След години гурбет в южната ни съседка дупничанката К. Захариева: Българките работим в Гърция това, което гъркините никога не биха правили, но бих се върнала отново, защото парите са добри


Катя Светозарова Захариева е родена и израсла в Дупница. Работила е като икономист, плановик, началник ТРЗ във влакове и спални вагони, а през 1997 г. заминава за Гърция, където работи няколко години. Връща се в България и пише книгата „Слугинка в Гърция“. Със съпруга й имат две деца – дъщеря и син, които също работят със семействата си в чужбина. Дъщерята е със семейството си от 10 години в Чикаго, САЩ, а синът – в Канада.

– Г-жо Захариева, Вие сте родена в Дупница. Разкажете за семейството си.

– Родена съм и съм израснала в Дупница в задружно семейство. Баща ми беше инспектор в банка, а майка ми домакиня. Ние сме три сестри, аз съм средната. Израснахме в къща с голям двор, с много овощни дръвчета. Със сестрите ми си играехме на театър, четяхме книги. Днес съвременните деца нямат такова детство като нашето. Учила съм в ОУ „Отец Паисий“ и Първа гимназия в родния си град. След това завърших Икономическия техникум в Кюстендил. Работила съм като плановик, икономист, организатор на труда и началник ТРЗ в ресторанти и спални вагони в Дупница. Условията на работа по това време бяха много добри. Работа имаше за всички. Работила съм и като вещо лице в съда. Съпругът ми работеше в завод „Хо Ши Мин“. Имаме две деца – дъщеря и син. На съпруга ми започнаха да забавят заплатата, парите не стигаха. Това ме провокира да замина за чужбина.

– Заминали сте да работите в Гърция, без да знаете гръцки език, през 1997 г., когато се пътуваше с визи и беше трудно за работа в чужбина?!

Заминах за Гърция през 1997 г. с виза. Отидох в столицата Атина, там бяха зълва ми и племенницата ми. За да започна  работа, трябваше да се явя в специални канцеларии – графия.  Просто плащаш, за да ти намерят работа. Понякога ти казват какво ще работиш, а понякога не. В Атина не успях да си намеря работа и заминах за остров Кефалония, без да знам гръцки език. Работех в семейство, в което трябваше да се грижа за болен възрастен човек. Не съм имала проблеми с хората. Работих три дни в едно кино, чистих салона след прожекциите. Тъй като работех само нощем, през деня не можех да спя и ми падна кръвното.

– Има случаи, в които българките, които работят в чужбина, изпадат в неудобни ситуации? Вие попадали ли сте в такава ситуация?

– Не. Аз работех във възрастни семейства, в които младите живееха отделно от тях. Винаги съм работила с хора, които са били възпитани и уважаваха труда ми.

– След дълги години работа в Гърция бихте ли казали по какво си приличаме и в какво се различаваме с гърците?

– Според мен гърците са по-възпитани хора, обслужването там е на много високо ниво. Когато се качиш в такси, шофьорът ти отваря вратата, взима ти багажа. След това слиза от таксито, отваря ти вратата и ти сваля багажа. Къде го има това в България за обикновения човек? В ресторантите и заведенията обслужването е на високо ниво. Пред заведенията и хотелите гъркът така си паркира колата, че да остави място за другите автомобили. Хората са ведри и винаги те поздравяват.

– А в коя от двете страни държавата се грижи по-добре за хората си?

– Тук, в България, си закрепостен, ако искаш да си направиш справка в НОИ, трябва да отидеш в НОИ в града, където си регистриран по адрес, а в Гърция не е така. Аз се водех на адрес в Атина, а правех справка на 200 км в Ламия, където работех и всичко се прави електронно. Що се касае за здравеопазването, там има специални организации, които обслужват безплатно хората с увреждания. Пазаруват им, помагат им, когато и да се обадиш през деня, идват и ти помагат. Купуват им лекарствата. В болниците грижата за пациентите е на първо място. Медицинските сестри винаги са усмихнати, навсякъде е чисто. Дори и по време на кризата, когато в болниците липсват някои лекарства и пациентите ги купуваха, отношението към пациентите беше по-добро от това в България. Аз работех в един хотел в курортен град, където имаше минерални извори. Клиентите, когато ползваха минералните извори, си плащаха, плащаха си за нощувката в хотела, но след това тези разходи им ги възстановяваха. Това беше преди Гърция да влезе в кризата.

– Според Вас по какво си прилича и по какво се различава българката от гъркинята?

– Когато гъркът се ожени, той отива да живее в дома на съпругата си. Преди Гърция да влезе в кризата, гъркините не работеха, те си стояха у дома и се грижиха за дома. А ние, българките, отиваме да живеем у дома на съпруга си и работим всичко, а също така понякога и издържаме семейството.

– Вие имате две деца – син и дъщеря, които живеят в чужбина.

 – Дъщерята завърши специалност „Английска лингвистика“ в ЮЗУ

„Неофит Рилски“ – Благоевград и със семейството си от 10 години живее в САЩ, в Чикаго. Заминаха със зелена карта. Синът ми завърши специалност „Английска филология“ и със семейството си е в Канада от няколко години. Идват си през лятото.

– След 2012 г. се прибирате в България, а сега с какво се занимавате и обичате ли да приготвяте за семейството си гръцки специалитети?

– Да, след 2012 г. се прибрах у дома. Сега се занимавам с декупаж за удоволствие. Обичам гръцката кухня. Обичам да приготвям гръцка мусака с картофи, кайма и сини домати, които се правят със заливка. Обичам и пастицио – макарони с кайма.

– Вие сте автор на книгата „Слугинка в Гърция“. Кое Ви провокира да напишете тази интересна книга?

– Тази книга я писах, след като се върнах в България. Там съм разказала за живота на българките, които отиват в чужбина. А се казва „Слугинка в Гърция“, защото българките, когато отиват в Гърция, повечето от тях работят като детегледачки, гледачки на болни хора, правят това, което не работят гъркините. Много често гърците ни питат: „Имаме ли пералня у дома“. Имах една приятелка от Грузия, която гърците питаха дали има дървета в Грузия.

– Ако се върнете назад във времето, ще отидете ли пак в Гърция?

– Да, ще отида, защото заплащането е по-добро от тук.

– Според Вас какво трябва да направят нашите политици, за да може българите да работят и да създават семейства тук, в родината си, а не да се скитат немили-недраги по чуждите земи?

– Според мен законите в България трябва да важат за всички. Трябва да се помисли за младите хора, голяма част от тях работят за минимална заплата, а някои дори не ги осигуряват. Пенсиите на българите са ниски и хората едва свързват двата края. Не могат да си покрият елементарните разходи. Българските пенсионери нямат това самочувствие, което имат западните пенсионери, защото доходите ни са ниски. Политиците трябва да се погрижат за хората си.

НИКОЛАЯ ИВАНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *