Спортист № 1 на Петрич Ев. Николова: Най-важното нещо за един спортист е да вижда вярата в очите на човека, който го води към върха

Евелина Николова е родена на 18. 01.1993 г. в Петрич. С борба започва да се занимава в родния си град, впоследствие преминава в СКБ “Васил и Георги Илиеви” – Кюстендил. Завършва бакалавърска степен в НСА, специалност “Борба – треньорски профил”, после следва магистратура “Спорт и сигурност в българската армия и МВР”. Многократен републикански шампион, неколкократен медалист от ЕП и СП по борба, европейска шампионка по  сумо. Понастоящем състезател на СКБ “Ангел Гочев” – Созопол. В края на миналата година бе обявена за Спортист № 1 на морския курорт, преди дни получи същото признание и в родния си град.

– Ева, честита награда, в крайна сметка получи признание и в Петрич. Къде измежду множеството отличия, които си получила досега, слагаш приза за № 1 в родния град?

– За мен всяка една награда е признание за положения ми труд и всяка поотделно си има своята цена. Разбира се, много съм щастлива от факта, че и в родния ми град ме удостоиха с този приз, това означава много за мен! 

– Според теб удостояването ти с тази чест не закъсня ли и на какво го отдаваш?

– Аз имам едно правило в живота ми, че всяко нещо се случва, когато му е времето. Явно досега е имало по-изявени състезатели от мен. 

– Несъмнено генералната цел пред теб през 2020 г. е извоюването на олимпийска квота за Токио. Сигурно първо трябва да преодолееш вътрешната конкуренция в  кат. 53 кг., където Сезен Белберова също има подобни амбиции…

– Да, тази година е адски натоварена и горе-долу през 20 дни имам състезания, дори вече направих един фалстарт в Турция миналата седмица на турнира „Яшар Догу”. Победих в първата схватка, но непростима грешка от моя страна стана причина да загубя на 1/4 финала. Но пък в хода на турнира видях какво точно трябва да дооправя. На 24 януари имам участие на  държавно първенство, на което трябва да защитя мястото си. Същевременно се радвам, че имам вътрешна конкуренция, защото тя ме държи в кондиция.

– Кога и на какви състезания ще преследваш квотата за ОИ?

– Първият квалификационен турнир е през март, от 19-и до 22-и, който ще се проведе в Унгария. Там само финалистите взимат квота, така че стискайте палци късметът да бъде с мен. Ако нещата там не приключат с добър  край, ще имам втори шанс на другата световна квалификация, която ще се проведе през април. Хубавото е, че домакин тогава е София, а както знаем, у дома и стените помагат. Аз обаче се надявам да съм си свършила работата още в Будапеща.

– В края на миналата година заслужи и признанието за спортист на годината на Созопол. Как се чувстваш там?

– Откакто се състезавам за СКБ „Ангел Гочев”, много неща около мен се промениха, техника, тактика и най-вече чисто психически успях да се сработя с треньора Мирослав Гочев. Защото, повярвайте ми, най-важното нещо за един спортист е да вижда вярата в очите на човека, който го води към върха. Абсолютно всичко ми е осигурено, за да мога да водя напълно спокойно подготовката си. 

– Борила си се за Петрич, Кюстендил, НСА, Созопол… От кой период пазиш най-добри спомени?

– Всеки един период си има своята тежест в моя живот и всеки един ме е променил и изградил до това, което съм в момента, отвсякъде съм научила важни неща не само за спорта, но и за живота. Във всеки от тези отбори съм имала своите успехи и неблагополучия, навсякъде е имало хора, които са ме подкрепяли. 

– Коя година от досегашната ти кариера беше най-успешна за теб с оглед на резултатите, които си постигнала през нея?

– Може би 2015 г. Спечелих сребърен медал на европейското първенство до 23 г. във Вроцлав, бронзови медали на първите европейски олимпийски игри в Баку и на световното в Лас Вегас. След това нареждам изтеклата 2019 г. След всички катаклизми, през които трябваше да премина и да се преборя в живота си, успях да се върна сред най-добрите със спечелването на сребърния медал на европейското в Букурещ, и то с много тежка травма на коляното. Но аз съм оптимист и се надявам, че най-доброто за мен тепърва предстои. 

– Ти постигна добри резултати и в сумото. Загърби ли вече окончателно този древен японски спорт?

– Не че съм го загърбила, но целите, които съм си поставила в момента, са прекалено високи и не бих могла да се разпилявам. В същото време сумото си ми остава страст, все пак съм европейска шампионка и имам общо 11 медала от европейски първенства за девойки, жени и отборно. Може би по-нататък бих пробвала отново. 

Разговаря

СТАНЧО СТАНЧЕВ


Е. Николова със зам. кметицата на Петрич Илияна Попова, легендата Серафим Бързаков и градоначалника Димитър Бръчков след обявяването на годишните призьори в родния й град

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *