма да. Ноевият ковчег е предобраз на Христовата църква, а Христос е кормчията, който се намира в църквата, ще се спаси, който е извън църквата, ще пропадне в тъмната бездна, както който е бил на кораба, построен от Ной, се е спасил, който не е повярвал и не се е качил, се е удавил. Всеки има право на избор, Бог ни е създал със свободна воля сами да решаваме как да постъпваме. Да се вслушваме в Бог или да се ръководим от дяволските изкушения. Хората си намират причини и оправдания да не ходят на църква. Все пак никой не е длъжен да посещава храма. В храма човек влиза с проблем или с нужда, с нужда от помощ от Бог, или с нужда да благодари за нещо на Бог, както и да се свърже духовно с Бог. Духовната връзка с Бог става чрез молитвата, а не с курбана. Молитвата, искрената, задълбочена молитва пренася духа на човек при Бог. Човек може да се моли сам вкъщи, пред домашната икона, или да дойде в храма да участва в обществената молитва, ръководена от свещеник. Няма как църквата да се отдалечи от проблемите на хората, по-вероятно е хората да очакват нереални неща от църквата.

Голям недостатък в България е липсата на религиозно образование. Не говорим за „Вероучение“, необходимо е в училищата да се изучава предмет „Религия“. Разликата е, че при вероучението учениците изучават само православната вяра /която е официална религия в България/, а при „религия“ учениците изучават религиите по света: видове, произход, същност, и никой не бива задължаван да изповядва една или друга религия, но децата още от малки разбират, че в тяхното село или квартал има църква и се научават как да се държат в храма, когато решат да го посетят. Разбират смисъла на църквата в живота на човек. И същевременно с предмета „Религия“ учителят не се опитва да християнизира всички в класа.

– И в наши дни има Каин и Авел в съвременен вариант. Църквата може ли, има ли силата да спре “братоубийствата”, човек да убива друг човек?

– Каин и Авел е имало, има и ще продължава да има, както отбелязах по-горе, ние сами решаваме дали да слушаме Бога, или да се отдадем на дявола. Богослуженията са така устроени, че всяка неделя църквата ни обръща внимание на отделен грях или проблем у човека. Примерно в Неделята на митаря и фарисея се акцентира върху смирението, следващата, Неделя на блудния син, е покаянието, в Неделя месопустна разглеждаме страшния съд, после е Неделя сиропустна, това е Неделята на взаимното опрощение, да простим и на враговете си. И така през цялата година. И ако човек се вслуша в Евангелието и проповедта, след един годишен цикъл няма как да не стане по-добър, няма как да не се приближи към Бог. Но първо трябва да се престраши да прекрачи прага на храма и да се вслуша в четенията, песнопенията и проповедите. Църквата не е театър, църковнослужителите не са актьори, а миряните – публика. Църквата е място за връзка с Бога.

– Хората се отчуждиха от Бога. Как може църквата да ги върне от ново към вярата?

– Хората са едни и същи и в миналото, и днес, а ще са същите и в бъдеще, но църквата не бива да спира да се бори с дявола, не бива да отписва грешните души като души без спасение. Нима на Вход Господен в Йерусалим хората не посрещат Спасителя с „Осанна!“, а няколко дни след това същите тези хора викат „Разпни Го!“. Кога в тези два момента хората са с Бог? Да предположим, че когато викат „Разпни Го!“, не са с Бог. Означава ли, че когато викат „Осанна!“ са с Бог? Според мен и в двата случая хората са отдалечени от Бога. Когато викат „Осанна!“, хората не осъзнават, че посрещат своя Спасител и Изкупител на греховете, те очакват, че посрещат своя земен цар, който ще реши земните им проблеми, ще ги отърве от данъците, ще ги направи по-богати материално, ще повиши стандарта им на живот. Нима днес в храма не пристъпват хора, които се молят на Бог за материално благополучие, за успехи в бизнеса, дори за печалба от тотото? Дали това е същността на християнската вяра? Да си православен християнин е трудно и отговорно, но благословено.

ЙОРДАНКА ПОПОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *