Футболистът на ФК „Кюстендил“ М. Газиев: Хората от малките населени места изкарахме карантината по-леко – по дворове и градини, не се налагаше да изкарваме кучета на разходка наужким

Футболистът на ФК „Кюстендил“ Мартин Газиев е роден в Абланица. Започва своята кариера в ДЮШ на „Локомотив“(Пд), преминава след това през „Локомотив“(Септември), „Брестник“, а в професионалния футбол дебютира с екипа на „Пирин“(ГД) в „Б“ група, играе с неврокопчани след това и в елита. Носил е екипите и на македонския „Работнички“(Скопие), „Пирин“(Рз), „Септември“(Сф)…

 – Здравей, Мартине, как протича времето ти след изолацията и не си ли зажаднял за футбол?

– Протича както и по време на нея. Около семейството ми, разходки из планината, кросове из планината, грижа за градината. Повече гледам да съм у дома и да не излизам, да не се срещам все още с много хора. Опитвам се по всякакъв начин да поддържам спортната си форма, но със сигурност отсъствието от терена и липсата на системна подготовка се отразява. Хубавото поне е, че по отношение на килограмите нямам проблем. Успях да ги задържа. Естествено, че футболът ми липсва, както и на всеки друг играч или фен.

 – Много хора коментират сега, че приложените мерки бяха прекомерно строги и упрекват кризисния щаб за това?

– Както видяхме, така бе във всички европейски страни, а и по света. Вярвам, че всичко бе за добро, за да се спасим от една зараза, която, както статистиката сочи,  е доста сериозна. Ясно е, че всичко това се отрази повсеместно както в икономически, така и в чисто житейски план. Ето вижте нас, спортистите, вижте хората от ресторантьорството, хотелиерството и т.н. Доста дълго време се събира без работа, а като няма работа, няма приходи и не можеш да си издържаш  семейството. Като няма пари, няма покупателна способност, а от там страдат всички сектори в икономиката. От друга страна, като цяло имаше и нещо положително. Успяхме да отделим повече време на най-близките си и обичани хора, да направим неща, които все заради липса на време сме отлагали. За нас от малките населени места карантината като че ли мина по-леко, защото имаме  дворове, градини, където да излизаме и да уплътняваме времето си, докато хората от по-големите населени места, особено живеещите в блокове, нямаха тази възможност и на практика за тях си беше чист домашен арест. Като легенда се разнася един анекдот как в един вход на софийска кооперация имало две кучета и всеки от живеещите ги вземал да ги разхожда, та да подиша чист въздух. В един момент кучетата се уморили толкова, че не пожелали повече да излизат навън. В крайна сметка хората му намерили цаката – купили си няколко кучешки каишки и се редували да излизат на разходка уж си търсят загубените домашни любимци. Щеше да е смешно, ако не беше ужасно.

 – Коментирате ли с колегите си ситуацията и как успяват те да поддържат формата си?

– Както аз, така и те се опитваме да я поддържаме по някакъв начин, но не си даваме толкова много зор. Може би, когато стане ясно кога ще започне новият шампионат, тогава ще натиснем газта.

– Как преценяваш решението на БФС да прекрати първенствата от Първа лига надолу?

– Преди всичко е важно здравето на футболистите, а и на всички хора като цяло. Щом са го взели, значи е правилно. Може би щеше да е добре да изиграем някои от мачовете, които ни остават по някаква схема, но в крайна сметка щом така се е решило, няма нужда да го мислим. Времето не може да се върне назад.

 – Така обаче бяха ощетени някои отбори, сред тях един от бившите ти – „Септември“ (София)?

– Те имат своите претенции, каквито могат да предявят още 5-6 отбора в Югозападната Трета лига,  които бяха с шансове да се преборят за промоция. Може би трябваше да се помисли за плейофи между тимовете в челото, които имаха малка разлика в точките.

 – След двумесечната карантина каква е ситуацията във ФК „Кюстендил“ и смяташ ли да станеш там и занапред?

– Все още нищо не е ясно, което е нормално с оглед на форсмажорните обстоятелства от средата на март насам. Знаете, че отборът се издържа със сериозното съдействие на общината и нейното решение зависи много. Що се отнася в персонален план, аз в момента продължавам да съм състезател на ФК „Кюстендил“. Тепърва предстоят разговори с ръководството и треньорския екип за бъдещето ми. Най-напред ще говоря с тях. Това го изисква нормалното възпитание и коректност, каквато получих от тях досега.

 – Как преценяваш престоя си в града под Хисарлъка?

– Мога да кажа, че дадох всичко от себе си в името на отбора. Бях приет като свой и това допълнително ме мотивира за изява. Оценките ще дадат треньорският щаб, ръководството и феновете. За мен остава удовлетворението, че се опитах да бъда максимално полезен на тима..

 – Мислил ли си за това какво ще правиш, ако не се споразумееш с кюстендилци?

– Имам някои варианти, но както вече казах, ще решавам едва след разговорите с настоящия ми отбор. Винаги бих се върнал в „Пирин“ /ГД/. Със сигурност това е клубът, който никога няма да забравя. Тук направих първите си крачки в професионалния футбол, изживях незабравими моменти и някой ден защо да не завърша кариерата си в Гоце Делчев, което е едно специално място за мен.

 – Като стана дума за завършек на кариерата ти, наближава ли вече краят?

– Все още не ми се мисли да спирам с футбола. Аз съм на 32 години и мисля, че мога да поиграя още. Все пак спортът е до време и заради това записах курсовете за учител треньор с идеята в бъдеще да остана близо до любимата игра.

 Разговаря АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *