HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan

Той е най-бързият шивач в Пиринско! Вижте историята на този млад мъж

Надим Асфур – това е името на най-известния жител на гърменското село Крушево. Не е българин, сириец е. Идва от вече разрушения си роден град преди три години и половина. Бяга от войната, която тогава придобива застрашителни размери.

Тръгва за Германия с още 14 души,  но стига само до България. До Крушево. Семейство англичани го намира във Фейсбук и го настанява там. Той не съжалява, че е останал в България. Доволен е, че живее в Крушево, и си е намерил работа в местния шивашки цех. Още при идването си е настанен в сградата на бившето училище в малкото родопско село. С помощта на всички съселяни той го облагородил и го направил годно за живеене. Има спалня, кухня и всички необходими условия за нормален живот.

„Работя в цех. Работното време е добро. Нормални 8 часа. Хубаво е“, споделя пред „Струма“ младият Надим и допълва, че може и по-добре да е.

„Мечтата ми е да живея в Германия, но сега не мога да пътувам. Трябва да живея в България пет години и после съм свободен да замина“, разказва още 29-годишният сириец.

В съзнанието му се е запечатала една апокалиптична картина от войната в родината му – докато той и семейството му спят, над града им пада бомба.

„Всичко беше в прах. Кой умря, кой остана жив. В моя град, където живеех, няма никой вече. Иначе в Сирия имам роднини. Разхвърлени сме. Моята сестра също беше тук, но се прибра в Сирия, защото нейният мъж така иска“, продължава разказа за тежката си съдба Надим.

От една година обаче няма никаква информация за зет му. Никой не знае какво се е случило с него.

Обяснява, че в началото му е било изключително трудно. Най-напред го посрещнал Сабри Белянски. Тогава непознат млад мъж, но сега най-добрият му приятел. Сабри Дори му дал да кара колата му. В началото редил каменни плочи (тикли), но му се видяла трудна работата и затова започнал да работи в цеха.

Първите няколко месеца живял заедно с английското семейство в каравана. След това вече се нанесъл в постоянния си дом.

„В Сирия съм шиел, знам какво е. Затова ми дойде лесно тук“, коментира „сирийският шивач“, както е известен той сред жителите на Крушево.

Наричат го така заради бързината и сръчността му, с които би засрамил и някои от най-добрите шивачки.

В кварталния хранителен магазин на дядо Алил 29-годишният Надим ни разказва за семейството си. Баща му Джелал живеел заедно с него в България един месец. След това заминал за Германия, където прекарал още две години от живота си, но му било много трудно и отново се върнал в родината.

Майка му била болна и починала преди три години. Има още четирима братя и три сестри. Единият от тях е в казарма вече шест години. Има още един брат и една сестра в Германия.

„Искам да стане както преди. Да бъдем всички заедно. Но това вече е трудно. Иска време. Много искам да седна с моите братя, моите сестри – мохабет, ядене, пиене, но ще е трудно. Дано дойде такова време“, не крие надеждите си той.

И в същото време прави прогноза, че войната в родината му няма да свърши скоро. Според него тя трябвало да свърши още след първата година както е било в Иран и в Египет. В Сирия обаче военните действия продължават седма година.

„Баща ми е добре. Казва, че всичко е наред с него. Но вече е скъпо всичко. Не е като преди. Сирия е разделена на две части – в едната е лошо, в другата горе-долу може да се живее“, разказва Надим Асфур.

Местните го приели нормално. Като жител на Крушево продавачът в кварталното магазинче Алил Караасанов разказва за най-новия си съселянин:

„В началото някои се страхуваха де, ама го приехме като наш съселянин. Даже сега, ако тръгне или замине, ще е трудно без него. Ние свикнахме с него и ще ни е трудно като видим, че си тръгва. Не знам как ще му е като замине, защото свикна тук“, споделя той.

В разговора ни се намеси и най-добрият приятел на сириеца – 24-годишният Сабри, който разказа, че в началото е имало хора, които са го отхвърляли, но като видели как се държи, веднага се сприятелили с него. Сега той има стотици приятели в цяла България.

След работа почива по час-два, пие кафе и тръгва заедно със Сабри на поредното пътуване. Двамата са чести посетители на популярни ресторанти в региона.

Надим е желан гост на всяко семейство в Крушево по време на религиозните празници Курбан и Рамазан Байрам. Чувства се добре между местните хора и не иска да напуска България.

Сега мечтае да придобие и българско гражданство. Иска да пътува свободно. Към този момент обаче има някои пречки. Иначе има хуманитарен статут на бежанец и е регистриран като жител на община Гърмен и село Крушево.

ЕРОЛ ЕМИЛОВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *