HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan

Учителят с 40 г. стаж, психологът В. Стоименова: Децата посягат към цигарите още в 6-и клас, към алкохола – в 8-и, агресивни са, защото им липсва модел за подражание

Василка Стоименова е с 40-годишен професионален стаж. Работила е като учител в Симитли, а през последните 20 години е психолог в благоевградското VІ СУ „Иван Вазов“. Разговаряме с изтъкнатия специалист за проблемите и вълненията на учениците, семейните взаимоотношения, ролята на родителите за възпитанието и психичното здраве на децата.

Психологът обръща специално внимание и акцентира на употребата на енергийни напитки, продаващи се свободно в търговската мрежа.

  • Г-жо Стоименова, в предварителния ни разговор споделихте, че адмирирате и лично поздравявате родителите, които изпращат децата си с целувка на училище. Защо, толкова ли е необичайно това?
  • Защото всяко човешко същество има потребност от любов. И особено когато децата са обгрижвани вкъщи, това личи в поведението им тук – през целия ден те са усмихнати, лъчезарни. Независимо от възрастта си, хората се нуждаят от спокойствие и обич, това на първо място осигуряват родителите и след това ние в училище.
  • Много ли са родителите, изпращащи децата си на училище по този начин?
  • Не съм забелязала много, затова и винаги когато видя сутрин така изпратено дете, приветствам родителя.
  • Тоест децата на първо място имат нужда от любов?
  • Най-вече от любов и добро отношение. Дори когато правя превенция, винаги казвам на учениците: Да вдигне ръка този, който иска към него да се отнасят лошо. Години наред съм работила с много деца, но на този въпрос никой не вдига ръка. Затова и аз ги съветвам да се държат с другите по начин, по който искат да се отнасят към самите тях.
  • Вие сте човек с 40-годишен професионален опит и може да направите сравнение между поколенията. С какво сегашните деца са по-различни от тези преди 20 години?
  • Преди 20 години имаше една уравниловка, сега едни са по-богати, а други…

– Разликата в материалното и финансово състояние между хората е станала по-голяма…

– Да, това се усеща много. Ученици с по-големи финансови възможности си купуват нещо, а други не могат, идват и казват: „Г-жо, и аз искам същото, но не ми стигат паричките”. Те родителите не са виновни, разбирам ги, искат да удовлетворят желанията на децата си, но работят за малко пари и се задъхват финансово. Една майка с три деца например не може всеки ден да дава пари и на трите, затова единия ден дава на едното, другия на второто и така…

И като говорим за разлики, сегашните деца много се затормозяват с интернет. Наскоро ученик ми разказа, че майка му го набила, защото навъртял 70 лв. за GSM. И аз го питам защо е натрупал такава сметка. Просто децата се забравят с тези телефони. Във виртуалната комуникация помежду си използват изключително груби думи и цинизми. Носят ми чатове, как се обиждат за няма нищо. Изобщо вербалната агресия е ежедневие. Прави ми впечатление, че най-вече през последните 1-2 години жени, в това число и майки, псуват повече от мъже, това като модел на поведение се усвоява и от децата им.

  • Смятате ли, че родителите трябва да ограничават децата си в седенето пред компютъра?
  • Лошото е, че не могат да го правят, обсъждала съм тази тема с много майки и бащи. Наблюдавам умни деца, с потенциал, които си губят времето с компютърни игри или с чат. Идват сутрин и казват, че много им се спи, защото до 2 часа през нощта са били на компютъра. В същото време на родителите им е трудно да ги контролират, те цял ден са били на работа и изморени са легнали да спят, а децата седят по цяла вечер на компютрите.
  • Има много игри и филмчета, които „промиват мозъците“ на децата.
  • Има, разбира се. Най-вече такива, свързани с насилие. Всичко „попито“ от телевизионния екран след това децата прилагат тук. Особено ако са гледали някой страшен филм и след това не са могли да спят цяла вечер. Не бива още сега да преживяват такива емоции, още повече че страхът е най-голямата спънка за човека. Аз лично смятам, че едно дете трябва да гледа телевизия не повече от 40 минути на ден.
  • Не можем да не засегнем и темата за селфита по високи и опасни места. Откъде идва тази потребност у тийнейджъри да рискуват живота си за една ефектна снимка?
  • Детето не разбира и не осъзнава рисковете, то просто се е покатерило някъде, защото търси начин за изява. Слава богу, ние нямаме такива случаи, но аз винаги апелирам към учениците да разсъждават и да не подражават на свои връстници. В тази връзка, съвместно с ОД на МВР проведохме кампания „Опасни игри“.
  • Какво мислите за новата мода сред подрастващите – т. нар. спинери или антистрес играчки, които децата въртят в ръката си, уж да се успокояват?
  • Това е по-скоро някакво моментно увлечение, децата гледат и подражават, а не че са стресирани. Просто те си ги купуват, за да се хвалят едно на друго на кой спинърът е по-хубав и скъп, но бързо им минава. Повъртят ги известно време и ги хвърлят.
  • Като говорим за тенденции, какви са Вашите наблюдения, употребяват ли подрастващите по-масово алкохол и цигари?
  • Чак по-масово не бих казала, но има. Към цигарите посягат от 6-7 клас, а към алкохола към 8 клас. Аз бих искала да наблегна на друг сериозен проблем – децата вземат огромни количества енергийни напитки. Има ученици, които пият по 11 на ден, а други по 5-6. И въпреки че са изключително вредния те се продават свободно в търговската мрежа.
  • Аз си мислех, че търговците нямат право да продават такива енергийни напитки на лица под 18-г. възраст.
  • А, нямат право, учениците си ги купуват без проблем за по 65 стотинки. Ето затова казвам, че обществото ни е болно. Как може човек да знае колко са вредни тези напитки и въпреки това да ги дава на деца, и то с ясното съзнание, че ги трови. Аз непрекъснато им говоря колко са вредни и опасни за здравето, но достъпът до тях е свободен. След употребата на енергийни напитки децата стават неудържими. Не ги сдържа в час и започват да се чудят каква беля на направят, просто са превъзбудени и не могат да стоят на едно място
  • Родителите знаят ли?
  • В повечето случаи те дават пари на децата си, но не знаят какво си купуват с тях. Ето, питала съм и деца дали майките им знаят, че пият енергийни напитки, а те ми отговарят: „Няма какво да занимавам мама”. Затова помолих и колегите класни ръководители на родителските срещи да информират майките и бащите, да им разяснят какво съдържат тези енергийни напитки и колко е вредна особено съставката таурин.
  • Според статистика, обявена неотдавна в националния ефир, за една година негативните прояви в българските училища са се увеличили двойно. На какво се дължи това според Вас?
  • Не мога да кажа такова нещо и не съм съгласна с подобно твърдение. Откакто се помня, и по мое време е имало по-буйни деца. За мен най-важна е превенцията, затова всички ние – и аз, и класните ръководители, и останалите колеги непрекъснато разговаряме с децата.
  • Г-жо Стоименова, за какво най-често се карат децата?
  • Карат се, когато са неудовлетворени от нещо, в повечето случаи за дребни неща, например за отправена реплика. Възпламеняват се много бързо. Голяма част от децата не умеят да сдържат емоционалните си импулси. Затова сме ние тук, да ги научаваме, че не трябва да реагират толкова бурно. Аз винаги викам и разговарям и с двете деца – и с обиденото, и с това, което е отправило репликите. Най-хубавото е, че бързо се изясняват, едното се извинява, другото приема извиненията и излизат доволни и като приятели, но по принцип е много важно да има човек, който да обърне на момента внимание на децата, да овладее този гняв и да изясни ситуацията.
  • А какво ги съветвате при любовни трепети и вълнения?
  • Съчувствам им, разбирам ги. Чувствата, които преживяват, са много искрени и бликащи отвътре, нека ги изживеят и усетят тези първи трепети. Понякога се карат, отправят си закани, но важното е такива ситуации да бъдат разрешени своевременно и бързо. Ето например едно момче си харесало момиче от другия клас, но то пък си харесвало друг, и ученикът се закани да набие „конкурента” си. Извиках го, поговорихме си надълго и нашироко, изслушах го и му обясних, че боят не е начин за решаване на въпросите, а и като го види в такава лоша светлина, момичето може да го отблъсне. Накрая момчето каза: „Права сте, г-жо, ако се бия, тя може да се отврати от мен, затова трябва да направя нещо добро, за да я впечатля”.
  • Увеличава ли се броят на децата, търсещи помощ от Вас? По колко ученици на ден идват в кабинета Ви?
  • По много. Още сутрин, като дойда, пред кабинета ми има опашка и започват да се карат, да се сърдят, всички искат да влязат, да споделят. Не ползвам обедна почивка, но пак не мога да взема всички, затова оставам и след работа. Идват и вкъщи, включително и родители, на някои от тях им е неудобно да дойдат в училище, а тук не мога да им обърна много внимание, защото децата напират отвън.
  • Явно Вие сте приятел с учениците, а и те Ви имат голямо доверие?
  • Най-важна е конфиденциалността. Все пак на никого няма да му е приятно да сподели, да се довери и после да го разнасят. Понякога и колеги ме питат за какво съм си говорила с еди-кой си ученик, но аз не им казвам, всичко си остава тук, в кабинета ми. Опитвам се да вляза в положение на всеки, това е работата на психолога. Говоря с децата като с равни. По принцип не ги критикувам, даже и тези, които са груби, защото те не са виновни, просто са нямали модел на подражание вкъщи. Винаги ги съветвам: Дечица, казвайте на мама, че я обичате, тя ви е най-свидният човек и й благодарете. Ето, наскоро една майка дойде и със сълзи в очите благодари, че за пръв път детето й казало, че я обича.
  • Освен с учениците Вие работите и с родителите им.
  • Задължително, само така с комплексна работа може да се оздрави проблемът. Дори когато усетя, че някое детенце не се променя, отивам в дома му. Поначало родителите винаги искат да защитят детето си, това е нормално чувство. Но когато им обясня какъв е проблемът, докосна най-фините им струни и ги помоля с добро, те съдействат и вземат мерки, и нещата се получават. Не са малко и случаите, в които родителите сами стигат до извода, че трябва да променят подхода си спрямо децата си и после казват: „Благодарим Ви, че ни отворихте очите, детето ми се промени и се умиротвори”.
  • Споменавайки подход, смятате ли, че боят е начин за възпитание?

– Никога, затова винаги съветвам родителите да не посягат на децата си.

  • А наказания?
  • Наказания трябва да има, но не физически, а лишаване или ограничаване от нещо. Например има деца, които идват на училище с много пари, парадират с тях, подценяват другите, като на всичкото отгоре не се учат добре. В такива случаи съм препоръчвала на родителите да им намалят джобните.
  • Как родителите могат да разберат, че детето им има проблем, за какви конкретни „поведенчески симптоми” да следят?
  • Когато децата се затварят и не искат да разговарят, родителите трябва да се опитат да стигнат по-близко до тях, да ги предразположат. Често деца споделят проблем с мен, но се страхуват или не желаят да го обсъждат вкъщи. Повечето ученици ми признават, че не общуват с родителите си. „Мама се прибира вечер изморена от работа и няма време да се занимава с мен, тате е в чужбина. С кого да си говоря?”, това са думите на немалко деца. Или пък друга ситуация: родителите са разведени, майката или бащата е с нов партньор и детето се чувства изолирано и потиснато. Затова съветвам родителите да отделят повече време за децата си. Да седнат вечер, да ги гушнат и да ги попитат как е минал денят им, просто да общуват с тях, защото ако не разговарят, няма как да разберат за вълненията и проблемите им. Убедена съм, че точно родителите са най-добрият психолог и психотерапевт за детето си.
  • Директори на училища са ми казвали в неофициални разговори за шокиращи думи на 15-16-годишни ученици, които не намирали смисъл в живота си и не знаели за какво живеят. Това звучи, меко казано, стряскащо.
  • За съжаление и аз съм имала чувала подобни думи, и то най-вече когато детето е обременено вкъщи. Когато родители решават конфликти помежду и се опитват да настроят детето срещу другия, а то обича и двамата. Тази враждебна обстановка няма как да не се отрази на психиката. Представяте ли си как се чувства дете, видяло след семеен скандал бащата да хваща майката за краката и да я провесва през терасата на апартамента?
  • Т.е. тези черни мисли са един вид последствие от нарушени семейни взаимоотношения?
  • Най-вече от липсата на обич в семейството. Неведнъж съм казвала на родители да не разрешават проблемите си в присъствието на децата, ако трябва, да излизат навън, но най-важното е да не се карат пред тях.
  • В случаите, когато децата стават „заложници“ във взамоотношения между родителите си, Вие какво им казвате?
  • Съветвам ги да се водят от собствените си чувства, защото един гневен родител, намразил партньора си, може да изопачава истината. Мисля, че децата сами трябва да вземат решенията си спрямо собствените си емоции.
  • Децата, оставени на грижи на баби и дядовци, а родителите им са в чужбина, по-трудно ли се адаптират и преживяват раздялата?
  • Много от тях го преживяват тежко, идват, плачат, имат нужда да поговорят с някого. Подобни раздели веднага се отразяват на психическото им здраве, особено ако родителят е бил благ и разбиращ.
  • В крайна сметка родителите са отишли в чужбина, за да изкарат повече пари…
  • И аз това се опитвам да им обясня, но децата казват: „Г-жо, предпочитам да живеем по-бедно, но мама да си е тук, при нас”.
  • Г-жо Стоименова, Вие сте отдадена буквално денонощно на работата си. Помогнали сте на стотици, децата ви боготворят, въпреки всичко Вие сте непреклонна в решението си да се пенсионирате.
  • Работата ми носи наистина голямо удовлетворение, но пак ще съм откровена. Знам, че има млади хора с ентусиазъм и заряд и не искам аз, възрастният човек, да заемам мястото, с което някой друг ще храни семейството си, упражнявайки тази професия. Сигурна съм, че младият човек ще даде още повече от мен. Така го усещам.
  • А Вие самата какво научихте от децата?
  • От всяко дете има какво да научиш и всяка човешка душа има какво да ти каже. Понякога, особено при по-заплетени казуси, съм си казвала: Ех, защо в дебелите книги няма някоя универсална рецепта, но стандартни решения няма. Всеки случай е индивидуален, затова процедирам както ми идва отвътре. Научих, че няма лоши деца, а само неразбрани. Дори и това, което се държи грубо, влиза в конфликти, хвърля, троши, не е виновно и има причини за поведението си. Децата искат и имат потребност да споделят, въпросът е човек да ги предразположи. Всеки се нуждае някой да го чуе, да го хване за рамото и да му каже добра дума. Няма човек, който да не иска добринка, затова и аз винаги казвам: Денят е загубен, ако днес не си направил поне едно добро дело.

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *