Църковният настоятел на храм “Свети Великомъченик Георги Победоносец” и дългогодишен певец в мъжки хор “Свети Иван Рилски” Николай Коларов: В Дупница действителните християни са по-малко от 70, тежкото наследство от комунистическия период и стремежът на българина да е добре и с Бога, и с дявола дава своите “плодове”

Николай Крумов Коларов е роден в  гр. Дупница. Завършил е основно-то си образование в ОУ “Св.св. Кирил и Методий” в  Дупница, а след това СПТУ по транспорт в града. Работил е като завеждащ сектор транспорт в завод “Марена”, като специалист транспорт в голям холдинг от фирми в София. В същото време 20 години е хорист – втори тенор и баритон, и един от ръководителите на мъжки хор “Свети Иван Рилски”. В момента е църковен настоятел на храм “Свети Великомъченик Георги Победоносец” в Дупница, председател на контролния съвет на ТД “Рилски езера” и е запален планинар. Със съпругата му Надя Коларова имат син Янко, който е десетокласник в гимназия “Христо Ботев”. С г-н Николай Коларов разговаряме на чаша ароматно кафе, варено в джезве, в неговия уютен дом.
– Г-н Коларов, Вашият род по майчина линия идва от пределите на днешна Македония. Разкажете за предците си?

– Моят род по майчина линия идва от района на сегашния град Куманово. Прабаба ми, известната фурнаджийка Младенка Кръстева, идва в село Гюешево като бежанец, след което се премества с нейния съпруг Павел в Дупница. Теглят заем от тогавашната Популярна каса и построяват фурната, която и до ден днешен стои. Дядо ми по майчина линия Никола Василев, на когото аз съм кръстен, след изключително бедно детство в Правец постъпва на служба в царската армия. Бива разпределен в Разлог, където с баба ми пребивават дълго време. След 9 септември 1944 г. дядо беше магазинер в  Дупница. Трудовият път на майка ми Недялка Василева премина в детска ясла “Пролет”. Роден съм в Дупница, израснал съм в родната ми къща, която вече е на 90 години. Основното си образование завърших в прекрасното училище “Св.св. Кирил и Методий” с класни ръководители г-жа Гиздова, г-жа Гоговчева, г-жа Дренска. С преподаватели г-н Илия Давчев – по математика, г-н Дренски – по физика, г-н Кръстев – по история, директора г-н Тевекелийски. Спомням си, че в час по музика, тогава ни беше временно учителят Танев, ни изненада с контролна работа, нещо като тест. На въпроса за известен български диригент всички вкупом бяхме написали Вили Казасян. А една съученичка прояви неимоверно творчество по темата, като беше написала Добри Джуров – бившия генерал, министър на народната отбрана по това време. Часовете по физика при г-н Дренски бяха неимоверно по-интересни с неговия нестандартен начин на преподаване. Строгият г-н Давчев по математика ни затвърди знанията, които използваме и до ден днешен. А пък класната ми г-жа Гоговчева умело влагаше качества, които са необходими за изграждането на пълноценна личност у всеки човек. Заради увлечението ми по автомобилите, завърших средното си образование в СПТУ по транспорт с класен ръководител г-жа Христова и един прекрасен директор Найден Георгиев. Той създаде стенд за регулиране на карбуратори в заводска среда, който в екип с мен защитихме на изложение на ТНТМ в Пловдив на сакралната дата 10 ноември 1989 г.

– Вие сте бил завеждащ сектор транспорт в завод “Марена” – Дупница и сте пътували в Италия. Разкажете за този период от живота си?

– След като завърших средното си образование и отбих военната си служба, работих на две места, като охрана и шофьор. В първия възможен момент изкарах и категория за шофьор на автобус и тир, прехвърлих се на автобус, след което постъпих в завод “Марена”. От началото на 1998 г. станах завеждащ сектор транспорт на предприятието, като такъв съм пътувал из цяла България и от части в Италия. Жизненият стандарт в Италия е на високо ниво, като северът е много по-развит от южната част на Италия. Работил съм в София, пак като специалист транспорт в голям холдинг от фирми. В момента не работя, търся си подходяща работа по специалността.

– Имате ли желание да заминете за чужбина?

– В момента не, защото смятам, че мога да бъда много по-полезен тук с уменията и опита, който съм придобил както в професионален, така и в обществен план.

– Вие дълги години бяхте хорист – втори тенор и баритон, а също така и част от ръководството на мъжки хор “Свети Иван Рилски”. Какви изяви имахте с хора?

– Точно 20 години пях в хора като втори тенор и баритон. А от 2002 г. до 2015 г. участвах в ръководството му. Мъжкият хор “Свети Иван Рилски” е един неподправен колектив, състоящ се от най-различни, колоритни, индивидуални членове. За тези 20 години сме участвали в много фестивали и конкурси както в България, така и в чужбина. Ходили сме в Словакия, два пъти в Италия, на остров Корфу, Гърция, и др. Смея да твърдя, че навсякъде се представяхме на изключително високо ниво, достойно представяхме нашия основен благодетел община Дупница. Спечелихме сребърни и златни медали от конкурси в Италия. Представихме се достойно и на конкурси в България. На остров Корфу ни посрещнаха най-радушно по линия на обмяна с техен хор. Разведоха ни из по-голяма част от забележителностите на острова. Разгледахме храма на Свети Спиридон в столицата Керкира, където са изложени за поклонение и мощите на светеца, двореца на императрица Сиси, манастира в северната част на острова. Бяхме настанени в четиризвезден хотел, където обстановката и храната бяха на изключително високо ниво. Хотелът беше на плажната ивица. На остров Корфу ни направи впечатление, че основното меню за хранене е с телешко месо. Правят го по безкрайно много начини, с най-различни сосове. Тези комбинации ме накараха за престоя ми там почти напълно да забравя хляба, който в България много обичам. Храната беше в огромни количества… Опитахме от техните сладкиши

– баклави, кадаифи и много видове сладолед.

– Вие сте църковен настоятел на храм “Свети Великомъченик Георги Победоносец”. Според Вас в днешното бездуховно време миряните влизат ли често в храма?

– Ние не сме изключение от общата картина, която може да се види навсякъде в България. На големи празници през храма минават много хора, без да се задържат в него. Отговорно мога да кажа, че действителните християни в нашия град, които постят, причестяват и посещават повечето богослужения, са не повече от 50 до 70 човека. Затова, разбира се, имаме вина всички и лично аз, като настоятел. Можем да търсим много причини за това състояние, но тежкото наследство от комунистическия период и по принцип стремежа на българина да е винаги добре и с Бога, и с дявола дава своите “плодове”. Като настоятел основното, което извършвам, е това, което правя най-добре – участвам във всякакви дейности, които доукрасяват или в бъдеще ще благоустроят храма. Архиерейският наместник на Дупнишка духовна околия отец Георги Паликарски ми е обещал тази година да сменим прозорците на основния купол на църквата, както и да сложим климатик, един от които имаме даден, за да отопляваме храма поне по време на извършване на Светата Божествена литургия.

– Какво е за Вас Бог и Бог ще ни спаси ли от днешната агресия?

– Бог е всичко. Бог е създател на целия свят, управлява го и само той ще реши кога и как да дойде с второто пришествие, което е описано в книгата “Откровение” на Свети апостол и евангелист Йоан. Разбира се, че той може да ни спаси не само от агресията, а и от всичко, което смятаме за зловредно в нашия живот, стига ние искрено да го потърсим това нещо от него.

– Вие сте председател на контролния съвет на ТД “Рилски езера” и запален планинар. Срещали ли сте мечка в планината?

– Читателите вече сигурно се питат, как пък точно аз съм достоен да се заема с толкова обществени дейности? Но специално в туристическото дружество си бях напълно мажоритарно избран на общо събрание на дружеството през тази година. Работата ми е да организирам и другите двама членове на контролния съвет за проверка на счетоводните документи и въобще всички дейности на дружеството. Аз съм запален планинар от 30 години. Най-интересните ми случки в планината са срещите ми с Баба Меца, дивите прасета, прекрасните елени и сърни, които съм виждал. Стадата от диви кози, които за щастие отново можем да срещнем в планината. Любима планина е родната Рила. Разбира се, че отдавам значение и на другите две големи планини в България  – Пирин и Стара планина. Най-много се гордея, че много добре познавам нашия северозападен дял на Рила, който всеки дупничанин като стане, поглежда, но малко знае за него. Но в планината има и рискове, които никой не трябва да подценява. За пример ще дам себе си със станалия известен случай с моето падане през месец август 2016 г. от най-обикновено подхлъзване и удар с цялата ми тежест в остър камък в района между Смрадливото езеро и Черното езеро в Рила планина. Отново използвам случая от страниците на вестник “Струма” да благодаря на спасителните отряди на Благоевград и Дупница за това, че ме транспортираха до лечебно заведение. Призовавам всички, които ходят в планината дори на еднодневни преходи, да сключват планинска застраховка, която изключително много помага в подобни случаи.

– Как се запознахте със съпругата си. Разкажете за семейството си?

– Няма нищо екзотично в запознанството ми със съпругата ми Надя. С нея се запознахме на едно гостуване в нейна съседка. Със съпругата ми, която е търговски представител в ТЕЦ “Бобов дол” тази година правим 18 години щастлив семеен живот. Радваме се на един прекрасен син – Янко, ученик е в 10 клас в гимназия “Христо Ботев” в Дупница. До преди 1-2 години Янко с удоволствие идваше с мен в планината, но сега, като по-голяма част от неговите съученици, е отдаден на фитнеса и контактуването в социалните мрежи.

– Какво ще пожелаете на читателите на вестник” Струма”?

– Колкото и тривиално да звучи на читателите на вестник “Струма” им желая много здраве и истинска подкрепа от Бог. Ако ти си на Божия страна, няма нищо невъзможно за теб. И другата ми максима в живота е “Прави каквото трябва, пък да става, каквото ще”. Искам да се обърна към колегите, които също като мен се занимават с обществена дейност. Никога не забравяйте древното правило, че никой не е пророк в собствения си град. Моментът, в който почувствате или разберете, че сте дали всичко от себе си за каквото и да било обществено дело и няма с какво да бъдете повече полезни, просто се оттеглете, без да очаквате фанфари и особен вид някакви награди за миналата дейност. Не забравяйте, че каквото и да правим, ние сме доброволци в тези си задължения.

Интервю на НИКОЛАЯ ИВАНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *