Съпругата на основателя и дългогодишен организатор на Джаз фестивала в Банско д-р Емил Илиев официално е носител на правата на Международния джаз фестивал. Новината оповести лично д-р Татяна Илиева в петък вечерта час след началото на предпоследната фестивална вечер в Банско.
Европейското патентно ведомство е регистрирало съпругата на д-р Емил Илиев като законен наследник и собственик на търговската марка Международен джаз фестивал Банско на 11 август.
Пресконференция на последното 23-о издание на Международния джаз фестивал Банско, организиран от д-р Емил Илиев /вдясно/
„Сертификатът е вече в нас и аз съм собственик на тази марка, като наследник на моя съпруг и неговата фирма, с която д-р Емил Илиев до момента организираше 23 години Международния джаз фестивал в Банско. Община Банско извършва кражба на интелектуална собственост, като си присвоява джаз фестивала, който се провежда в момента”, коментира д-р Татяна Илиева. Тя не скри, че е обидена от факта, че не е сред гостите на тазгодишното издание, за което бе официално обявено, че е в памет и чест на нейния съпруг.
Сертификатът от Европейското патентно ведомство, което е регистрирало съпругата на д-р Емил Илиев като законен наследник и собственик на търговската марка Международен джаз фестивал Банско
„Прави се възпоменателен фестивал в памет на делото на моя съпруг, но се пропуска да се покани семейството и наследниците му да присъстват на него“, сподели разочарованието си д-р Илиева. Тя уточни, че покана към нея е отправена от кмета Иван Кадев при последния им телефонен разговор през май, което напълно противоречи на етикета. Д-р Илиева сподели, че заедно с екипа й ще организират друг джаз фестивал, който ще носи името Международен джаз фестивал Емил Илиев и вече са избрали мястото, което засега ще запазят в тайна, но няма да е Банско. На въпрос дали ще предприеме някакви стъпки срещу община Банско съпругата на д-р Илиев заяви, че е оставила юридическата страна на въпроса в ръцете на адвокатите.
Как се стигна до „развода“ между община Банско и наследниците на д-р Илиев, за обидата и огорчението, за началото, разговаряхме със съпругата му д-р Татяна Илиева
Моменти от фестивала през годините
– Д-р Илиева, джаз фестивалът в Банско вече приключи, Вие и семейството Ви не бяхте сред официалните гости, а фестивалът бе в памет на съпруга Ви. Отправяна ли е към Вас покана и каква е причината Вие да не присъствате?
– Още в последния ни телефонен разговор, за който аз потърсих кмета, за да го попитам как така до 11 май организацията беше моя, пък на 26 май изведнъж става на друг, той не ми даде никакъв отговор. Тогава той ми каза: Вие знаете, че мястото на сцената е запазено за Вас на първи ред. Ние Ви махаме организацията, но мястото Ви на първи ред е запазено на сцената, това му беше поканата. Това е поканата му към мен. Това не е нито кавалерско, нито държавническо, нито управническо. Има протокол, който трябва да се следва. Толкова ли не заслужих една покана?
– Сега вече държите правата върху фестивала, смятате ли да предприемете някакви стъпки срещу община Банско?
– Целият юридически казус съм го оставила в ръцете на юристите на семейството ми. Оттук нататък те сами ще преценяват какви действия да предприемат.
– Смятате ли да организирате друг фестивал, или ще продължите този в Банско?
– Да, категорично обмисляме да направим нов фестивал, който се казва Международен джаз фестивал – Емил Илиев“. Той няма да бъде в Банско. Имам избрано място, което ще бъде изключително атрактивно, но на този етап не искам да го обявявам. Проблемите безспорно ще бъдат много, защото е свързано с намиране на спонсори и това е основната ни най-голяма трудност, която ще срещнем, но разчитам на славата на фестивала и на това, че съпругът ми е създал едно блестящо име. Предвид тази конфронтация, която възникна между нас с община Банско, вероятно на новите спонсори ще им бъде притеснено да дават пари, защото няма да им бъде съвсем ясно какъв е точно конфликтът и защо изведнъж се стига до такъв неблагоприятен развой на нещата. Гледам обективно на нещата. Всеки спонсор би се запитал какво толкова се е случило и защо тези хора не ги искат в Банско?
– На страницата на Патентното ведомство има публикувани две заявки. Имената на вносителите не са видни, но едната от тях, тази, която е от декември месец, е със статус „отказана“, за коя заявка става въпрос?
– Това е трето лице, чиято заявка беше отхвърлена веднага, защото те нямаха никакви основания да претендират за правата. Знам от кого е, но не искам да обявявам имена. Тук има нещо, за което община Банско умишлено мълчи и това е, че тяхната заявка в Патентно ведомство е отказана на 19 май. Тя е подадена на 23 февруари и отказана на 19 май, като е изискано предоставянето на доказателствен материал прежде ползване през годините на търговската марка Международен джаз фестивал Банско и за осъществяване на търговска дейност от общината с тази марка. Те не могат да предоставят нищо. Няколко дни по-късно, на 31 май, нашата търговска марка, макар и подадена след тях, официално е публикувана в регистъра на Патентно ведомство. На 14 юли аз получавам информация от адвокатите на семейството ми, че община Банско, човекът, който се занимава с търговската марка, е поискал удължаване на срока за предоставяне на доказателствен материал.
– Защо се стигна дотук, какво беше Вашето желание?
– Община Банско изобщо не разбра нито моето поведение, нито моето желание и защо аз няколко месеца се борих ние да си организираме фестивала. Целта ни беше, на мен и моя екип, да го направя така, както го чувствам, така, както го виждам, изцяло в памет на мъжа ми. Исках едно-единствено нещо – да си направя възпоменателния фестивал за мъжа ми, така, както го бяхме замислили с моя екип, за да се отдаде нужното и значимото на този велик човек, на този велик българин. Това, което този човек е направил, няма да го направи никой друг. Оттам насетне сядаме на масата на преговорите, говорим заедно и решаваме как ще се организира занапред фестивалът. Аз можеше след това просто да оставя организацията на община Банско, но те не разбраха правилно, не пожелаха да седнем очи в очи да изговорим всичко и да се разберем. Нашият замисъл беше грандиозен и може би това щеше да бъде най-грандиозният фестивал, за съжаление без присъствието на съпруга ми, който е правен досега. Ние бяхме влезли в преговори с много известни джаз музиканти, включително и със звезда, която струваше 60 хил. евро. Ние бяхме договорирали с моята професионална партньорка Катя Карагяурова тя да участва за едни смешни пари, тъй като я убедихме, че каузата да дойде и да пее в Банско си заслужава, че в памет на съпруга ми трябва да направи този жест и жената прие категорично. Освен това бяхме договорили участието на един блестящ пианист, който лично Катя Карагяурова намери. Категорично не исках организационни комитети и фондации, защото това е нещо, което през годините не е сработвало при мъжа ми и той е премахнал тези варианти за организиране. Действително аз изпратих много остро писмо на кмета, може би повече отколкото е нужно да се говори с един градоначалник, но то е такова, каквото към онзи момент заслужаваше да получи. Отправих към него въпроси дали има представа за два месеца какъв тип фестивал може да се организира и посочих, че едва ли повече от един балкански фестивал. Не подценявам изпълнителите от съседните страни, но номенклатурата на фестивала е международен и се търсят звезди. Дори и миналата година, която беше толкова трудна, съпругът ми успя да доведе петата в света по класация звезда от Португалия, доведе Аксел Цвингенбергер. Обидно е, че започнаха да казват, че им търся много пари. Да, изпратих подробна справка с бюджета, който е необходим за програмата, която бях подготвила, с презумпцията да видят, че тези пари, които дава общината, не са достатъчни. Исках да види колко е реалната стойност на фестивала. Естествено е да поискам повече пари, защото спонсори не се намират толкова лесно. Нека не забравяме, че години наред ние сме се справяли сами. Община Банско става спонсор от 2008 година, когато фестивалът вече е в своя огромен световен апогей и известност, когато Банско вече е фрашкано с хора заради фестивала. Тогава общинското ръководство разбра, че инициативата на съпруга ми за микроикономиката на Банско е огромен приход и престиж за града, и сами предложиха да станат спонсори. Общината разбра, че този фестивал е изключително важен за Банско и е донесъл огромна слава на този град и единственото нещо, което прослави най-напред града и всички останали започнаха да градят на базата на това, което създаде мъжът ми. Нищо друго не е имала общината. Дотогава – 2008 година, тя е предоставяла само площад „Никола Вапцаров“ да се провежда фестивалът. Много ми се иска да попитам ръководството на Банско, Общинския съвет защо точно тази година те решиха да вземат фестивала, какво бяха недоволни 23 години от организацията, та решиха да я сменят, защо точно сега и защо точно с настоящия организатор? Защо се бои ръководството на община Банско да седне с мен лице в лице?
– Видно е, че сте против настоящия организатор, защо?
– Джаз фестивалът стартира през далечната 1998 година посредством инициативен комитет и сегашната организаторка е част от него. На третата година, през 2001 година, мъжът ми си взима фестивала, защото инициативният комитет не сработи добре, а сегашният организаторка е позорно изгонена от организацията на фестивала, тъй като направи опит да се облагодетелства финансово от бюджета на фестивала. Емил Илиев беше изключително организиран, разполагаше с огромен ресурс от познанства, връзки, които му съдействаха и му помагаха.
– В какво се изразява непочтеността на сегашната организаторка?
– Няма да влизам в подробности, но ще използвам магистралния израз „заради кокошкарски истории“, от които потърпевши бяха участниците. Негативите естествено бяха по съпруга ми. Когато той разбра, буквално полудява заради това, което беше направила, и я изгонва. Тази жена, която е изгонена от мъжа ми, сега се връща на бял кон в качеството си на основател на фирмата „Асоциация на фестивалите в България“, за да може да организира фестивала. Много е лесно да стъпиш на една база, градена 23 години, на едно място, където няма да търсиш спонсорите, защото общината и банката веднага ще ти дадат пари. Тези хора отнеха нещо толкова стойностно от нас, че аз не знам толкова ли много спят спокойно, толкова ли много гледат децата си в очите без никакво притеснение?! Ако някой има заслуги за развитието и утвърждаването на фестивала и това, което е той в момента, с тази световна известност, се дължи на базата, която направиха Емил Илиев и Катя Карагяурова, защото в най-трудните времена тя направи това, което е фестивала, тя беше до мъжа ми до 2008 година, а не останалите, не и сегашната организаторка, която стъпва на готово. За да се изгради фестивала, за да чуе някой за него, за да чуе някой за град Банско, заслугата е изцяло на Емил Илиев и Катя Карагяурова.
– Как въобще д-р Илиев решава да дойде в Банско?
– Довежда го сегашната организаторка и аз това не го крия, но историята започва още в далечната 1981 година, когато Банско е все още едно селце, световно неизвестно. Тогава се подпалва искрата. В онези години Емил идва в района с бившия министър-председател на провинция Бавария – Франц Йозеф Щраус. Това е човекът, който полага началото на ЕС, човекът, който излъчва идеята за обединена Европа и обединени европейски щати, политик от най-висока класа. Само нивото на Хенри Кисинджър може да се сравнява с този човек. Макар че той е представител, към тогавашния момент на Федерална Република Германия, не на Германска Демократична Република, той е бил изключителен приятел на България, много е обичал нашата страна и идвал тук да ловува. Небезизвестен факт е, че края на живота на този човек е в България по време на лов. Аз не мога точно да кажа как моят мъж попада в компания на Франк Йозеф Щраус и го придружава при едно от ловуванията в България, и то не къде да е – в местността Бетоловото край Разлог. Тогава той му казва: „Виж какво, Емиле, гледай какви дадености имате в България. Погледни, три планини заграждат тази котловина, как може вашето правителство да бездейства толкова много и до момента да не е превърнал този район в един развит в туристически аспект – рай на България? Защо не се правят инвестиции с чужди инвеститори. Тук имате уникална даденост и ако Разложко- Банската котловина беше част от провинция Бавария, аз щях да я превърна в най-известния курорт в света. Това са думи на Франц Йозеф Щраус. Тогава мъжът ми, който е едно момче на 33 години, това нещо се загнездва в съзнанието му и той решава, че рано или късно би могъл по някакъв начин да съдейства за развитието на инфраструктурата на този регион. Какво се случва нататък? От 1984 до 1989 година моят съпруг работи на кораба „Мечта“. Той попада на него, след като в Берлин се запознава със собственика. Тогава корабът се нарича МС Берлин , сега е прекръстен на новия собственик Дойчланд Германия. Там среща бъдещите си пациенти за Банско – хора с възможности, и решава, че един ден той ще направи частна инициатива за санаториално лечение, с алтернативни методики, с каквато работи той. Д-р Емил Илиев е дерматолог и отделно се занимава с древна китайска медицина. На кораба натрупва много голяма клиентела и връзки по време на 5-годишния си труд, след което стените в България падат и той има възможност да направи своята частна инициатива. Започва с много луксозна къща в Бояна, но не може да настани повече от 10 човека пациенти. Решава да намери друго място, за да разшири медицинската си дейност и да организира по друг вид тази своя дейност. Попада в Тетевенския балкан, в Рибарица. Наема малък хотел и започва санаториална медицинска дейност, която не цели да има пациенти в крайно тежко състояние, а по-леко. По това време той познава сегашния организатор на фестивала, която е собственик на туроператорска фирма „Яна турс“. Именно тя го води в Банско. Към момента Банско е селце със затихващи функции. Говорим за 94-95 година. Единственият хотел тогава там е „Пирин” и една туристическа къща и някакви току-що зараждащи се механи, в които нито персоналът е обучен да обслужва гости, нито има меню поне на руски и тогава Емил попада в хотела на гръка Вангелис на Бетоловото. Именно там трансформира дейността си. Листата на чакащите е огромен и дори не може да поеме всички. За да развлича пациентите си, започва да кани свои приятели- музиканти, артисти, певци, изобщо хора на изкуството, за да разнообрази престоят им. Това са Васил Петров, Камелия Тодорова, оперната прима Гена Димитрова, мистерията на българските гласове, проф. Йовчо Крушев и много, много други. В един момент Емил започва да кани хора от Банско, които имат афинитет към културата. Кани и тогавашния кмет Борис Велянов. Постепенно на тези музикални вечери започват да идват хора от Банско. 97 година мъжът ми решава да предложи на Борис Велянов да направи фестивал в Банско. Отговорът не е положителен, разбира се. Той е в добри отношения с мъжа ми, но му казва: „Докторе, мен ще ме изгонят от Банско не за друго, а защото банскалии нищо не разбират от джаз. Тия хора освен от свинско и македонска музика от нищо друго не разбират. Къде на банските баби и дядовци ще им правиш джаз?“. Въпреки това Велянов му организира среща с Общинския съвет и естествено среща съпротива. Към тогавашния момент председател на Общинския съвет е Райна Балева и тя е на страната на мъжа ми, но тя е една птичка и трябва да се убедят останалите, че каузата си заслужава. С много разговори и преговори Общинския съвет се съгласява. Тогава започва ерата на джаз фестивала в Банско, който се основава през 1998 година с бюджет от 7 хил. долара. Аз вече съм съпруга на Емил. Работата му беше организирана по следния начин – две седмици имаше лекции в университетите в чужбина и две седмици има курсове със западни лекари тук, в България. Той ги караше да пристигат в събота вечер и ние им давахме една вечеря или у нас вкъщи, или в някой приличен ресторант. На един западняк да дадеш вечеря в дома си за него значи много Съгласно тяхното ежедневие и манталитет тези хора нямат време да готвят за някой вкъщи. За тях да поканиш човек в дома си, е израз на висше уважение към него. В неделя съпругът ми взимаше преводачка от немски език, наемахме един или два микробуса, които мъжът ми заплащаше с лични средства, и ги водеше в Банско. Водеше ги по музеите, които по онова време не работеха постоянно, и се отключваха за групите, които водехме в Банско, след като Емил предварително се обаждаше. Докато ги развежда, им разказваше за историята на града и личностите от Банско. Оттам ги водеше на Бетоловото, за да им покаже медицинската си дейност, да пият по едно кафе, да видят гледката и красотите на котловината и всичко това с надеждата, че поне един от тези лекари ще разпространи информацията, че в Банско се заражда един културно-исторически център. Разказваше им за джаз фестивала, който е инициирал, и така със словесна пропаганда тези хора започнаха да се връщат един по един в Банско.
– Не е тайна, че д-р Илиев беше уважаван и световнопризнат в лекарските среди, но кое е двигателят, за да продължи да организира джаз фестивала въпреки професионалната му ангажираност, кой всъщност е д-р Илиев.
– Единствено и само любовта му към музиката. Това е причината да се случи и продължи толкова години този фестивал. Съпругът ми беше един невероятен човек, изключително ерудирана личност, блестящ организатор и винаги довеждаше нещата до край. Той има заслуги не само за развитието на Банско. Наред с професионалните му ангажименти в България, той извършваше преподавателска дейност в редица държави, сред които Германия, Австрия, Швейцария. Едва ли някой притежава такива организаторски умения и ще илюстрирам с друго събитие, което в медицинските среди няма аналог в страната ни. Емил Илиев беше един от седемте директори на Борда на директорите на Световната медицинска организация по акупунктура, единственият български лекар, влязъл в световната медицинска енциклопедия „Кой кой е в медицината“. През 1983 година мъжът ми прави първият Световен медицински конгрес по акупунктура в България, което е изключително престижно за страната ни да бъде домакин на подобен форум. Тук идват за пръв път официална китайска делегация от около 30 китайски лекари професори. По онова време, под шапката на Съветския съюз България е била в много недипломатически отношения с Китай, но Емил Илиев успява да се пребори за този конгрес с краля на Испания Хуан Карлос. Когато Хуан Карлос е почти сигурен, че всички ще гласуват за Испания, с един глас повече съпругът ми печели. Да вземеш домакинство на световен конгрес по медицина е все едно да си взел олимпиадата в Токио или Световното първенство по футбол. Организира го блестящо. Такава организация до момента не е правена и всички помнят този конгрес. Предвид блестящата организация през 2016 година Световната здравна организация и Световната организация по акупунктура за втори път гласуват доверие на съпруга ми и се провежда втори Световен конгрес. За един човешки живот да направиш два световни конгреса, не знам дали друг е способен да постигне това. Освен заслуги за развитието на Банско, д- р Илиев е правил много повече – правил огромни дарения, включително на болницата в Разлог и Медицинския център в Банско, довел е в Банско десетки знаменитости и хора с положение, допринесъл е за полагане на основите на туризма и качественото обслужване, защото той лично е съдействал млади и амбициозни хора от Банско да се образоват в Гьоте институт и да получат сертификати. Този човек е направил изключително много за Банско, но явно никой него оцени.
ИВА ГЕОРГИЕВА
Като дете д-р Емил Илиев учи 4 години в Дрезден, където научава блестящо немски език. Продължава обучението си по медицина във Виена. Владее безупречно английски, немски, френски и руски език
