Превръщането на боклука в стандартизирано модифицирано гориво е стъпката, която ще реши проблема със самозапалващите се сметища, бълващи облаци дим и вредни вещества на километри от тях. За това е категоричен специалистът Методи Митев, собственик на фирма „Zero waste“ ЕООД, който от години работи в областта на преработка на отпадъците, а поводът бе поредното подпалване на сметището в Дупница, за което сигнализираха гневни читатели от околните населени места.
Както „Струма“ писа, Митев с екип енергетици и инженери, болшинството от Югозапада, са разработили уникална инсталация за напълно безвредно превръщане на боклуците до електричество, а внедряването й би могло да спаси от закриване ТЕЦ-ове и да захрани един малък град или по-голям квартал с ток, като спести милиони от изграждане на сметища. Докато работел по идеята за превръщане на отпадъците безвредно в ситнетичен газ, екипът констатирал, че в България масово твърдото гориво, получено от отпадъците, не отговаря на евростандартите.
- Г-н Митев, каква е връзката между сепарацията на боклука и постоянното самозапалване на сметищата, в частност това в Дупница, което е причина за многобройни сигнали и недоволство на живеещите в района му“
- Когато тръгнахме с идейните си проекти за инсталацията, взехме проби от много сметища в страната и се хванахме за главата, защото се оказа, че произведеното твърдо гориво от отпадъците, познато в света като RDF, изобщо не отговаря на евростандартите. Причината е, че у нас масово боклукът не се разделя качествено и не се отстраняват напълно биологичните отпадъци от останалите. А както е известно, биологичният отпадък при гниене отделя метан, който впоследствие става причината за самозапалване на сметищата. У нас произведеният твърд отпадък се класифицира като RDF, но на практика не е такъв, защото в него има и сериозно количество органични отпадъци, които свалят качеството му. По света RDF масово се използва като евтино гориво с висок КПД, особено в циментовите заводи. Когато обаче качеството му не е по определените стандарти, както масово се оказва в България, при горене не се развива нужната температура и качеството на продукцията, в случая цимент, пада сериозно. Това е само един пример, а те са много: вносът на боклуци, тъмни сделки с опасни отпадъци…
Но според мен е дошъл моментът да се покаже какъв е правилният модел за управление на отпадъците. Смятам, че хората са узрели за един генерално нов етап в отношението към онова, което изхвърляме, и начините на преработването му. С екипа ни работим в тази посока, като една от целите ни е да модифицираме български горивни фракции RDF, получени чрез преработка по специална технология на пластмаси, биоразградими и неопасни отпадъци, да намалим до минимум обема на депонираните отпадъци, а крайният продукт SRF (стандартизирано гориво от неопасни отпадъци) да се оползотворява както досега във въглищните ни централи. Това ще даде шанс на хилядите работници там да запазят работните си места, тъй като съвместното изгаряне на RDF и въглища доказано е по-безопасно и по-безвредно за хората. Искам страната ни да се превърне от вносител на отпадък в износител на гориво от боклука и смятам, че мога да го направя, ако имаме подкрепата на обществото и държавата.
Скоро екипът ни ще представи резултатите от направения от нас експеримент, за да могат максимален брой хора да се запознаят с него. Въпросът тръгна от старото сметище на град Дупница, което гори от години и обгазява града и околните населени места, и то на моменти доста силно, без да има много възможности да се загаси. Мнозина си мислят, че това се дължи на ТЕЦ „Бобов дол“, но в момента ТЕЦ-ът не работи, а обгазяването е същото!
Целта на нашата работа е да се избегне именно това самозапалване на депата, защото това се случва не само в сметището на Дупница. Когато твърдият битов отпадък е преминал през сепарираща и компостираща инсталация, на практика са извлечени по-голямата част от рециклируемите и биологичните материали. Нашата инсталация ще вземе за дообработка остатъка и така депонирането ще се сведе до минимум. - Каква точно е разликата между RDF и SRF“
- В RDF може да попаднат и опасни отпадъци, докато SRF като стандартизирано модифицирано гориво класифицира неопасни отпадъци.
- Имате ли представа как се справят с проблема в Европа и къде сме ние в класацията“
- От няколко години следим темата и ще ви предоставя статистиката за 2018 г., тъй като за миналата 2019 г. още не е изязла:
От нея се вижда какво количество боклук депонират развиващите се страни (в червено на схемата) и какво количество депонират източноевропейските, където влизаме и ние. В жълто са нивата на енергията, получена от боклуци, а в зелено – рециклирането и компостирането. За жалост сме на 22-о място. - Но това е много голяма разлика в съотношенията…
- Точно така. Затова целта ни е да намалим тези разлики, като приложим добрите практики от развитите страни в комбинация с нашите разработки в сферата. Това, което предлагам, дори е наложително, тъй като европейската директива е за намаляване на обема на депонираните отпадъци и начина, по който да се прави това. Страшното е, че ние неглижираме проблеми, които ще ни се стоварят много скоро. И както се случва обикновено, ще трябва да плащаме огромни санкции, които Европа ще ни наложи.
- Споменахте за разработките си, в предишен разговор коментирахте, че екипът ви е готов с идееен проект за изработване на инсталация за превръщане в синтетичен газ на отпадъка. До къде стигнахте се реализацията“
- За да се оползотворят максимално твърдите битови отпадъци по какъвто и да е начин, трябва да се мине през няколко стъпки: първо, да се извадят рециклируемите материали, после да се компостира органичната част и накрая с остатъка да се реши какво ще се прави, като вариантите за това не са много: да се депонира на склад или да се преработи в RDF (твърдо гориво от отпадъци). Повечето общини са се спрели на варианта да се преработи в RDF.
Както споменах, разработвайки нашата технология, установихме, че произведеният в България RDF носи в себе си много неизвестни за това какъв е съставът му, каква калоричност има (т.е. каква енергия носи), от какви вредни вещества трябва да пазим природата, хората и оборудването. И така стигнахме до стъпка едно (може би и най-важната) в нашия проект да превърнем това твърдо гориво от отпадъци RDF в газ. Но за да го направим, първо се налага да превърнем българския RDF в гориво по европейски стандарт, приет още през 2011 г. - С какво ще ви помогне това“
- Ще помогне процесите в реактора да протичат правилно. А за да се случи това, трябва да знаем много добре какво влиза в него, да знаем какво ще се оползотвори и съответно какво ще получим като краен резултат. Решението е да се превърне RDF, който получаваме, в стандартизирано гориво от неопасни отпадъци SRF (Solid recovered fuels), това е поредица от стандарти в Европа, които класифицират SRF в три показателя – икономически, технологичен и емисионен. По този начин, знаейки какво гориво постъпва, съответно ще знаем какви мерки да се предприемат на по-късен етап и какви резултати да очакваме. Принципът е същият, както досега в централите на въглища, следи се качеството на вход и изход за всеки един от показателите.
Стандартизирането на RDF ще е от полза за всички, които го изгарят, защото по този начин ще знаят качеството на RDF, който получават, и дали е съвместим с инсталацията им.
От опита на колегите в Европа се вижда, че всяка инсталация може да оползотворява различен SRF, който влияе по различен начин на съоръженията им, затова те са разписали и препоръчват какъв SRF да се използва при различните технологии. - Каква е идеята ви за пречисване на произведения в българските депа нестандартен RDF“
- Чрез механично третиране на доставения RDF и допълнителна фина сепарация. Чрез нея по-прецизно се отделят черни метали, цветни метали, инертни материали и стъкло. По време на процеса се отделя топлина около 65-700 C, която се използва, за да се намали влагата в материала, а оттам се повишава калоричността на стандартизирано модифицирано гориво, което се явява крайният продукт в инсталацията.
- Макар инсталацията ви да е още идеен проект, какъв капацитет предвиждате да има тя“
- Първоначалният ни проект на инсталацията визира преработка до 50 т/ден при 8 часа работа, иначе казано, 6,25 т/ч.
- На каква площ ще се изгради тази инсталация“
- За този етап от проекта ни са необходими около 500 кв.м, но за да можем да реализираме докрай идеята си, сме закупили по-голям парцел в Югозападна България.
- Колко голяма е една такава инсталация и имате ли резервен план, ако изграждането й се забави във времето“
- Това е средно голяма инсталация. За да придобиете представа, това са два камиона на ден да се превърнат от RDF в SRF (стандартизирано модифицирано гориво). Както казах, крайната ни цел е да го газифицираме в собствената ни инсталация, т.е. да превърнем отпадъка в синтетичен газ, а докато изградим инсталацията, ще го продаваме. Това ще ни даде време и спокойствие, докато достигнем крайната си цел. А клиенти за такова гориво има в цял свят.
- От всичко казано дотук излиза, че вие давате решение за много проблеми.
- На практика е така, но това са естествени стъпки към крайната ни целт, която, както казах, е газификацията. Не сме открили топлата вода, отдавна в развитите страни се правят всички тези неща. С изпълнение на проекта ни на държавно ниво ще се подпомогне постигането на целите, заложени в Националния план за управление на отпадъците 2014-2020 г., и ограничаване до 2020 г. на количеството на депонираните биоразградими отпадъци до 35% и за увеличаване до края на 2020 г. на дела на рециклираните отпадъци до не по-малко от 50% от образуваните битови отпадъци. Изграждането на инсталацията ще допринесе за спазване на йерархията при управление на отпадъците в региона съгласно европейското и националното законодателство: предотвратяване на образуването им; подготовка за повторна употреба; рециклиране; оползотворяване за получаване на енергия; обезвреждане.
- Споменахте горящото сметище на Дупница – на какво се дължи това и кой не си е свършил работата, за да продължава да се случва“
- Горенето на сметището е вследствие на естествени процеси, протичащи от гниене, създаване на температура, която благоприятства за аеробни и анаеробни процеси, при които се отделят различни горими газове. Всъщност, ако можем да опишем газификацията по най-прост начин, горящите сметища са нагледни примери за газификация. Процесите са едни и същи, само че когато са изхвърлени твърди битови отпадъци на сметището, им трябва много повече време, за да протекат процесите, които протичат неконтрируемо, а в газификатора процесите протичат в реактора под строго наблюдение и спазване на технологията с всички съпътстващи наблюдения и корекции, когато е необходимо.
- И все пак кой е отговорен за горенето и периодичното обгазяване на Дупница и околните села“
- Всички ние сме в капана на една отживяла технология, а именно да се депонира боклукът директно на сметище, без да се извадят рециклируемите материали, без да се отделят органичните фракции (които се превръщат в тор). За да няма решение на проблема, сме виновни и ние като общество, неразбирайки колко е наложително да има сепарираща и компостираща нисталация. Решение на горящото сметище е да се рекултивира, но за да се случи това, първо трябва да се изгради новото депо. А то се забави във времето пак заради нас като общество. Тоест, вината е в нас самите, а може би и на политиците, които не излязоха и не обясниха на хората на разбираем език защо е нужно изграждането на новата инсталация и какво представлява тя. Говорейки с хората, разбирам, че като чуят за депо за отпадъци, те си представят старото сметище, на което идва комионът и изсипва всичко на едно място. А това е много далече от истината. Силно се надявам хората да се поинтересуват, за да разберат, че говорим за революционно нов подход към проблема с боклука, който налага и нови технологии. В Западна Европа се говори за кръгова икономика, но навлизаме в много обширна тема, с която хората, които се интересуват, могат да се запознаят тук:
- https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?qid=1583933814386&uri=COM:2020:98:FIN
Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВА
