ЧЕРНА ВЕСТ! Почина големият режисьор Ставри Карамфилов

На 64 години почина големият театрален режисьор Ставри Карамфилов. Тъжната вест съобщи журналистът и негов приятел Геори Тошев на страницата си във Фейсбук.

“Ставри Карамфилов. Режисьор. Чудак. Нестройна душа. Талант. Разказвач на истории. Естет. Не беше комформист. Отиде си, търсейки…
Светъл път!
Благодаря за “Антигона”!
Никой не я показа като теб. Ще я помня!”, написа журналистът.

Ставри Карамфилов бе от най-ярките имена в театралната режисура, а името му се свързва основно с Драматичния театър “Никола Вапцаров” в Благоевград, където започва творческата му кариера. Поколения наред ще си спомнят силните постaновки, които той сътвори на благоевградската сцена, сред които „Едип“, „Антигона“, „Нирвана“…

Карамфилов завършва актьорско майсторство и режисура при проф. Енчо Халачев във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” през 1982 г. Започва работа в Благоевград, където първият поставен от него спектакъл е “Вишнева градина” по Чехов. 

Той е първият режисьор, който поставя на българска сцена пиесата на Албер Камю “Калигула” в Учебния театър на академията. Спектакълът се превръща в събитие за сезон 1988-1989 г.

Карамфилов основава в Благоевград първия в страната френскоезичен театър към веригата “Алианс Франсез”, създава и учебния театър към Югозападния университет “Неофит Рилски”. 

От началото на века в продължение на 14 години режисьорът живее в Ню Йорк, преподава в Нюйоркския университет. На камерна сцена на NYTW/4th Street Theatre в Манхатан поставя пиесата “Не минавай по моста” на българската драматуржка Майя Праматарова.

През 2014 г. се връща в България, отново на сцената на благоевградския театър, за да постави “Хамлет”, но заглавието не стига до сцена. Няколко години по-късно пак е поканен в Благоевград, този път за да постави спектакъл за Вапцаров – “Евангелие по Никола”, но проектът отново пропада.

През май 2018 г. на камерна сцена в Драматичния театър “Никола Вапцаров” бе организирана творческа среща, посветена на 30-тата годишнина на една от най-значимите не само в историята на благоевградския театър, а въобще в историята на българския театър постановки – “Антигона” от Софокъл, по текстове на Сенека, с режисьор Ставри Карамфилов.

Срещата започна със ставане на крака и отдаване на почит към паметта на един от емблематичните актьори на благоевградския театър – Николай Кимчев, който също е бил част от екипа на “Антигона”. Аплодисменти огласиха залата в памет и на други покойни актьори от трупата на Драматичен театър “Никола Вапцаров”, оставили трайна диря в историята му. 

През април същата година в Ню Йорк известният български режисьор Ставри Карамфилов казва „…Представете си… 30 години след… “Антигона“ по Софокъл на Вапцаровска сцена!…Подобни театрални случвания, без дори само да подозираме, неусетно, но решително и завинаги дамгосва колективната ни творческа и публична Памет…”

Дълго го чакахме. Чакахме да дойде онзи млад талант, който да внесе нови идеи на сцената, и Ставри Карамфилов дойде, като превърна един сравнително малък театър – ДТ-Благоевград, в център за високо театрално изкуство, а своите търсения в символ на модерния арт. Публиката го обожаваше.

Сложна личност – Ставри Карамфилов е това. Но през всички пътища и клопки в своя живот вървеше изправено.

Голям талант и значимо име в историята на Българския театър – това е Ставри Карамфилов!, сбогуваха се с него от списание “Театър”.

До последно режисьорът се определяше като дете, което пита “Защо?”
Няма да вдигна ръце и ще продължавам да питам: “Защо?”, казва Карамфилов в едно от последните си интервюта.

Твърдеше, че и с маска на устата, продължава да бъде свободен.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *