Третата в класирането Даниела Коюмджиева, учител в Земеделската професионална гимназия в Сандански: Само учител, който си обича професията, може да издържи в днешно време в училище

Даниела Коюмджиева е магистър по икономика и организация на селското стопанство от ОСХИ, гр.Одеса, Украйна. През 1992 г. придобива учителска правоспособност в УНСС – гр. София, а от 1996 г. до момента работи като преподавател по икономически дисциплини в Земеделската професионална гимназия “Климент Тимирязев” в гр. Сандански.

– Г-жо Коюмджиева, защо избрахте да станете учител?
– Аз по професия съм икономист, след завършване на института започнах работа по тази специалност. Но това бяха 90-те години и с работата беше много трудно. Една моя приятелка ми каза: “Защо не дойдеш при нас, има обявено място за икономист”. И така, може да се каже, че малко случайно попаднах в образователната система, но това винаги е било едно от желанията ми – да се изявявам пред деца, да работя с млади, красиви, умни хора, което е най-голямата ми привилегия.

– От колко години преподавате?
– Вече 23 години, в момента съм старши учител по икономически дисциплини.

– Какво Ви харесва и какво не в учителската работа?
– Както казах, харесва ми работата с млади хора и това, че всеки ден, заставайки пред тях, аз трябва да съм в кондиция и да съм на 100% готова. Трябва да прикова вниманието на младите хора, за да могат те да ме слушат и да им дам нещо от себе си. Много съм доволна именно от този факт. Другото е, че работата ми е много динамична. Всеки ден има нещо ново, с което трябва да се справям, уроците всеки ден са различни. Аз съм сърцат учител и наистина отдавам много енергия на децата. Но всичко си има цена. Като се прибера вкъщи, съм много уморена, трябва малко да “заредя батериите”, за да мога на другия ден да съм пълноценна пред децата.
Друго, което не ми харесва, със съжаление ще го кажа, е това, че последните години децата са много невъзпитани. Това, наред с всички останали трудности в нашата професия, допълнително ни натоварва и харчим много сили и енергия точно в тази посока – да дадем добро възпитание на децата.

– В този смисъл трябва ли да има оценка за поведение и дисциплина на учениците, това удачен вариант ли е?
– Дали ще бъде оценка, или ще бъде под формата на нещо друго… смятам, че трябва да се обърне сериозно внимание на поведението на децата като цяло, защото има много, много “трески за дялане” в тази област.

– Как успявате да мотивирате Вашите ученици?
– Първо, успявам да ги мотивирам със собственото си поведение. Те виждат колко съм всеотдайна, как работя – с хъс, с желание, и мисля, че и те се зареждат по този начин. Другото – старая се да мотивирам децата, най-вече като им показвам, че една работа се върши добре само ако имаш желание. Не заставям никого да учи насила, да участва в конкурси, състезания, да пише домашни ако щете. Важното е да осъзнаят, че е грешка да идват без домашна, или пък да не работят, да не внимават, да обиждат и да създават всякакви конфликтни ситуации. А това се случва в клас. Много говорим с децата на тези теми. Сега съм класна ръководителка на 8 клас и работата ни, особено в началото, масово е насочена в тази посока – отношенията, нашите права и задължения, защото най-често децата си знаят правата, но не си знаят задълженията и не ги изпълняват. Затова много работим именно в тази посока.

– Какво бихте искали да се промени в образованието?
– Това е един много хубав въпрос, който обаче изисква обстоен разговор.

– И все пак основното?
– Първо, много искам родителите да влязат в училище. По какъв начин ще стане, това е друг въпрос, но много би било хубаво те да влязат. Някои деца са просто ощетени в тази посока, нямат нужното внимание, обгрижване, любов и когато работим с тях, много се нуждаем от помощта на родителите. Така че това е първото нещо, което искам да се промени, и дано с новия закон да стане. Второто е да се повиши статусът на учителя. Казвам думата статус…

– Не заплата?
– Не заплата, а статус, защото в нашето общество, както обикновено става, винаги “се гледа в канчето” на другия. И когато стане въпрос за заплащането на учителите, започват коментари, и то в негативна посока. Това на мен, честно казано, ми е обидно, защото работата на учителя, напрежението, стресът, както споменах енергията, която отдаваме, не са достатъчно оценени. Пак ще кажа, не става въпрос само за възнаграждението, а за статуса на учителя.
В моето семейство и свекър ми, и свекървата са били учители и като разговарям с тях – хора с толкова опит и стаж, те също казват, че учителите не се уважават. Така че в това отношение също бих желала да настъпи промяна в мисленето на обществото.
Другото нещо е да се наблегне на дисциплината в училище. В нашето училище, слава богу, има много добра дисциплина, това може да проверите и в анкетите, които пускате на учениците. Но аз лично знам училища, в които дисциплината е много, много зле. Това отново бие по статуса на учителите, защото от такива, бих си позволила да кажа, недостойни колеги се уронва имиджът на всички ни. Затова на награждаването пожелах на колегите да са здрави и да обичат професията си, защото наистина само човек, който обича професията си, може да издържи в днешно време в училище.

– Мислите ли, че недостатъчното заплащане е основната причина младите хора да не се ориентират към учителската професия?
– Не, не е това. Основното е липсата на уважение, което пък идва от това, че голяма част от младите хора не са с добро възпитание. Много трудно се работи с такива хора. Трябва да овладееш децата, да ти повярват и да те слушат, ако не 100, поне 90 процента от класа трябва да го привлечеш на своя страна. Това е основното. Ще ви кажа и друг факт. Ученичка, завършила нашето училище, дойде при нас на стаж и когато след две седмици я попитах дали би избрала това за своя бъдеща професия, тя не отговори утвърдително, а каза: “Госпожо, много хубаво ще си помисля”.

– Ако се върнете назад, преди 23 години, бихте ли станали пак учител?
– Да. Това е моето амплоа и моето Аз!

– Значи има “светлина в тунела”?
– Дано, и аз, и всички колеги много се надяваме, че всички промени, които се предприемат, ще имат някакъв положителен ефект върху българското училище.
Разговаря
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

1 Коментар

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *