Свлачище блокира входа на дома на медик, след нощна смяна в реанимация разчиства камъни близо час, за да се прибере

Благоевградският медик Кирил Гяурски не успя да се прибере у дома след нощно дежурство в реанимация в събота сутринта заради свлачище, блокирало достъпа до дома му на ул. „Дойран“ 3. Вместо да почива той бе принуден да разчиства камъни и пръст, запречили подхода към входа на кооперацията, в която живее.

„Близо час се мъча да се прибера с колата. В 7,25 бях пред нас, в 8,20 успях да вляза. Заради купчината пръст и камъни нито можем да влезем, нито да излезем. Ако сега се наложи да дойде линейка или пожарна, просто няма как да стигне до входа!“, вдигна безпомощно ръце медикът и възмутен разкри подробности: „При всеки дъжд скатът слиза на земята и „упражнението“ от години е едно и също. Със съседите зарязваме ангажиментите си, събираме се всички и започваме да чистим като луди. Ето, това е готово да се отцепи и при следващия дъжд ще е същото! Колко сигнали сме пускали до общината, вече не се знае!“, отбелязва той.

„Имаме и клипче точно как пада голям камък. Дъщерята го е снимала и добре че не е пострадала“, допълва комшията му Спас Чакъров. Той, съпругата му Миглена и съседката Борислава Чингова са слезли на двора заради непланувания трудов съботник. „Не смеем да пуснем децата да излязат сами от входа, за да не пострадат. Да не можеш да си стигнеш до вкъщи! Това не е нормално. Кметове се сменят, ние си пишем, правим подписки, но никой не реагира. Никой!“, отбелязва Кирил Гяурски.

Един през друг съседите от входа припомнят, че проблемът „брадясва“ вече 20-ина години, откакто е направена кооперацията. Строежът почнал през 1989 г.,  а първите собственици са се нанесли през 1996 г.

„Тонове камъни сме изнесли оттогава досега. Но положението стана сериозно и изключително опасно след построяването на тая къща отгоре“, показва Кирил Гяурски кооперация, „кацнала“ на склона над тяхната, и допълва: „Имаме информация, че разрешителното за строеж им е дадено с условие собственикът да направи подпорна стена. Сградата е направена, но стена не е изградена и тъй като тя тежи допълнително на ската,  свлачищните процеси се ускоряват“.

„Не е нужно да копаем, за да разширяваме пътя до входа си, той се разширява сам, като се свлича отгоре“, показва Миглена Чакърова.

К. Гяурски разказва как миналата година събрали помежду си пари и с комшиите на свои разноски  ангажирали багер и настлали 18 тона асфалт върху пътя, защото не можели да излязат от входа заради калта, ако не обуят ботуши. „Зиме, лете газим кал при всеки валеж. Като сложихме асфалта, цяло лято бяхме като на магистрала, но като почнаха валежите, свлачището тръгна и вече нищо не личи от асфалта. Потрупан е от пръст“, показва Гяурски.

Съседката му Миглена Чакърова го допълва: „Вижте колко големи са падналите камъни! И защото тук нямаме и осветление, цяло чудо е, че още няма пострадали”.

„Ако не броим щетите по колите си – отбелязва К. Гяурски. – Оня ден жена ми тръгнала с колата да закара децата на училище, отдолу мокро, колата поднесе върху свлеклите се камъни и… 240 лв. за ново огледало дадохме. Моята кола по-рано я удари отстрани падащ камък, добре че вратата се отваря“, показва той вдлъбнатината, която си стои.

А комшията Спас Чакъров припомня трагичен случай: „Знаете ли как прекарахме свекъра й на Борислава (човекът почина) до линейката?! С одеяло! Защото нямаше как да влезе автомобилът на Спешна помощ!“.

„Скатът се рони сам, земята е такава, рохкава, оголва камъните за часове и те падат. Като минаваме, се „лепим“ максимално близо до сградата, защото е изключително опасно. През деня както и да е, поне виждаме като тръгнат да падат и се пазим, но като е тъмно, нищо не се вижда!“, обяснява М. Чакърова , а половинката й посочва нагоре: „Вижте оградата на къщата къде е стъпила! Въпрос на време е да се свлече при нас цялата сграда. Но явно това никой от институциите не го интересува. И когато стане белята, ще започнат всички да се вайкат: „Леле-леле, как не видяхме, не обърнахме внимание!“. Но ще е късно”.

Кирил Гяурски признава, че възлагал големи надежди на главния архитект Васил Тинчев, когото обгрижвал в реанимация по време на лечението му от Ковид. „Беше обещал да дойде и да се вземат мерки, но него пък го махнаха. И пак сме на изходна позиция“, разочарован е медикът, а комшиите полу на шега отбелязват, че сега надеждите им са друг от кметския екип да подадне в болницата, та белким в общината вземат присърце и техния проблем. 

„Ние каквото и да правим, скатът сам се подкопава. Наоколо всички улици се направиха, осветление сложиха, подпорни стени направиха по-надолу, а при нас въпреки подадените жалби и подписки – нищо! Мрежа ли да се сложи, друго ли, не знаем, но да се направи нещо да се спре това свличане“, казва Миглена Чакърова.

Тя и комшиите й се надяват заради предстоящите избори политиците този път да реагират и преди да се гласува бюджетът на общината за 2021 г., да се заложат средства за подпорна стена и чакълиране или асфалтиране на пътя до входа им, който е около 20-ина метра. „Не искаме нещо невъзможно, само безопасен достъп до домовете си“, обобщи медикът Кирил Гяурски.

ДИМИТРИНА АСЕНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *