Хората с ниско самочувствие проявяват тези 9 поведения (без да го осъзнават)

Животът с ниско самочувствие може да бъде като ходене през минно поле със завързани очи. Не сте сигурни в стойността си и често се подценявате, без дори да го осъзнавате.

Ниското самочувствие не е нещо, което избирате, а е начин на мислене, който често е дълбоко вкоренен и скрит. Трудно е да се открие, но има определени поведения, които го изкарват наяве.

Тези поведения са като сигнални знаци, които хвърлят светлина върху онези моменти, когато не си даваме правилното признание. Първата стъпка към повишаване на самочувствието е разпознаването на това поведение.

Нека разгледаме 10 често срещани поведения, които хората с ниско самочувствие показват, често без да го осъзнават.

1. Често се извиняват.

Забелязали ли сте как някои хора се извиняват за всичко, дори когато очевидно не е тяхна вина? Това е класически признак на ниско самочувствие.

Хората с ниско самочувствие често се чувстват така, сякаш ходят по яйчени черупки, опитвайки се да не разстроят никого. Те се притесняват, че техните действия или думи могат да причинят дискомфорт, затова прибягват до постоянно извинение, за да загладят нещата.

Извинението е дълбоко вкоренено в поведението им, като автоматична реакция. Те може дори да не осъзнават, че го правят, но този навик ясно сигнализира за тяхното съмнение в себе си.

2. Трудно приемат комплименти.

Хората с ниско самочувствие трудно приемат комплименти, защото не вярват, че наистина ги заслужават. Вместо любезно да приемат похвала, те могат да я омаловажат, да я игнорират или да я пренасочат обратно към другия човек.

3. Избягват да изразяват своите нужди.

Хората с ниско самочувствие често изпитват затруднения да изразят своите нужди или желания. Те се страхуват, че това може да причини неудобство на другите или, още по-лошо, да доведе до отхвърляне. Следователно те са склонни да сдържат чувствата си и да поставят нуждите на другите пред своите.

Това поведение може да изглежда безкористно на пръв поглед, но е форма на самонараняване, която може да доведе до негодувание с течение на времето.

Способността да изразявате нуждите си е важна стъпка в изграждането на самочувствие. Става въпрос за признаването, че вашите чувства и нужди са също толкова важни, колкото и всички останали.

4. Стремят се да угодят на хората.

Може да мислите, че хората с ниско самочувствие са интровертни или антисоциални. Но, странното е, често са пълната противоположност. Те се стараят да угодят на другите, понякога в ущърб на себе си.

Това поведение произтича от желанието да бъдат харесвани и приети. Те се страхуват, че ако разстроят някого, ще бъдат отхвърлени, така че правят всичко възможно, за да зарадват всички.

Но постоянното поставяне на нуждите на другите пред вашите собствени може да бъде изтощително и вредно за вашето психично здраве. Да се научиш да поставяш граници е важна стъпка към повишаване на самочувствието.

5. Стремят се към съвършенство.

Хората с ниско самочувствие често имат нереалистични очаквания за съвършенство. Те вярват, че ако не са перфектни, значи са губещи. Този натиск може да доведе до силен стрес и тревожност.

Страхът от грешка или неспазване на високи стандарти може да ги парализира, да ги предпази от риск или да опитат нещо ново. Това перфекционистично отношение е защитен механизъм за избягване на критика или отхвърляне, но е капан, който ги държи зациклени в съмнение към себе си.

Разбирането, че никой не е перфектен и че допускането на грешки е част от растежа, е важна стъпка към преодоляване на това поведение.

6. Трудно взимат решения.

Вземането на решения може да бъде истинско предизвикателство за хората с ниско самочувствие. Те се страхуват да направят лош избор и да се сблъскат с потенциална критика или отхвърляне. Те могат да мислят твърде много дори за най-простите решения, като постоянно се съмняват в себе си.

Нормално е да правите грешки. Всяка от тях е възможност за учене и израстване и нито едно решение не определя кой сте като човек.

7. Често се сравняват с другите.

Това е често срещана черта сред хората с ниско самочувствие. Те сравняват живота си с живота на другите и строго преценяват себе си, че не се съобразяват с него. Социалните медии само засилват този проблем, като представят внимателно подбрани акценти, които могат да изкривят реалността.

Основното нещо е да запомните, че всички ние имаме свои уникални пътища и трудности. Вместо да сравнявате, фокусирайте се върху пътя си и празнувайте постиженията си, колкото и незначителни да изглеждат.

8. Трудно приемат конструктивна критика.

Конструктивната критика е предназначена да ни помогне да растем и да се усъвършенстваме. За хората с ниско самочувствие обаче това може да се възприеме като лична атака. Те могат да я приемат присърце, виждайки я като доказателство за предполагаемата им неадекватност, а не като средство за подобрение.

Реакцията им на критика може да варира от отбранително поведение до пълно оттегляне. Това се случва, защото те вече виждат себе си през критична леща и всяка допълнителна критика само засилва тяхното съмнение в себе си.

Да се научиш да приемаш критиката положително и да я използваш като инструмент за самоусъвършенстване е важна стъпка към подобряване на самочувствието.

9. Отричат постиженията си.

Хората с ниско самочувствие са склонни да омаловажават постиженията си. Без значение колко големи или малки са, те често приписват успеха си на късмет или външни фактори, вместо да признават собствените си умения и упорита работа.

Това поведение ги държи зациклени в съмнение към себе си, тъй като те никога не признават напълно своя потенциал. Важно е да празнувате всяко постижение – това е доказателство за вашите способности и доказателство, че сте способни. Признаването на вашите постижения помага да спечелите увереност и укрепва самочувствието ви.

***

Не забравяйте, че всеки от нас има присъща стойност, която не се определя от нашите постижения, външен вид или одобрение от другите. Пътят към по-здравословно самочувствие започва със самоприемането/любов към себе си. Става въпрос за приемане на нашите силни страни, признаване на нашите недостатъци и осъзнаване, че сме достатъчно добри такива, каквито сме.

Психологът Карл Роджърс веднъж каза:“любопитен парадокс е, че когато приемам себе си такъв, какъвто съм, тогава мога да се променя“. Това мощно прозрение илюстрира важността на самоприемането по пътя ни към саморазвитието. Източник:obekti.bg

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *