HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan

Учителят по ветроходство Васил Тасков: В България се пие много, шведите живеят здравословно, гневят се на имигрантите, защото не работят…

Васил Тасков е роден в Кюстендил, завършил е Висшия институт за физкултура, преименуван по-късно в НСА. 35 години е работил като учител по физкултура в Швеция. В България е бил учител по ветроходство и по ски в планинските курорти. Съпругата му Ева е шведка и от брака си имат дъщеря Павлина.

– Господин Тасков, защо избрахте Швеция за втора родина?

– Ами аз не съм я избрал, така се получи, че докато работех на морето с туристи, се запознах с моята съпруга, която е от Швеция, казва се Ева. Така се случиха нещата и отидохме да живеем там.

– Каква е разликата в образователната система на Швеция и България, безспорно имате наблюдение?

– Аз имам много наблюдения, но работата е там, че когато напуснах България през 1977 година, за мен българското училище беше това, което помня от моите ученически години. Това беше едно много авторитарно училище, с много дисциплина, с много преподаване от катедра, което беше съвсем различно от това, което видях в Швеция. Там образователната система лежи на демократични основи и е съвсем различно. В Швеция се работи на групи, на теми. Дават се повече права и свободи на учениците.

– Докато в България не е било така…

– Да, тогава, но сега впечатленията ми от днешното българско училище и българско образование са, че нещата постепенно започват да се изравняват и тук със Западна Европа.

– Какво ще кажете за условията в детските градини в Швеция?

– Имам една дъщеря, която е посещавала детски градини. Първо, там има една система, наричана дневна майка, за най-малките деца. Просто това е една жена, която в собствения си дом приема деца от други семейства и която по това време, когато моята дъщеря беше дете, беше назначена от общината. От своя страна, общината й плащаше, а ние пък плащахме на общината за услугата. В по-късен стадий дъщеря ми Павлина отиде в детски дом. Нямам впечатления от работата през деня. Ние я оставяхме сутрин и я прибирахме вечер. Знам, че помощ при хранене й оказваха учителките.

– Вие си идвате всяко лято в Кюстендил, променя ли се градът и в каква посока?

– Слабо се променя, изглежда ми някак си като консервиран. Тази година обаче вече е по-различно. Правят се подобрения покрай река Банщица, харесва ми и тази велоалея, която минава оттам. Направиха и алея за пешеходци, това ми направи приятно впечатление.

– Стандартът на живот в Швеция знам, че е много висок, как изкарват хората месеца? Трябва ли да се работи на друго място?

– Да, стандартът там е много висок и съответно това рефлектира и върху цените, но пък приходите са по-високи. Всичко е балансирано. Не мисля, че в Швеция е по-скъпо в сравнение с другите европейски страни. Скоро бях в Германия, там общо взето цените са като в Швеция. Смятам, че един човек с един трудов доход се справя без никакви проблеми с цените и въобще мисля, че се живее добре.

– Тогава какъв е средният трудов доход?

– В Швеция за средно не се говори. Има разлика между най-високите заплати и най-ниските, но горе-долу напоследък нещата се изравняват. Естествено че не можем да сравняваме заплатите на шефовете на големите фирми и обикновените заплати.

– Как прекарват шведите свободното време, вие как се вписвате и каква е разликата с България?

– В България хората през свободното време седят и пият, докато шведите спортуват, въпреки че и те обичат да пият, но пък живеят здравословно, излизат навън. Швеция е страна с красива природа, зимно време семействата излизат да карат ски, кънки. През лятото се разхождат, по-младите тичат. Има какво да се прави, има ужасно много вода, много езера. Като се стопли времето, плуват, къпят се, има какво да се прави. Ходят на излети, то Швеция половината е с езера.

– А вие с какво се занимавате?

– Горе-долу със същото. До обяд съм навън, движа се, спортувам. Карам колело, или пък правя дълги разходки от 1-2 часа. Следобед чета книги, гледам телевизия. Сега съм пенсионер и обичам да пътувам.

– Казвате, че в България се пие много, какво е Вашето обяснение, вече като страничен наблюдател?

– Първо, това си е традиционно. Второ, имам чувството, че по този начин българите бягат от проблемите, напиват се. Третото е, че тук, в България, алкохолът е сравнително евтин. В Швеция, за разлика от България, алкохолът е много по-скъп, въпреки че ако човек направи една съпоставка със заплатите, може и да не се окаже чак толкова по-скъп, но общо взето това са основните причини.

– Казахте, че шведите живеят здравословно, Вие привърженик ли сте на този тип хранене, здравословното. Пуши ли се много?

– Разбира се, и в Швеция се пуши, но не чак толкова много, колкото в България. Даже имам чувството, че пушачите намаляват от година на година. Колкото до здравословното хранене, това е въпрос на информираност. Аз чета много по темата и се опитвам да се храня здравословно, но не съм фанатик. И много шведи също четат, знаят кое е полезно и кое не, но не всички. Тук, в България, здравословното хранене е слабо застъпено, въпреки че има страхотно много информация.

– Не смятате ли, че в България здравословното хранене опира и до средства?

– Абсолютно сте права, трябва да си добре обезпечен. Ето, аз срещнах една жена, която беше пазарувала в голям хипермаркет, беше накупила продукти, които са на промоция, без да гледа дали е здравословно, или не. Истината е, че хората нямат пари, за да избират и да купуват здравословни продукти. Иначе и в България има достатъчно информация, и в пресата, и по телевизията по темата за здравословното хранене, но човек като няма пари, няма избор.

– С инфраструктурата в Швеция какво се случва?

– Тази страна никога не е била известна с хубавите си пътища и никога няма да има такива. Там зимата се кара с габъри, които разяждат пътищата. Швеция има прилични пътища, но в сравнение с Германия например са много зле. Напролет се появяват коловози по пътищата от тези габъри. Те се опитват да ги поправят, да ги работят, в сравнение със Западна Европа пътищата са с доста по-ниско качество, но при всички случаи са по-добри от България.

– Спазват ли се законите там и как се борят с битовата престъпност, защото в България е голям проблем?

– И в Швеция има битова престъпност. Правят се обири по къщите, но мисля, че разкриваемостта е много ниска, дори по-ниска от България. Имам чувството, че тук по-лесно ги хващат. Сигурно е въпрос на ресурс, в България е по-евтина работната ръка, полицейската. Имам чувството, че там на такива работи не обръщат внимание. Там се занимават с по-голямата престъпност, а битовата като че ли я неглижират.

– Емигрантската вълна…

– Тя си е факт. Швеция прие най-много имигранти на глава от населението. Всички говорят за Германия, че е приела 1 млн. души, но 1 млн. на 80 млн. население. Швеция е приела 300 000 души на  9 млн., значи Швеция е приела повече, аз смятам така. Наблюденията ми са, че проблемите са с интегрирането на имигрантите, но и на работната ръка. Имам чувството, че местните работодатели не искат да назначават чужденци. Ако трябва да избират между швед и чужденец, естествено е, че избират шведа. Все ми се струва, че в тази посока една Англия, Америка са светлинни години напред в това отношение. Там всичко се интегрира, всичко работи. В Швеция ги държат на социални помощи и така ги учат на мързел.

– А какво пречи да се наемат на работа чужденци?

– Езиковите проблеми. Англия, Америка говорят английски, навсякъде по света се говори английски и е по-лесно. В Швеция ги карат да научат езика, а не е толкова лесно. Не става за една година, трябва да мине време. А докато мине, ги учат на мързел, дават социални. Когато научат езика, става вече късно и не им се работи. Има и недоволство срещу имигрантите. Шведите се ядосват, че работят, а пък имигрантите не.

– Кое Ви кара да се връщате всяко лято в Кюстендил, в България, какво Ви свързва?

– Това е моят роден град, тук съм израснал, чувствам се много добре. Всичко ми е наред. Обичам много плодове и зеленчуци, а тук те са по-качествени, идват директно от производителя, а в Швеция кой знае откъде ги карат с камиони – я от Холандия, я от Южна Европа някъде. Нямат никакъв вкус, а плодовете вероятно се берат зелени и като престоят, не стават за ядене. В Кюстендил обикалям Хисарлъка всеки ден. Пътуваме много през зимата, не искаме да стоим в Швеция и избягваме ниските температури, въпреки че миналата зима в България бе по-студено. Харесваме по-топлите места, на тропическите ширини. Ходим към Азия, последно  любима дестинация ни стана Филипините, били сме във Виетнам, Камбоджа, но през зимата. Във Филипините климатът е тропически, там е вечно лято. Има по-дъждовни периоди, когато тук е зима. Но общо взето температурата целогодишно си е 30 градуса.

ГЕРГАНА ИВАНОВА

 

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *