Футболната шампионка на 4 държави Л. Костова: Чакам тази епидемия, вирус или просто измишльотина да отмине, за да си взема дипломата от ЮЗУ

Футболната шампионка на 4 държави Л. Костова: Чакам тази епидемия, вирус или просто измишльотина да отмине, за да си взема дипломата от ЮЗУ

Лиляна Костова е родена в Петрич през 1988 г. Тя е най-титулуваната българска състезателка по футбол – с 8 шампионски титли до този момент, цели се в 9-ата. Досега Лили е триумфирала у нас с „ЛП Спорт“, 4 пъти с „Аполон Лейдис“ в Кипър, веднъж с „Горкий“ /Красногорск/ в Русия и 2 пъти с полския „Медик“ /Конин/. Ритала е още в Шампионската лига с НСА „В. Левски“ и „Алма КТЖ“ /Казахстан/, а преди година спечели суперкупата на Италия с „Фиорентина“. Визитката й допълват руският „Зоркий“, „Фамагуста“ /Кипър/, „Спортика“ /Благоевград/ и „Верона“ /Ит/, а от началото на този сезон играе за „Диошдьор ВТК“ /Мишколц/ в Унгария.

С петричката футболна прима разговаряме в разгара на пандемията от Covid-19, за която Лили има малко по-различна гледна точка.

– Лили, здравей! Как спортист като теб прекарва времето си в условията на пандемия, далеч от дома?

– Истината е, че винаги съм била далеч от дома и сега не е различно. Говорите за пандемия? Що се отнася до мен, аз не обръщам чак такова голямо внимание на този вирус и да ви кажа, тук, в Унгария, нещата явно са по-спокойни.

– Футболът със сигурност ти липсва, свикна ли с това в тези кошмарни дни?

– Разбира се, че без футбол е трудно за човек като мен, тотално свързан с тази игра. Наистина липсват ми мачовете, но тренирам всеки ден по два пъти, че дори по три. Редувам фитнес, колело, бегови упражнения, занимания с топка с персонален треньор. Провеждам много тренировки и дано си заслужава и да заиграем скоро официални мачове, а преди това, разбира се, да се върнем към нормален тренировъчен процес.

– Програма за самоподготовка спусна ли ви щабът на тима? Как отчитате заниманията си пред наставника Шандор Фориш?

– Няма как да сме открили топлата вода. Да, имаме програма за самоподготовка, просто спазваме някакви принципи, не се събираме повече от двама души на едно място. Тренирам с eдна от съотборничките ми от Гърция и всеки ден пращаме на треньора какво сме тренирали. Имаме специална програма на телефоните си и чрез нея доказваме работата си.

– Каква е ситуацията в Унгария? В твоя град Мишколц има ли заразени и колко?

– Както по-горе споменах, спокойни сме в Мишколц, тук няма официално заразени и болни. А и като цяло в Унгария като че ли е по-леко. Хората тук спазват съответния ред и предписания. Това, което ми прави впечатление, е, че навсякъде има полиция и постоянен контрол. Но няма глоби като в България, хората просто са отговорни.

– Чуваш ли се често с баща си Иван? Той остана твоят най-близък родственик в южния град, след като в рамките на няколко месеца преди година и нещо загуби баба си и чичо си?

– Да, чувам се с баща ми почти всеки ден, няма как да е другояче. Няма как баба и чичо да не ми липсват, те бяха моето семейство, но животът продължава. Аз също трябва да продължа, защото съм голям човек и нямам избор. Често си мисля за тях, почти всеки ден, но не се натъжавам, защото зная, че те са там някъде и ме подкрепят, обичат и гледат. Те винаги ще бъдат част от мен, защото ги нося в сърцето си. Не забравяйте, че през голяма част от кариерата си носех номер 39, в чест на рождената година на баба. Сега пък в Унгария съм с номер 4, защото исках да наследя номера от близката ми румънска приятелка Мария Фичай, с която бяхме съотборнички в Полша, впоследствие дойдох в „Диошдьор ВТК“ /Мишколц/, малко след като тя премина в румънския шампион „Олимпия“ /Клуж/.

– Пред теб се откри сериозен шанс да триумфираш като шампион на пета европейска страна след България, Кипър, Русия и Полша. Каква е актуалната информация, ще се доиграе ли първенството на Унгария и кога би трябвало да започнете тренировки?

– Дано всичко бъде наред, пък ако имам шанс да стана отново шампион, съм сигурна, че с „Диошдьор“ няма да го изпуснем, макар че конкуренцията на актуалния първенец „Ференцварощ“ и подгласника МТК никак не е за подценяване, напротив. Информация кога ще се поднови официално тренировъчният процес за съжаление нямам. Съсредоточена съм върху моята работа, паралелно намирам повече време за себе си. Искрено се надявам да доиграем мачовете от първенството, защото Унгария все пак трябва да има своя дамски шампион.

– Вече стана дума, играла си по терените на половин Европа, както се казва. Къде според теб дамите играят най-добър футбол и от кое първенство пазиш най-добри спомени?

– В последните години женският футбол в Европа върви нагоре и се развива доста добре. Само че, незнайно защо, в България вървим назад, а не напред.

Спомени си пазя от всяко първенство или от всеки отбор, в който съм играла и те са в цялата емоционална палитра от добри до нетолкова приятни.

– Сред най-добрите български състезателки си, кой те насочи към организирания футбол?

– Няма да коментирам доколко съм добра или не. Факт е, че от специалисти и медии не получих признанието, което очаквах и мисля, че заслужавам. Ще припомня само, че националният отбор е затворена страница за мен от доста време. Кой ме насочи към футбола, нямам представа. Може би израснах в хубаво време, което, да си призная, ми липсва. Играехме по цял ден по стадиони, по поляни и никой не ни забраняваше. Постоянно бях с момчета, с брат ми, после играех с по-големи от мен. Накрая вече ритах с мъжете, дори съм водила няколко предсезонни подготовки с първия тим на „Беласица“.

– Наскоро си взе държавния изпит в ЮЗУ „Н. Рилски“. Приключи ли вече с академичните ангажименти и планираш ли да се занимаваш с футбол след края на състезателната си кариерата?

–  Да, завърших си нещата в ЮЗУ и скоро се надявам да отмине тази епидемия, вирус или просто измишльотина, за да си взема и дипломата. Искрено се надявам някой ден да бъда добър пример и треньор на децата. Бързам с уговорката, че не ми е фикс идея да се занимавам с треньорство или футбол, все пак ще видим, да сме здрави само.

– Вероятно тази извънредна пауза ти помага да се възстановиш от болежките, които те мъчеха преди време. Знам, с бившия рехабилитатор на „Бела“ Росен Александров сте близки приятели и той ти помогна в критичен момент преди 2 години, когато беше контузена при престоя ти в Италия…

 – Аз нямам болежки от близо вече година благодарение именно на този човек. Той промени мисленето ми, промени моето тяло и ме избави от всякакъв физически дискомфорт. Но нека ви призная – за да няма болка, трябва много работа, работа и пак работа. Тоест, много тренировки, и то правилни тренировки, а за това ми помогна Росен. Ако не беше той, просто не знам дали сега щях още да играя футбол. Винаги ме контролира, коментираме евентуалните проблеми и при всяка нова среща вдигаме нивото и летвата. Убедих се, че зад един успешен спортист, и то професионален, стои физиотерапевт, доктор, храна, спане и т.н., да не ги изброявам, не са само тренировки.

– Къде би желала да приключиш като футболист, а преди това коя е следващата цел като дестинация, където би продължила да играеш след Унгария?

– Много хубав въпрос и наистина нямам отговор за него. И на този етап нямам такъв заради коронавируса. Нека изчакаме и да видим каква ще бъде ситуацията по Европа, но със сигурност ще е някъде наблизо предполагам, защото се страхувам от самолети и не обичам да летя.

СТАНЧО СТАНЧЕВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *