ФИДЕ майсторът на спорта по шахмат, дупничанинът Сашко Пешев: Баща ми ме научи да играя шахмат с фигурки от слонова кост, които дядо донесъл от фронта, а най-ценните съвети за играта ми даде треньорът на световния шампион Г. Каспаров – Ал. Никитин

ФИДЕ майсторът на спорта по шахмат Сашко Спасов Пешев е роден през 1954 г. в Сандански. Любовта му към шахмата идва от неговия баща Спас Пешев, който е бил учител по история, биология и география. За първи път баща му го завежда в кръжока по шахмат в Пионерския дом в Дупница, където председателят на ДФК „Марек“ Румен Сърбов изиграва пословична роля за професионалното развитие на малкия тогава шахматист. Първия бал за майстор на спорта покрива през 1986 г. в Пловдив на откритото първенство на България. През 1990 г. завършва с отличен успех треньорската школа към НСА – София. През 1994 г. на Международния шахмат турнир в курорта Паничище покрива и втория бал за ФИДЕ майстор на спорта с ЕЛО коефициент 2340 и е утвърден от Международната шахматна федерация за ФИДЕ майстор на спорта. През 1994 г. е избран от журналистите за спортист № 2 на община Дупница. Участвал е в редица международни турнири в България, Гърция, Австрия, Германия, Испания, Сърбия, Македония, Унгария, Полша, Румъния… Сашко Пешев е ръководител на Детския шахматен клуб „Марек“ – Дупница. 10 години е бил председател на съдебните заседатели в Районен съд – Дупница.

С ФИДЕ майстора на спорта по шахмат Сашко Пешев разговаряме за неговите победи в живота и в спорта.

– Г-н Пешев, споделихте, че сте започнали да играете шахмат с фигурки от слонова кост, които дядо Ви е донесъл от фронта.

– Дядо ми е участвал в Балканската война. Като се върнал, носел подарък за баща ми, шах, изработен от слонова кост. Моят баща Спас Пешев беше доста силен шахматист за любител. С този шах от дядо ми ме научи и аз да играя. До ден-днешен аз си го пазя шаха, с него не играя, а си го пазя за спомен. Той е много скъп, защото всички фигури са изработени от слонова кост. Аз съм роден в гр. Сандански. Майка ми е от Сандански. Баща ми тогава е бил директор в село Игралище, което се е намирало в близост до границата, и там са се запознали с майка ми. Още на следващата година си дойдохме в Бистрица, защото баща ми е роден в селото. Аз се занимавам с шахмат от малък, от 10-годишна възраст.

– Как започна професионалното Ви поприще в този спорт?

– Бях малък, когато баща ми ме заведе в Пионерския дом в Дупница, в кръжока по шахмат. Тогава се ръководеше от председателя на ДФС „Марек“ Румен Сърбов. След баща ми той ми беше първият наставник. Постепенно започнах участия в училищни турнири, градски първенства… Покрих първата норма за кандидат-майстор на спорта в Градския шахматен клуб, където под ръководството на Боян Авджийски и Венцислав Инкьов спечелих първия турнир в Дупница. След това започнах постепенно да се усъвършенствам и така на открития шампионат на България в Пловдив през 1986 г. покрих първия бал за майстор на спорта. След това се записах в НСА – София, треньорски профил шахмат. Тогава ръководител беше първият гросмайстор на България Милко Бобоцов. Завърших с отличен успех, но в разстояние на три години аз трябваше да покрия и втория бал за майстор на спорта, за да бъда утвърден от Международната шахматна организация.

– Участвали сте в редица международни турнири… Разкажете за някои любопитни моменти от този период?

– На международния турнир по шахмат в курорта Паничище 1994 г. покрих необходимата норма и постигнах рекорден с ЕЛО коефициент 2340 и бях утвърден от Международната шахматна федерация за ФИДЕ майстор на спорта. Същата година бях избран и от спортните журналисти за спортист № 2 на община Дупница. Това беше голямо призвание. Имах покани от редица международни турнири. Играл съм както в България, така и в Гърция, Австрия, Германия, Испания, Сърбия, Македония, Унгария, Полша, Румъния, Чехия. Най-интересната случка ми беше на международния турнир в Егер, Унгария. Тръгнахме група от четирима състезатели за този турнир. Пристигнахме в гр. Егер, аз бях в една стая с моя съгражданин, международния майстор на спорта Младен Гочев. Каква беше изненадата за мен? Влязохме в турнирната зала и на моята маса пишеше табелка Сашко Пешев – СССР, срещу Радославeвич от Югославия“. Аз тази табелка си я запазих за спомен. Изненадата беше, че на моята табелка не пишеше България, а пишеше СССР. Аз така постигнах добър резултат и колегите ме майтапеха: „Абе ти играеш с флага на СССР и всичките се плашеха“. Аз още в първия кръг отидох при организаторите и им казах, че на моята табелка не пише България, а СССР, но унгарецът не ме разбра и така си продължих да си играя на турнира. Те бяха двама руснаци Михаил Гуревич и Охотник. По едно време Михаил Гуревич, един от секундантите на Гари Каспаров, ме повика и ме попита: „Ти какъв си?”. Аз му казах: „Аз съм българин“. А той ми каза: „Ние помислихме, че си от СССР“. Казах му, че организаторите са сбъркали табелката. Тогава той ме покани на гости в неговата стая и останах с добри впечатления, защото имах щастието да се запозная с един от треньорите на световния шампион Гари Каспаров. Имал съм контакти с много елитни играчи и треньори от световен мащаб, но за мен най-впечатляващи ще останат контактите и беседите с треньора на световния шампион Гари Каспаров – Александър Никитин, на световното първенство в Унгария. От него съм научил неща за шахматната игра, изключително ценни, които няма къде да ги прочетеш. Бях играещ треньор и в историческия успех за дупнишкия шахмат на 49-то републиканско отборно първенство, където се окичихме с бронзови медали. През 1995 г. в Разград с отбора на ХФК – Дупница взех златния медал на първа дъска на отбора при много силна конкуренция.

– Имали сте покана от гръцкия Ви колега Костас Царотос да поемете юношеските формации в неговия клуб, но Вие сте отказали да отидете. Защо?

– На един турнир се запознах и с треньора на гр. Ханя, остров Крит, Гърция, Костас Царотос. За моя голяма изненада г-н Царотос ме покани за треньор на неговия клуб. Аз тогава доста се колебаех. Обичам България, така от малък съм закърмен, прочел съм много исторически книги и съм привързан към България. Това беше една от причините да откажа, въпреки че сега финансово щях да бъда доста по-добре. До ден-днешен продължавам да работя с подрастващото поколение в община Дупница. Водя шахматни кръжоци в някои училища на територията на община Дупница. Шахматистите са по принцип много възпитани и интелигенти хора. Никога не е имало проблем със състезатели и организатори, всичко минаваше на нормално ниво.

– Вие сте и майстор на таблата. По-какво си приличат и по- какво се различават шахматът и таблата?

– Най-мъдрата игра е шахматът, която дори и световният шампион не я е изучил добре. Таблата има доста мисловна дейност, пак трябва да се изчисляват комбинации, въпреки че повече зависи от зара, но и има доста интелект да се влага при играта на табла. Аз затова обичам да играя табла.

– Кои са Вашите идоли и в двата спорта, които и до днес Ви вдъхновяват?

– Мои идоли от световен мащаб са Гари Каспаров и Боби Фишер. За България много ми е помагал гросмайстор Венцислав Инкьов, с когото сме лични приятели, и Милко Бобоцов.

– Вие сте ръководител на шахматен клуб“ Марек“, как се справят децата?

– Детският шахматен клуб“ Марек“ – Дупница го създадохме преди около 15 години. Преди беше клуб, в който играеха и възрастни. По идея на президента на клуба, доктора по право Ивайло Василев, го направихме детски шахматен клуб. Той, с негови лични средства, закупи часовници, шахове, най-нова шахматна литература. Започнахме да се занимаваме само с деца, защото бъдещето е в тях. В нашата община се наблягаше много на високото спортно майсторство, оценяваше се масовият спорт. А сега знаем, че и световната тенденция е масовият спорт колкото се може повече деца да се обхванат. Децата да са по стадионите, в залите, да не се занимават с други странични дейности, като дрога и други неща. И ние направихме един план да обхванем училищата и от училищата най-добрите деца да дойдат в детския шахматен клуб. Така и направихме. Аз водя кръжоци в дупнишките ОУ „Неофит Рилски“, ПГ „Акад. Сергей П. Корольов“, гимназия „Христо Ботев“ и в Сапарева баня, а от следващата година ще обхванем и други училища. В Дупница има много интелигенти деца. Даже сега в момента имаме подготвени отбори във всички възрастови групи, деца, юноши, с които да участваме в турнири. Но поради пандемията доста състезания са отложени във времето, но въпреки всичко се готвим сериозно, и когато има състезания от държавния и международния календар ще вземем участие. Аз всяка година изпращам до министъра на образованието колко деца се обучават, как усвояват шахматната игра. Ние сме рекордьори по масовост. Само за тази година имаме 159 деца на територията на община Дупница, които играят шахмат, и отделно 49 в Сапарева баня. Това е рекорд и най-добрите посещават детския шахматен клуб и се обучават на високо професионално ниво.

– Според Вас, как чрез шахмата може младото поколение да се спаси от съвременните зависимости, като наркотици, алкохол, цигари…

– Шахматът помага много за развитието на децата. Първо, той ги учи на дисциплина, ред, порядки, а отделно те придобиват интелект. Моите състезатели се държат много интелигентно и дисциплинирано. Самите родители изявяват желание децата им да посещават шахматните кръжоци. Така децата ги откъсваме от улицата, където могат да попаднат на зависимости.

– Вие сте учител, какво Ви е мнението за т. н. дистанционно обучение?

– За първа година беше въведено това дистанционно обучение от Министерството на образованието. Учителите и учениците подходиха много отговорно. Децата много добре се справят с техниката, но аз съм привърженик на книгата, децата да имат контакт с учителя, но когато се наложи, те се справят по най-добрия начин.

– Два мандата сте бил председател на съдебните заседатели в Районен съд – Дупница. Какво Ви е мнението за антиправителствените протести и за оставката на главния прокурор Иван Гешев?

– Да, два мандата, десет години бях председател на съдебните заседатели в Районен съд – Дупница. Имам поглед върху дупнишките магистрати. В Дупнишката прокуратура има прекрасни прокурори, с почти всички съм участвал в много съдебни заседания. Възхищавам се от професионализма, от доктора по право Ивайло Василев, Даниела Методиева, Юлиан Крумов и други. Аз мисля, че дупнишките магистрати трябва да служат за пример на своите колеги от страната. Доста съм предпазлив, когато трябва да коментирам политическата обстановка в страната. За главния прокурор г-н Иван Гешев нямам наблюдение върху неговата работа, само мога да кажа, че гледах негово интервю по една от телевизиите и ми направи приятно впечатление, когато видях на масата наредени шахматни фигури, мисля, че този човек играе шахмат, значи е умен.

– Вие сте демократ по убеждение, познавате лично първия демократично избран кмет на община Дупница д-р Панчо Панайотов. Какво не успя да постигне община Дупница след демократичните промени според Вас?  Разочарован ли сте от нещо?

– Аз бях доста активен в зората на демокрацията. Бях доста близо до д-р Панчо Панайотов. За мен той е символът на демокрацията. Аз го познавам не само като политик, а и като човек. За мен той е пример за морал и честност в политиката. Имал съм възможност да заема различни политически постове, но на мен шахматът е в кръвта ми и останах верен на треньорската професия. Останах разочарован, че Дупница не можа да стане областен град. От тогава се зарекох да не се занимавам пряко с политика.

– С какво се занимавате през свободното си време?

– През свободното си време обичам да чета исторически книги. Разтоварвам се като пътувам с лекия си автомобил и слушам хубава българска музика. Не обичам шумните компании, мразя алкохола. Обичам да си приготвям любимото си ястие пържени яйца на очи.

– Какво ще пожелаете на читателите на вестник“ Струма“?

– На читателите на любимия ми вестник „Струма“ пожелавам да бъдат живи и здрави и да се радват на живота, защото въпреки трудностите, животът е прекрасен.

НИКОЛАЯ ИВАНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *