HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan

Той бе ударен от 20 000 волта ток! Какво направи този мъж след като оцеля по чудо

С водосовет и жетварски песни най-големият арендатор в Бобовдолско Петър Йолов откри жътвената кампания в района. Свещениците отец Ивайло и отец Илия отслужиха божествена литургия за берекет и безаварийно прибиране на реколтата в Мало село.

Пръв с комбайна тръгна сред житните поля Красимир Гущеров от Яхиново. Преди една година той беше ударен от волтова дъга от далекопровод с над 20 000 волта ток и оцеля като по чудо, за което “Струма” писа.

Вчера Красимир Гущеров си спомни за инцидента преди една година: “На вчерашния ден преди година оцелях като по чудо. Кабелите бяха увиснали ниско над земята, беше горещо като днес, а аз с комбайна бях в средата на блока. Изведнъж ме озари волтова дъга и житото пламна около комбайна. От всички страни виждах от кабината само огън. Уплаших се, но не изгубих самообладание. Натиснах газта на комбайна и успях да изляза от огнения обръч. Едва тогава осъзнах, че електричеството можеше да ме опече като агне и да остана на място, но съм имал късмет.

Вчера събрах приятели и роднини на курбан. Заклах едно агне за здраве на мен и семейството ми. Имам две прекрасни деца. Щяха да останат без баща. От години обработвам земята, това ми е хлябът. Нямам време да мисля за преживяния ужас”, разказа Красимир Гущеров, който вече е преодолял страха и вчера сложи началото на жътвата в Бобовдолско в един от масивите на най-големия арендатор в района Петър Йолов.

Местните самодейци го дариха с венец от житни клони. Самодейки от Големо село пяха жътварски песни, както едно време при ожънването на първата ръкойка. На маса насред полето бяха наредени баници и погачи.

Арендаторът Петър Йолов е от София, но от 2009 г. обработва 6500 дка земя в общината. Той очаква по около 450 кг жито от декар, което е средно за страната.

Той сподели пред репортер на “Струма” проблемите на зърнопроизводителите в България: „Тази година съм засял жито, царевица, слънчоглед, грах и рапица. Получавам субсидия от по 30 лв на декар. Разходите ми за един декар пшеница са около 100-120 лв. В тази сума влиза стойността на семената, които са американски, оран, поливане, пръскане с препарати. Колегите ни от Западна Европа получават два пъти по-високи субсидии от нас. На борсата за жито българските производители се конкурираме с колегите от Западна Европа, където тон жито се изкупува за 260 лв. За българските зърнопроизводители остават по 10 лв. печалба на тон. За колегите от Западна Европа печалбата е много по-голяма, тъй като субсидиите им са по-високи. По техника и производство сме на нивото на колегите си. Само горивото е българско, т.е. купуваме го от България. Всичко друго е вносно, техниката е от Европа, семената са от Америка…

В България станциите за производство на хибридни сортове пшеница и други култури са оставени на изживяване от държавата и нямат възможност да предлагат нови сортове, които да са конкурентоспособни на международния пазар. При мен работят само 5 души. Всичко е механизирано и нямам нужда от повече работна ръка”, обясни Петър Йолов.

НАТАЛИЯ ПЕТРОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *