Студентката в специалностите „Национална сигурност“ и „Психология“ от Нов български университет Елизабет Никлина, която живее със своето семейство в китното село Сапарево, община Сапарева баня, следи с тревога ситуацията в Украйна, тъй като майка й е украинка.
„Лятото винаги намирам време да отида в Украйна, откъдето е майка ми Алла. Моята баба Любов живее в едно селце на име Виноградовка, намира се в Тарутинский район, Одеска област. Населението му е около 1600 човека. Хората са много дружелюбни, щедри и много позитивни. Но сега там е страшно. В първия ден от обявяването на военното положение хората са били много паникьосани и уплашени. Леля ми Наталия живее в град Тарутино. Хората са си приготвили багажа с необходимите документи, пари и храна, за да може при необходимост за евакуация да се крият по мазетата. На 26 и 27 февруари е имало вой на сирени. Моите роднини веднага са се скрили в мазето. Страшно е много. Роднините ми се надяват, че войната ще приключи много скоро. В големите градове като Одеса е наложен комендантски час, има големи задръствания и много опашки по магазините. Хората изкупували продукти от първа необходимост, цените са станали тройно по-високи. Банкоматите там работят. Училищата са оборудвани за бомбоубежища при евентуална атака. Болниците също, част от тях са оборудвани като военни болници. Мъжете от 17 до 60 години били призовани за военна служба, а също така и млади жени. Моето мнение по темата е, че война не е нужна никому, Русия и Украйна са братски народи. Те са свързани помежду си. Това, което е нужно в тази ситуация, е диалог и мир!“, категорична е Елизабет Никлина.
НИКОЛАЯ ИВАНОВА
