От над 10 000 училища и първо място на Балканите по образователен растеж, в последните над 30 години България изпада драстично в класацията. Навлизайки в новия век общообразователните училища у нас вече са 2 843 – или 4 пъти по-малко спрямо най-добрия си период век по-рано.
Оттогава ежегодните данни на НСИ показват тенденция на постоянен спад – до едва 1 931 училища през 2023/2024 учебна година. Като най-сериозен, по данни на НСИ, е спадът при началните училища – от 374 през 2000/2001 до 128 през 2023/2024 учебна година – с цели 65,78%. Средните общообразователни училища, от друга страна, увеличават броя си – макар и не с такава голяма разлика: от 438 през 2000/2001 до 491 през 2023/2024 учебна година – или с 12,1%.
Данните на МОН за период от 30 години – от 1991 до началото на 2022 – показва, че в този период са закрити 1435 училища, от които 630 са начални, 776 са основни и 29 са средни училища. Справката изготвят от ведомството по повод изслушване на тогавашния министър на образованието и науката Николай Денков в Народното събрание на 8 март 2022 година. Данните показват още, че през същия 30-годишен период учениците, които са част от образователната система са намалели с почти наполовина: от 1 366 927 до 708 628 – или с 658 299 ученици, което представлява спад почти на половина – с 48,16%.
Справката на друг министър на образованието – Меглена Кунева – отново пред депутатите от Народното събрание, но в писмен вид и няколко години по-рано – през 2017 година – показва, че през последните 14 години, тоест в периода 2003-2017 са закрити общо 764 общински и държавни училища. От данните на просветното ведомство, подготвени по искане на депутатите, става ясно още, че за същия период са открити 12 държавни и общински училища. А като основна причина експертите от МОН посочват демографската криза в страната.
Според Регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование (който се поддържа от Министерството на образованието и науката на основание чл.345 от Закона за предучилищното и училищното образование и Наредба №2 от 24 януари 2017г.) закритите училища са общо 1122 – от които 164 държавни, 823 общински и 135 частни. Най-голям е броят им в София-град (79), следван от областите Варна с 55 затворени училища, Шумен с 53, Благоевград с 52 и Пловдив с 51. В другия край на тази статистика стоят областите Перник с 13 затворени училища, Габрово, където те са 2, Видин с 24 и Сливен с 27. Ето и пълният списък по области:
Намаляването на населението е основната, макар и не единствената причина за намаляване на броя на училищата в общините. Наличието или липсата на училище може да е много важен фактор в избора на отделния човек или дори цяло семейство за това дали да останат или да изберат ново място, където да живеят и работят. Наличието на училище в дадена община е знак за перспектива и надежда за развитие, докато липсата на такова – за липса на възможности и застаряващо население. Обезлюдяването на районите води и до сливане на класове и недостиг на квалифицирани учители. При липса на организационно решение на образователния процес, учениците са поставени в неравностойно положение при тяхната училищна подготовка, при социализацията им и не на последно място – при кандидатстването им за университет след завършването на образователен етап и степен.
2. ФИНАНСОВИЯТ МОДЕЛ
Според някои анализи съществува такъв модел, който стимулира да се сформират по-големи паралелки с повече ученици, което води до по-малко на брой, но по-големи училища, тоест с повече възпитаници. Така сформираните по-големи училища имат възможност да концентрират и повече ресурс, който да се насочва както към постигане на по-добри резултати, така и към подобряване на образователната среда за децата, а също и участие в повече и по-големи проекти, които развиват възможностите на подрастващите или пък подпомагат образователната институция финансово.
3. НЕДОСТИГ НА УЧИТЕЛИ
Данните на НСИ от публикацията на НСИ „Образование в Република България 2024“показват, че през 2023/2024 година от около 55 хиляди учители в системата на образованието у нас, близо 28 хиляди – или 50% – са на възраст над 50 години. А в категорията на и над 60 години (или в пенсионна и предпенсионна възраст) са 8238.
Въпреки това данните в същата публикация показват, че общият брой на учителите не намалява, а напротив – повишил се е с 2749 специалисти (+5.18%): от 53101 през учебната 2019/2020 година до 55850 учители в общообразователните училища през 2023/2024 година. Като броят им нараства както в начална (I – IV клас), така и в прогимназиална (V – VII клас) и в гимназиална (VII – XII клас) степен на обучение.
Що се касае до възрастта им, почти двоен ръст бележат учителите до 25-годишна възраст. Сериозно увеличение се отчита и сред учителите във възраст 30-34 години (+26,25%), 35-39 години (+24.66%), но и сред най-възрастните: на и над 60 години (+23.83%). Обратно, спад има сред броя учители на възраст 40-44 години (-13,49%).
4. НАЛИЧИЕТО НА ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, ОТДАЛЕЧЕНОСТТА И КАПАЦИТЕТА НА НАЙ-БЛИЗКОТО ДРУГО УЧИЛИЩЕ ИЛИ ДЕТСКА ГРАДИНА
Демографските проблеми в страната се отразяват най-отчетливо върху малките населени места, както и такива в отдалечени и планински райони – и затова преобладаващият брой закрити училища са в такива населени места. Това е сред основните фактори, които обуславят достъпа на подрастващите до образование, и които ще засегнем по-надолу в частта за средищните и защитени училища в България.
Анализът на причините, довели до закриване на училища в различни региони на България, ни доведе и до днешните тенденции. Основният фактор, с който политици и експерти опитват да се преборят и днес, е демографската криза, редом с икономическите и социалните фактори. А един от основните инструменти, с които може да се осигури равен достъп до средно образование на всички деца в страната, независимо от родното им място или адресът по местоживеене, са „средищните“ и „защитените“ училища.
Закриването на училища в България обаче се оказва не само резултат, а и причина – най-вече за задълбочаване на проблеми като демография, неравен достъп до образование, икономическа и социална нестабилност на дадени населени места и др. Затова анализът на тези данни, преработването на критериите за определяне на училища в ключови, отдалечени или региони с недостиг на други образователни институции в близост, както и внедряването на други инструменти за подсигуряване на равен достъп до образование независимо от икономическия и социалния статус са ключови. Особено в посока спиране или поне намаляване темповете на някои негативни тенденции у нас – като например обезлюдяването на региони до степен, че да бъдат наричани „демографски пустини“. Тенденции, които социолози и демографи обрисуват за близките няколко десетилетия.
