УСПЕЛИ НАШЕНЦИ! Първата българка, диамантер в Антверпен, Татяна Духарска-Вийн за пътя от Благоевград до блясъка на диамантите

Вече 20 години Татяна Духарска-Вийн живее в диамантения град Антверпен. С много упоритост и усъвършенстване днес тя е една от малкото жени, която е част от диамантената борса. Тя е първата българка, диамантер в Антверпен. Бизнесът е красив, но изисква много отдаване. Брандът й B&J Diamonds е познат на много клиенти по света. В края на 2019 г. Таня представи в София колекцията си „MY FIRST DIAMOND”.

„Всичко, което показах в София на първата си презентация, се прие с голям ентусиазъм и това ми даде увереност да продължа да работя в тази насока. Бижутата се приеха много добре и в Брюксел, Амстердам и даже в столицата на модата Париж, където част от колекцията се предлага в бижутерски магазин в най-модния квартал Сен Жермен”, разказва благоевградчанката.

„Диамантът е като верен приятел. Tой никога няма да ви изостави – няма да се надраска, да се счупи, да промени формата, блясъка или начина, по който ви кара огнено да греете“, споделя тя и разказва за пътя от Благоевград до блясъка на диамантите.

ПЪТЯТ НА „ИЗГУБЕНОТО ПОКОЛЕНИЕ“ – КОГАТО МОРЕТО Е ДО КОЛЕНЕ

„Родена съм в Благоевград, където завърших Езиковата гимназия за западни езици „Людмил Стоянов“. Това училище ми даде големия тласък на мечтател и авантюрист, който беше подплатен с непоклатима амбиция и самочувствието за знанието на езици. Сега осъзнавам, че съм била доста наивна, но тогава това ми е помогнало да вървя смело напред. Заминах за Швеция и работих година като au pair (домашен помощник) в Гьотеборг, след което се върнах в България, за да продължа с университетско си образование. Това бяха трудни години, в които аз и моите връстници, които обичам да определям с термина „изгубеното поколение“, търсихме и се лутахме сред новите реалности. Когато си млад обаче, морето е до колене и нещата не изглеждат страшни.

Накратко историята ми продължава така: Заминах да пиша дипломна работа в Антверпен и буквално се влюбих в града. Реших, че ще остана да живея тук с белгийския ми приятел. Намерих си работа като детегледачка в едно еврейско семейство, което се занимаваше с диамантен бизнес. Майката много ми симпатизираше и ми помогна да намеря позиция в семейната фирма. Започнах работа с голям ентусиазъм и себеотдаване, като преминах през всички етапи на работата и търговията с диаманти. С времето станах част от обществото на диамантената борса в Антверпен, исторически най-свързаният с тази индустрия град.

Вече семейна, с две пораснали момчета и съпруг, потомствен диамантер, се старая да балансирам между активна работа и живот с тийнейджъри. За мое щастие удовлетворението от озарените лица на клиентите, когато получат новото си бижу, ми дава много енергия и идеи.

Антверпен е голямо пристанище с много богатство, концентрирано в него от векове насам. Още преди 400 години става идеалното място за търговия на ценните товари, които идват от Новия свят, Далечния изток, Индия. Процъфтяват изкуството и търговията, с голяма концентрация на умели и по германски коректни занаятчии. Какво по-идеално място за база на диамантената индустрия? По статистика 84% от световния добив на диаманти преминава именно оттук.

Първата ми работа след завършване на университета беше асистент в диамантена търговска фирма в Антверпен. Част от задълженията ми бяха да сортирам и описвам диаманти и да ги подготвям за експорт. Ежедневният контакт с толкова много блясък ме подтикна да рисувам модели на колиета и гривни, подреждах диамантите в различни фигури, експериментирах.

Приятелите ми в България ме амбицираха да опитам да направя малка колекция, което се оказа не толкова трудно. В Антверпен се намират безброй ателиета, в които с прецизност и професионализъм изпълняват всички дизайнерски поръчки. Постепенно се усъвършенствах в подбора на моделите и научих техниките на работа, малките тайни на занаята. Тук обаче трябва да спомена заслуженото място на моя съпруг Майкъл, който е потомък на диамантери и всъщност е най-добрият ми учител в диамантения бизнес. Той ми разкри и най-малките тънкости. Разбира се, имам още да уча – това е един непрекъснат и много вълнуващ процес на надграждане на опит и познания.

МАЛКА ЧАСТ ВЕЧНОСТ НА РЪКАТА НИ

Често диамантеният бизнес е обвит и в доза мистерия. Това е така, защото този камък е много рядък и трудно добиваем, а в същото време е най-здравият и най-блестящият, познат на човека. Може би в него виждаме космическото безбрежие и дълбина – той е бил създаден преди милиони години и ще остане да съществува още милиони години след нас. Малка част „вечност” на ръката ни. Нашето човешко подсъзнание улавя тази аура и ни пленява.
Диамантът като камък за бижу се възприема в класическия му вариант – поставен на пръстен или пендатив, или като обици. Затова бях изненадана от една от поръчките на мой клиент, който искаше да сложи диамант на пиърсинг – в крайна сметка се получи много красиво.

МЯСТОТО НА ЖЕНИТЕ В МЪЖКИЯ БИЗНЕС

Факт е, че допреди 20 години диамантеният бизнес беше приоритет на мъжете, но този вид търговия се демократизира и феминизира, и с радост мога да кажа, че вече имам доста колежки. Ако трябва да сме точни, има немалко предимство да си жена в този бизнес – в който и офис да се появя, ми обръщат по-специално внимание. На мъжете им е омръзнало да търгуват само с мъже.

ОТ КАМЪКА ДО БИЖУТО

За да изберете диамант за бижу, първо се започва се от бюджета, след това може да се тръгне в две посоки: или по-голям размер за сметка на по-нисък цвят и чистота, или обратната комбинация: по-бял и по-чист камък, но с по-малък размер. Винаги на нов клиент обяснявам, че диамантът ще се носи много дълго време и е хубаво да се спре на качествата, които са най-важни за него.

Обработката на диаманта зависи от големината му – тъй като е много твърд като материал, времето за шлифоване може да продължи и седмица за един каратов камък. Всяка форма има различен брой фасети (стени) – кръглата форма например е с 57 стени – всяка от тях се шлифова на специални метални дискове, на които се разпръсква диамантена прах, за да се получи ефект на пила – това е много прецизен процес, който изисква търпение и концентрация – може да отнеме от няколко часа за по-малък диамант до няколко седмици за големите камъни. Веднъж готови, полираните диаманти се сортират по четирите им основни характеристики: цвят, вътрешна чистота, големина и пропорции.

Самата изработка на бижуто също преминава през няколко етапа: проектиране, дизайн, компютърна рисунка, принтване на 3D модел от восък, направата на гипсов калъп, следвана от металната отливка на различните елементи на бижуто. После ювелирът почиства и събира различните части на бижуто в едно завършено изделие. Следва редът на майстора, който поставя диамантите в метала – това може би е най-отговорната работа, защото ценният камък трябва да се захване здраво, но и да не се губи от светлината, идваща от колкото се може повече страни, и едновременно с това да се внимава да не се натисне твърде силно заради опасността от спукване. Изобщо изисква се много опит и прецизност.

НОВОТО КОМЕРСИАЛИЗИРАНО ВРЕМЕ И ВЕЧНИТЕ БИЖУТА

Светът на бижутерията е необятен. Ако говорим за масовата бижутерия, както при всяка друга индустрия, се търси винаги най-удачната комбинация между краен ефект и производствени разходи. Това често води до много креативни находки. Диамантът сам по себе си изисква солиден и сигурен захват, който най-добре му дава благородният метал със своята издръжливост на изхабяване и надраскване. От моя опит мога да споделя, че клиентите, дори и най-екстравагантните, когато поръчват диамантено бижу, се насочват към класиката.
Самата аз в ежедневието нося бижута от различни цветове злато с малки диамантчета. Почти винаги смесвам различни цветове злато – това прави целия ансамбъл по-непринуден и „нагласен“ – мантрата на модната жена в Белгия е да се избягва по всякакъв начин впечатлението, че си прекарал часове пред огледалото, напротив – непринуденият шик е най-високо адмириран.

БЪЛГАРИТЕ ОБИЧАТ ДА ЗАВЕЩАВАТ ЗА ПОКОЛЕНИЯТА

Със задоволство виждам, че българите ценят бижутата. Като нация имаме афинитет към естественото, натуралното и носещото дългосрочна стойност. Дори през последните години да се промъква комерсиализмът във всички сфери, усещането ми е, че българите все пак оставаме верни на инстинкта си да се сдобиваме с неща, които можем да „завещаем”. Точно такива са всички бижута от благородни метали с диаманти. Освен това България се развива икономически, младото поколение става по-заможно и това го виждам по поръчките, които имам.

ЕДНА ИСТОРИЯ ЗА МИСТЕРИОЗНАТА СИЛА НА ДИАМАНТА

Това е една от най-красивите истински диамантени истории, която ми се случи. Често ние, жените, свързваме сдобиването с диамантено бижу с вълнуващи и съществени поводи в живота ни – и най-вече с моменти на влюбване, с намиране на партньор в живота. Невинаги обаче този момент идва бързо, понякога го чакаш дълго време, по-дълго, отколкото ни се иска. Един ден при мен дойде красива млада жена, която искаше да си купи диамантен пръстен. Омръзнало й да чака да го получи като подарък. Избра модел, който се казва „Спутник” – хареса името и реши, че като няма мъж до себе си, този диамант ще бъде нейният спътник. Нужни бяха три седмици за изработката. Тя си тръгна озарена и доволна. Бързаше да отиде на следващата си работна среща – имаше успешен бизнес като агент на недвижими имоти.

След две седмици ми се обади да обяви, че като стане готов пръстенэт, ще дойде да го вземе не тя, а годеникът й! Разказа как веднага след нашата среща е трябвало да показва помещение за кабинет на новодошъл в града млад лекар и чудото станало – любов от пръв поглед, последвана от две шеметни седмици! Решението й да притежава най-накрая любимото бижу сякаш я бе дарила с вълшебна енергия и донесе магията на взаимната любов.

Интересното е, че тази история се повтори с друга моя клиентка. Явно това е мистериозната сила на диаманта”, завършва философски разказа си Татяна.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *