Тракийско светилище с две Маркови стъпки откри над Крупник симитличанката Ангелина Попова. Дипломираната преди година в ЮЗУ продуцентка след 2 г. проучване сред месното население и един неуспешен опит на терен преди дни успя да намери част от внушителен древен комплекс, за чието съществуване екипът на проф. Васил Марков и доц. Антон Генов от ЮЗУ катедрата по „Културология“ предполага от 5 г.
„Странно е, че храта в региона дори не са чували, че в Малешевска планина, само на 5 км над Крупник, има светилище, докоснато от Бога място“, разказа откривателката. Тя е майка на трима синове, с които допреди няколко години работеха като строителна бригада основно в чужбина. Заради амбицията си да възроди и поддържа храмовете в майчиното й село Докатичево, миналата есен Ангелина Попова решила да продължи образованието си в магистърска програма по „Култура и културен туризъм“. По издирване на Марков камък в района над Крупник я запалил преди 2 г. преподавателят й в ЮЗУ проф. В. Марков и в началото на февруари тя решила да направи първо теренно проучване за местонахождението, като повела със себе си колеги първокурсници. За жалост се отклонили в неправилна посока от пътя, но неуспехът не я отказал и още на следващата неделя поела в същата посока с двама свои племеници и съветничката в местния парламент на Симитли Вера Качулска .
„Преходът беше тежък заради стръмния терен, но вълнението, когато открихме светилището, беше огромно. Изумително е, че скалата със стъпката „виси“ само на три опорни точки буквално във въздуха. Забелязах го на залез, когато слънчевите зайчета блеснаха през „прозорците“, не можа да скрие възхищението си Ангелина и допълва, че за нея е загадка как това чудо на природата е устояло на разрушителното Крупнишко земетресение през 1904 г. и продължава да си стои там непокътнато.
„Класическо мегалитно тракийско светилище със следите на Бога върху му“, това бил първият коментар на проф. В. Марков на снимките, които студентката му изпратила веднага от мястото.
„ Марковите стъпки в науката често са обект на спор дали произходът им е естествен, но в разговори по темата становището на геолози е, че около 90% от тези места са обработвани от човешка ръка, обясни доц. Антон Генов. „Това са едни казани по повърхността на скалите“, описа той находката и допълни: „Дори когато имаме такава естествена форма, правоъгълна или кръгла, и мястото е отговаряло на нуждите на племето, те са ги дообработвали, като почти нямаме съмнение за човешка намеса при размери над 20 см. Наоколо се намира керамика, някъде са тонове на пластове, което показва, че около тази скала са се събирали големи маси от хора и са извършвани някакви ритуали в много дълъг период от време. Що се отнася до името Маркови стъпки, наречени са така, защото някои от тях приличат на следа от гигантска човешка стъпка. Става дума за една приемственост в народната вяра, като не са могли да си обяснят тези стари свещени пространства по друг начин, хората са си ги обяснявали с легенди за исполини и гиганти. В случая у нас това е Крали Марко, в Западна Европа са крал Артур, Дявола и т.н. В нашите планини изобилства от такива легенди. Марков камък имаме в Рила, откритие на проф. Васил Марков, в благоевградското с. Марулево, в с. Лиляч, Кюстендилско, където легендата е, че Крали Марко скочил от Конявска планина и там му останала стъпката. Марков камък има в Шарков чифлик, дори Копитото над София малко хора знаят, че произхожда от легенда за Крали Марко – как с коня си прескочил от Стара планина и копитата на коня му се отпечатали на Витоша. Маркови стъпки има из цялата страна и за изследването им се наложи един метод, заложен от проф. Марков. (съвпадението на фамилията му е случайно). Където открием такава легенда, 98-99 % е гаранцията, че ще открием и мегалити от тракийския период“, разказа доц. Генов. Той обясни още, че работният термин на тези находки е жертвеник, дали са използвани за жертвоприношение и какво е било поднасяно, няма как да знаем, но със сигурност става дума за свещени места. Характерните белези на тези древни светилища са, че са неудобни за селище и много често има повтаряемост в природния код. „Обикновено това е гледка, която е много впечатляваща и са ориентирани в някоя от посоките на слънцето, като обикновено отдолу протича река. Много често имаме визуална връзка между такива обекти и от единия се вижда следващият. Можем да ги наречем прото храмове – природни места, използвани като първообраз на храмове“, обясни доц. Генов.
Голямата Маркова стъпка, открита от Ангелина Повова, е с размери 76 см на 56 см и дълбочина от 20 см, а малката е 33 см на 37 см. Тя се намира под Иванов камък в местността Гювечите: „Погледната отгоре, прилича на олтар с улеи за жертвоприношения, а теренът е терасовиден, надвиснал над селото. Погледнато отдолу, се вижда отвор с триъгълна форма, дълга 5 метра, ориентирана в посока изток/запад“, която прилича на утроба, описа видяното откривателката.
„Скала на 3 опорни точки се нарича пиростия и в този район такива са рядкост. Интересно е, че всички имат силно енергийно излъчване, което невинаги е положително“, посочи проф. Васил Марков. Колегата му доц. Антон Генов допълни, че по дефилето на Струма има много интересни места и древни светилища. „Всички те са ресурси с потенциал за развитие на туризма и от туроператорите и собствениците на хотели и къщи за гости зависи да ги развият като туристически дестинации. Дефилето често се неглижира в това отношение, но ако погледнете отгоре, ще се насладите на великолепни и много живописни гледки и паметници, които се надяваме да бъдат проучени, а самият факт, че са били населени в древността, е пленяващ“, отбеляза ЮЗУ преподавателят.
Според проф. Марков откритото мегалитно светилище над Крупник е долната част на много по-голям комплекс, чиято горна част е разположена над него в местността Иванов камък, а двете са свързани през гората със свещен път. Това обаче тепърва ще се проучва.
„Ще помогнем на откривателката да направи първата си научна публикация в сборник, който в катедрата ни по културология към Факултета по изкуствата издаваме за студенти и докторанти. Това изгражда ЮЗУ като един от добрите научноизследователски центрове в България, и това е признание, направено от колегите от други университети“, заключи доц. Генов.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
