Три знакови дати в историческия календар на община Петрич: 100 г. от обявяване на Петрич за окръжен град, 95 г. „Петрички инцидент” и 108 г. от Освобождението

Октомври е знаков месец в историческия календар на община Петрич. Тази  година се навършват 100 години от обявяването на Петрич за окръжен град, 95 години „Петрички инцидент“ и 108 години от Освобождението на града. По повод трите бележити дати общината организира редица тематични прояви, за да направи съпричастни съвременните поколения към славното историческо минало на Петрич, но ситуацията наложи да бъдат отменени заради пандемията от коронавариуса. Погледът към историческите събития дава пълно право на днешните жители на Петрич да ходят с високо вдигнати глави и чувство на гордост заради героичните дела на техните предци, които вечно ще помнят и тачат.

Героични времена

Петрич е освободен през октомври 1912 г. от  четата на капитан Никола Парапанов по време на Балканската война. Шестдесет и шест души от града се включват в редовете на Македоно-одринското опълчение. Турците напускат града, както и голяма част от гръкоманите, които се заселват от другата страна на Беласица в село Ветрен, прекръстено по-късно на Нео Петрици (в превод Нови Петрич). В града се установява българска военноадминистративна управа. Комендант на Петрич става Никола Парапанов, а първи кмет – Михо Попов. За околийски управител на новосформираната Петричка околия е назначен Стаме Станоев. След Междусъюзническата война, когато хиляди бежанци поемат пътя към свободната част на отечеството, в Петрич се установяват да живеят около 4500 души бежанци от анексираните от Сърбия и Гърция, Вардарска и Егейска Македония. За няколко години броят на жителите на града достига 7164 души. На 22 февруари 1920 г. гр. Петрич е обявен за окръжен център, в чийто състав влизат пет околии – Петричка, Горноджумайска, Мелнишка (Светиврачка), Мехомийска (Разложка) и Неврокопска. Петрич е административен център до 1934 г. Между двете световни войни се извършва и първото планиране, водоснабдяване и електрифициране на града. По това време се построяват сградите на гимназията и училище „Кочо Мавродиев“, „Гоце Делчев“ и „Отец Паисий“. Център на културния живот става читалище „Братя Миладинови“, което се настанява в турската джамия „Султан Селим“. Издигнат е паметникът „Загинали за Родината“ в памет на загиналите петричани в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Петричкият инцидент

През октомври 1925 г. по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като „Петрички инцидент”, градът е бомбардиран от гръцката армия. Петричани дават решителен отпор на гръцките части и не допускат Петрич да бъде превзет.

Всичко започва на 19 октомври 1925 г.  в местността Демир капия, където се стига до престрелка между български и гръцки граничари, с три жертви. Българското правителство настоява случаят да бъде решен цивилизовано, чрез съставяне на комисия с представители на двете страни, която да разследва случая, но гръцкият министър-председател отказва. На 22 октомври 1925 г., без да обявява война, генерал Пангалос заповядва на VІ гръцка дивизия, разположена край Сяр, да нахлуе в България и тя преминава южната ни граница, разтеглена на широк 40- километра фронт. Срещу 100 000 гръцки войници се изправят българските граничари, които според Ньойския договор са в намален състав и наброяват 300 души. За кратко време са превзети селата: Кулата, Чучулигово, Марино поле, Долно Спанчево, Ново Ходжово, Пиперица, Лехово, Тополница, Марикостиново, Картечно. Българското правителство, начело на което стои Александър Цанков, незабавно информира Секретариата на Обществото на народите (ОН ) в Женева за гръцката агресия. Към зоната, в която е осъществено нахлуването, военният министър генерал Иван Вълков изпраща подкрепления, състоящи се от 6 пехотни, 3 картечни роти с 4 планински и 8 полски оръдия, общата численост на които възлиза на едва около 1000 войници. На българската армия е заповядано изрично да оказва отпор на гърците единствено при крайна необходимост. Друга задача, с която правителството се нагърбва, е това да евакуира българите от застрашените области. Българските войски се окопават в района на гара Генерал Тодоров и местността Рупите. Местните жители, подкрепени от четите на ВМРО, начело с войводата Георги Въндев успяват на няколко пъти да отблъснат гърците. На 27 октомври от ОН пристига нота до България и Гърция, в която се настоява двете страни да прекратят военните действия. На 29 октомври гръцката армия вече е в пределите на своята държава и 10-дневният конфликт приключва. ОН назначава анкетна комисия, която констатира, че гърците са виновни за опожаряването на 12 български села. Жертвите от българска страна възлизат на 4-ма убити войници и 5-има граждани, ранени са двама офицери, 9 войници и 10 граждани, 3 жени и 2 деца, а безследно изчезнали са 11 войници. Анкетната комисия взима решение Гърция да изплати на България обезщетение в размер на 30 млн. лв.  Сумата е изплатена, а 1 милион и 200 хиляди лева отиват за пострадалите от град Петрич, но те се отказват от парите и решават да дадат парите за построяването на сграда на гимназията, която дотогава се помещава в частна къща. На 31 октомври 1937 г. при честванията на 25-ата годишнина от Освобождението на Петрич от турско робство е открит  първия исторически паметник в града. На една от неговите мемориални плочи са изписани имената на загиналите в защитата на града от гърците.

Възстановени паметници

Днешните признателни потомци изградиха монумент в памет на войниците от 11-та пехотна Македонска дивизия в местността Щабо под вр. Тумба по предложение на инициативен комитет от с. Габрене. По сведения на инициативния комитет  българска войскова част, разположена в района на връх Тумба, издига през 1916 г. паметник, който през  1926 г.  е разрушен от гръцки войски. 11-та пехотна Македонска дивизия  е била под командването на генерал Кръстю Златарев. През 1918 година две бригади на дивизията са придадени на Втора армия, а една заема част от Дойранската позиция (защитавана от ген. Вл. Вазов) до връх Висока чука в Беласица и участва в епичните Дойрански сражения през есента на 1918 година, в които Първа българска армия отблъсква англо-гръцкото настъпление. В м. Щабо има редица други материални следи, сред които и каменен надпис в близост до т.нар. Фердинандов път. За новоизградения сега паметник, увековечаващ подвига на 11-та пехотна Македонска дивизия, бяха изготвени необходимите документи от община Петрич и проект, които се съгласуваха с Министерство на отбраната. От ведомството отпуснаха за целта 6000 лв. Допълнително от бюджета на община Петрич бяха насочени средства за изграждането на този военен паметник от гранит и за облагородяване на пространството около монумента. През 2018 г. Министерски съвет и Министерство на отбраната с две постановления осигуриха средства за възстановяване на три паметника в т.ч. на Седма Рилска дивизия в село Кромидово (паметник от 1917 година), на Българското военно гробище от 1944 г. в района на Гробищен парк – Петрич и Военен паметник на 11-та пехотна Македонска дивизия в м. Щабо. Завършени при всички са ремонтно-възстановителни работи. Има осигурени средства от Министерство на отбраната и за военен паметник край село Тополница, където са убити двама войници и един цивилен при т. нар. „Петрички инцидент“ от 1925 г. Паметникът е в района на някогашния десети пограничен пост. Предстои и неговото възстановяване. През последните години община Петрич възстанови редица военни паметници, включително и новооткрити съвместно с Областна комисия „Военни паметници“. За продължаване на тази общинска политика идва и подкрепата от Министерство на отбраната.  

БЕТИНА АПОСТОЛОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *