Хамалинът на интелектуалния труд Кънчо Кожухаров: Добрият преводач е половин съавтор на книгата, а слабията – неин убиец

Кънчо Кожухаров е може би единственият писател и преводач на художествени и научно-популярни текстове, който по своя воля преди 20 години е предпочел да живее и работи в Благоевград , вместо в родната си София.
Завършил е Техническия университет в София, специалност „Електрически мрежи“. Автор е на 9 книги. В творческото си портфолио като преводач от английски и руски език има над 60 заглавия от различни тематични и жанрови области. Твърди, че за него идеалното занимание е да бъде свещенослужител на словото.



– Колко книги си превел досега и коя беше „прощъпалникът“ ти като преводач?

– Започнах със „Завръщане в бъдещето“ – книга по едноименния американски научно-фантастичен филм на Стивън Спилбърг и Робърт Земекис. Сетне рогът на изобилието се изля на главата ми и започнах да получавам предложения за преводи.
Колкото до бройките, вече им загубих дирята, но досега съм превел 2 книги от руски и над 60 от английски. Двадесетина са художествени. Останалите са по физика, космология, икономика, социология, невронауки, психоанализа, военно дело и философия.
– Колко са преводачите в България с такъв актив зад гърба си?
– Нямам представа.
– С колко издателства работиш?
– Петнайсетина, макар че напоследък работя само с две, които издават най-интересните и стойностни книги.

– Не си учил в езикова гимназия, не си завършил английска филология и не си живял в англоезична страна. Как успя да усвоиш английския език дотам, че от електроинженер да се преквалифицираш в професионален преводач?
– Не е трудно, когато баща ти и дядо ти също са били писатели и цялата ти рода има талант за чужди езици. Три поредни поколения – че това си е за „Книгата на Гинес“. А и когато човек чете на английски език по 15-20 хиляди страници годишно в продължение на няколко години, неусетно минава през обучение, което наподобява обучението на малкото дете, и чуждият език престава да бъде чужд.

В читалищната библиотека, едно от любимите места на писателя и преводача Кънчо Кожухаров

– Кое подхранва самочувствието ти на добър преводач – броят на преводите или качеството им?
– Качеството и тематичният диапазон, защото не съм чул някой друг да превежда и стихове, и тестове за интелигентност.

– Какво, освен перфектното владеене на чуждия език, е нужно на преводача?
Най-важното е да владееш до съвършенство родния си език. Чуждия можеш да овладееш прекрасно, но не и съвършено – освен ако си непрекъснато потопен в чуждата езикова среда.

Литературен клан Кожухарови – някои от написаните книги и получените награди

– Възможно ли е преведената книга да бъде по-качествена от оригинала?
– Да, ако авторът не е особено добър, а преводачът е великолепен.

Кои са най-трудните за превеждане автори?
Високоинтелигентните английски професионалисти с богата култура и великолепно чувство за хумор. Последните ми преводи бяха точно такива: „В движение“ от невролога Оливър Сакс и До края на времето от физика Брайън Грийн. И двамата са световноизвестни.

– По какви критерии издателят избира преводача на дадена книга ?

Преведените и авторските книги вече завземат и най-горния рафт на семейната библиотека в Благоевград

– Вероятно като се запита кой би могъл да я преведе най-добре и кой от преводачите притежава повече познания в съответната тематична област. От тази гледна точка филолозите рядко са най-добрият избор, освен като преводачи на художествена литература.

– А собствените ти критерии?
– Никога не забравям, че аз съм представителят на автора пред българските му читатели. И независимо дали пиша авторски текст, или превеждам чужд, винаги давам най-доброто, на което съм способен в момента. В това отношение следвам етиката на американския писател и езотерик Карлос Кастанеда. В ума ми се върти: „Ами ако това е последното ми дело на Земята?“.

– Как да различим добрия от слабия преводач?
– Добрият е половин съавтор на книгата, а слабият – неин убиец. Другата половина от съавторството по право се пада на читателя.

Жив до поискване – най-новата книга на автора

– Често сме чували фразата „аз бих превел това  другояче“. В колко от случаите обаче това „другояче“ може да бъде оспорено?
– Естествено е друг човек да преведе по друг начин същата книга. Истинският въпрос е дали неговият превод би бил по-добър, или по-лош.

Днес много хора владеят някакъв чужд език, но малцина се захващат с превод на книги. Ниското заплащане на труда ли е причината, или хората не се чувстват подготвени за преводачи?
– Заплащането е ниско, а и повечето преводачи нямат самочувствие за такова отговорно начинание, така че за да превеждаш, е нужна и някаква допълнителна „примамка“. За мен тя е общуването, макар и непряко,с интересни хора.

– Кой според теб чете днес книги? Питам, защото оставам с усещането, че книгите у нас са повече от читателите им.

– Културният човек изпитва необходимост да чете. Книгите са пътища, по които можеш да поемеш, и колкото повече четеш, толкова повече възможности имаш. С езиците е същото – колкото езика знаеш,толкова пъти си човек.

Херман Хесе казва, че „на земята няма такова нещо, заради което да не си струва да се пише“. Попадал ли си на книги, които според теб не си е струвало да бъдат издавани?
– Макар сентенцията на Хесе да прилича на оправдание за графоманите, добрият писател наистина може да тръгне отвсякъде, за да достигне до целта.Това обаче не променя факта, че около 90% от съвременните книги са литературна плява.
– Самиздатът ли е виновен за това?
– По-скоро самозаблудата, че всеки може да бъде всякакъв – писател, политик, футболист. Не може.От всяко дърво свирка не става.

– Колко време ти отнема преводът на една книга?
– От една седмица до една година.
Кой избира книгата, която да преведеш– ти или издателят?
– Издателят, разбира се. След това ме пита дали съм съгласен да я преведа. Ако ми е интересна, приемам. Случвало се е обаче и да откажа.

– А случвало ли се е да предложиш на някое издателство книга, избрана и преведена от теб на български език?
– Да. Така бе издадена „Флатландия“от Едуин Абът, докато хората от друго издателство ми отказаха за„Властелинът на пръстените“ от Джон Толкин, защото била много голяма. Още се чудя дали като са разбрали какво са пропуснали, не са си скубали косите.

– Има ли голяма разлика между превода на книги и превода на документи?
– Разбира се. От книгите, които съм превел, съм научил несравнимо повече неща, отколкото ако бях превеждал документи.

– Допускаш ли, че в близко бъдеще IT технологиите ще изместят живия преводач?
– При преводите на техническа и специализирана литература това е напълно възможно. От друга страна, повечето съвременни автори пишат така, че дори машинният превод едва ли би влошил творбите им.

– Според теб кога един преводач е професионалист – когато получи пари за работата си, или това е оценка по-скоро на издателите?
Професионалист си, когато можеш да живееш с парите от своя труд. За мен по-важното е, че издателите, с които работя, ме смятат за елитен преводач. Случвало се е преведени от мен книги да излязат без никаква редакторска намеса.

– Коя от преведените книги ти отне най-много време за превод?
„Вълшебникът“ от Марк Сайфър. Прекрасна биография на Тесла, но е над 700 страници, да пази Господ! Не бих се хванал втори път.

– Когато излезе преведена от теб книга, случвало ли се е да я препрочетеш като обикновен читател?
– Правя го всеки път. Удоволствието е огромно, защото се забавлявам и винаги откривам нещо ново.

– Във всеки език има омоними, т.е. думи, които се изписват по един и същи начин, но смисловото им съдържание е различно. Как преводачът преценява кое смислово значение да избере, ако оригиналният текст не дава ясен отговор на този въпрос?
– Е, да схванеш нарочно или случайно направения каламбур е основно умение. По-сложно е, когато трябва да избираш между две значения на една и съща дума, всяко от които има смисъл и носи свое собствено послание. Тогава можеш да сложиш бележка под линия, за да разясниш и двата варианта; можеш да преведеш чуждата дума с две български; а можеш и да вкараш пропуснатото значение в следващото изречение или абзац, но така че връзката му с вече вкараното в текста да е ясна.

– Кои са най-сериозните капани, в които преводачът може да попадне?
– Да преведе нещо, което не разбира напълно. В идеалния случай трябва да знаеш и да можеш повече от автора.

– Къде най-често се случват най-големите „фалове“?
– Обикновено най-големите са в поетичните преводи. За да угодят на римата и стъпката, много преводачи пренебрегват смисъла на казаното от автора. Когато през 2007-ма превеждах една биография на Джордж Байрон, се натъкнах на безобразни своеволия. Всички предишни преводачи бяха превели с пет стиха едно тристишие от трагедията „Манфред“ и на всичкото отгоре бяха изопачили напълно смисъла му. Очевидно бяха повторили грешката на първия.

–  Според думите на Пол Рикьор „съвършеният превод е непостижим и преводачът винаги е обречен да се откаже от този свой идеал“. Изпадал ли си в такава преводаческа „меланхолия“?
– Доколкото си спомням, една от основните тези на Рикьор е, че когато една творба се чете в друга епоха, се появяват допълнителни тълкувания, които са били недостъпни за съвременниците. Същото важи и за преводите от един език на друг. За Рикьор това едва ли е било повод за меланхолия, а по-скоро интересна тема, която той е украсил по философски с термини като „съвършен превод“, „обречен“ и „идеал“. Но ми се струва, че просто се е опитал да драматизира някои труизми. Естествено е българските читатели да възприемат превода на, да речем, „Острието на Фондацията“ от Айзък Азимов, не така, както американските възприемат оригинала. За мен по-важното е, че българите четат по-добър Азимов от американците.

– Теб лично с какво те предизвиква преводачеството?
– Почти всички автори, които съм превеждал, пишат по-зле от мен. Ето защо основното предизвикателство е другаде. То е като остен, с който се сръчквам: „Не се мотай, Кънчо, пиши!“.

– Ако имаш възможност да предложиш превод на английски език, коя българска книга би избрал да покажеш на света?

– Ако питаш за книги от други автори, отговорът е „целият Захари Стоянов“. Той е разказвач от световна класа, каквито се раждат веднъж на сто години. Ако питаш за моите книги, отговорът е „Жив до поискване“ – последната ми книга, която излезе тези дни.Тя е най-радостната ми книга.

– Какво може да те откаже или разколебае да се занимаваш с преводаческа дейност?
– Възрастта. Имам толкова много за писане, че е грехота да си губя времето с преводи.

– Кои от преведените от теб книги мислиш, че биха били най-интересни за читателите?
– Като изключим вече споменатите, от художествената литература – четирите романа на Робърт Асприн от „митичния“ му цикълMyth Adventures.  От научно-популярната – „Частицата Бог“ от нобелиста Леон Ледерман и „Смелостта да твориш“ от Роло Мей, както и книгите загадки за Шерлок Холмс, Леонардо да Винчи и Алиса, които преведох за издателство „Книгомания“.

– На теб лично преводът на коя книга ти е доставил най-голяма радост?
Романите на Асприн, на които се смеех по два пъти – когато прочета оригиналния текст и когато прочета моя превод.

– Днес има много езикови гимназии и паралелки. Дали някои от завършващите ги ще бъдат изкушени от мисълта да се пробват в художествения превод?
– Може и да се изкушат, но дали ще повторят? Преводите са хамалската част от интелектуалния труд.

– Може ли да се каже, че не само писателят, а и преводачът е народен будител?
– Да, стига да превежда качествени книги. Ще допълня обаче, че писането е творчество от несравнимо по-висш порядък в сравнение с превеждането.

– Има ли нещо, което би желал читателите да знаят за теб?
– Бих желал да прочетат някоя от авторските ми книги, за се уверят, че съм дори по-добър като писател, отколкото като преводач.

Интервю на ГЕОРГИ БУЗОВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *