Преди засаждането се прави старателен преглед на посадъчния материал и всички овощни дръвчета, които имат сериозни недостатъци, се бракуват, щом като от тях не може да се очаква добро развитие.
Корените на овощните дръвчета са много чувствителни към засъхване. Установено е на практика, че ако преди засаждането корените са били позасъхнали, дръвчетата се прихващат по-малко и растат по-слабо. Ако корените са засъхнали, потапят се във вода 1-2 денонощия или се заравят и се поливат изобилно и така престояват, докато се освежат напълно. Когато корените са запазени напълно свежи, необходимо е само да се заровят с влажна пръст след разтоварването на дръвчетата на мястото, предназначено за засаждане. Край заровените овощни дръвчета в подходящ съд се прави каша от 1 част пресен говежди тор и 3 части глина, разредена с вода. Чрез потапяне в такава каша кореновата система на дръвчетата се предпазва по-добре от засъхване и се улеснява калусирането и прихващането. Освен това корените на овощните дръвчета въобще не трябва да се излагат продължително време на въздух и слънце незаровени край дупките.
Преди засаждането кореновата система се преглежда внимателно и се извършва резитба на корените.
Всички болни и повредени по дължината си корени се режат до здраво, а на останалите здрави по цялата си дължина корени се опресняват направените по краищата рани при ваденето. Опресняването на раните се състои в изрязване до жива част наранените и засъхнали краища на корените. Ако част от краищата на корените са започнали да зарастват (калусират), по изключение такива калусирани рани не се опресняват, ако са запазени от засъхване. Както всяка резитба, и резитбата на корените трябва да се извърши с остър инструмент, за да се получат гладки отрези, които по-лесно зарастват. Самите отрези трябва да се правят така, че да са обърнати към земята и да са по възможност по-малки, за да зараснат по-лесно.
Как се садят овощни дръвчета?
За засаждането на овощни дръвчета е необходимо да се изкопаят дупки с размери 100/100/100 см. Ако почвата е по-тежка, глинеста, студена и неплодородна, дупките трябва да са по-широки и по-дълбоки. Големината им трябва да позволява свободното, без прегъване, сбиване или преплитане разполагане нa корените. Дупките се изкопават 3-4 седмици преди засаждането, за да има достатъчно време пръстта, с която 15-20 дни преди това е запълнена 2/3 от дупката, да слегне.
Ако почвата е много тежка, с плитък почвен слой, уморена и неплoдoродна, добре е да се смени цялата пръст с нова от друг подходящ терен. Правилно е площта предварително да се натори с 6-7 т/дка угнил оборски тор и да се обогати с минерални торове, за да се стимулира бързото прихващане и разрастване на кореновата система и първоначалния силен тласък на развитие на растението. Ако това не е сторено, във всяка дупка задължително се внасят около 12-15 кг угнил оборски тор, 200 г суперфосфат и 100 г калиеф сулфат или 350 г растителна пепел.
Горният почвен слой се отделя на една страна. като се почиства от камъни и други примеси, а долният – на друга. Горният 30 см слой е по-богат на микроорганизми и хранителни вещества. Оборският тор и минералните торове се смесват само с пръстта от горния пласт и с тази смес се запълва 2/3 от дупката. Може на дъното да се разхвърлят и минералните торове, а върху тях и пръстта, смесена с оборския тор.
Минералните торове не трябва да са в контакт с кореновата система. Не се внася пресен говежди тор или амониев тор. При слънчево време корените сe предпазват от изсъхване, а ако са изсъхнали, те се потапят във вода за 1-2 денонощия или се заравят с пръст и се поливат обилно с вода. По време на самото засаждане корените на дръвчетата се покриват с влажна слама, сено, чували или пръст, за да се предпазят от директното облъчване от слънчевите лъчи.
Подготовката на корените се състои в отстраняване на засъхналите, болните, силно наранените или счупените. Реже се до здрава тъкан, отрезите се правят гладко, обърнати надолу към земята. Здравите корени само леко се опресняват в краищата. Запазването на повече и по-дълги короени помага за по-лесното прихващане и бързото развитие на растението.
След това в каца, кофа или в дупка в земята се приготвя добре разбита каша от една част пресен говежди тор и три части глина с разредена вода. Подпорният кол се забива на разстояние около 10 см от стъблaта нa дръвчета. Корените се потапят в глинената каша и се разполагат свободно в дупката, без да се сплитат и извиват нагоре или надолу.
Между тях се хвърля само рохкава пръст от горния пласт почва, която чрез стръскване на дръвчета и нагласяване с ръка трябва да запълни всичките кухини. Притъпква се няколко пъти внимателно с крак от периферията на дупката към центъра, за да се уплътни пръстта около всички корени. С насипаната около дръвчета пръст се прави венец във формата на чаша, за да се задържа водата от дъждовете и от поливките. Независимо дали почвата е влажна или не, засаденото дръвче се полива с 1-2 кофи вода, за да се изгони въздухът от празнините в почвата и пръстта да прилепне плътно до корените. След поливането отгоре се разхвърля прегорял оборски тор, листак, слама, сено или се постила с фолио, за да се предотврати изпаряването на влагата. Дръвчето се превързва хлабаво към подпорния кол с мека превръзка във вид на осморка.
Дръвчетата се засаждат на дълбочина, на която са били в разсадника, т.е. мястото на присаждането да остане 5-6 см над повърхността на почвата. При дълбоко засаждане дръвчето се прихваща, но се затормозява в развитието си през следващите 2-3 години, докато се образува нова повърхностна коренова система, която да допълни и поеме функциите на старата, попаднала на голяма дълбочина. Този период е критичен особено когато почвата е тежка, глинеста, непроветрива. Плиткото засаждане пък има недостатъка, че излага корените на вредното влияние на засушаванията и възпрепятства здравото закрепване на дървото в почвата. Ето защо често се използва специално направена за целта садилна дъска. Неприсадените лешникови сортове се засаждат 2-3 см по-дълбоко. При засаждането се внимава да не се оронват пъпките по стъблата, които са необходими за формиране на короните на дръвчетата.
Някои неопитни овощари режат късо дебели и здрави корени. Други извършват резитбата на корените доста време преди засаждането на дръвчетата и направените рани засъхват. И едното, и другото е неправилно. На дръвчетата трябва да се запазят колкото е възможно повече и по-дълги корени, на които да се направят гладки отрези непосредствено преди засаждането. Когато ще има потапяне на корените в каша от глина и пресен говежди тор, резитбата на корените се извършва непосредствено преди потапянето, след което се извършва засаждането, преди да е засъхнала полепналата по корените каша.
Засаждане на череши
Засаждането на черешите се извършва есента – от края на октомври до началото или средата на декември, т.е. до настъпването на големи студове. Когато се пропусне този срок, черешите се засаждат и рано напролет, но всички предшестващи мероприятия се извършват есента. Есенното засаждане на черешите осигурява по-добро прихващане и развитие на фиданките през следващата година.
Преди самото засаждане на черешите в посадъчните дупки се внася по 10 кг угнил оборски тор, 300 г двоен суперфосфат и 150 г калиев сулфат, които се смесват добре с почва. На дръвчетата за засаждане се прави основен преглед. Ако е допуснато подсушаване на корените, те се потапят във вода за едно денонощие. Всички дръвчета с повредени корени и надземна част от гризачи, студ или нараняване се бракуват, а също и заразените с кръвна въшка.
Подготовката на дръвчетата за засаждане се състои в опресняване на некалусиралите рани и слабо съкращаване на скелетните корени. В процеса на самото засаждане те се ориентират по посока север (изпъкналата част на присадката) – юг (чепчето), корените се разполагат правилно в дупката и след засипване с рохка и влажна почва, поддръпване и притъпкване мястото на присаждане трябва да остане най-малко 5-6 см над почвената повърхност. Тази дълбочина на засаждане трябва да се спазва, защото при по-голяма дълбочина (присадката под почвената повърхност) има опасност от загиване на дърветата, каквито случаи са наблюдавани в производствената практика.
Около всяко новозасадено дърво се оформя пристъблена чаша, полива се с 20-30 л вода, за да прилепне почвата около корените, а за запазване на влагата може да се мулчира със суха почва, торф и др. За предпазване от зайци през зимата фиданките се обвиват с амбалажна хартия или други подходящи материали. Първата резитба на черешите (съкращаване) се прилага в края на зимата – началото на пролетта.
Съвети относно засаждането на сливите
Най-удобното време за засаждане на сливите е от октомври, със започване на листопада, до март, когато наедряват пъпките.
Когато температурата е твърде ниска, когато почвата е мокра или кална, не бива да се засажда. Ранните засаждания са по-добри, но много рано напролет и твърде късно наесен се прави по изключение. Важен показател за засaждането е температурата да е над нулата, дупките да са изкопани поне месец преди засаждането. Преди засаждането корените на дървчетата се оглеждат: счупените, остърганите,изсъхналите се отстраняват до здрава тъкан.
Отрезите на по-дебелите корени се опресняват и заглаждат с остър нож. Корените трябва да бъдат дълги 30-35 см. Дръвчето се поставя в дупка, така че пръстта де стигне до кореновата шийка, малко по-нагоре от нея е мястото на присаждането. По-бързо и по-качествено става засаждането от двама човека: единият поставя дръвчето в подготвената дупка, но така че корените му да стъпват на пръст. Не на тор – нагласява го на необходимата дълбочина с помоща на садилна дъска или обикновена летва, придържа го във вертикално положение и притъпква почвата около корените. Другият хвърля рохкава и влажна почва върху корените, така че пръстта да покрие всички корени и да не останат празинини между тях. Това се постига чрез честото стръскване /придърпване/ на дръвчето.
Притъпкването се извършва с гумени ботуши, за да не се нараняват корените и стъблото. Като се има предвид слагането на пръстта, кореновата шийка на дръвчета следва да остане 6-7 см под повърхонстта на почвата. Следва това около дръвчето се прави венец от пръст за задържане на водата при поливане. За едно дръвче са нужни 30-40 л вода веднага след засаждането-дори и когато вали дъжд. За прадпазване на новопосаденото дръвче от изкривявани се забива до него здрав кол, по-висок от върха на дръвчето, се превързва. Някои стопани заковават на кола хоризантална летва, върхо която да кацват птичките и така предпазват младите и все още незакрепнали клони на дървото от счупване
Почвата където се засажда сливата е необходимо да бъде богата на хранителни вещества, пропусклива за водата и проницаема за въздуха. Глинести почви са неподходящи, както и почви с речен пясък и чакъл, но ако все пак се случат такива почви е необходимо да се внесат голямо количество органични вещества /оборска тор, торф и др./ вар, а за глинестите почви-речен нанос.
Предпочитаните почви за сливата са песъчливо-глинестите и варовитите влажни почви. Корените й проникват на малка дълбочина и недалеч от короната, бързо поемат влага и бързо я изпускат. Песъчливите, сухи и по-бедни почви не са подходящи за отглеждането на сливата. Предпочитанията й са към по-свежи, умерено влажни почви, с наличието на въздушна влага.
Сливата не е култура за полето, най-добре се чувства в полупланинските и балканските местности.
Макар и не толкова чувствителна, като прасковата, кайсията и бадема, тя страда доста често от пролетните студове, горещото и дъждовното време също не й понасят. За определяне годността на почвата за овощната градина не бива да се преценява само от горния пласт, понеже е обработван и до голяма степен окултурен. За да се избегнат грешки, е необходимо да се копае по-дълбоко, да се проверят следващите пластове земя. Правят се 2-3 изкопа /профила/ на дълбочина до 2 метра и е необходимо да се изследва почвените слоеве от специалист, да се провери нивото на подпочвените води и ако е необходимо да се направят защитни пояси или дренажни канали.
При подготовка на мястото за засаждане най-напред се почиства от стари дървета, дънери, камъни, терасира се, ако е наклонено, отводнява, след което се риголва. Преди риголването градината се наторява с 6-8 кг оборска тор, 70-80 г суперфосфат и 20-25 г калиев сулфат на кв.м и след това се риголва. Подходящо време за риголване е август и първата половина на септември. Риголване: от единия край на градината се отмерва ивица широка 1 м и дълга колкото е мястото. Ивицата се изкопава на дълбочина 70-80 см, като пръстта се изхвърля на тази страна, на която няма да се копае.
След това до нея се отмерва втора ивица със същата дължина и ширина. Горният почвен пласт се хвърля на дъното на първия изкоп. Вторият пласт върху първия и така се прави за всяка следваща ивица, докато се риголва цялото място. Последният изкоп се попълва с изкопаната почва от първия изкоп или се докарва подходяща почва от друго място, а пръстта от първия изкоп се използва за подравняване.
Освен риголването, което изисква доста труд и време, някои стопани използват друг начин за засаждане, ако земята преди това е изорана. Изкопават дупки /ями/, като за силно развиващите се видове се правят ями с размери 1,20-1,5 м широки и 0,80 м дълбоки, за слаборастящите – 1-1,20 м широки, 0,80 м дълбоки. Подготовката на мястото-риголването или ямите се извършва поне 1 месец преди засаждането. За пролетното засаждане е необходимо мястото да се приготви още през есента или през зимата, за да може почвата да премръзне и се разложи.
Кога и как се засажда бадемът
Най-благоприятният срок за засаждане на бадем е през есента до настъпването на зимните студове – от началото на ноември до средата на декември. При пропускане на този период засаждане на бадемможе да се извърши и рано напролет. Разстоянията за засаждане са 6×4 или 6×5 метра. При риголвана почва дупките се изкопават с размери 50x50x50 см, а при нериголвана -100x100x60 сантиметра.
Корените на бадема са много чувствителни на подсъхване и затова трябва да се покриват с мокра слама или да се заравят с пръст, докато дръвчетата се засаждат, за да се предпазят от слънце и вятър. Отстраняват се само засъхналите, болните, силни наранените или счупени корени. Реже се до здрава тъкан, с гладки отрези, насочени надолу към земята. Дебелите и здрави корени не се режат късо. На дръвчето се запазват колкото е възможно повече и по-дълги корени, което осигурява лесното прихващане и бързото му развитие. Ако корените са засъхнали, потапят се във вода за 1-2 денонощия или се заравят с пръст и се поливат и така престояват, докато се освежат. Предварително в каца, кофа или дупка, направена в земята, се приготвя добре разбита каша от 1 част пресен говежди тор и 3 части глина, разредена с вода. Във всяка дупка се внасят 12-15 кг угнил оборски тор, 150-200 г суперфосфат и 80-100 г калиев тор или 300-350 г растителна пепел.
Торовете се смесват добре с пръст от горния 30-сантиметров почвен спой и с тази смес се запълват две трети от дупката. Забива се подпорен кол на разстояние около 10 см от стъблото на дръвчето, откъм страната на вятъра. Някои сортове бадеми (Ароматичен и други) имат изкривени стъбла и привързването им към кол предотвратява по-нататъшното им изкривяване. Корените се потапят в глинената каша и се разполагат свободно, без прегъване в дупката и без да се допуска засъхване на кашата. Пресният говежди тор стимулира калусипането на раните на корените и образуването на нови, с което се улеснява прихващането. Дръвчето се засажда на дълбочината, на която е било в разсадника, т.е. 2-3 см по-високо от повърхността на почвата. Засипва се само с рохкава пръст от горния почвен пласт, като фиданката се стръсква 1-2 пъти отгоре надолу, за да не останат празнини между корените. Претъпква се внимателно с крак, около стъблото се прави чаша, за да не се оттича водата от падналите дъждове. Полива се с 1-2 кофи вода, за да се навлажни и уплътни почвата около корените. Отгоре се мулчира със слама, дървени стърготини, фолио, сухи листа и други. Стволът се обвива с хартия, летвички или други метални или пластмасови обвивки, за да се предпази от гризачи.
Бадемът се формира в свободно растяща корона. Резитба на бадем за формиране е най-добре да се направи през пролетта, след преминаването на студовете. Когато няма покарали преждевременни клонки, съкращава се на 6-7 пъпки над определената височина на стъблото, която варира при различните сортове от 80 до 100-120 см до първия скелетен клон. При покарали преждевременни клончета се премахват всичките по стъблото, като се оставят само 6-7 в зоната на короната и всяко се съкращава на две пъпки. По-високостоящите клончета се изрязват заедно с водача. През вегетацията се филизят сгъстяващите леторасти, премахват се и израсналите по стъблото, както и издънките. През 4-5-ата година се запазват най-добре разположените скелетни клони и разклонения, а сгъстяващите се премахват. По-силно растящите се потискат чрез съкращаване над подходяща пъпка и разклонение.
Подходящи за засаждане сортове бадеми са от групата на кожночерупковите – Нонпарел, Ароматичен, Аспарух, Юбилей, и на мекочерупковите – Приморски, Кримски и други. Важно е да се знае, че бадемът се опрашва кръстосано и е необходимо да се засаждат най-малко два сорта. Добри комбинации са Нонпарел с Ароматичен, Аспарух и Марково 11 или Приморски с Кримски, Десертен или Юбилей. Всички комбинации трябва да включват сортове бадеми, чийто цъфтеж да протича приблизително в едно и също време.
Грижи за овошките през есенните и зимните месеци
Трябва да почистите градината от болните дървета и клоните. Окапалите плодове и листа съберете, остържете напуканата кора, прекопайте дълбоко около стволовете на овошките и така ще заровите заразите и неприятелите. За да не се напукат от студа стволовете, варосайте.
Може да се събират калеми за облагородяване на овощни дървета. Избират се едногодишни леторасти, отрязват се от южната страна на дървото онези части, които имат добре развити пъпки. После се заравят на открито място, но да е защитено от слънчевите лъчи.
Всяка седмица проверявайте в какво състояние са плодовете, които съхранявате в избата, отделят се загнилите, защото ще заразят здравите.
Щом почвата не е замръзнала, може да засаждате ягодоплодни храсти. Засадените по-рано ягоди също имат нужда от малко внимание. Огледайте дали не са се измъкнали стръковете и около тях притъпчете почвата.
Засаждат се овощни дървета, но избирайки ги, внимавайте на каква подложка са присадени. Ако е силнорастяща, увеличете разстоянията между фиданките. Младите дръвчета обвийте с хартия, за да ги предпазите от гризачи.
Отсега се подготвя мястото за новите лози, които смятате да засадите в ранна пролет. Ако мястото е по-голямо, изорете, ако е малко – обърнете с права лопата, но пак да е възможно най-дълбоко. Докато не е замръзнала почвата, можете да пуснете отвод от някоя главина и напролет ще си имате нова лоза.
