Студентката от АУБ и учител по програмиране М. Радославова: Децата възприемат виртуалната реалност от таблета не по различно от реалния свят, който ги заобикаля

19-годишната Мира Радославова е студентка в Американския университет в Благоевград, изучава компютърни науки и бизнес администрация. От малка се занимава с програмиране, английски език владее от 6-годишна възраст. Тя е дъщеря на спешния медик Росен Радославов от Шумен, майката Маргарита е учител по информатика. С Мира, която от няколко месеца живее в Благоевград, разговаряме за впечатленията й от областния център на Пиринско и за бързо развиващите се информационни технологии.

 – Мира, ти си живяла с родителите си 5 години в Англия, там си учила като малка, но сега продължаваш образованието си в България, с какво те впечатли Благоевград?

 – Избрах Благоевград заради университета, далеч е от Шумен, но тук има много млади хора и природата е чудесна. Пристигнах в Благоевград в началото на академичната година и още веднага реших през почивните дни да не скучая, започнах да си търся работа в сферата на информатиката. Занимавам се с информатика от 5-и клас, ходила съм на школа и съм участвала в редица състезания и конкурси в страната и чужбина. Завършила съм математическа гимназия със специалност информатика. В 9-и клас спрях да се занимавам със състезателно програмиране, знанията, които имам придобити през годините, реших да предам на други деца. Открих работа за учител по програмиране чрез социалните мрежи, стори ми се интересно и кандидатствах през октомври към местен клуб по програмиране за деца, въпреки че определено бях много притеснена как ще се справям с група.

 – Колко годишни деца обучаваш на програмиране?

 – Малката група са от 7 до 9 години, а голямата 10-11-годишни. По 4-5 деца са в група, което е много важно, че те се научават да бъдат екип, но и в същото време имам възможност да обучавам индивидуално всяко дете. Заниманията са по 2 часа през уикенда, вниманието на тази възраст много лесно се нарушава и от мен като учител се изисква винаги да бъда много концентрирана, позитивна и уверена. В момента, в който ставаш леко колеблив и не си напълно сигурен в това, което казваш, децата го усещат и бързо разбират.. Това поколение са  изключително любознателни, има 2-годишни деца, които сами си пускат клипчета на таблети. Те сами започват да влизат в приложенията и да разглеждат, разбират как работи самият компютър, без да чакат да им обясняваш. Децата знаят, че след като отворят това приложение, се отваря нова страница. За децата компютрите са вид играчка, тази виртуална реалност, която е на таблета, те не я възприемат като нещо различно от това, което е покрай тях в околния свят. Покрай тях всички хора са с телефони и те не могат да си представят общуването без телефон. За разлика от тях, 60-70-годишните гледат на таблета като „извънземно“, въпреки че и те имат нужда, за да общуват в социалните мрежи със своите близки, които не са близо до тях. Опитах се да науча баба и дядо ми да работят на интернет, но за тях това действие е изключително трудно.

 – Има ли деца, които имат лични телефони на ранна възраст?

 – Да, моето лично наблюдение е за 8-годишно дете, което има по- модерен апарат от моя. Опитвам се да обясня на децата, че телефоните не са им необходими в час, по време на занимания, те трябва да бъдат съсредоточени върху темите на урока. Моят първи телефон е от шести клас, за да мога да се чувам с родителите си.

 – Какво трябва да знаят родителите за обучението по програмиране?

 – Процесът на обучение е сериозен и родителите трябва да подхождат сериозно, не трябва да се прекъсва курсът, детето трябва да посещава редовно. Децата трябва да надграждат знанията си, а не да посещават един месец, два месеца да почиват. Родителите трябва да контролират децата си, да им обяснят и още в ранна възраст подрастващите да осъзнаят нуждата да управляват технологиите, а не само автоматично да са потребители. По време на курса децата се научават да са в екип, да не са изолирани. Чрез игра децата се социализират, придобиват допълнителни социални умения и качества, както и важни знания за бъдещето. Работата с децата ме зарежда с много положителна енергия. Методът, по който обучавам децата, е чрез създаване и представяне на своите игри и анимации, да се научат да програмират поведението на роботи. Изучават фундаменти в програмирането докато играят бордови игри, програмират изкуствения интелект на роботи. Роботът изпълнява различни команди – свети, танцува, рисува според зададения код. Децата се увличат в заниманията, с писане на команди създават и различни изображения, така се научават да бъдат създатели.
Много се радвам, когато виждам, че макар и малки, около 8-10-годишни децата при поставени задачи мислят логично, развиват аналитичното си мислене, което ще им помага в живота. Най-важното е родителите да осъзнаят необходимостта децата им да не са само потребители на информационни технологии, а и създатели. Знанията се постигат с постоянство и владеене на английски език, който децата вече изучават още в предучилищна възраст.

 – Какво ще разкажеш за себе си?

 – Като всеки млад човек обичам да се забавлявам, ходя на купони, излизаме със състуденти в местни заведения. Имам свои познати студенти от Шумен, тук в Благоевград се чувствам добре, дори градът ми прилича на моя роден град и се чувствам като у дома… Разтоварвам се с разходки, спорт и излет в планината.

Разговаря СЛАВА ИВАНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *