Участвалият в спасителната акция на кюстендилката Кремена Манова край х. „Седемте рилски езера” Георги Илков-Темето: Потокът на туристите в България се увеличава, мнозина са неподготвени за преходи, не разбирам показността да си правят селфита и да се показват из медиите

Случаят със спасената от бяла смърт Кремена Манова, на 42 г., от кюстендилското село Пиперков чифлик преди седмица в района на хижа „Седемте рилски езера” разбуни силно духовете  на спасители и планинари заради неподходящото облекло, неподходящото време и липсата на трезва преценка от туристката за ситуацията в планината. Един от участниците в спасителната акция на Кремена е Георги Илков-Темето. Той е от Благоевград и е планински спасител във високия масив над летовището Паничище и Седемте рилски езера. Завършил е Пето СОУ в родния град. В началото на 90-те години става действащ стажант планински спасител. През 1993 г. е вече правоспособен спасител, преминал е всички квалификационни курсове – спасяване в трудни терени, лавинен, скалисто спасяване. Пет години по-късно добива звание старши планински спасител. Георги Илков-Темето е син на известния журналист и планински спасител Иван Илков. Синът разкрива, че още когато е бил на 4-5 години, баща му го е слагал в раница „самар” и го е „разнасял” по Рила и Пирин, откъдето идва неговото влечение да се посвети професионално на суровата мисия планински спасител.

– Георги, нека първо изясним една подробност – има информация, че изгубилата се Кремена Манова в околностите на хижа „Седемте рилски езера” е престояла над 20 часа при -20 градуса, и друга – че е била навън много повече, т.е. над 30 часа. Кое е вярното?

– Престояла е около 20 часа в подножието на връх Харамиите.

– От гледна точка на медицината и твоя опит на планински спасител чудо ли е, че е оцеляла при тези обстоятелства?

– Абсолютно.

КОГАТО С КОЛЕГИТЕ ЗАПОЧНАХМЕ ДА ОРГАНИЗИРАМЕ АКЦИЯТА, БЯХМЕ СТО ПРОЦЕНТА СИГУРНИ, ЧЕ ОТИВАМЕ ДА ПРИБИРАМЕ ТРУП.

Защото метеорологичните условия бяха тежки, а знаехме, че е облечена с дънки и е обута с градски ботички с токчета.

– Според твоите познания кои са критичните дадености, при които човек не би могъл да остане жив сред зимната планина?

– Преди всичко опасност носи неправилното планиране на маршрута. Затова ти казвам, това е чудо. Имало е случаи да загиват хора с много добра екипировка. Жената я е спасило това, че не е заспала, пяла е, молила се е.

– Как я открихте, след като разбрахте, че се е изгубила? Как изглеждаше спасителната акция?

– Имахме късмет, че двама от колегите бяха тръгнали за хижа „Вазов”, а старата хижа „Седемте рилски езера”, накъдето е вървяла жената, е по този маршрут. По пътя са попаднали на чанта и ни сигнализираха. Намерихме я с колегата Божидар Джокин и в нея открихме договор на мобилен оператор, в който имаше телефонен номер. Звъннахме, никой не се обади. След пет минути тя ни върна обаждането, по гласа й личеше, че е в учудващо добра кондиция. Обясни ни къде горе-долу се намира, ние позвъняхме на колегите, които вървяха към хижа „Вазов”, и те с викане и оглед я бяха открили. За късмет са били наблизо около нея и са я видели към 14.00-14.30 часа. После ние отидохме при пострадалата, свалихме я до новата хижа, стоплихме я и я пренесохме в Паничище, откъдето с линейка я закараха в болница.

– Имаш ли сведения в какво състояние е сега жената?

– Сега е в интензивното отделение на „Пирогов” и лекарите ще я наблюдават 10-15 дни, за да видят какви са пораженията по тялото й.

– Краката й, за които тя е твърдяла, когато сте я открили, че не ги чувства, ще бъдат ли излекувани, или предстои най-тежкото?

– Не знам и не вярвам някой да има информация за това.

– Вие, спасителите, често пъти предупреждавате как да се държат туристите в зимната планина при тежки условия, но всяка зима загиват хора. Какво ти би препоръчал?

– Всеки, тръгнал в планината и особено през зимата, трябва да е наясно с метеорологичната обстановка. Да е с добра екипировка, съобразена с маршрута и с физическата му подготовка. Да носи зареден мобилен телефон. И задължително да има планинска застраховка.

– Скъпа ли е тази застраховка, колко струва?

– Не мисля, че е скъпа, още повече когато става въпрос за нещо, което няма цена – живота. За една година е 20 лева, до три дни, ако говорим за петък, събота и неделя, струва 2.50 лв.

– Къде туристите могат да се застраховат?

– Правят ги застрахователните компании. Но може да се вземе и в хижата. Някои фирми дават застраховки и онлайн, по телефона.

ВСЯКА ГРЕШКА ИЛИ ПОДЦЕНЯВАНЕ В ПЛАНИНАТА СЕ НАКАЗВА.

– Добре ли е сега, в условията на епидемията от Ковид-19, хората да предприемат излети в планина?

– Хубаво е, нека ходят. Но тези 4-5 дни вятърът е над 100 км в час, лавиноопасно е, има навявания от сняг, заледени участъци. Туристите трябва да са наясно, че има опасност от подхлъзване и хипотермия.

– Как се движи потокът на планинските туристи в България – нараства ли, намалява ли?

– И през зимата, и лятото потокът се увеличава, но в планината излизат крайно неподготвени туристи, без нужното облекло и неподготвени физически. Имам чувството, че стана модерно да си планински турист, не знам на какво се дължи. Тръгнат – то са селфита, да ги гледат по медиите. Има някаква показност във всичко това.

– В немалката практика на планински спасител имал ли си подобни случаи като този с жената при Седемте рилски езера?

– Не съм имал друг такъв случай, за мен това е прецедент. Беше късмет за нея.

– Коя спасителна акция, в която си участвал, ти е оставила особено силен спомен и полезен урок за желаещите да имат преживявания в зимната планина?

– Спомням си за Синанишката акция през 2000 година, когато тръгнахме да спасяваме човек. Времето беше брутално студено, районът бе покрит с дълбок сняг. Седем дни го търсихме и не го открихме. Едва напролет, при разтопяването на снега, го бяха открили туристи. Загиналият е вървял с група по билото към хижа „Синаница”, за да карат Нова година. Хлъзнал се е, не са го видели, имало е мъгла. Разбрали са, че го няма, когато са пристигнали в хижата, но едва на другия ден са слезли в Сандански или на Попина лъка, не си спомням, и от там са се обадили за изчезването му.

– Син си на покойния Иван Илков, който бе известен благоевградски журналист, планинар и планински спасител. Какво научи от него, останало важно за твоето посвещение в попрището на планински спасител?

– Той ми е предал всичко – любов към планината, влечението ми да бъда планински спасител.

БАЩА МИ МЕ ЗАВЕДЕ И ПРЕДСТАВИ В ПЛАНИНСКАТА СПАСИТЕЛНА СЛУЖБА. КАКТО СЕ КАЗВА, ТОЙ СЕ ОТКАЗА, АЗ ГО ЗАМЕСТИХ.

– Как изглежда ежедневието на планинските спасители, когато нямате акция? С какво запълвате времето си?

– И ние сме като пожарникарите, само че не спортуваме волейбол, а играем на карти. Бездействаме и това е по-добре. Действаме ли, работим ли, значи някой страда. Е, правим си тренировки, зимата караме ски, обикаляме близките хижи.

ПРОВЕЖДАМЕ ЗИМНИ И ЛЕТНИ АТЕСТАЦИИ – ПОЛАГАМЕ ИЗПИТИ ПО ИЗКАЧВАНЕ, ИМАМЕ МЕДИЦИНСКИ ТЕСТОВЕ, КОИТО СА МНОГО СЕРИОЗНИ, НЕ СА ДА ГИ ПРЕТУПАМЕ И ДА СЕ НАПИЕМ НЯКЪДЕ.

– Имаш ли оплаквания от състоянието на ПСС в България? Непрекъснато се говори, че нямате хеликоптери. Очакваш ли решаване на този проблем?

– Надявам се, защото при спасяването на човек факторът време е най-важен. Има едно правило – да се действа в т.н. „златен час”, докато закарат пострадалия в болница, ако има измръзване, получил е инфаркт или контузия. С хеликоптер това е много по-надеждно, защото освен пилот и бордови механик има парамедик, който е с подготовката на лекар и дава на пострадалия първа медицинска помощ. Сега се откарва до „Пирогов” за четири и повече часа, а с хеликоптер това става за 30 до 60 минути. Поне един хеликоптер да имаше в България! Сега гласуват за някакви пари за закупуване, но това ще стане чак през 2022 година. А машината ще се ползва и при други бедствия – катастрофи, пожари и пр., които никак не са малко. Нашите случаи в планината са 5-6 на година.

– Има ли други неуредици в ПСС, които спъват пълноценното изпълнение на вашия дълг да спасявате човешки животи?

– Не, сега нещата са нормализирани откъм техника, имаме всичко, от което се нуждаем – моторни шейни, АТВ-та. А и момчетата са с доста опит.

НИЕ, СПАСИТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ, ПО НИЩО НЕ ОТСТЪПВАМЕ НА КОЛЕГИТЕ НА ЗАПАД.

Техниката си е техника, едно е да ореш с трактор по полето, друго е с мотика.

– Как си устроен битово с тази работа, връщаш ли се в Благоевград?

– Нямам много време да бъда в Благоевград. Спя в Дупница или на хижа „Седемте рилски езера”. Всеки ден сме на линия, няма събота, няма неделя, няма понеделник. Следим обстановката и имаме готовност да реагираме на момента. Двама даваме постоянни дежурства, при тежка акция се събираме по 7-8 човека.

– Известен си с името Георги Илков-Темето. Откъде ти идва прякорът?

– Защото винаги съм с гола глава. От пети-шести клас редовно се стрижа нула номер.

– Имаш ли пожелания към любителите на планинските походи в планината?

– Да е безаварийно за всички туристи! Безаварийно да бъде и за нас, спасителите! Спазват ли се всички правила в планината, нещастията ще са значително по-малко.

Разговора води ВЛАДО КАПЕРСКИ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *