Спомени от соца! Ст. Велев: Откриването на РТЦ – Благоевград се реши от Ив Славков и Т. Живков във вилата в Бояна, Живков подхвърли: Ще чакам как ще реагират в Скопие

“Телевизионна фамилия“ е глава от  новоиздадената книга “Зазоряване преди полунощ” на радомиреца Стефан Велев. Той е ръководител на програмата на БНТ в екипа на Иван Славков от 1971 до 1978 година. Има над 60 години стаж в различни медии, театър и опера. Създател е и първи генерален секретар на Асоциацията на балканските информационни агенции и почетен гражданин на Охрид. Бил е главен координатор на Театъра на нациите в София и на Международната детска асамблея, участва в изграждането на НДК и реставрацията на Народния театър „Иван Вазов“.

В последната си книга, която авторът определя като репортажен роман, е отделил страници за създаването на телевизионния център в Благоевград. Ето част от разказа му за онези далечни години.

                 …Благоевградският телевизионен център (РТЦ) беше последният, който откривахме в България. Първият беше в Пловдив, вторият – във Варна, третият – в Русе. И ето сега – в Пиринска Македония, в Благоевград.

На срещата ни с Иван Славков при Тодор Живков, във вилата в Бояна, когато ни възложи задачата за ускорено откриване на това районно студио, Живков уж между другото подхвърли: „Ще чакаме с интерес как на това ще реагират в Скопие“. Самият факт, че той лично поиска да ни каже да побързаме с изграждане на новото студио, показваше значението, което държавата отдаваше на новото ни телевизионно начинание. Това не беше се случвало досега с нито един Регионален телевизионен център – нито в Пловдив, нито във Варна или в Русе.

А съседите много скоро показаха традиционното си раздразнение. Два месеца след откриването екип на студиото се опита да влезе с филмова камера през граничния пункт Делчево, близо до Благоевград. Местните гранични власти обаче не пуснаха нашите „български македонски“ журналисти оттатък браздата, ако не си оставят снимачната техника на граничния пост.

Но да зарежем това, днес се готвим да излъчим първата програма от новото студио в Пиринска Македония. И то на девети септември, в чест на тогавашния ни национален празник. В онези времена този ден беше много тачен и се празнуваше най-тържествено. Предната вечер, в миришещата още на прясна боя апаратна на Радио Благоевград (още нямахме своя сграда), направихме успешно последната репетиция, видеокартината и звукът бяха чудесни и аз бях абсолютно спокоен за утрешния ни успех. На сутринта, един час преди ефир, както обикновено, екипът беше вече зад пултовете, липсваше само тонрежисьорът. Аз не се притесних, Венциславов, като всеки супер професионалист, е малко суетен – докато се обръсне и понакипри … И всеки момент ще дойде, за някоя и друга минута закъснение да не си разваляме празника. На десетата минута обаче, кипнах:

 – Веднага го потърсете в хотела!

– Търсихме го, не отговаря! В екипа не включихме резерва, понеже Вие взехте Венциславов, а той бил сигурен… – не пропускат да ми натрият носа.

– Пращайте кола за тонрежисьор от Радио Благоевград!

До ефир имаше още 35 минути. Листата със сценарийния план също беше останала снощи при Венциславов. От някъде моите измъкнаха черновите и започнаха да нанасят настъпилите при репетицията промени.

Часовникът в студиото чукаше безмилостно – останаха седем минути, шест минути, пет минути… Колата с тон режисьора от радиото не идваше. Стефан Иванов, един от старите директори на продукция, рискува:

– Аз ще седна на пулта, шефе, ти само кажи да – на Кулата редовно висях над главата на Венциславов, все един говорителски микрофон ще мога да пусна… като начало, докато дойде колегата от радиото.

Отдъхнах си, но точно в този миг в апаратната втича тонрежисьорът от радиото и минутка след това бяхме в първия ефир на студиото в Благоевград – Регионалния телевизионен център (РТЦ) на Българската телевизия в Пиринска Македония.

– Видофте ли нашата? – се кефели старите македонци пред телевизора в кръчмата в центъра на Банско, когато „тяхната“ говорителка за първи път се появила на синия екран, наистина хубаво момиче, което до този ден беше професионална говорителка в Радио Благоевград. И отгоре на всичко, по една случайност, се казваше Юлия Велева, за радост на местната клюка, че ми е първа братовчедка.

Иван Венциславов така и не се появи, ни се видя, ни се чу. Позвъня ми към обяд от София известният и много готин режисьор Рангел Вълчанов, в чиито продукции Венциславов беше водещ тонрежисьор. „Стефчо, знам, че трудно може да се оправдае постъпката на Иван, но през нощта е имал някаква семейна причина и с колата е фукнал към София. Моля те не го закачай, той е много талантлив човек! … Ако трябва ще се обадя и на Славков!“.

Е, това, последното, ме влуди!

– Рангеле, забрави! Ако някой на тебе ти издъни един снимачен ден по „семейни причини“, ти пак на Славков ли ще се обаждаш? Но ние не работим на филмова лента и в снимачен павилион, а сме на пряк ефир. При нас няма повторения, няма първи дубъл, пети дубъл. Ние сме на пряк ефир, разбираш ли, на-пряк-е-фир!!! И не мога да започна тв програмата, когато изтрезнея, а точно в десет, точно до секунда! Така че благодаря ти за обаждането!

След откриването на телевизионния център партийния ръководител на окръга Дюлгеров се обърна към нас и вместо официално слово изрече: „Пиринска Македония Ви благодари! А сега нека си пуснем мозъка във ваканция!“.

Реших да го послушам, много ми хареса този негов лаф. Спретнахме хубав македонски купон по случай откриването на тв студиото и бързо се отървах от спомена за гадната случка.

След празниците отивам в телевизията. Минутка след като влизам в кабинета, чука Валя: “Иван Венциславов Ви чака от сутринта“. Подавам й едно листче с няколко реда: „Вале, след като напишеш тази заповед, елате заедно с него и ми я дай за подпис“. Венциславов обаче бърза да се обяснява, преди да стане късно, когато донесат заповедта. Едър, светлолик, сега сякаш се беше свил в карираната си риза. Не го оставям да ми губи времето – той е творец, мисли само за своите ноти, а не и за тези, с които работи, и за които прави музиката.

Влиза Валя, объркано подава листа, аз без да го чета, парафирам и му подавам заповедта. Иван Венциславов я мярка, после и той объркано ме гледа. Аз съм се обърнал настрана.

– Съгласувано е със Славков. Освобождаваме те от длъжността редови звукорежисьор, трансформираме щатната ти бройка в ръководител на група „Звук“ в програмата и те назначавам за главен тонрежисьор на тв ефира. Дано така разбереш какво значи хармония и извън музиката. Заплатата ти остава досегашната за три месеца, после ще я приведем по новата длъжност, ако няма гафове в новия ти отдел. Събери колегите си в залата, за да те представя.

– Айде, успех! – и му подадох ръка.

Както Хачо, така и той, докрай подкрепяше моите и на екипа ни усилия за програмен телевизионен ред. Спомням си за него с усмивка.


След отриването на Телевизионния център в Благоевград ръководствата на окръга и на телевизията си направихме традиционната снимка за спомен. Тук вече беше и новоназначеният директор на студиото Димитър Кехайов, дотогава главен редактор на окръжния всекидневник „Пиринско дело“. Петър Дюлгеров, Първи секретар на Окръжния комитет на партията.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *