С традиционен ритуал пчеларите от Сандански, Струмяни и Микрево отбелязаха Свети Харалампий

Стефан Дончев: Покрай пандемията започнах с 2 кошера, вече имам 150, миналата година събрах 1 тон мед, отказах всички пороци сред природата

Пчеларите от общините Сандански, Струмяни и Микрево спазиха традицията и за пореден път се събраха на тържество по повод професионалния си празник Свети Харалампий в заведение в центъра на курортния град. След водосвет, отслужен от отец Никола, имаше ритуално разрязване на пита с мед, която според традицията отново бе от пчелина на Йордан Филипов, известен като Чая, от нея опитаха всички пчелари. 

Пръв успех на стопаните пожела почетният гост, кметът на Сандански Атанас Стоянов, който бе в компанията със Сашо Филипов, първи братовчед на символичния домакин.

Празника уважиха потомствените пчелари д-р Васил Попов, на когото дядо му Зисо Попов е поставил началото на пчеларството още когато Сандански е бил Свети Врач, Мариян Воденичаров, най-младият пчелар Стефан Дончев, както и семейство Въклови с корени от с. Гореме – Георги и Даниела, която се бе погрижила на трапезата да има топла погача. 

Празникът премина по утвърдени традиции, а наздравиците продължиха до полунощ с оркестър на живо.

На празника бе и 40-годишният Стефан Дончев от Сандански, който от пет години е пчелар. Ето какво заяви той за „Струма”:

– Г-н Дончев, от колко години сте сред пчелите?

– От близо 14 години години съм около тях, но реално от 4-5 г. мога да кажа, че съм пчелар. Започнах сериозно покрай Ковид пандемията. Тогава бизнесът ми намаля и реших да си взема 2 кошера, които следващата година увеличих до 15. В момента имам два пчелина – единият е в бившата резиденция в с. Поленица, а другият е в с. Дебрене.

– Имахте ли притеснения първоначално?

– След работа там се разтоварвам от забързаното ежедневие и се отдавам на спокойствие, връзката с природата ми харесва. Дори започнах да отглеждам и земеделски култури през лятото.

– Минавало ли Ви е през ум да се откажете?

– Не, за мен пчелите са друг свят. Като отворя кошера, забравям за всичко. Дори няма вечер да не прочета нещо за тях или да изгледам някое видео за пчеларството. 

– Потомствен пчелар ли сте?

– Не, дойде ми отвътре. Много четох, гледах филми как се отглеждат пчелите и сам се учих. На принципа „проба-грешка” стигнах до правилната концепция.

– В момента колко пчелни семейства отглеждате? 

– Сега имам 150 кошера. Освен това съм и регистриран земеделски производител. 

– Държавата помага ли Ви?

– Недостатъчно. Мисля, че трябва да получаваме субсидия за продадена продукция – мед, прашец, прополис, а не само на кошер. Засега дават субсидия на брой пчелни семейства. За миналата година съм получил около 30 лева на пчелно семейство, което е нищожно. 

– А какъв е разходът Ви за един  кошер?

– Разходът горе-долу е от 30-40 лева – за храна, препарати, рамки… Нашият регион не е много медоносен, средният добив е между 10 и 20 кг от кошер. Тук няма индустриални култури – рапица, слънчоглед, не се пръска с пестициди и медът е много по-качествен от този в Северна България.

– Как пласирате продукцията, казахте, че миналата година сте добили около 1 тон?

– Главно продавам на приятели и близки. Реализирам го без никакъв проблем. 90 процента от закупилите от мен мед се връщат. 

– Вие сте млад човек, оптимист ли сте за пчеларството и може ли то да стане печеливш бизнес?

– В нашия регион – не. Тук добивите са до 20 кг на кошер, докато в Северна България са по 50-60. Но може да изкараш пари за една почивка на семейството. 

– Колко време отделяте на пчелите?

– Аз ходя и на работа, но всеки ден след 17.00 ч. съм при кошерите. Около три часа съм при тях, което не е натоварващо за мен.

– Помага ли Ви някой?

– Сам съм, но за момента имам енергията да продължа напред. 

– Какви са идеите Ви в бъдеще?

– Апетитът идва с яденето. Мисля да увелича кошерите до 200, но пчеларството за мен ще си остане хоби, а не бизнес. 

– Какво бихте посъветвали по-младите, които имат интерес към занаята?

– Ако имат желание и ако го чувстват в себе си – да пробват. Нека избягат от забързаното ежедневие. Аз от две години не пия, спрял съм цигарите от 6 г. и всичко заради връзката с природата и любовта ми към пчелите. Нека по-младите в нашия град да намерят хоби, което ще им донесе удоволствие, а не да седят по кафенетата с телефон в ръка. 

ЛИДИЯ МАНЕВА