Татуистът Светослав Петров: Една добре обмислена татуировка може да каже повече от думите, но може и сериозно да обърка и живота ни

Историческите и археологически артефакти показват, че татуировката е толкова древно явление, каквото е съществуването и на човечеството, тъй като тя е била открита дори по телата на египетски мумии, намерени при разкопките на пирамидите.
      Дълго време татуировката е била възприемана само като елемент от субкултурата на африканските и южноамериканските племена, но днес мнозина смятат, че тя е не само знак или символ за екзотичен феномен, но и начин да изразиш себе си по различен начин. Честно казано, аз не съм убеден, че това е мислене във вярна посока, защото по-често съм виждал татуировки, които са предизвиквали у мен съжаление към хората, които са си ги направили, и по-рядко такива, които са ме възхищавали – и като идея, и като изпълнение.
          Защо хората си правят татуировки? В тази рамка от въпроси се опитваме днес да вместим разговорани със Светослав Петров, един млад и инициативен човек на 33 години, който се занимава с правенето на татуировки от близо 15 години и има по-различно мнение за тях в сравнение с общоприетото.

– И така, защо хората си правят татуировки?

– В миналото хората са ги правили по различни причини – било за да се „свържат“ с боговете, да се защитят от магии, било по заслуги, или като отличителен знак, показващ йерархията в племето. Тоест още от съществуването на татуировката тя не би трябвало да е за всеки.
В днешно време обаче тя е прекалено достъпна и комерсиална, и се прави от повечето хора  ей така – за разкрасяване.

– Коя е най-често срещаната причина или мотив един човек да си направи татуировка върху избрана от него част от тялото му – да се откроява от останалите, да привличат вниманието, или да украсяват тялото с нещо, което много хора нямат и никога няма да пожелаят да имат?

– Бих казал, че днес е трудно човек с татуировки да се откроява. Преди време хората сочеха с пръст всеки, които имаше много татуировки. И най-честото определение за тези хора беше наркоман, престъпник, или нещо от този род.
– А сега?
– Сега татуировките не правят такова впечатление и не предизвикват такива присъди, защото бариерата във възприятието за „нормално“ и „ненормално“ вече е счупена и вече всякакви хора имат татуировки по тялото си. Лошото е, че хората масово започнаха да си правят татуировки с едни и същи сюжети, теми и дори изображения.
– Липса на идеи или липса на критерии е това явление?
–  Нито едното, нито другото – просто го правят по инерция, както се казва. Преди няколко години беше на мода да си татуираш лъв, вълк или  часовник. Неща, които ако отидеш на плажа, ще видиш на всеки втори човек с татуировка.
– Ако те разбирам правилно, искаш да ми кажеш, че  все по-рядко или по-малко от значение е оригиналното?
–  Да, защото хората си мислят, че  ако „Х“ или „У“ си е татуирал нещо, това значи е актуалното. А това е много грешно и точно така не би трябвало да се случват нещата.

– Приблизително колко студия за татуировка има в Благоевградска област?
– Нямам точна представа, но аз зная за съществуването на поне двадесет.

Как си обясняваш този факт?
– Търсенето определя предлагането. Времената се променят. Едно време, когато аз започнах, родителите ми бяга твърдо убедени, че се занимавам с глупости. Сега  обаче имам случаи, когато родителите  поощряват децата си да изберат тази професия.

– Ако човек се разрови из мрежата, ще срещне много твърдения от рода, че татуировките не са просто символи на житейски опит, но и начин човек да изрази себе си.

Според теб има ли нещо вярно в тези или подобни на тях приказки?

– Според мен точно така трябва да е, поне от хората, които разбират истинския смисъл на татуировката. Но по-големият процент от хората въобще не вникват чак толкова дълбоко в това. Татуират си нещо, което просто им харесва към този момент.
– Случва ли се обратното?
– Естествено. При мен са идвали хора, които предварително са избрали сюжета, темата, размера на изображението и, разбира се, мястото, където искат да бъде нанесена татуировката .

– Според теб на моментен емоционален импулс или на добре обмислено решение се дължат по-голяма част от направените татуировки?
– Дано да не бъда разбран неправилно, но повечето тръгват към решението да си направят татуировка съвсем лекомислено, дори безразсъдно.
– Например?
– До преди 10 години например всички си правеха първите татуировки по краката, гърба, рамото или място, на което винаги може те да бъдат скрити. Сега е точно обратното. Идват млади хора и искат татуировката да е на възможно най-видимото място. Преди се правеха и по-малки татуировки. Сега масово се рисуват цели ръце, крака и тела.

– Наясно ли са с рисковете, свързани със здравето им или с това как желаната татуировка може да повлияе на бъдещия им живот?
– За здравето риск няма, стига всичко да се изпълнява както е редно. Всички игли и консумативи от много време се използват еднократно.
– Коя социална категория е по-решителна  в решението да си направи татуировка?
–  Граници няма – лекари, юристи, учители, военни и полицай. Ако се вгледаш, някои от тях са целите в татуировки. Но дали са наясно, че те след време може да са други хора, нямам представа.
Има хора, които са разбрали, че са действали емоционално и решението им да си направят голяма татуировка е било прибързано. Има обаче и такива, които носят грозни татуировки от тридесет години и въобще не им пука.
– Правил ли си опит да разубедиш някои, че исканата от тях татуировка няма да им помогне да подобрят самочувствието си, нито да изразят себе си по замисления от тях „оригинален“ начин?
– Ставало е по-често, отколкото може да си представяш. Аз лично винаги питам клиента какво иска да си татуира, върху коя част на тялото и най-вече защо? Правя го, защото повечето хора, преди да дойдат в студиото за татуировки, са гледали  добре обработени снимки в интернет и се залъгват, че и техните ще бъдат такива.
      От опит зная, че добре обработената с някоя фоторедакторска програма снимка на току-що направена татуировка оставя в хората погрешното впечатление, че тя ще изглежда постоянно така свежа и ярка и при тях.
– Това честно ли е?
– Рекламата рядко е коректна към потребителите и затова всеки трябва сам да прецени трябва ли да й вярва.
– В предварителния ни разговор каза, че татуировката е измислена, за да се стреми човек да е индивидуален. Още ли вярваш в това?
– Не съвсем, защотокакто вече ти казах, все още много хора се водят „по модата“ и накрая се получава така, че всички ходят с едни и същи масови татуировки.

– Каза ми, че татуировката дава на всеки човек възможност да е малко или много архитект на тялото си.
– И това е така, защото тя позволява на човека сам да вкара в нея своята представа за символиката на изображението, за стойността на идеята, и то така, че винаги да има някаква загадка, някаква мистика.
– Жените или мъжете са по-податливи на желанието да си направят татуировки?
– Жените вече имат татуировката за козметична процедура. При тях е така. Те за всичко са така. И обикновено след време вече не харесват това, което са направили, но няма как да обърнат резултата от „мача“.
 Жените си правят предимно малки татуировки. При мъжете обаче е обратното – при тях преобладават по-сериозните и големи татуировки.

– „Покажи ми човек с татуировка и ще ти покажа човек с интересно минало”. Тази фраза се приписва на Джек Лондон. Ти вярваш ли, че човек с татуировка е равнозначно на човек с интересно минало и обратното – човек без татуировка означава човек без минало?
– Вярвам, че е било така по негово време. Днес времето е прекалено комерсиално и в тази „рамка“ не може да бъде вместена една такава „философия“.

– Попадал ли си на хора, които прибягват до татуировки само заради идеята да шокират или впечатлят приятелите или колегите си?
– Не мисля, че вече може да шокираш някой с татуировката, която имаш, или която си планирал да си направиш.
Когато аз си направих първата татуировка, бях ученик в осми клас. Тогава татуирането беше все още табу и съучениците ми наистина бяха шокирани. Сега не можеш да изненадаш приятелите и колегите си, дори и да си смениш пола.

– Може ли една вече направена татуировка да бъде частично изтрита от тялото, или напълно заличена по някакъв начин?
– Комплексно е. Зависи колко е наситена, колко е голяма, върху коя част от тялото се намира и т.н.  Но отговорът ми е да. Не е обаче никак лесно, защото премахването на една татуировка обикновено отнема доста процедури с лазер, а и, честно казано, оставя вторични белези.
– У нас възможно ли е това.
– В Благоевград няма студио, което да се занимава с премахването на татуировки, но в България има хора, които се занимават само с това. Но при определени условия.
– Със собствена идея или с чужда хората идват да си направят желаната от тях татуировка?
– Често клиентите искат невъзможни неща и не са наясно с техническите възможности. Обикновено идват с някаква снимка, свалена от Интернет, която покрива техните желания и оставят на мен възможността да я развия и да направя татуировката като „оригинала“.
      Имал съм клиент, който искаше да му татуирам на рамото сюжет от  стихотворението на Иван Вазов “Героите на Шипка”. Отказах му, защото идеята ми се стори абсурдна, а отделно от това човечетата щяха да бъдат големи колкото нокътя ми и това щеше да направи изпълнението технически невъзможно.
– Въпросът как да бъде намерено точно изображението, което максимално да подчертае нашата индивидуалност, кои хора си го задават по-често – мъжете или жените, по-младите или по-възрастните?

– Жените винаги са били по-несигурните, но веднъж наумят ли си нещо, няма разубеждаване.

– Подготвяйки си въпросите за това интервю с теб, прочетох в мрежата, че всяка татуировка носи някакво послание или някакъв символ. Изображения на крила например било знак, че човекът търси свобода, лекота и чистота. Изображението  на звезди, означавало магия и мечта, а татуировка на змии изразявало мъдрост и сила. Какво мислиш за символиката на татуировката?
Тук темата пак е комплексна. Японците например имат ясно изразена митология с много митични герои и я следват фанатично. Руснаците – също. Виждал съм по коленете и ръцете татуирани петолъчки, куполи на църкви и какви ли още не клишета.
        Аз лично се радвам, когато клиентът  предварително е наясно какво иска да си татуира, защо и, разбира се, на кое място, както и какво „послание“ счита, че ще изпрати на хората, които ще видят татуировката или татуировките му.

– От направата на кои татуировки е препоръчително човек да се въздържа, за да не съжалява един ден, че е взел грешно или прибързано решение?
– От тези, които ги носят всички други, от клишетата. Ако ще си правиш нещо, което ще видиш утре по ръцете, краката или гърба на още десет човека, по-добре не го прави!

– Една необмислена татуировка – било като сюжет или място от тялото, където да бъде тя направена, може ли да съсипе живота ни?
– Чак толкова крайно не! Животът може да ти го съсипе и миг невнимание. Блъскаш човек с колата и край.
– Броенето „до десет“ начин ли е човек да вземе по-разумно и по-правилно решение – дали има нужда от татуировка, от която след това трудно може да се отърве, от последиците в психологичен и обществен план?
– Със сигурност. Ще спомена обаче, че човек, който е  потърсил вече татуист, би трябвало да е броил много пъти по десет.

– Малко хора знаят също, че много студия по света, предполагам и у нас, предлагат т.н. био татуировка. Ако знаеш, разкажи ни нещо повече за нея – какво представлява, колко струва, кое е нейното предимство и кои са недостатъците й и т.н.?
– Няма такива „био“, защото всичко е химия, макар и боите за татуировки да не са по-вредни от боята за коса, например.

– Татуировка, изпълнена с помощта на боя за коса, може ли да помогне на даден човек да си изясни предварително и безпроблемно дали си струва след месец или два да отидете при татуист и да си направи истинска и по-трайна?
– Препоръчвам на тези, които са раздвоени между желанието да си направят татуировка и идеята, да изчакат. Съвременните татуировки, които впечатляват хората, са комплексно нарисувани картини с много цветове и нюанси, които е невъзможно да бъдат пресъздадени с къна за коса.

– Всеизвестно е, че има два вида татуировки – видими, нанесени върху открити и видими части на тялото – ръцете, долната част от краката, лицето или шията, и скрити, нанесени върху бедрата, гърба или корема. Ти какъв съвет би дал на човек, който се колебае къде да си направи някаква татуировка?
– Да се започне с т.нар. „по-скрити“ татуировки. Така дори човекът да реши след време, че е сгрешил или пък, ако не се възприема, ще е по-лесно за него да  се „отърве“ от татуировката, като просто я скрие под ризата, панталона или роклята.

– Вярваш ли, че един ден желанието у хората да си правят татуировка ще изчезне?
– Не, но ще има пренасищане и съответно обратна реакция. По-скоро тогава нещата ще си дойдат към нормалното. Татуировките не са за всеки и не трябва да са. Те са за хора, които биха се радвали дори на грозната си татуировка, защото са я направили с идея и желание и винаги гледат позитивно на това.
 Кожата старее и всяка татуировка след двадесет години вече се счита за стара. Ако си обичаш татуировките обаче и след тези двадесет години, значи са за теб.

– Как ще продължиш изречението – татуировката е …
– Ритуал. Мюриел Барбери, преподавателка по философия и автор на редица френски бестселъри в жанра любовен роман, казва, че  ритуалът е временната ни илюзия, че всичко е наред.
================================================ Интервю на ГЕОРГИ БУЗОВ  

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *