HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan

Треньорът на “малките” орлета Р. Митревски: Искам да науча децата да са “вълци” на терена и в живота, във всеки виждам бъдеще за първия отбор

Радослав Митревски e  роден на 22 април  1981 г. в Благоевград. Бивш футболист, играл като централен защитник.  В кариерата си Митревски е защитавал цветовете на “Пирин” (Благоевград), “ЦСКА” (София), “Марек” (Дупница), “Банско”, “Видима-Раковски” (Севлиево), “Септември” (Симитли) и “Миньор” (Перник). От края на миналата година е треньор на юношите на “Пирин” /Благоевград/.

– Здравей, Ради! Много твои връстници продължават да играят, а ти вече зае треньорски пост. Защо реши да приключиш с кариерата си на футболист?

– Защото дойде това време при мен, поради факта, че не виждам вече развитие като футболист на 36 години. Имах и много контузии и това са основните причини.

– Липсва ли ти вече да играеш футбол? 

– Футболът ми липсва много, защото цял живот само това съм правил и съм обичал, но ми помага работата, която е свързана с футбол, за да преодолея по-лесно това нещо.

– От кого дойде офертата за треньорски пост в “Пирин” и бързо ли я прие?

– Офертата ми дойде от изпълнителния директор на “Пирин” Венко Попов. Внимателно обмислих предложението, но в крайна сметка нямаше как да откажа на “Пирин” и приех.

– Кой набор тренираш и от колко време?

– От 10 септември 2017 г. съм треньор на момчетата, родени през 2003 година.

– Лесно ли се работи с деца?

– Ако обичаш една работа, се работи лесно, ако нещо е насила, е трудно. Аз обичам много футбола. Като футболист и да не ми плащаха, пак щях да играя. Не съм казвал на президентите си обаче, защото те са друг тип хора. При тях съм си търсил до стотинка парите и правата. Сега и да не ми плащат за треньор, пак ще върша работа. Това ми доставя голямо удоволствие. Аз обичам футбола и не съм се занимавал с него заради пари. Не съм богат човек, но винаги съм играл за удоволствие.

– Добри ли са условията за работа в “Пирин”?

– Във футбола винаги може повече, и като база, и като тренировка, и като израстване. Трудно може да кажеш, че си стигнал максимума. Той е такъв спорт, че винаги се развива и има доста неща, които се правят. В момента ръководството се стараят. Има много подобрения от едно време и много нови неща, но има още върху какво да се работи.

– Какви са целите пред теб и отбора, който водиш?

– Не искам да обременявам децата, защото те са в такава възраст, че първо трябва да ги науча да играят правилно, да ги науча да бъдат “вълци” на терена и в живота. Търся максимума и тази година искам купа.

– Какво е нивото на футбола, който се играе в детските възрасти у нас според теб? 

– Аз съм отскоро, но мисля, че нивото е добро. По-добри възможности им се предоставят от едно време. Не мога да кажа, че в момента играят по-силен футбол, но се направиха елитни групи и по-добри бази. Сега обаче желанието при децата е по-друго. Имат други приоритети и по-сладки неща, които им пречат, като компютърни игри и развлечения и това ги отдалечава от футбола.

– Какви са отношенията ти с играчите извън футбола?

– Те са още деца, но отношенията ми са нормални и приятелски. Винаги съм държал обаче да има разстояние между нас. Трябва да се знае кой е треньорът и кой е футболистът.

– Някои от момчетата в твоя отбор имат ли бъдеще в първия тим на “Пирин”?

– Аз тренирам 24 момчета и във всичките тях виждам бъдеще за първия отбор. Не изключвам никого, защото децата се развиват в различни периоди. Сега може някой да не играе често, но при тях развитието протича бързо.

– Защо в последните години нямаме някой много голям талант? Мислиш ли, че младите момчета не са достатъчно амбициозни? 

– Проблемът идва при прехода от юношеския към мъжкия футбол. Там се къса нишката. Имаше и един период, в които школите бяха много занемарени. Тогава се работеше не както трябва, но в последните 5-6 години виждам, че това се променя.

– Планираш ли стаж в някой голям клуб в България или чужбина?

– Планирам много неща, но от няколко месеца работя с тези деца и съм се отдал изцяло на тях. Имам и друг ангажимент, но отдавам повече време на децата, защото вече са 14-15 годишни и им предстои 2 години много труд. Изпуснем ли тези 2 години, после ще им е много трудно.

– Има ли специалисти, които следиш и се учиш от тях?

– Следя много треньори, но се уча от всеки човек. Гледам от треньорите да изсмукам най-доброто. От всички хора, с които съм работил като треньори и ръководители, съм гледал да открадна най-доброто. Още като футболист, мисля, че на 25 години бях, започнах да си записвам почти всички тренировки.

– Това означава, че още от млад си гледал в бъдещето си?

– Ами така ми се разви животът. Имах тежка контузия, заради която три години не играх футбол, но не съжалявам за нищо.

– Какви са амбициите ти в треньорската професия?  – Моите лични цели и амбиции са много високи, но не искам да ги споделям.

– Какво очакваш от мъжкия отбор на “Пирин” през втория полусезон?

– Мисля, че нещата ще се нормализират и подобрят. “Пирин” имат начело добър водач в лицето на Радуканов. Той е добър мотиватор и това ме успокоява.

– Имаш и бизнес, трудно ли съчетаваш двете неща и остава ли ти свободно време?

– Не мога да кажа, че е трудно, защото в бизнеса ми помагат много хора. Свободно време обаче почти не ми остава. Водя по две тренировки на ден и нямам още голям опит да съчетая двете неща. Преди всяка тренировка ми отнема доста време, за да я подготвя и да я преосмисля, за да се наредят нещата, както аз искам. С още малко опит ще имам повече свободно време.

– Какви са твоите хобита?

– Футбол и от 6 години имам дете, това са ми хобитата (смее се).

– От колко време си с твоята жена? Как се запозна с нея?

– Ами с Антония сме заедно вече от около 15 години. Бях 21-годишен, когато ни запознаха общи приятели. Излязохме заедно една вечер в обща компания. Неин братовчед ми е много добър приятел и той бе главният инициатор на нашето запознанство. След това постепенно се случиха нещата при нас.

– Разкажи какво обичате да правите с твоето семейство?

– Харесва ни да се разхождаме на чист въздух в гората. Не обичаме шумните компании и сбирки. Обичаме спокойствието и семейния уют.

КРИСТИЯН ТРИФОНОВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *