Треньорът на ПК „Вихрен“ Н. Вакареев: Караме на спестени пари, но имам повече време за внучето

Дългоочакваното отваряне на басейните в България е сред най-хубавите подаръци за санданския специалист Николай Вакареев, който наскоро навърши 61 г. Плувен треньор номер 1 на България в последните няколко години, който е наставник на „Вихрен“, остава разтревожен за последиците от 2-месечното спиране на тренировъчния процес и липсата на досег на състезателите с водата заради строгите мерки срещу пандемията от коронавирус.

Ситуацията е доста проблемна за представителите на плувните спортове. Дори да са извън басейна броени дни, чувството им към водата бързо се губи. Сега е по-тежко от кризата в началото на 90-те години на миналия век. Тогава повечето басейни в страната бяха затворени, болшинството състезатели в София тренираха в студена вода, а за държавното първенство в комплекс „Червено знаме“ през 1995 г. водоноски пълниха 50-метровото открито позеленяло съоръжение, на което Таня Богомилова донесе европейската титла.

Тежките мерки в борбата с коронавируса отключиха и друг жизненоважен проблем – по-голямата част от треньорите в плувните спортове в страната останаха без доходи, защото се формират от таксите за обучение и символичните клубни заплати. На спестеното разчита и Н. Вакареев, който води подготовката на националите Антъни Иванов и Любомир Епитропов.

„Положението е изключително тежко, тъй като 80 процента от плувните треньори в България формират доходите си от таксите за тренировки и обучение. Много малък е броят на колегите, получаващи заплатите си като учители в спортни училища или спортни паралелки. Във Варна при десетина клуба, само трима от треньорите са на щат в местното спортно училище. В Пловдив нека са четирима“, коментира Н. Вакареев.

Треньорите на „Вихрен“ Николай Вакареев, Валентин Митрев и София Попова не са преподаватели в спортното училище в Сандански. В треньорския щаб са още многократният държавен шампион и рекордьор Венцислав Айдарски и Любомир Алексиев.

„Караме на спестени пари, но не знам как бихме се справили след първите два месеца на мерки. Хубавото е, че сега имам повече време за внучето. Наистина усещането да си постоянно вкъщи с близките си е чудесно, но и странно, защото спортистите сме изключително активни хора. Цял живот съм бил край или в басейна, по лагери, състезания“, допълни Н. Вакареев. Категоричен е, че настоящата необичайна и извънредна ситуация за цял свят повече от всякога налага обмислянето и въвеждането на дългосрочен план за финансирането на клубовете.

Другият голям удар е отлагането или отменянето на турнирите. От началото на годината се проведоха само два – „Гладиатор“ /в София/ и „Акулите“ /в Бургас/. Пренасрочени бяха общо десет турнира, включително „Спартак“, организиран от „Вихрен“, традиционно събиращ над 500 състезатели. Отпадна и държавното първенство за мъже и жени в София, което бе и първата от олимпийските квалификации в България.

„Тези турнири основно популяризират плуването в България, дават повече възможности за изяви на децата и подрастващите, изграждат състезатели, но и клубовете си докарват допълнителни приходи, с които да осъществяват тренировъчната си дейност, да се плащат разноски по участия в други надпревари“, продължи 61-годишният специалист.

Приходите спряха и от провеждането на лагери в Интерната в Сандански, където от първите дни на пролетта идват не само родни отбори, но и от съседните държави. Треньорите от двата местни клуба – „Вихрен“ и ПК „Сандански“, използваха ситуацията, за да направят традиционните ремонти и подобрения. Поне разходи по поддръжката на басейна бяха спестени при трансформацията му от зимен в 50-метров. Н. Вакареев е наясно, че от общините трудно би могло да се иска помощ, тъй като има по-належащи въпроси за решаване и нуждаещи се в далеч по-плачевно положение. В района на Сандански шивашките цехове са пренасочили усилията в производството на предпазни маски. Спонсорите също са в изключително трудно положение – гледат да спасят бизнеса си, да съхранят персонала, да удържат доколкото могат съкращаването на щатове и намаляването на заплати.

По отношение на тренировъчния процес светлината в тунела се показва, особено за градове като Сандански, където се води подготовка на открит басейн, въздухът лекува белодробни заболявания, а паркът в близост до Интерната е огромен, поддържан и с дългогодишни широколистни дървета.

„Не сме спирали тренировъчния процес в домашни условия, чрез видеовръзка. Заниманията са от 45 минути до час, интензивни с ластици, медицински топки, биокинетик, собствено тегло, фитнес уреди, упражнения за гъвкавост, кръгова тренировка. Функционалната работа се опитваме да направим с велоергометър, за тези, които имат, но дори той не може да реши големия ни проблем с работата за аеробика. За загубата на чувството към водата. А знаем, че дори няколко дни, когато плувецът остане извън басейна, после се чувства некомфортно“, завърши Н. Вакареев.

ИВАН ДИМИТРОВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *