Туристи преоткриват Рила с природните й феномени в полюсните лято и зима

УНИКАЛНИТЕ СКАЛНИ ОБРАЗУВАНИЯ, ПОЗНАТИ КАТО СТОБСКИ ПИРАМИДИ,
са обявени за природна забележителност преди 55 години и са емблематична туристическа дестинация в Кюстендилска област. Разположени в западния дял на Рила, могат да бъдат обходени във всички сезони на годината. Височината им е в периметъра между 7 и 10 м, но отделни пирамиди, като Самодивските комини, достигат и повече.
Както други природни феномени, Стобските пирамиди са подвластни на познатите ерозионни фактори – вода, температурни инверсии, ветрове. Те продължават да извайват чудновати земни форми. За пирамидите има много легенди. Една от тях гласи следното:
„Някога, преди векове, вятър вдигнал булото на невестата и поразен от неземната й хубост, свекърът бил завладян от нечисти мисли. Грехът му довел до вкаменяването на цялото сватбено шествие“. Названията на много от Стобските пирамиди са свързани с легендата. Така се появяват Невестата, Сватовете, Братята.
Друга легенда отново насочва към сватба в село Стоб на двама влюбени – младеж и девойка. И точно като в приказките, за тяхно нещастие, майката на момичето не одобрявала своя бъдещ зет и не искала те да встъпват в брак. Когато младите обявили решението си да се оженят, тя решила да не допуска това да се случи и отишла в местността, в която се намират сега пирамидите. Проклела дъщеря си: по време на сватбата, когато дойде моментът булката да целуне свекъра и свекървата си, всички сватбари да се вкаменят. Дошло време за сватбата и майката била единствената, която не отишла на нея, като се надявала проклятието да се сбъдне. Дошъл моментът на целувката, заклинанието се сбъднало и така се образували прочутите Стобски пирамиди.
Местните в село Стоб разказват и трета версия с участието обаче на кума – главния герой на всяко сватбено тържество. Над населеното място имало село Бозовая, но там нямали християнска черква за бракосъчетания и местните слизали до село Стоб, за да венчаят младите там. Когато веднъж сватбената процесия вървяла към Стоб, кумът не издържал пред неземната красота на младата булка и тръгнал да я целуне. В този момент всички сватбари се превърнали в каменни фигури и останали там за векове. Този рид се вижда в североизточна посока, към изгрева на слънцето, и наистина прилича на процесия, естествено ако преди това си чул за легендата.

ОВЧАРЧЕНСКИ
ВОДОПАД
Овчарченският водопад е разположен на река Горица, край село Овчарци и град Сапарева баня. Обявен е за природна забележителност със защитена територията през 1965 г. Височината му е 39 м. Водопадът е част от вододайната зона на региона. Пълноводен е през цялата година, като метеорологичните фактори не му влияят. През водопада минава екопътека, която стига до местността Соколов изглед.

СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
Всяка година на 19 август на платото край езерото Бъбрека – едно от Седемте рилски езера, пристигат последователи на Петър Дънов от цял свят. Членове на Бялото братство участват в традиционния танц паневритмия, който ознаменува началото на Нова година по тяхното учение.
Най-общите впечатления от ритуалите на дъновистите – молитвите, гимнастиките, ритуалният танц паневритмия, песните – показват, че става дума за хора, вярващи в Бог като всички християни, но християнство, примесено с особеното учение на Дънов.
Танците и движенията, поклоничеството към слънцето, идеите за космоса и енергиите напомнят будизма, бахайската вяра, йогизма и други източни учения. Подобно на йогите, те са вегетарианци и правят специални танци-упражнения, напомнящи на китайска гимнастика.
Всяка година на тази дата стотици поклонници посрещат изгрева в Рила, изправят се и вдигат дясната ръка към слънцето. Паневритмията е свещен танц, даден от Учителя Беинса Дуно – Петър Дънов, открил Школата на Бялото братство в България и определян като водач на духовното движение Бяло братство. Паневритмията съчетава в себе си движения, музика и стихове. В нея може да се включат неограничен брой участници. Играе се в кръг, като танцуващите обикалят в посока, обратна на часовниковата стрелка. Продължителността на танца е около 1 час. Музикантите се разполагат в центъра на кръга. Включените музикални инструменти също не са ограничени, но с предимство се използва цигулката. Според последователите на учението целта на танца е постигане на хармония с природата, Бог, вселената.
Седемте рилски езера са група езера с ледников произход. Те са и най-посещаваната от български и чуждестранни туристи езерна група в България, която е част от  стоте национални туристически обекта.
Името на всяко едно от Седемте рилски езера представя характерните черти на съответното езеро. Езерото, което се намира на най-голяма надморска височина, носи името Сълзата, тъй като водата му е кристално чиста и прозрачна.
След него по височина е Окото, което е с почти овална форма. Окото е циркусното езеро с най-голяма дълбочина в България – дълбочината му е 37,5 м. 
Бъбрека е езерото, чийто брегове са най-стръмни от цялата група. Четвъртото езеро поред е Близнака. То е най-голямото по площ от езерната група.
Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове. Най-плитко от всички е Рибното езеро, на североизточния му бряг се намира хижата „Седемте езера“. С най-ниско разположение  е Долното езеро, откъдето започва да тече река Джерман.
БЕЗСПОРНО И ЗА
СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА СЕ ПАЗЯТ
ЛЮБОПИТНИ ЛЕГЕНДИ.
Най-популярната е за двама великани. Хижари разказват, че преди хиляди години, когато на земята още не живеели хора, планината Рила била дом на двама великани – мъж и жена. Тяхната любов била много силна. Домът им бил красив, там било винаги топло, слънчево и много уютно. Нямало живо същество, което да не се влюби в това място и да не иска да живее там. Всички стихии и целият свят се радвали на великаните и тяхната любов.
Обаче един ден ги сполетяла беда, зли сили минали покрай техния дом. Когато видели това красиво място, злите сили изпитали завист към семейното щастие на великаните, ядосали се и поискали да разрушат дома им и да унищожат любовта им завинаги. Така те започнали да пращат към тях черни облаци и опустошителни ветрове. Земята била разтърсвана от страшни земетресения. Великанът защитавал с всички сили всяко малко поточе или цветче, пазел своята любима и отбивал атаките на жестоките зли сили. За съжаление това само ги озлобявало още повече и те решили да осъществят злия си план докрай. В една тежка битка великанът намерил своята смърт. Щастливи от своята победа, злите сили си тръгнали и оставили след себе си само разрушени скали, опропастени долини и една изпълнена със скръб съпруга. Тъгата на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите й се стичали по хребетите направо в долините. Събирали се в доловете и така от тях се образували кристално чисти езера с изумителна красота – Рилските езера.
Преди езерото Бъбрека се вижда огромна скала, намираща се в посока към езерото Сълзата. Формата на скалата наподобява фигури на мъж и жена с огромни размери. Според легендата това са двамата влюбени великани, които ще останат вечно да бранят своя красив дом.

КУРОРТНО СЕЛИЩЕ ПАНИЧИЩЕ Е ИЗХОДНА ТОЧКА ЗА МНОГО ОТ ПРИРОДНИТЕ
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В РИЛА ПЛАНИНА. 
Сред високите и величествени борове са разположени хижи и хотели, които събират целогодишно туристи от България и чужбина. Паничище се намира само на 10 километра от Сапарева баня.
Паничище носи името на езеро, което има формата на паница. Интересно е, че то не намалява никога нивото си. Паничище се намира в близост до най-топлите води на Балканите – 103 градуса е температурата на гейзера в Сапарева баня.
Освен към езерата от Паничище има подходи към първата хижа в България, строена през 1923 година. Това е хижа “Скакавица”, която и в момента няма достъп до електропреносната мрежа, а ползва местни централи. До хижата се намира Скакавишкият водопад, който се посещава от много туристи. Има подходи към хижа “Иван Вазов”, към Рилския манастир, към връх Мальовица.  
ЖИТЕЛИТЕ НА
САПАРЕВА БАНЯ СЕ ГОРДЕЯТ СЪС СВОЯ ГЕЙЗЕР, СЧИТАН ЗА НАЙ-ГОЛЯМАТА
АТРАКЦИЯ В РАЙОНА.
Затова около природната забележителност са обособили специален парк с кътове за отдих и разходки, за да се наслаждават хората на необичайната гледка – гейзера, който извира от 73 м дълбочина. В сравнение с гейзерите на други места по света, този в Сапарева баня не е толкова зрелищен и е по-скоро нисък – издига се на не повече от 18 м. Затова пък е горещ. При ветровито време трябва да се стои настрани от водния стълб, тъй като пръските могат да опарят по-любопитните. Температурата на гейзера е 103 градуса, или с поне 20 градуса по-висока от тази на исландските му „събратя“. Местното население отдавна използва тази особеност на водата.
Около природната забележителност е обособен специален парк с кътове за отдих и разходки. Кипящият воден стълб се е превърнал в туристическа емблема на града.
Освен че е гореща, водата на Сапарева баня е и лековита. Това нейно свойство е било познато още от древните римляни, които основали тук свой град. Впрочем останки от него са били разкрити през 50-те години на XX век по време на строителството на местния санаториум. Оттогава в града започва да се развива балнеотуризмът. Водата на Сапарева баня е хипертермална, слабоминерализирана и с мирис на сероводород. Тя оказва много добро въздействие върху болестите на опорно-двигателния апарат, на нервната система, на кожни и гинекологични заболявания и пр. Така че в местния санаториум може да се подложите на оздравителни и тонизиращи водни процедури. С чудесни спа и балнеоцентрове разполагат местните хотели. Туристите отсядат и в няколкото семейни хотела, които работят целогодишно.
Градът е тих и спокоен, а в околностите му има туристически маршрути, които отвеждат до недокоснати от човешка ръка местности. Един от тях минава по поречието на река Валявица, пресича близкия ски курорт Паничище и отвежда туристите до „Сълзите на слънцето“ – това е поетичното название на Седемте рилски езера, една от най-красивите природни забележителности в България.
Близо до Сапарева баня се намира и малкото село Сапарево с неговата живописна църква “Св. Богородица” от 1861-64 г., която представлява умален вид на църквата на Рилския манастир. Построена е върху старо оброчище, след като на местен жител му се явила Богородица и му заръчала да издигне църква. Светата майка му подсказала къде да копае, за да намери необходимите за строежа пари. Котелът, в който човекът открил заровените златни монети, и до днес се съхранява като реликва в църквата.  
ГЕРГАНА ИВАНОВА