Славина, съпругата на футболиста от Кресна Ив. Караджов: Колко банален сваляч, това си помислих при първата ни среща, а мачът не спира – вече 11 години заедно сме – и в добро, и в лошо

Иван Караджов е български футболист, вратар. Роден е на 12 юли 1989 г. в Кресна. Състезател на „Арда” (Кърджали). През 2007 г. е играл в националния отбор на България до 19-годишна възраст.

Караджов започва кариерата си в юношеските формации на ЦСКА София. От 2007 г. е играч на първия състав на ЦСКА София. Носител на Суперкупата на България за 2008 г. и на купата на България през 2011 с ЦСКА.

На 18 ноември 2011 г. разтрогва с ЦСКА София за неизплатени заплати. От януари 2012 официално е представен като футболист на „Локомотив” (Пловдив). От 8 февруари 2013 г. е футболист на „Берое” (Стара Загора). През 2016 г. подписва с „Верея” (Стара Загора). На 25 февруари 2017 г. е продаден на беларуския „Шахтьор Солигорск”.

“Колко банален сваляч.” Това си помисля Славина Карадажова при първата си среща с Иван Караджов. Причината: двамата се запознават в столично заведение, а първите му думи към нея са, че е най-красивата жена, която е виждал.

Въпреки недотам точното първо отиграване, нещо във футболиста грабва Славина. А за това помага и следващият му ход – Иван купува всички рози от жената, която ги продава в заведението, за да й ги подари.

По онова време Славина не знае, че си има работа с футболист, а вижда срещу себе си “едно доста чаровно и усмихнато високо момче”. Което не й пречи да го отпрати, защото не й допада директното му нападение. Прави го по най-бързия и сигурен начин,  като му казва, че си има приятел (какъвто в действителност няма).

Около два месеца по-късно с любезната асистенция на своя приятелка Славина отново влиза в контакт с Иван. И този път мачът не спира – вече 11 години двамата са заедно – и в добро, и в лошо.

Е, не всичко за Славина и Иван върви по конец. Докато се напаснат един към друг, двамата имат трудни моменти, които понякога са водели и до раздели. “Всеки искаше да наложи своето мнение, да разполага с лично пространство, да изживява своите мечти и цели”, казва Славина пред lifestyle.bg.

В крайна сметка разбират, че всичко в една връзка се крепи “на споделяне и разбиране, на прошка и отговорност, че целите и мечтите стават общи, че няма по-щастлив момент от споделения”.

Днес Славина е убедена, че Иван умее да спасява и наглед неспасяеми топки, не само на футболното игрище, но и в живота.

 “Винаги, когато съм си казвала “край, това беше”, всъщност никога не е било за последно, защото той намира начин да ме върне към себе си. Не знам как го прави, но определено умее да ме умилостивява!”. За себе си Славина казва, че от малка е артистична, обича да рисува и да танцува. Под наставленията на баща си, който държи на доброто образование, се насочва към графичен дизайн, а впоследствие и към бранд мениджмънт. Професията и качествата на Славина й позволяват да работи в международни компании и да се развива. Но в момента, в който осъзнава, че работата отнема прекалено голяма част от времето й, решава да направи пауза от кариерното си развитие. “Тогава Иван играеше в Беларус и застана зад мен финансово и ме подкрепи в решението да обърна внимание на голямата ни дъщеря, която имаше нужда от мен”. Славина е дефанзивно настроена в живота и трудно допуска хора до себе си – нещо, което смята, че понякога се бърка с високомерие. “Нямам високо самочувствие, но знам, че съм изключителен инат и винаги постигам целите си, което понякога коства много”. Затварянето у дома заради пандемията се отразява добре на Славина, Иван и двете им деца – Ивайла и Стефан, защото им се отдава възможността да прекарат много време заедно. А това по принцип не се случва често, обикновено той е в Кърджали, а Славина и децата – в София. Въпреки всичко тя не пропуска да спортува у дома, като понякога дори използва малкия Стефан като тежест за клековете си. Преди пандемията е предпочитала високоинтензивни тренировки, като не се двоуми да посочи, че фаворитът й за поддържане на форма е CrossFit. За да затвърди максимата, че в живота зад всеки истински играч стои друг играч, Славина казва, че с Иван печелят мачовете си с пасове на дълги и къси разстояния. А когато някой от двамата изкара топката в тъч, другият винаги успява да я върне обратно в игра. А гол Славина успява да отбележи дори в добре пазената от Иван врата.   Славина, интересувате ли се от футбол и гледате ли заедно мачове с Иван? – Никога, преди да се запозная с Иван, не съм имала интерес към футбола. Не мога да кажа, че и сега имам много познания, но задължително гледаме негови мачове. А как се чувствате, докато той играе? – Винаги ме е било страх по време на мач за неговото здраве, за това да завърши тези 90 минути без контузии и с победа, разбира се. Уважавам труда му и се гордея изключително много с успехите му. Но се е случвало и да се чувствам обидена от коментари на зрители по стадионите. За жалост, неговият пост е свързан основно с критика и много отговорност към отбора. Победите са сладки, но има и загуби, след които той често не спи и гледа ситуациите, търси грешките си. Какво не знаят хората за Иван Караджов? – Колкото голям и силен мъж да изглежда, той е много емоционален и раним, държи изключително много на семейството си. В това лице не само на мен и децата, но и на майка си, баща си и сестрите си. Кое негово качество харесвате най-много? – Силата, с която всеки ден се бори, за да се докаже. Всичко е свързано с много лишения в личен план, с много негативни емоции дори, но той се научи да овладява “бурите” в себе си и да не се отказва лесно. Харесвам старанието му да се опитва да ме изненадва, въпреки че не е романтичен. Харесвам топлината, която ми дава, и силната му прегръдка, която за мен значи много. Какво дава и какво взема спортът от отношенията ви? – Спортът за него е удоволствие, емоция и дисциплина, която Иван пренася в семейството ни. Всеки успех ни кара да се гордеем с него. Той е и пример винаги за децата ни, че трябва да се борят въпреки всичко. Когато дъщеря ни казва “не мога”, й припомням, че никой спортист не е спечелил медал или купа с тези думи. Ставаме, стискаме зъби и продължаваме. Често оставам сама с децата, което ме научи да съм организирана и да преценявам и реагирам бързо във всяка една ситуация. Тежко е, защото се случва да сме разделени в моменти, в които искам да съм слабата и той да поеме “топката”. Тъй като футболистите не си избират сами почивните дни и не могат да си пуснат отпуск, ми се случва да ходя сама с Ивайла и Стефан на почивка. Не мога да кажа, че това ми тежи. По-скоро се радвам на емоцията и спомените, които те създават. Разбира се, лудницата при пътуване с деца е голяма и за мен не се нарича “почивка”, а “оцеляване”, но важното е, че те са щастливи. Кой беше най-трудният момент за Иван, в който сте го подкрепили? – Иван е от македонския край – бурен, емоционален, първосигнален и определено не може да си мълчи, ако нещо не му харесва или е несправедливо. С времето и с опита, който натрупа, вече успява да контролира цялата тази палитра от емоции и да я канализира в правилната посока. Това, разбира се, е с цената на много грешки, които направи в професионален план, но със сигурност имаше късмета да успее да ги преодолее. Сигурна съм, че много хора си мислят, че футболистите изкарват доста големи суми по доста лесен начин, но спортът и по-специално тази игра, не ти дава много време и възможности да се докажеш и да спестиш пари за моментите, в които няма да си на върха. Иван имаше доста дълга пауза от спорта. Тя беше тежка за него и го сблъска с нещо непознато до този момент. Но той осъзна, че футболът е неговото призвание, нещото, което го прави щастлив и значим. Какво правите заедно в свободното си време? – Вече рядко успяваме да отделим време само за нас двамата, но в моментите, в които всичко е тихо и спокойно вкъщи и децата спят, си лягаме, гушваме се и си пускаме някой хубав филм. Кой е най-големият предразсъдък, с който се сблъсквате като половинка на футболист? – Доста момичета търсят умишлено за своя половинка футболист, като си мислят, че ще имат живот, изпълнен с пътувания, забавления и финансово спокойствие. Погледнато отстрани, всичко е като в приказка. За нашето семейство коства много лишения, много самота, много болка и си плащаме цената на това да се съхраним. Не е лесно да си жена до активен спортист, защото освен за физическото му състояние, се стараеш да се грижиш и за психическото му такова. Футболните половинки са основно силни и мъжки момичета, които умеят да вършат много неща едновременно.    

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *