HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan

Семейство от Кюстендил посреща Коледа на свещи, но не от романтика, а заради натрупани сметки за ток

Илийчо и Гергана от  Кюстендил са на път да посрещнат предстоящите коледни и новогодишни празници на тъмно, след като и двамата от месеци търсят работа и едва свързват двата края. Вече пет месеца живеят на съпружески начала, намерили са подслон в квартира на ул. “Шести септември” в областния град. Там ги откри и нашият репортерски екип.  Оставането им в жилището обаче също е под въпрос, тъй като не са плащали месечния наем от три месеца. Единствената им утеха е, че са заедно и се подкрепят в неволята си.   Пред “Струма” двамата разказаха за житейските си перипетии.

“Съпругът ми почина преди години, останах сама, без спътник в живота. От дъщеря ми Ивона също не успях да получа подкрепата, която очаквах от майка към дъщеря. Тя ми извъртя такъв номер, зад гърба ми продаде къщата от мъжа ми в кюстендилското село Драговищица. Тръгна по лош път, вече не знам и къде. Последно знам, че е заживяла в ромския квартал “Изток” с мъж, пристрастен към наркотиците.

СИГУРНО ПАРИТЕ ОТ КЪЩАТА ВЕЧЕ СА ОТИШЛИ ЗА ДРОГА.

Възмутена съм, тъй като подписът ми явно го е подправила, а такава хубава постройка е продадена за 6400 лева. Няма да оставя нещата така, с Илийчо вече подадохме жалба в Районната прокуратура, дано от държавното обвинение си свършат работата по-бързо. Смятам, че продажбата е извършена незаконно. Ивона, така се казва дъщеря ми, е взела без моето знание моята лична карта и нещата са се случили. Сделката е извършена през 2015 година”, коментира 51-годишната Гергана Керемидарска. Жената последно се видяла с момичето миналата зима и оттогава не поддържат контакти. “Явно се е хванала с някой от Гольовците. Дойде в студа при мен с едно тънко чорапогащниче, почти гола. Тя е на 21 години, след това обаче пак се върна при него, видя, че нямам пари и ..”, не довършва изречението кюстендилката.  Гергана Керемидарска  от месеци търси работа, но лошото е, че за жени на нейната възраст в Кюстендил трудно се намира.  Допълнителен минус е и образованието, а иначе е регистрирана на борсата като активно търсеща работа. “Пропускът при мен е че нямам необходимото образование. Имам само основно, първо учих в родното си село Ваксево, Невестинска община, а после продължих в Пето основно училище “Никола Въжаров” в Кюстендил. Години наред в големия обувен завод “Ильо войвода”, където се правеха най-хубавите обувки на Балканите навремето, съм била обущарка.

ТРУДНО БЕШЕ, ЗАЩОТО ИЗПОЛЗВАХМЕ ЛЕПИЛА, КОИТО ПОСЛЕ СЕ ОКАЗАХА ВРЕДНИ ЗА ЗДРАВЕТО. ОТТАМ ПОЛУЧИХ И НЯКОИ ГИНЕКОЛОГИЧНИ УВРЕЖДАНИЯ.

Закъсах, но останах, докато не го затвориха. Оттогава започна и ходенето ми по мъките, не успях да намеря препитание. Мъжът ми, Бог да го прости, не можеше да понесе това и често пиеше, а понякога дори ми посягаше. На работа се е случвало да ходя с подута и посинена глава. Не е хубаво така да се говори за починал човек, но” това е самата истина”,  споделя неволите си Гергана.  Запознала се с Илийчо чрез обява, която написала на ръка и залепила листчето на входа на голям хипермаркет в Кюстендил. Той е с една година по-голям от нея, прочел съобщението, в което тя била написала, че си търси работа и едновременно спътник в живота, и се обадил. Видели се няколко пъти,  разбрали, че са сродни души и от септември заживели на съпружески начала.   “Много съм доволна от него, разбира ме и ме подкрепя,  освен това е много сръчен и в домакинската работа. Готви добре, явно се научил през годините, когато е живеел сам. И той беден, и аз бедна, така се събрахме, аз с каквото мога да помогна, той също”, пояснява Гергана.   Половинката й Илийчо също е наясно с продажбата на къщата в село Драговищица и сам започнал да разплита случая. “Тя като ми обясни, че дъщеря й е продала къщата, потърсихме свидетели, които доказаха, че Гергана не е подписвала. Възмутен съм от това как масивна къща е продадена за  6400 лева, тази цена за такъв имот не е реална. Тя е на два етажа, според мен струва около 18 000-20 000 лева. Това за мен е реалната цена, тъй като към нея има и стопанска постройка.  Разбрах, че дъщеря й на Гергана предварително е взимала назаем пари от купувачите на къщата и явно са я притиснали  и я е продала, но кой е прав и кой е крив, ще каже съдът”, добавя Илийчо Петков.  Така за двамата няма подслон в невестинското село Ваксево, където е родният дом на Гергана.  “Там е майка ми, брат ми също е при нея, тъй като години наред работеше в мината, но го съкратиха и се върна на село. Не е подходящо да отидем с Илийчо, тъй като на село няма работа. А да се пътува до Невестино или до Кюстендил нещата много се оскъпяват”, разсъждава още Гергана Керемидарска.  Илийчо също е вдовец, родом е от едно пловдивско село – Зелениково. Жена му е от Кюстендилския край,  дошли преди няколко години. Родена била в село Злогош. “Аз също съм с основно образование,  последно съм работил в строителството.

ТРУДОВИЯТ МИ СТАЖ Е ОТ 27 ГОДИНИ, НО В ПОСЛЕДНАТА ФИРМА, КЪДЕТО СЕ ЗАХВАНАХ, БЯХ БЕЗ ДОГОВОР. НЯМА КАК ДА ПОЛУЧА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ОТ  БЮРОТО ПО ТРУДА.

“Лошото е, че имаме три наема неплатени, изключиха ни тока, тъй като не сме го плащали. Сметката ни е 200 лева за три месеца, а пък наемът е отделно по 90 лева на месец, вода също не сме плащали. Добре че  нея няма как да я спрат,  та можем да се измием поне. Имах едни пари, спестени от август, но и те свършиха. Благодарен съм на хазяина, че ни влиза в положението и ни държи, аз съм оптимист, че и на нашата улица ще изгрее слънце и ще можем малко по малко да се издължим, нали по Коледа стават чудеса. Чудото, което се надявам да ми се случи, е да си намеря работа. Мой приятел ни влезе в положението и ни донесе газов котлон, малко картофи и хляб и с това преживяваме. Той пък казал на едни момичета, които се занимавали с подпомагане на хора, изпаднали в затруднено положение, та те вчера също ни донесоха храна и дрехи. Иначе ние през деня, когато не обикаляме за работа, стоим  в кухничката, тъй като е по-малка и е с южно изложение, там е по-топло. Другата стая, дето я държим, е по-голяма и там е по-студено. Какво да правим, стоим си у дома с връхните дрехи. Не пазаруваме на вересия в магазините, тъй като не знаем кога ще можем да върнем парите”, описва тежкото положение Илийчо. Последно работел като общ работник в строителна фирма. Там изкарал  две години. Препъникамък обаче в трудовата биография му се превърнала техничката на обекта, която го накарала да отремонтира някаква елинсталация. “Отказах, тъй като ме беше страх нещо да не объркам, ако даде накъсо и всичко изгори, после от мен ще търсят сметка. Скарахме се, станах и си тръгнах”, коментира Илийчо.

ДВАМАТА УМУВАЛИ ДА ОТИДАТ ДА СИ ТЪРСЯТ РАБОТА В ПЛОВДИВ, НО СЕ ОТКАЗАЛИ. “ТАМ НАЕМИТЕ СА МНОГО ВИСОКИ, ТРЪГВАТ ОТ 300 ЛЕВА НАГОРЕ,

добавяме и градския транспорт, който е по един лев. Сложи ги 22 дена работни, ако смениш два пъти, това са ти 80-90 лева на месец само транспорт. Така че заплатите и да достигнат 900 лева, пак не можеш да се справиш със ситуацията”, споделя Илийчо. Родното му село се намира на 38 километра от Пловдив, в посока към град Раковски.  “Опознах Кюстендил, от началото ми беше трудно, хубав град, има си своите предимства. Намерих приятели, знам улиците, е още някои работи не ги знам. Има спокойствието на малкия град. Пешеходната алея на Пловдив е 1,8 км дължина, имате ли представа колко е това, главната улица “Цар Освободител” в Кюстендил едва наполовина от нея. Не можеш да я извървиш. Тъй като от години съм излязъл от село Зелениково, никой не е поддържал къщата там, тя вече е паднала. Дори наскоро ми звъня братовчед от Бургас да ме уговаря да му я продам, но се отказа, като разбра, че е в лошо състояние. За съжаление Господ не ми даде деца”,  въздъхва Илийчо.    Следващата седмица Гергана има среща с работодателка от Кюстендил, която й обещала да я назначи в сладкарски цех. “Първо ще ме пусне няколко дни да види дали се справям и ще ме вземе. Много искам да съм сред хора. От шест години съм без работа, но мисля, че сладкарският цех ще стане моето място. Умея да правя сладки неща, тъй като на млади години съм  карала едни курсове за сладкарство в Благоевград.  Знам, че в Кюстендил има много шивашки фирми, но аз от лепилото, когато работех в Обувния, получих алергия и затова не съм се й пробвала. Обущарските цехове в нашия град са много, но как да се захвана, цялата се изприщвам, получавам сърбежи”, добавя Гергана Керемидарска.

“ДОВОЛНА СЪМ, ЧЕ СЕ НАМЕРИХМЕ С ИЛИЙЧО, ПО ЦЯЛ ДЕН ОБИКАЛЯМЕ И ТЪРСИМ РАБОТА. ЗАЩОТО СМЕ СИ, КАКТО СЕ КАЗВА, ОТ ЕДНА ЧЕРГА.

Много искам той да ме отведе в Пловдив, но засега всичко опира до средства”, коментира Гергана.  Предколедно Илийчо има уговорки и за друга строителна фирма. Срещата с управителя обаче е след месец, тъй като сега, в зимния период, обектите са замразени. “Фирмата не е голяма, но каквито и пари да ми дават, ще съм доволен. Казаха ми, че надницата е 22 лева, все е нещо. Надявам се пак да започна като общ работник”, оптимист е мъжът.  Двамата не са кандидатствали за общинско жилище под наем, тъй като нямат брак. Картотеката за общинските жилища се прави и актуализира всяка година.   101 семейства от община Кюстендил са включени в списъка за настаняване под наем в общински жилища. От тях едночленните семейства са 37, двучленните са 27, тричленните са 27, четиричленните са 7, а многочленните са 3, обявиха от дирекция “Социална политика, здравеопазване и жилищна политика”.

ГЕРГАНА ИВАНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

1 Коментар

  1. Димитров

    Мога да осигуря работа и подлон за това семейство на планината да се грижат за хижа 0885209097

    Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *