Славата без интернет, без лайкове, без профили и социални мрежи възможна и напълно реална и със също толкова висока цена, колкото и днес…

Какво означава да бъдеш известен” Защо някой иска да бъде известен” Може би е въпрос на талант, който не може да бъде скрит от света, може би е болна амбиция или его с мащабни размери” А може би просто съдба… За всеки истината е различна, но е факт, че звездопоклонничеството не е от вчера. То има дълга история, своите символи, хора, които оставят ярка следа на небосклона. Може някои от имената им да са забравени, но промяната, която генерират, формира основни аспекти на съвременната поп култура.
Нека върнем лентата назад, до черно-бялото начало без звук и до първите личности, които вкусват от плода на този тип популярност.
Момичето на Biograph
Години наред продуцентите на неми филми съзнателно пазят от светлините на прожекторите своите звезди. Имената на актьорите не се изписват, за да се ограничи тяхната известност, която заплашва студиата с по-големи разходи за заплати. Флоранс Лорънс се превръща в символ на този “конфликт на интереси”.
Актрисата започва да привлича погледите със своите роли и просто не може да остане дълго незабелязана. Вместо да я представи на публиката, студиото Biograph съзнателно я лишава от името , наричайки я навсякъде “Момичето на Biograph”.
Госпожица Лорънс обаче взема нещата в свои ръце. Въпреки натиска тя напуска и започва работа в конкурентно студио, което изгражда публичния образ и дава славата, която заслужава. Флоранс първа от всички актьори извоюва правото да види изписано името си в кредитите към филмите с нейно участие. За съжаление, нейната собствена “лента” няма щастлив край. Лаврите отшумяват, лични неуспехи и финансови проблеми съпътстват живота й и тя решава да го прекрати. В гробищата “Холивуд завинаги” върху надгробната плоча е изписано “Флоранс Лорънс – Момичето на Biograph, първата филмова звезда”.
На прицел
Името на Флоранс може да не е сред най-разпознаваемите от онова време, но благодарение на дързостта много други не остават безименни в аналите на киното. Знаете ли коя е Норма Талмидж” Не” Но със сигурност знаете Китайския театър на булевард “Холивуд” в Лос Анджелис, пред който своите отпечатъци в цимента оставят легендите на киноиндустрията. Е, според една от версиите именно Талмидж е “виновна” за началото на тази традиция. Идеята за подобна алея хрумва на Сид Грауман, собственик на театъра, след като вижда как на излизане от автомобила си Норма стъпва в мокър цимент. Това заедно със славата по онова време осигуряват възможността първа да положи отпечатъците си пред театъра на 18 май 1927 г.
Веднага след нея идва ред на Дъглас Феърбанкс и съпругата му Мери Пикфорд. Техният добър приятел и съдружник във филмовото студио United Artists – Чарли Чаплин, също оставя “следи” в цимента. Всъщност тримата, заедно с Лилиан Гиш и Луис Брукс, са първото поколение холивудски “кралски особи”. И като такива се докосват до всички страни на славата. Защото скандалите не се раждат от интернет, а от хората. Така например великият Чаплин неведнъж е замесван в сензационни за пресата сюжети. Връзките му с по-млади дами са пословични – за някои от тях се жени, други само за кратко минават през живота и през леглото му. И докато сърдечните трепети, които нежният пол му причинява, не се оказват по-сериозни от гръмки жълти заглавия, то предполагаемите му комунистически убеждения и проблемите с данъчните го прогонват от страната. Чаплин дори е въвлечен в една от най-големите мистерии в Холивуд – смъртта на продуцента Томас Инс, “бащата на уестърна”. Причините за кончината му на яхтата на Уилям Рандолф Хърст през 1924 г. така и не се изясняват…
С очите на дете 
Скандалите, които сякаш са задължителна част от живота на една звезда, грубата намеса в личното пространство и липсата на уединение не отказват много родители и в онези времена да пренасят своя глад за успех върху децата си. Историята е до болка позната и в наши дни – името на Маколи Кълкин веднага изниква в съзнанието. Но много преди родителите му да погледнат на него като на “златна кокошка”, Холивуд вече знае какво го очаква, защото през вратите му са минали много такива семейства. Първото “дете-чудо” от немите черно-бели ленти е бебето Пеги. Дебютът е през 1921 г., едва на 18 месеца, във филма “Другари в игрите”, където й партнира кучето Брауни. И двамата получават еднакво заплащане за ролите си. На 10-годишна възраст Пеги вече е сред най-известните деца-актьори в бранша. Работният график днес би бил недопустим. По онова време обаче децата не са защитени по никакъв начин, особено когато родителите им сами ги подлагат на 40-часова работна седмица. Приходите от уморителния труд не закъсняват. Кукли, дрехи и какви ли не още стоки с лика на бебето Пеги печелят милиони.
Но тези долари не отиват при малкото талантливо момиче, нито пък я очакват след пълнолетието . Баща – Джак Монгомъри, разполага с цялото състояние и го харчи според собствените си нужди.
“Била съм на по-малко от две години, когато съм започнала да печеля повече пари от баща си. Такива неща преобръщат едно семейство с главата надолу”, спомня си Даяна Сера Кери, известна на света като бебето Пеги. Тъй като никой не се застъпва за нея, тя застава пред камерата като по команда и прави това, което може най-добре – да слуша. “По онова време изражението беше най-важното.
А моето беше доста красноречиво. Баща ми само щракваше с пръсти, казваше: “Плачи!”, и аз плачех. Нареждаше: “Смей се!”, и аз избухвах в смях. Заповядваше: “Бъди уплашена!”, и аз се страхувах. Наричаше го покорство”.
Това, че ограбва дъщеря си, харчейки необмислено пари от огромното състояние за къщи и коли, сякаш не е достатъчно на Джак. Накрая той дори открадва кариерата . В алчността си започва да изнудва “Юнивърсъл” за по-големи хонорари и те, разбира се, му отказват. Бебето Пеги напуска Холивуд, но семейството продължава да очаква от нея издръжка и я насочва към “кариера” във водевила, докато тя не пораства, поема живота си в свои ръце и става писател.
Днес Даяна Сера Кери е на 98 години и е живият спомен за онези времена. Но не гледа на тях с носталгия, а по-скоро си ги спомня с тъга и едно наум. “Винаги предупреждавам родителите да бъдат внимателни. Докато пишех книгата си за децата в Холивуд, открих хиляди изследвания за ефекта от гледане на прекалено много филми от подрастващите, но не можех да открия нищо за ефекта от това да са в тях”. Затова тя интервюира актьори, израснали по снимачните площадки, докато се учат как например да държат монокъл, вместо да четат, да пишат и да се социализират с връстниците си. Само един от тях отива в университет. И то не поради липса на пари, очевидно. “Когато получих първата си работа, всички повтаряха, че ще бъда богата и ще мога да си позволя да уча в колеж. И аз бях богата, на 10 години състоянието ми беше 4 млн. долара. Но аз не разполагах с него. Децата нямат думата за какво се харчат парите, които изкарват”, категорична е Кери.
Нежна революция
Славата се оказва горящ пламък, който привлича с топлината и светлината си. Мнозина изгарят, щом се приближат прекалено близо, но това не пречи на останалите да опитат шанса си. Днес културата ни може да възприема с лекота сексапилния публичен образ на жените, но това всъщност е покорен връх, до който е стигнато по дълго проправян път. А началото поставят т.нар. pin-up момичета. Тенденцията добива сериозна популярност през първата половина на XX век, но се заражда още в края на XIX. Освен славата, която дамите получават, истинската награда за тях е възможността да изразят себе си, своята сексуалност и стремежа към еманципация – нещо немислимо до появата на pin-up вълната.
Звезди на бурлеската и актриси започват първи да използват свои провокативни фотографии като “визитни картички”, с които да се промотират. Изобретателността и смелостта им скоро дават резултат. Изображенията намират своето място върху стени из цяла Северна Америка и Европа. Всъщност именно оттам произлиза и терминът pin up (от англ. забождам/закачам). Но “чийзкейк” снимките, както още са наричани, помагат не само за бърза популярност. Те всъщност се оказват “спасителен пояс” за мъжете, които са на фронта по време на двете световни войни. Pin-up момичетата, които се усмихват на войниците от кадрите, отвличат вниманието им от мисълта за опасността, която ги дебне.
Актрисата, модел и певица Бети Грейбъл остава в историята като “най-популярния pin-up на Втората световна война”, побеждавайки конкуренцията в лицето на изкусителната Рита Хейуърт. Емблематичната фотография на Грейбъл, на която тя носи цял бял бански, години по-късно ще стане част от класацията на списание Life “100 снимки, които промениха света”. Краката й се прочуват с “перфектни” пропорции – бедро (47 см), прасец (30 см) и глезен (обиколка 19 см). Филмовото студио, към което Грейбъл се снима, дори им прави застраховка за 1 млн. долара, рекламен трик, към който прибягват много от съвременните звезди като Дженифър Лопес, Марая Кери, Америка Ферера, Хайди Клум и др. Днес голотата отдавна не е революция, нито пък символ на някакви идеали. Тя е средство за повече лайкове и може би такава ще остане. Но някога тя е била свобода. В онези дни, когато звездите са се борили за своята светлина, за правото си да бъдат чути, видени и най-важното: приети”.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *