Най-популярният с артистичните си изяви ученик на випуск 2009 на Езиковата гимназия в Благоевград Костадин Султов изгря в главната роля на новия български филм „Децата на Бендида“. Той е от с. Микрево, община Струмяни, дипломиран политолог е и магистър по режисура, а сърцето му е в плен на киното и театъра. Вече 10 години се изявява като актьор с епизодични роли в български сериали и филми и с участия в тв реклами и е звезда сред ромското население в родното му село. На 34 години е, все още не е сериозно обвързан и приятелите му го закачат, че е готов да влезе в „Ергенът“.
- Коце, как се запали по актьорството?
- Като учех в Езиковата в Благоевград, имаше един самодеен благоевградски младежки театър, ръководеше го покойният Ангел Ангелов-Батката. Бях в 12-и клас, може би октомври-ноември, съученичката ми Ангелина ми каза, че са обявили кастинг за актьори, ако искам да се пробвам. Бях популярен сред съучениците с имитациите на преподавателите ни. Като приключи часа и учителят излезе от стаята, целият клас се обръщаше към мен в междучасието да ги имитирам. На тая възраст искаш да си готин, да си център на внимание, и аз започвах да подражавам как върви учителят, как говори, ако има по-особен тембър… и те много се смееха. Може би затова Ани ми каза за кастинга в младежикия театър. Артистичността не можеш да я скриеш. Отидох на кастинга, исках някоя малка роля само да видя какво е да си на сцена. Като ученик съм участвал в скечове и постановки на Фестивала на езиците, но то е различно. Пиесата беше „Буржоата-благородник“ на Молиер, седнахме да четем сценария и ми дадоха главната роля с най-много реплики. Ще излъжа, ако кажа, че не съм се притеснил, защото текстът бе страшно много и се опасявах, че няма да го науча, но с репетиции всичко се получава. Премиерата беше през април в салона на читалище „Вапцаров“, цялата зала, включително балконът, беше пълна с хора. Тогава се влюбих в това изкуство и реших, където и да ида, да търся варианти, школи или уъркшопи да продължа да се развивам като актьор. Може би ако не бях получил ролята на буржоата-благородник и не бях усетил адреналина и тръпката какво е да си на сцена, пред публика, да учиш реплики, да създаваш образ, ако не бях отишъл на кастинга, може би искрата на изкуството, на киното и театъра нямаше да влезе в сърцето ми. Но се случи.
- А как се озова в Езиковата гимназия?
- До 4 клас учех в Микрево и в 5 клас влязох в математическа паралелка в Сандански. В 7 клас трябваше да избирам къде и какво искам да уча. Математиката не беше моето, чувствах се в рамки, а и много ми се учеха чужди езици в този период. Бях добър в училище по английски и мисълта да уча още един език, много ме блазнеше. Още повече, че от по-големите бяхме разбрали, че в Математическата гимназия се учи много математика, а аз не исках да продължа да се тормозя с нея. Затова кандидатсвах в Езиковата гимназия и ме приеха в паралелка с профил английски с немски.
- На този фон е доста странно, че си избрал да учиш политология след завършване на Езиковата гимназия. Защо избра тази специалност?
- Попадането ми в „Политически науки“ в УНСС си има история. Още като дете на село тренирах футбол и като отидох да уча в Благоевгтрад, не продължих да ритам в „Пирин“, както направиха мои приятели, а реших да наблегна на ученето. Но като се прибирах в събота и неделя у дома, оставах да играя за удоволствие в селската група за отбора ни „Малеш“ в Микрево. Имам братовчедка, която преди мен замина да учи в САЩ със спортна стипендия по тенис, и вуйна и вуйчо ме агитираха и аз да кандидатствам за спортна стипендия в Щатите с футбол. Запалих се по тая идея, явих се на изпитите TOEFL и SAT за кандидатсване в американските колежи, събрах избрани моменти от мои мачове и ги изпратих, както ме посъветваха, и пуснах документите си в много университети. Беше 2008-2009 г., Обама беше президент, имаше финансова криза, дори една банка фалира тогава. Приеха ме в един университет, но ми писаха, че нямат бюджет за чуждестранни студенти, т.е. трябваше да си плащам по 30 000-40 000 долара на година. През целия 12-и клас живях с идеята, че отивам в Америка и като ме отрязаха се оказах неподготвен за кандидатстуденските изпити у нас. И за да не пропусна годината, трябваше да решавам спешно къде да се насоча. Прецених, че дипломата ми от Езиковата е силна, знам английски и реших да кандидатствам в УНСС с български и английскки. Написах първо желание „Политически науки“, защото в икономическите специалности се кандидастваше с математика, и влязох по първо желание. След втората година трябваше да избера специалност и се спрях на политологията, защото така щях да имам възможност да пътувам през лятото на бригада в Америка. В „Международни отношения“ преподавателите изискваха много и приятелите, които се насочиха към тази специалност, имаха изпити и през лятото и така и не можаха нито веднъж да идат на бригада. А на мен ми се пътуваше, това е истината. Америка беше мечтата, която не постигнах като място за учене, и исках да отида поне да я разгледам.
- Колко пъти ходи в Щатите на бригада?
- Три пъти – два пъти като студент и веднъж работодателят ме извика с работна виза. Бях спасител на басейн, шофьор на спасителите, а третата година и супервайзор.
- Защо вместо да надградиш с магистратура знанията си по политология реши да започнеш от нулата в сферата на филмово и тв изкуство?
- Заради страстта към това изкуство, която не само не оставих да изчезне, а всякак се опитвах да я поддържам и развивам. Ако не си завършил непременно НАТФИЗ не означава, че не можеш да си добър актьор или че нямаш талант. Още като започнах следването си в София, потърсих съвет къде да продължа с актьорството от една колежка, с която бяхме играли в Благоевградския младежки театър. Бях наясно, че ако не си в системата и не познаваш хората, няма как да разбереш дори, че има кастинг или че нещо ще се снима, а аз исках това да правя. Истината за прохождащ актьор е, че ако не си в НАТФИЗ, ако не познаваш преподаватели и теб не те познават, никакъв шанс няма да се добереш дори за второстеренна роля. Не говоря за масовка като публика, а да имаш реплики, защото аз това исках. Препоръча ми школа за филмово актьорско майсторство, като ме предупреди, че не е за театър. А аз горещо исках да се занимавам с актьорство, все едно дали за кино или за театър. Така попаднах в частната школа на Николай Хаджиминев. Две-три години ходих при него редовно и сега като се подготвям за конкретна роля, пак взимам при него уроци. Отидох, за да науча правилата за кино, които са различни от тези за театър, и ходех с голям кеф. Даваше ми да чета литература и да гледам филми и всъщност той ме посъветва, като завърша политология защо не направя магистратура в Нов български университет по киноизкуство. Реално едва чаках да завърша бакалавърската си степен, за да запиша магистратура, която ми беше на сърце.
- Не се ли изкуши да прекъснеш следването си по политология и да запишеш кино и тв изкуство, без да губиш време?
- Не, бях по средата на следването и като го бях започнал, трябваше да го довърша. Съветът на преподавателя ми по актьорство беше да видя и как стоят нещата зад камера. Така и стана. Записах магистратура в НБУ и ми преподаваха Командарев, Георги Дюлгеров, почнахме да правим учебни и късометражни филми и ми беше много интересно. Няма и база за сравнение с политологията! Като правехме късометражните филмчета, ползвахме за актьори колегите си, за да не плащаме. Така участвах в 3-4 филма на колеги и Дюлгеров го забеляза: „Имаме си и актьор в групата“, отбеляза на един от разборите. Ако другите искаха да задълбаят в режисурата, продуцентството, операторството, аз се чудех как и къде да участвам като актьор. И един колега ме покани на кастинг за участие в един български филм „11“а“, който бе спечелил държавно финансиране. Беше в началото на магистратурата ми, 2015 г., аз снимах някакви документални филми по Враца, когато ми се обадиха, че съм избран за ролята на Дамян. Тя не е голяма, но е ключова и аз много се зарадвах. Във филма Яна Маринова беше учителка, участваха Ралица Паскалева, Дария Симеонова – хора с повече опит. Виждах как те се подготвят психически, как влизат в образ и се учех. Гледам да се уча от всеки, защото всеки е много индивидуален и различен и човек може да научи много неща, дори от студентите. Ако е наблюдателен, човек може да открие в другия интерпретация, която да му послужи за друга роля. В киното се учи до живот и от всеки.
- Любопитно ми е, наследил ли си от някого тази страст към сцената? Има ли в рода ти хора с артистични заложби?
- Не, фамилията ни са били занаятчии и са се занимавали с бизнес. Прадядо ми е продавал кожи едно време, родителите ми имат хранителен магазин на село и с това се препитава семейството ни.
- Как реагираха те, като им каза, че искаш да станеш актьор ?
- Изплашиха се малко, майка ми каза, че в тази област те не могат да ми помогнат с нищо и сам трябва да проправям пътя си. Но ме подкрепиха, като казах, че искам да преследвам тази моя мечта. Вече 10 години се занимавам с актьорство, но все още чакам ролята, която ще е моят трамплин на национално нива, моето изригване.
- Сигурно вече имаш почитатели, особено след първата си главна роля ?
- В Микрево имаме ромско население и сред тях се чувствам като звезда, сложили са ме на пиедестал. Ромите, щом те видят по телевизията или в реклама (а аз съм се снимал в няколко), в Тик-ток клипчета, веднага реагират. Като дойдат в магазина, не пропускат да ме ласкаят: „Къде ходиш, само по телевизията те гледаме“. Те са много открити, не задържат нищо в себе си и са ми най-големите фенове за сега.
- Едва ли с епизодичните роли обаче успяваш да се издържаш, как си плащаш сметките през тези 10 г., когато не се снимаш?
- По много начини. Човек като ходи на бригада в Щатите може да си позволи няколко месеца „почивка“, но като студент с приятели всичко съм работил – в строителството като общ работник, хамалска работа, в момента работя като асистент за едно семейство. Много често се прибирам на село да помагам в магазина, в него работя от дете, от 13-14-годишен, и приемам семейния бизнес не като работа, а по- скоро като задължение.
- Да разбирам, че не те е страх от работата, каквато и да е…
- Страх ме е, но нямам избор.
- Безспорно най-големият ти успех до сега е главната роля в „Децата на Бендида“, как спечели ролята?
- Познавам продуцентите, те имат детска киноактьорска школа, в която преподавах преди година и ходя по заместване, когато има нужда. С режисьора на филма Ник Станчев сме работили и по други проекти и още докато е пишел сценария, е имал предвид мен за главната роля на Рад, затова ми я предложи. Калин Вельов бе избран за капитана на открит кастинг.
- Хареса ли ти ролята, която ти дадоха?
- На мен, като актьор, всяка роля ми е интересна, защото е различна от мен, от характера ми. Актьорът винаги дава частица от себе си на героя и не стои въпросът искам или не една роля. Аз може да не харесвам персонажа, но да искам самата роля, и в този смисъл няма роля, която да не искам. Винаги искам следващата роля.
- В колко продукции си участвал до сега?
- Ако броя късометражни, документални, игрални (включително и студенските, защото те са си реално филми, някои от които са участвали във фестивали в България и са качени в интернет), са 10-15. Имам епозодични роли в български серили – две появявания в „Откраднат живот“ и в „Аз, Румбата и Роналдо“.
- Филмът се пусна и в Благоевград, вълнуваш ли се как ще реагират приятелите и близките ти?
- Гледам да не се притеснявам. Ако някой актьор ти каже, че не му пука какво ще кажат хората за ролята му, ще излъже, но това не трябва да го изважда извън равновесие и извън контрол. Аз съм склонен да приемам критики, защото ако само те хвалят, не можеш да научиш нищо за себе си. Как да се подготвя за следващата роля и да бъда по- добър, ако не знам къде да наблегна?!
- Когато се гледаш отстрани, откриваш ли си грешки?
- Да, но хората трябва да знаят, че от самия актьор не зависи как ще изглежда ролята му във филма. Режисьорът преценява кой дубъл да избере, независимо дали актьорът, чисто суетно, може да се харесва повече в друг.
- Вярно ли е, че паралелно водиш и онлайн шоу?
- Да, то си е мое и си го направих, защото много ми харесва да се срещам с различни хора, да водя шоу и да използвам чувството си за хумор. Разбрах го, докато водех вечерно шоу в една от частните телевизии, направих един сезон с 10-ина епизода, но, за съжаление, не успях да намеря спонсори да продължи предаването. Бях студент и ми беше невъзможно сам да го финансирам, а и режисьорът го ангажираха със сериал в друга телевизия. Затова реших сам да си направя шоу, в което каня известни личности и ги интервюирам.
- Ако беше отишъв в Америка, дали и там щеше да се занимаваш с кино?
- Със сигурност, ако имах възможност щях да ходя по уъркшопи, защото актьорството ми е страст и сигурно ще е до живот.
- Имаш ли стремеж към нещо?
- Да намеря финансиране и да направя филм по мой сценарий.
Разговаря
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
