Четвъртокласници от три благоевградски училища се явиха на пробно НВО по български език

Четвъртокласници от 3 благоевградски училища се явиха вчера на пробно НВО по български език, а мнението на главния учител в V СУ Катюша Чимева е, че темпото на част от диктовката е много бързо и неравномерно, а в някои от задачите е включен материал, който децата все още не са изучавали.

Както „Струма” писа, от МОН решиха да проведат „експериментално” национално външно оценяване в 48 училища в страната, за да апробират новите елементи, заложени в този изпит при завършването на начален етап. Част от нововъведенията са свързани с това, че диктовката вече няма да се чете от учител в стаята, а ще е на аудиофайл, четвъртокласниците трябва да прехвърлят отговорите си на бланки, изпитните работи ще се проверяват в електронна среда, за което предстои обучение на начални учители.

Сред определените на случаен принцип училища попаднаха и три в Благоевград – ІV ОУ „Димчо Дебелянов”, V СУ „Георги Измирлиев” и СУИЧЕ „Св. Климент Охридски”, където новият модел бе тестван в общо 6 паралелки /по две в училище/, или към 130 ученици в 4 клас. Времетраенето на изпита бе 40 мин., като учениците работиха по 19 задачи, или с една по-малко от заложените в националното външно оценяване. В случая, както коментираха педагози, не е била включена последната 20-а задача за създаване на кратък текст до 3-5 изречения, свързан с изказване на собствено мнение или обяснение на чуждо мнение по поставен въпрос. А иначе въпросната творческа задача също е нова и носи най-много точки, или е с най-голяма тежест при НВО.

Апробирането стартира вчера в 10.00 часа, като експерти от Регионалното управление на образованието донесоха изпитните материали в училищата и наблюдаваха на място организацията и провеждането на пробното национално външно оценяване. Разбираемо, притесненията на учители и квестори бяха свързани с новия елемент – дали и как „ще тръгнат” флашките с диктовката на аудиофайл. Проблеми с възпроизвеждащите устройства, с които бяха оборудвани стаите, нямаше и след проведения инструктаж четвъртокласниците започнаха да пишат.

Как е преминало апробирането, какво е затруднило най-много учениците – с тези въпроси репортер на „Струма” отиде при главния учител на V СУ Катюша Чимева, която е класен ръководител на ІV „б”, а като доказан и утвърден специалист бе част от експертна група, разработваща точно новия формат на НВО по БЕЛ миналата година.

Познавайки материала в дейтали, учителката сподели, че дадената диктовка, с леки корекции /липсващо едно изречение и части от две/, е използвана и при националното външно оценяване през 2018 г., но сега е на запис с продължителност от 7 минути.

„Нашите стандарти за писане са до 90 думи, но не в минута, а като цяло в една диктовка.Това, което ми направи впечатление, е, че диктовката е достъпна, но има твърде дълго изречение, което освен това се диктува изключително бързо и неритмично. Без това изречение мисля, че децата се справиха доста добре”, анализира К. Чимева и изрази  мнение, че за същинското НВО е удачно да се прецизират темпото на диктуване и видовете изречения, включени в самия текст.

„Нека да преценим, че едно дете е грамотно не когато пише дълго, както в случая сложно съставно с подчинено определително изречение, а да им дадат кратки, точни изречения с много ясна пуктуация, и в същото време да проверят правописа на всичко, което е учено от 1 до 4 клас”, предложи К.Чимева.

Като се изключи фактът, че при някои от задачите е включен материал, който още не е изучван, например време на глагола, заложен в уроци 27 и 28 за след около 5 седмици, както и числителните имена, учителката определи апробацията като вид проверка, създаваща рутина.      

„По принцип винаги съм била за това да си „сверим часовника” – колко знаем, какво не сме научили. Констатираните пропуски са и причина да обърнем специално внимание на този момент. Така че всичко, което се установи след направената проверка на дадена писмена работа, ние го изполваме в позитивна насока – за да отработим това, което сме неглижирали или не сме засегнали достатъчно добре”, коментира К. Чимева и подчерта, че самата тя приема предизвикателствата, още повече че за да свикне човек с нещо, трябва да влиза в различни ситуации.

Че подобни пробни национални външни оценявания са полезни, защото дават възможност да се коригират евентуални неточности в новия формат, изтъкна зам. директорът на ІV ОУ Ели Димова, която също е утвърден специалист и миналата година бе поканена в МОН, където министърът със заместниците си и директори на дирекции обсъждаха с учители новия формат.

„Срещата действително бе много ползотворна. Получихме уверение, че допуснатите от учениците пуктуационни грешки при диктовката на аудиофайл няма да се вземат предвид при оценяването”, разкри Е. Димова, която в началото на изпита към 10 часа не се беше запознала с конкретните задачи, включени в апробацията, но коментира националното външно оценяване като цяло.

„Настоящата апробация дава възможност да се отработи алгоритъм за НВО. Конкретно за националното външно оценяване бих искала да кажа, че няма да се случи или предприеме нищо по-различно от това, което децата учат, респективно усвояват като знания, умения и компетентности. Затова и родителите няма от какво да се притесняват”, заключи Е. Димова.

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

1 Коментар

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *