„Не можеш да жертваш българската идентичност в името на бизнес отношения. Политиците, които предадат българската кауза в РС Македония, се обричат на политическо самоубийство. РС Македония остава последният бастион на титовизма. Страната е зависима от Сърбия и продължава да се отгражда от България“. Това заяви след Коледа в интервю писателят, университетски преподавател и дипломат от кариерата проф. Кирил Топалов.
Предупреждението бе по повод амбицията на новото правителство в София да рестартира блокирания българо-македонски диалог. И добави: „Членовете на Смесената комисия по образователни и исторически въпроси от македонска страна са едни добре обучени фалшификатори на историята, които много добре познават историческите факти и изворите, но не желаят да се съобразяват с тях… РС Македония никога няма да влезне в ЕС преди Сърбия. Белград няма да я пусне. Една друга велика сила стои зад това спиране на Македония и Сърбия“.
Представителството на тази „Велика сила“ (Русия) предколедно сервира поредна провокация срещу България. На 22 декември скопските медии съобщиха: „Вечерта на филмовия фестивал „Борородичен покров“ ще бъде показан руският документален филм „Една вера – еден јазик“. Филмът ще се излъчи онлайн от 21 часа. Авторите на филма се движат по пътя на светите братя Кирил и Методий. По пътя към хазарите създателите на славянската азбука се задържали в Херсон цели две години. Авторът на филма носи поръката, че единствено вярата и езикът трябва да обедини всички православни люде и славяни в Христа. Фестивалът е подкрепен от Руското посолство в Скопие“.
„Документалният“ филм показва географска карта (виж стопкадър 1), на която са очертани мисиите на Светите братя Кирил и Методий. От картата обаче е изтрита България! Същата, за която през 1930 г. британският историк лорд Стивън Рънсиман посвети труд „The First Bulgarian Empire“ (Първата Българска империя). Защо империя! Защото от кан Крум през княз Борис І и царете Симеон и Петър І (ІХ-Х век) в нейните предели влизат Македония (без Солун), гръцки Епир, Албания, Сърбия, Хърватско, Черна гора, части от Унгария, Румъния и Одринска Тракия.
В сайта „Площад Славейков“ Силвия Недкова отбеляза: „Руски документален филм нарича Македония „родина на кирилицата“ и зове за единно славянство под крилото на Москва. България липсва на картата, илюстрираща пътя на Светите Кирил и Методий във филма. Сценарист и режисьор на филма е Елена Мироненко. Общото послание на пълнометражната документална лента е: славянските народи трябва да се обединят под крилото на Русия. При това твърдението не просто е намекнато, то е казано директно няколко пъти. Ако се следва историческата логика на създателите на този великоруски филм, най-важната част от пътя на Светите братя е престоят им в Херсон в Крим.
„Християнските
ПРОСВЕТИТЕЛИ СТЪПИХА НА ЗЕМЯТА НА БЪДЕЩА РУСИЯ“,
казва дикторът и подготвя зрителя за още по-фрапантни твърдения“.
Ето ПЪРВА фалшификация. Великоруският шовинизъм прозира в твърдението: хазарската мисия на Св.св. Кирил и Методий била най-важната част от тяхното дело! Защо? Защото в Крим Св. Кирил сътворил славянската азбука, ползвайки древен руски език! В пространното житие на Св. Константин-Кирил пише, че когато братята отиват при хазарите, се натъкват на т.нар. „рожки букви“ (черти и резки). Руски историци ги „разчетоха“ като руски! Нищо че става дума за руни (графични символи), характерни за ред евразийски племена (от Чукотка и о-в Сахалин на североизток до Британските острови на запад).
А тогава (средата на ІХ век) „земята на бъдеща Русия“ – Киевска Рус – се управлява от викинги, наричани още варяги. Това пасионарно (свръхенергично) скандинавско племе властва над аморфна пред- и „славянска“ племенна маса. Варягите управляват в съюз с етнически сходното им племе Рус. От там иде името на държавата – Киевска Рус. Но защо думата „славянска“ е в кавички! Защото като понятие се явява чак ХVІІ в. А като държава Русия се ражда при великия московски княз Иван ІІІ (1440-1505). А за руска идея, респ. политико-културно влияние, се говори едва в нач. на ХVІІІ век при царуването на Петър Велики.
През 860-861 г. Кирил и Методий посещават Хазарския каганат, където „се преплитат интересите на юдейството, мохамеданството и християнството. Хазарският каган се обръща към византийския император Михаил ІІІ да му изпрати учен мъж, който да разясни същността на християнството и да обори другите религии. С тази задача са натоварени Кирил и Методий, които на път за Хазария спират в Херсон [гръцка колония в Крим]“.
„Делото на Кирил и Методий и техните ученици за разпространението на славянската писменост в Русия е сред най-трайните табута в съветската и отчасти в руската историография“, твърди проф. Хр. Матанов от Софийския университет. „Мисълта – добавя Н. Цеков – че толкова важна за духовността азбука е „пренесена” от една малка и незначителна държава като България, е непоносима за Кремъл. Затова като заместител на историческата истина е претоплена една стара псевдонаучна теория, свързана с мисията на Кирил и Методий при кримските хазари през 860 година. Летописец от онези времена свидетелства, че на Кирил му е било показано евангелие, написано с „рожки“ букви. Този детайл е сърцевината на разпространената по съветско време легенда, че славянската азбука е била създадена в руска среда“.
Става ясно: руският филм „Единая вера – единый язык“ отново „претопля“ този „легендарен фалшификат“. Това не означава, че е нямало и няма достойни руснаци, признаващи приноса на България. Един от тях е големият българист Юрий Венелин (1802-1839). Негови са думите: „ТЕ НИ НАУЧИХА ДА ПИШЕМ!“. Ю. Венелин винаги е твърдял, че Русия дължи на българите и писмеността, и покръстването.
Кога и как се ражда СЛАВЯНСКИЯТ МИТ, чиято скрита цел е да погребе приноса на България, дала на ред страни писменост и култура? Странно, ражда се не в Русия, а в съчинението на един католик, дубровнишкият историк Mavro Orbini, абат от Млетския католически орден! Неговият труд „Il Regno degli Slavi“ (Царството на славяните) е издаден 1601 г. във Pezaro (Италия).
Книгата на Мавро Орбини е своеобразен идеологически подтик за по-нататъшно разгръщане на славянската идея в нейния шовинистичен вариант. Великоруските шовинисти само я плагиатстват за империалистически цели. По православна линия подобна роля играе бракът на цар Иван ІІІ с дъщерята на последния византийски император – София Палеолог. Така се пръква геополитическа амбиция: Москва е Третият Рим. Първият Рим пада под ударите на варварите (480 г. сл. Хр.). Вторият Рим, под името Източна Римска империя (Византия), пада 1453 г. под турския ятаган на султан Мехмед ІІ Фатих (Завоевател). Четвърти Рим няма да има…
Когато в Петрова Русия превеждат „Царството на славяните“, частта, посветена на България, е фрапантно осакатена. Проф. Джузепе Дел‘Агата: „Преводът на „Царството на славяните“ представлява съставна част от издателска програма, пожелана и осъществена до голяма степен под личното ръководство на Петър Велики. На 209-те страници на оригинала в първата му част, които би трябвало да съответстват на повече от 300, руският текст отговаря със 197 страници при загуба на близо една трета от текстовия материал. Едва ли случайно се оказва, че най-ощетен в превода е текстът, посветен на историята на България! „Очерк за България“ – в тази последна част общата загуба на текстовия материал достига две трети. Следователно в процентно отношение това е най-съкратеният раздел от цялото „Царство на славяните“ – заключава проф. Дел’Агата.
Критичен анализ на руския превод на труда на Орбини прави българският учен Боно Шкодров. „През 1601 г. е издадена книгата на Мавро Орбини. Император Петър І проявява особен интерес към нея и по негово лично указание тя е преведена на руски език и е издадена през 1722 г. В нея накратко е казано: СЛАВЯНСКИЯТ НАРОД е владеел Азия, Африка и Европа В частност – Франция, Англия, Испания, Италия, Гърция, Балканите и Македония, илирическите земи, Балтийското крайбрежие и др. От СЛАВЯНИТЕ са произлезли много европейски народи – бургунди, шведи, фини, готи, алани, даки, нормани, траки, авари, британци и др. Очертавайки границите на руското царство, Орбини описва как росияните под ръководството на Атила завоювали много страни в Европа. По мое мнение това е началото на СЛАВЯНСКАТА ХИПОТЕЗА“.
Филмът поднася ВТОРА фалшификация. Дикторът Олег Кухарьов прави великоруски внушения с глас на месия:
„ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР Е СЛАВЯНСКИ ПРОСВЕТИТЕЛ“,
но премълчава българския му произход. Че руска писменост имало отпреди глаголицата и точно в Херсон Кирил и Методий се запознават с нея; оттам взимат което им е нужно за новата азбука!
Това твърдение във филма няма как да не смути югозападните ни братя. От десетилетия твърдят, че славянската писменост иде от Македония. Филмът се „усъмни“ в скандално изказване на Кремъл. 2017 г., приемайки македонския президент Георге Иванов, президентът Путин изрече историческа лъжа: „24 май е празничен ден в Русия заради Деня на славянската писменост, която дойде у нас от македонската земя“.
Славянската писменост тръгва от Охрид, казва дикторът и риторично пита: „Какое отношении имеет Македонии?“ И отговаря: „На берегу Охридското озера создавалась всем известная кириллица, славянский альфавит!“.
Това също е лъжа. Черноризец Храбър (края на ІХ в.) е български писател, монах. Числи се към Симеоновия кръг. За личността му съдим от неговата творба „За буквите“. Страстна апология на славянската писменост, в която защитава и възхвалява създадената от Константин-Кирил азбука. Именно на Черноризец Храбър дължим отговора на въпроса: ТОЧНО КОГА И КЪДЕ е създадена кирилицата. В полемичния шедьовър четем: „Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?“, всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите“. И ако попиташ в кое време, то знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз в годината 6363 (т.е. 855 г.) от създаването на света“.
Проф. Васил Гюзелев: „През 851 г. настъпила странна промяна в живота на двамата в Мала Азия. Те се оттеглили в манастира „Полихрон“ на планината Олимп в Мала Азия. Тук в продължение на 8 години „беседвали и прилежно се занимавали с книгите“. Тези дългогодишни книжовни занимания довели до 855 г. до изнамирането на славянската азбука. Впоследствие с помощта на тесен кръг ученици братята се заловили да преведат част от богослужебните книги от гръцки на славянски език. За основа използвали езика на солунските славяни“. Както се „вижда“ от текста няма как „славянската“ писменост да дойде в Русия от македонската земя“!
Някои ще контрират: термините „славяни“, „славянска писменост и култура“, употребявани на Изток и на Запад, отдавна са общоприети. Тогава какви азбуки са кирилицата и глаголицата! Славянски! Не, български. Проф. Кирил Топалов: „Българска е и замяната на глаголицата с кирилицата – дело, което не би могло да се осъществи другаде, освен в Преславската книжовна школа, където е мощната група най-изявени старобългарски книжовници. Приказките, че Климент бил извършил тази смяна, са празни фантасмагории, неподкрепени от нито един аргумент, измислици на хора, които се трудят да създават на държавата си изкуствената „идентичност“. Визирайки Скопие, проф. Топалов продължава: „Очевидно тук става дума не за изобретяване на кирилицата, а за замяна на глаголицата с кирилицата, създадена още в 855 г. Замяна, в която водеща роля играят Климент и Наум. През 893 г. Преславският събор утвърждава кирилицата за официална държавна азбука, а глаголицата продължава да функционира като тайнопис, с който били запознати само висшият и среден клир на духовенството.
ТРЕТАТА фалшификация иде, когато действието на филма „се пренася в Македония, по-точно в Охрид“. „Там – казва руският диктор Кухарьов – учениците на Кирил и Методий (Климент и Наум) основават първия голям славянски университет“. Звучи, сякаш го правят съвсем сами, никой не споменава кой ги праща в западните предели на Българското царство, нито кой плаща за тяхната просветителска дейност. България не присъства в наратива (повествованието – бел. ред) по никакъв начин. Но пък руските „документалисти“ смело заявяват:
«ОТ ОХРИД ТРЪГВА ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА,
обединила славянските народи – руснаци, украинци, белоруси, българи, сърби и македонци. От Охрид отиват в Русия първите книги и първите архиепископи“. И отново звучи – коментира Силвия Недкова – сякаш Охрид е самотен град държава, който не принадлежи на никое царство“.
Москва (чрез филма) „дава рамо“ на друга македонистка теза: Охридската книжовна школа е първата славянска, твърди Кухарьовския глас: „От Охрид отиват в Русия първите книги и първите архиепископи“.
Твърденията се припокриват с изказване на председателя Македонската академия на науките и изкуствата Люпчо Коцарев. Който – отбеляза проф. К. Топалов – „излезе с потресаващо изявление, с което фактически предизвиква политически и България, и Гърция. Той каза, че в Македония са създадени македонската азбука и македонският език, че Климент и Наум Охридски са създали македонската духовност и книжовност и после са я дали на целия славянски свят, че македонски език се говори в цяла Македония – Егейска, Пиринска и Вардарска… Това означава, че утре те могат да имат претенции към Пиринска и Егейска Македония“.
„Първият голям славянски университет“ – се твърди във филма – е в Охрид. Всъщност той е в Преслав, а негов „ректор“ е Св. Наум Охридски. Вторият университет (Охридска книжовна школа) е основан от Св. Климент Охридски, специално пратен в Македония от княз Борис Покръстител.
Две причини предопределят водещата роля на Преславската книжовна школа:
ПЪРВА ПРИЧИНА. Проф. В. Гюзелев: „За дейността на другия пряк ученик на Кирил и Методий – Наум, в столицата Плиска и в североизточните краища на българската държава са запазени оскъдни сведения. Първоначално той извършвал преди всичко църковно-проповедническа дейност. Заедно с това съдействал за изграждането на църковната организация и за налагането на славянския език в богослужението. С дейната подкрепа на княз Борис І Наум създал в манастира край Голямата базилика в Плиска книжовно средище и училище. Той ръководел преписването и размножаването на основните богослужебни книги. Под неговите непосредствени грижи и напътствия за обогатяване на старобългарската книжнина с преводни и оригинални съчинения работели такива изтъкнати книжовници като презвитер Константин, Йоан Екзарх и др. В усиления книжовен живот, закипял в българската столица, след 886 г. се включил и високообразованият син на княз Борис І – Симеон“.
ВТОРА ПРИЧИНА за водещата роля на Преславската книжовна школа е свързана с външнополитически съображения. От Преслав в северна посока (Киевска Рус) проникват „лъчите“ на Българското Просвещение: чрез проповедници и книги при управлението на българската княгиня Олга (Х век) .
Дикторският текст „от Охрид отиват в Русия първите книги и първите архиепископи“ имплицитно (скрито) се стикова с „научен фалшификат“, чийто автор е акад. Блаже Ристовски. Той твърди за династични
КОНТАКТИ МЕЖДУ ЦАР САМУИЛ И КНЯЗ ВЛАДИМИР,
покръстителят на Киевска Рус. Целта е прикриване на крайно неприятен за руската и македонистка историография факт: българска княгиня стои в основата на руската държавност и култура. Княгиня Олга, внучка на княз Борис І Покръстител, племенница на цар Симеон Велики и дъщеря на по-големия брат Владимир (Расате).
Акад. Ристовски: „Днес е потвърдено, че са съществували контакти между двореца на цар Самуил в Охрид и княз Владимир в Киев, закрепени с политически брак: именно от македонската страна произхожда четвъртата жена на княз Владимир. Двамата й синове, Роман и Давид (имена, взети от тесния семеен кръг на Самуил!) впоследствие станали първите светии, прославени в Русия под името Борис и Глеб (тях ги канонизирал също Охридският патриарх Йоан). Известно е, че учители и проповедници на Охридската църква пристигали в древноруската държава, разпространявайки православието и славянската писменост“.
Академикът не се позовава на никакъв извор. Ние ще се позовем на руски източник. В книгата „Жизнеописания достопамятных людей земли Русской. Х – ХХ вв.“, издадена 1992 г. в Москва, с предисловие на патриарха на Москва и цяла Русия, е публикувано „Сказание о Борисе и Глебе“. Там, където с изброяват 12-те сина на княз Владимир І Велики, на стр. 22 четем: „От Рогнеды Владимир имел четырех сыновей… а от ЖЕНЫ-БОЛГАРКИ – БОРИС и ГЛЕБ“.
Акад. Ристовски премълчава, че Роман и Давид са християнски имена на Борис и Глеб! На стр. 22 четем: „Призвал он [княз Владимир] тогда к себе Бориса, нареченного в святом крещении Романом“).
Странно, това име (Роман) липсва в „тесния семеен кръг на Самуил“! Но пък Роман е син на цар Петър. През 977 г. бяга от византийски плен в Охрид, където номинално (реално управлява Самуил) царува до 991 г. За втори път попада в плен и едва 997 г., когато Роман почива в тъмница, се прекъсва пряката династическа линия. Тогава Самуил се обявява за цар.
Покръстването на Киевска Рус традиционно отнасят към 988 г. След като княз Владимир се покръства, християнството става държавна религия на Киевска Рус и целия руски народ. Има един неудобен извор (Йоакимовская летопись). Там пише, че княз Владимир приема християнството от българите, а „българският цар Симеон Велики изпратил в Киевска Рус учени йереи (свещеници) и книги“. Вероятно тази мисия е осъществена или по времето на великия киевски княз Олег, с когото се предполага, че цар Симеон сключил някакъв военнополитически съюз, или при наследилия го негов син Игор. Съпруга на Игор е Олга Киевска, първата християнка от управляващата династия Рюрик. По онова време княжески презвитер в Киевска Рус е Григорий, българин по народност, който придружава навсякъде княгиня Олга, включително и при посещението й в Цариград.
И тъй, по майчина линия Владимир е българин, а по бащина наполовина българин, наполовина варяг (Святослав) и майка, българката Малуша, държанка на княза). Няма нищо „македонско“, доколкото киевската
КНЯГИНЯ ОЛГА Е ОТ БЪЛГАРСКИ ЦАРСКИ РОД.
До ден-днешен официалната руска историография няма научна доблест да признае, че не от Византия, а от България иде покръстването на Киевска Рус. Защото княз Владимир е внук на българската княгиня Олга. Как така!
През 1887 г. в Русия един монах, архимандрит Леонид открива древен ръкопис, опровергаващ вековна лъжа: княгиня Олга не е нито „славянка“, нито с варяжки произход. Това е „Родословец русских князьей“ от свода на „Новый Владимирский летописецъ“ от XV в., открит 1887 г. от архимандрит Леонид, настоятел на Троицко-Сергиевската лавра, и публикуван на следващата година. Там е записано: „Игоря же жени в Болгарѣхъ, поятъ же за него княжну именемъ Ольгу. И бѣ мудра велми (Игор взе жена от българите, която за него (за него, защото му е доведена в 903 г. с името Елена – бел. Н.С.) бе наречена княгиня Олга. И бе тя мъдра много“).
Този текст коренно преобръща началната руска история. Дотогава се смята, че Олга е родом в селце, близо до град Псков. В края на ІХ век Псков не съществува, а в открития от арх. Леонид летопис пише, че Олга е дошла от град Плесковъ, т.е. Плиска, тогавашна столица на Първото Българско царство. Великоруският шовинизъм е кръвно наранен и озлобен, предприемайки „научна“ кампания срещу достойния руски учен.
Истината за българския произход на княгиня Олга „проблясва“ за втори път 106 години след откритието на арх. Леонид. През 1994 г. д-р Илиана Чекова записва в Мелник предание за княгиня Олга (с рождено име Елена), която по здравословни причини (страда от астма), се лекува в Мелник, дарен с божествен въздух. „Преданието – пише д-р Чекова – записано от мен в Мелник е плод на колективното научно и художествено творчество на Негово Преосвещенство епископ Нестор, покойния монах Рилец – библиотекар в музея на Рилския манастир и учителя Васил Божиков от Мелник. Следата към Мелник ми беше подсказана от проф. Василка Тъпкова-Заимова. Преданието за Олга е свързано с т.нар. „Византийска къща“ в Мелник, като се смята, че тя е построена тук във връзка с пристигането в Мелник на княгиня Олга – внучка на българския княз Борис. Тук тя живяла продължително време, за да се лекува“.
Един-единствен път във филма „Една вяра – един език“ се споменава български град – Плиска и то не като столица. Силвия Недкова: „Тук се споменава за пръв път нещо българско – разказвайки за Свети Климент и Свети Наум, авторите на филма споменават бегло, че те „минават през българския град Плиска“. Не през столицата на Първото българско царство, не през престолнината на втората по големина след Византия православна държава в оня момент, а през някакъв си „град Плиска“, бегла спирка преди македонския Охрид. Забавното е, че в този момент кадрите са илюстрирани с текста на „Азбучната молитва“ на Константин Преславски, но веднага става видно – от текста на екрана и от субтитрите, че нито на руски, нито на македонски език „Азбучната молитва“ не е азбучна. „Аз” на северномакедонски е станало „Jас” например“.
Това не пречи зад кадър да прозвучи абсурдното твърдение, поставено с ясна пропагандна цел: „Благата вест, дошла в Русия чрез Македония, после през ХVІІІ и ХІХ век се връща там с руски богослужебни книги, и така се затваря кръгът на защита на славянските земи от Русия”.
Какви са причините официална Русия да премълчава истината за приноса на България? Големият български историк Димитър Съсълов относно етническият произход и облик на българите казва: „Изразът „племенни съюзи“ се въведе от Златарски под руски натиск, за да се представи някогашната ни държава като халтав „племенен съюз“. Руският комплекс за малоценност е в основата на руската омраза към България. Разрушаването на общобългарската историческа наследственост е една от целите на руската империалистическа доктрина. Руснаците, за които общобългарската историческа наследственост винаги е представлявала бариера срещу империалистическите им домогвания, продължават да упражняват контрол върху историческата наука в България винаги чрез своите славяно-русофилски агенти“.
Да се замислим върху думите на проф. К. Топалов: „Не само големият руски славист Лихачов, но дори и новият руски патриарх заявиха ясно, че България е поставила два пъти основите на руската култура: при покръстването на Русия през Х век с български духовници и книгите на Преславската и Охридската книжовни школи, и през ΧIV-XV в. когато учениците на патриарх Евтимий – Киприан (1330-1406) и Цамблак (1365-1420) – оглавяват Московската и Киевската църкви в опустошената от повече от век и половина от диви азиатски нашествия Русия и поставят за втори път основите на руската култура чрез книгите на великата Евтимиева книжовна школа. Този език през следващия век е кодифициран като език на църквата и до днес на него пеят поповете в няколко национални църкви, вкл. и нашата, като неправилно се нарича „църковнославянски“. Това е старобългарският език на Евтимиевата школа с някои влияния на рускоезичната среда, в която се е развивал там“.
Това обяснява защо официална Москва няма доблест да признае горните факти, разкриващи ЧЕТВЪРТА фалшификация, проличаваща в следните думи на диктора Кухарьов: Кирил и Методий
ЛИЧНО ПОСТАВЯТ ОСНОВИТЕ НА ТРЕТИЯ РИМ – МОСКВА“.
Едва ли са случайни тези думи, открито призоваващи „за единно християнство под егидата на Москва“. Силвия Недкова: „По пътя си, който следва пътя на кирилицата, авторите на филма минават през Русия, Украйна, Македония, Сърбия, Черна гора. България е така старателно заобиколена, че няма съмнение – тази „творба” има само една цел: да даде рамо на Македония в спора с България, да привлече македонците и сърбите към каузата на „Втората Византия и Третия Рим” и да създаде славянски алианс, за когото България, като член на ЕС, ще бъде враг“.
Ето какво казва акад. Блаже Ристовски: „Година след тяхното [Кирил и Методий] заминаване за Моравия, през 864 година българите завзели Македония. А след още една година княз Борис приел кръщение и покръстил своя народ. Когато обширната християнизирана област влязла в състава на Българската държава, нейният владетел трябвало да направи избор между езичество и християнство. Именно тогава върху жителите на Македонии е распространено названието „българи“. Тъй като според юридическите правила по това време всички жители на държавата се именовали еднакво – били те македонци, гърци или сърби. Любопитно е, че присъединявайки тези земи към Византия, император Василий II учредил тема „България“ именно върху македонските земи, а българските территории включил в тема, наречена „Подунавие“ (Paristrion).
Изопачена ли е истината в горния текст? Погледнете картата! Тема „BULGARIA“ е с огромни размери. Обхваща не само цяла Македония, но цяла (днешна) Западна България. Включва Видин, Сердика (София), Охрид и Преспа). Административното деление е валидно от 802 до 1056 г., когато Македонската династия губи властта.
Това, че в руския филм България не е спомената, не е случайно. По времето, когато на власт идва Македонската династия (867 г.), ЦЕНТЪР на тема „Македония“ не е Солун, нито Охрид, а Одрин! От там е основателят на Македонската династия Василий І Македонянин. Не е македонец, защото Одрин е военно-административен център на тема „Македония“. Блаже Ристовски премълчава факта, но „компенсира“ с поредна „научна лъжа“: „Присъединявайки тези земи към Византии император Василий II учредил тема „България“ именно върху македонските земи“. А по-горе посочихме: тема „България“ съществува от нач. на ІХ век.
Да приведем оценка на неслучайна личност. Лорд Steven Runciman (Стивън Рънсиман), за да усетим и осмислим величието на делото, гениалността на княз Борис Покръстител: „Но голямата заслуга на България към Европа била готовността й да развие наследството на Кирил и Методий, така лекомислено отхвърлено от великоморавците. Началото на това дело било поставено в Константинопол и било значително подпомогнато от патриарх Фотий и император Василий, с онази своеобразна смесица от филантропия и политическо коварство, присъща на Византия. Но то било доведено докрай от българина Борис, който така превърнал целия Балкански полуостров и всички руси в свои длъжници. На неговия пример тези страни ДЪЛЖАТ СВОЯТА ВЯРА и своите църковни организации, съответствуващи на интересите им, които подкрепяли техния дух през мрачните времена под ярема на свирепи неверници“.
Затуй следва да се замислим върху думите на македонския публицист Владимир Перев: „Амбициите на македонската страна са огромни. Първоначално искахме да бъдем наследници на цялата древност, но след като гърците ни отрязаха крилата, сега искаме да бъдем носители на православната цивилизация в целия християнски свят. Около него са битките за Светите Кирил и Методий и особено за Св. Климент Охридски. Ако Македония спечели тази битка, тя ще бъде възкресена от древен труп в национален авторитет в региона и извън него. В същото време България ще се сбогува със своята 1300-годишна традиция да бъде единствената държава, която въпреки всички нещастия, войни и робство е запазила първоначалното си име и е продължила своята национална и държавотворческа история“.
НИКОЛА СТОЯНОВ
България дава вяра и азбука на Русия.