Слънчевото време напълни кафенетата в Благоевград, но магазините в центъра останаха празни

Собствениците на барчета и заведения в центъра на Благоевград разшириха вчера терасите до средата на площадите заради хубавото време, което напълни масите на слънце с клиенти. В знак на спазване на министерската заповед за отстояния част от ресторантьорите бяха наредили масите на 1,5-2 метра една от друга, но на малко места бяха изпълнили точно разпореждането това отстояние да се отнася до физическата дистанция между хората. Сервитьори обясниха, че единични са случаите на маса да седнат максимално допустимият брой от 6-има клиенти, болшинството са по 2-3 до 4-ма души. Нито собствениците обаче, нито персоналът могат да контролират близостта между хората по масите, а тя масово бе под наложената 1,5 м дистанция.

Като изключим кафенетата обаче, въпреки хубавото време и почивния ден централните търговски улици на Благоевград вчера бяха по-скоро пусти, а в отворените магазини рядко влизаше някой.

„Клиенти няма. Хора по улиците се движат, но клиенти няма“, коментира собственичка на магазин за луксозни дрехи и обясни: „ Изплашени са, защото дори в момента да имат отнякъде доходи, не знаят какво предстои и не смеят да харчат. Хората се ограничават  от всякакви разходи, които не са наложителни или не са по специален повод, но и поводите силно намаляха. През последните 2-3 седмици работата страшно падна. От 20 г. съм в търговията и такова нещо не е било. Влизат, разглеждат, харесват, колебаят се, но ако нямат повод да купят нещо, най-често отлагат решението до заплата и си тръгват. Не е като преди: да излязат навън, да се отбият в магазин и да си купят нещо, което им е грабнало окото, това вече е голяма рядкост. Затова напоследък доста магазини затвориха, а и още ще затварят. На нашата улица преди няколко месеца откриха табаче, чувам от хазяите им, че се готвят да напускат. Те вечер не работят до късно, вече затварят в 21 ч., защото по улиците няма хора, всички са се прибрали  и няма смисъл да стоят. Прави ми впечатление, че в централната част на града все повече търговски помещения остават празни, питам съседите дали не е заради наемите, и да призная, не се изненадвам, като ми казват, че наемите били намалени, но клиенти няма. Явно хазяите проявяват разбиране към ситуацията, но това не спасява бизнеса от затваряне. Когато няма потребител на предлаганата услуга или стока, няма и бизнес“, обяснява търговката с две десетилетия опит.

Тя отбелязва, че магазинът им е фамилен бизнес, а заради стагнацията напоследък не наемат външни хора за персонал, защото вече не могат да си го позволят.

„Мъката е много голяма за всички и не може да не се притесняваме. А не виждам шанс скоро да се оправят нещата. Страшно е, защото сме стигнали дъното. А затваряне на държавата не би помогнало, защото ситуацията е еднаква в цял свят“, коментира търговката.

Продавачка в магазин за детски стоки изрази възмущението си, че не се спазват стриктно и от всички наложените рестрикции за предпазване от заразяване: „ Проблемът ни е, че тук хората са страхотно недисциплинирани и безотговорни. Ние зареждаме от Турция и като пътуваме до там през последните месеци, вижам как още рано сутрин по улиците, в магазините, навсякъде хората са с маски. Никой не ги контролира, не ги дебне, но те го правят. Освен това навсякъде има уреди за мерене на температурата и някак усещаш, че институциите се грижат за хората. А тук само се говори за някакви социални придобивки, но нищо не се усеща  да е направено реално. Повечето се чувстваме в безизходица, без очаквания, дори без планове, защото не знаем какво ще ни се случи. При нас всичко е неизвестно, особено за хора като мен – на зряла възраст, с големи деца… Не знам как ще продължи животът ми, сутрин се събуждам с новините за броя на новозаразените и тази първа за деня информация няма как да не сложи отпечатък на напрежение за целия ден. Отчитането на процента заболели на база на направените изследвания може би не е най-обективната статистика и вероятно е добре да се дава и сравнението на база на броя на населението, така няма да се нагнетява страх в обществото. Защото страхът не ни спасява. Да, кара ни да сме по-бдителни, но  напрежението и стресът са не по-малко опасни от вируса за здравето и живота ни. Най-странни са ми клиенти, които ме питат дали ни правят проверки, като подсетя на влизане да си сложат маска. Трябва да ги интересува как да пазят себе си и другите, не дали някой ни контролира“, смята магазинерката.

Нейна колежка в съседен магазин за бельо пък признава, че когато е в ролята на клиент, се усеща как самата тя и семейството й са започнали да се ограничават в покупките напоследък: „У дома мъжът ми обикновено пазарува и все по-често му правя забележки да не купува неща, които не ми трябват за дневното или седмично меню. Не че няма да го хапнем, но гледам да не сме разточителни, защото не знам и аз докога ще съм на работа и дали шефовете ни няма да решат да ни освободят…”, откровена е тя.

ДИМИТРИНА АСЕНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *