Четирима от отличените с приза “Личност на годината” пред “Струма”

Отличието “Личност на годината”, което община Благоевград за шеста поредна година присъжда на изявени граждани в различни области на обществения живот, за първи път тази година предизвика остра реакция. Част от общинските съветници декларираха недоумение по отношение на номинациите, като отбелязаха, че имената не са дори обсъждани в местния парламент. Нещо повече, декларираха, че на част от отличените мястото им не е било на сцената на драматичния театър, където се състоя церемонията по време на тържествената сесия на ОбС – Благоевград по случай празника на града 5 октомври.
Пак за първи път няколко съветници открито бойкотираха сесията, като обявиха, че са го направили съзнателно, в знак на протест срещу начина на управление на общината.
13 души получиха тази година отличието “Личност на годината” на Благоевград. Категориите бяха с една повече от миналата година заради учредяването на приз за успехи в областта на правото. Номинациите се правят от институциите и учрежденията в града, а изборът се извършва от комисия в общината, напомниха от кметството, като изрично уточниха, че наградите “Личност на годината” се присъждат от общината и местният парламент няма отношение към тях, затова не се налага да се обсъждат по комисии.
Заради разразилите по темата дебати се срещнахме с няколко от наградените.

Актрисата Марина Кунгелова: Нека дребните игри да не са наше занимание! Културата и изкуството стоят над тях!

Марина Кунгелова е носител на приз “Личност на годината” в категория “Култура”. Мотив за но-
минацията е изключително успешната година за общинския куклен театър, който тя оглавява, което е показателно от факта, че приходите от билети са скочили двойно.

– Г-жо Кунгелова, оглавихте благоевградския общински куклен театър преди година и оттогава се случиха забележителни събития, разкажете за тях.
– Мисля, че случването на тази добра и много силна една година за общинския куклен театър е благодарение на потенциала на екипа. Този екип може да се справя добре, като допълним това, че е необходимо в театъра да има поне 3-4 млади актьори. Това не е само моя заслуга, а на всички хора, които работят в театъра и на техните възможности. И това се оцени на национално ниво в момента. Аз много се гордея, че с общи усилия, с подкрепата на общината, моите и усилията на екипа, който заварих тук, ние успяхме да излезем на картата на куклените театри, колегите отново ни аплодират и ние сме реален, силен и възможен конкурентоспособен куклен театър.

– Искате да кажете, че сте търсени за представления извън областта ли”
– Кукленото съсловие има фестивали, какъвто е например “Панаир на куклите”, който се провежда в Столичен куклен театър в София. В този фестивал се канят емблематичните за годината представления, най-доброто от това, което са направили куклените театри в България плюс образци на кукления театър в цяла Европа. И на този фестивал, който няма конкурентен характер, ние все пак си мерим силите, защото там все пак се избира най-доброто. Тази година ние бяхме поканени и вече участвахме, представлението ни “Приказните разказвачи” наистина събра овациите и аплодисментите на публиката и колегите изключително много ни се зарадваха. Вярвайте ми, салонът беше претъпкан и ние сме поканени отново да представим това представление на софийска сцена. И аз имам все повече предложения представленията ни да се играят на софийска сцена. Бебешкото ни представление “Ту тук, ту там” включително…

– Бебешко представление не се беше случвало в благоевградския театър досега…
– Така е.
– Колко представления изиграхте през първата Ви година на управление и колко спектакъла нови направихте”
– За годината представленията са сигурно около 240. Премиерите ни са четири.
– Това означава, че през ден и по-често сте били пред публика…
– Ние много пътуваме, защото районът е голям и се надявам на помощта на общината за подкрепа на тези пътувания, тъй като имаме технически проблеми, които се надявам да решим, за да можем всичките си представления да покажем и в Гоце Делчев, Разлог, Банско, Сандански, Петрич… Огромен ни е районът.

– Играете обаче на много ниски цени, как се оправяте”
– Играем на много ниски цени и това е огромен проблем, защото частните трупи, които доста нерегламентирано влизат в училища и детски градини, си позволяват да плащат на ръка на учители и директори, за да играят. Дават част от билетите на ръка, за да играят представления, които в повечето случаи са с доста съмнително качество. И заради този нерегламентиран сюжет, с който ще се занимая много сериозно на национално ниво (или поне ще опитам), ние не можем да качим цените на билетите. Извинявайте, но 3 лева е смешно. Нищо не струва вече 3 лева!
– Въпреки това статистиката от общината сочи, че за 1 година приходите ви от билети са скочили двойно въпреки тези ниски цени. Това означава адски много работа, а имам информация, че за първи път от много време насам през лятото екипът на кукления театър не си взе отпуски. Как мотивирате хората си”

– Лятото гледахме да подготвим премиерата на “Принцесата и граховото зърно”, която излиза сега, защото през летния период Младежкият дом е по-свободен за работа, децата от клубовете към Центъра за личностно развитие са във ваканция, по-тихо е и ние спокойно можем да си подготвим премиерите за следващата година.
– Ще има ли още премиери на кукления театър до края на годината”
– Днес (б.р. снощи) бе премиерата на “За една обикновена шапчица червена”, проф. Боньо Лунгов, който е шеф на катедрата “Куклен театър” в НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, е режисьор на това представление. Заповядайте да го гледате!
– Бяхте отличена с приза “Личност на годината” на община Благоевград, какво е чувството да разберете, че усилията Ви са забелязани и оценени”
– Винаги е приятно човек да получи награда. Колкото и да не съм суетен човек в тази посока, е много мило и беше много изненадващо за мен. Такива неща може би трябва да се случват след 2-3 години работа, но може би мои предишни биографични натрупвания са оказали някакво внимание. Благодаря на община Благоевград за това доверие! Това е награда за всички хора от екипа, тя не е само моя.

– Имаше общински съветници, които декларираха, че са озадачени от част от номинациите, това обижда ли Ви като носител на този приз”
– Аз мисля, че винаги ще има хора, които ще са съгласни и които няма да са съгласни с едно или друго нещо. Това е много на дребно и не бих желала да го коментирам дори защото културата и изкуството стоят над тези неща. Нека тези дребни игри да не са наше занимание!

Медсестрата Славка Карабельова: 28 г. работих във всички отделения на болницата, преди да се преместя в ясла.
Отговорността ни е голяма, но децата ме зареждат!

Славка Карабельова е носител на наградата в категория “Здравеопазване”. Тя е от Благоевград, семейна е и има син и дъщеря. Никой от тях не се занимава с медицина, синът е икономист, а дъщерята е директор и моден дизайнер в компанията на Джорджо Армани. Славка Карабельова е медицинска сестра в Детска градина 10 “Макове”.

– Г-жо Карабельова, къде започна кариерата Ви на медицинска сестра?
– В общинската болница работих 28 години, няма отделение, в което да не съм работила.
– Всъщност защо избрахте тази професия?
– Като малка още, като играех на кукли, това беше любимата ми роля, много харесвах медицинската професия.
– Какво Ви накара да напуснете болницата и да се преместите в ясла, все пак естеството на работа е съвсем различно?
– Имах семейни причини. Майка ми беше на легло и работното време в яслата беше много по-удобно за мен в този период. Отделно обичам да работя с деца, обожавам ги! Затова реших да се преместя.

– От колко време обгрижвате деца?
– Последните 8 г. съм в Детска ясла 10 “Макове”.
– Работите с най-мъничките, отстрани погледнато, може би изглежда, че работата Ви тук не е стресираща, а така ли е наистина?
– Тук работим с най-мъничките деца – от 1 до 3 години, и работата ни е много отговорна. Истината е, че и тук има стресови ситуации, това са мънички дечица, не знаеш като се завърти, какво ще направи. Отговорността ни наистина е огромна!

– По-тежка ли е работата от тази в болницата?
– Аз тук се чувствам по-добре. Децата ме зареждат с енергия. В болницата естеството на работа е друго, не мога да ги сравнявам. В отделението все пак се работи с болни хора, а тук – със здрави. Разликата е голяма.
– Като Ви казаха че сте номинирана за “Личност на годината”…
– Зарадвах се! Не знаех, че съм предложена и някой е оценил работата ми. На сцената се чувствах малко притеснена. Вълнуващо беше и наистина не го очаквах! Това отличие е признание за работата, която съм вършила.

Това не е първата награда тази година в Детска ясла 10 “Макове”, директорката Красимира Петкова преди няколко месеца бе отличена с приз “Директор на годината”.

Всички от екипа ни заслужават награда, защото персоналът ни е квалифициран, добре обучен и способен да реагира във всяка ситуация. Но когато от общината поискаха директорите на ясли и градини да направим номинации, прецених, че Славка е човекът, когото да посоча”, разказа Кр. Петкова и допълни: “Горди сме, че точно тя спечели приза, още повече 2 награди за една година в нашия екип е голямо признание за труда ни, за сериозното ни отношение към работата, към родителите, между колегите. Смея да твърдя, че нашата работа се оценява най-вече от родителите, постоянно получаваме благодарствени писма и добри отзиви от целия град”. На въпрос дали колегите на Славка са й завидели за отличието, директорката призна, че завист може да се е получила от колегите от другите градини и ясли в града, но не и в екипа им. “Всички сме щастливи и искрено се радваме за наградата и продължаваме да получаваме поздравления на страницата ни във Фейсбук”, откровена бе директорката Кр. Петкова.

Отец Св. Кючуков: Искаме да привлечем повече хора към доброволчеството на дела, не на думи

Отец Светослав Кючуков служи в черквите в кв. “Грамада” в Благоевград и в близкото село Бараково. Съпругата му Мирела Кючукова навръх Благовещение стана носител на приза “Жена на годината на Благоевград”. Двамата имат три деца, а преди 2 години инициираха доброволческата кухня към черквата в “Грамада”, в която всяка неделя се раздава храна на нуждаещи се.

– Отец Кючуков, как така човек от Крумовград стана “Личност на годината” на Благоевград” От колко години живеете в областния център на Пиринско?
– От 2005 г. сме тук. Тогава ме ръкоположи владиката като свещеник в Бараково, а Мирела малко по-рано бе започнала работа в Благоевград.
– Кое от делата Ви смятате, че е причината да сте сред носителите на отличието тази година?
– То е ясно, че е социалната кухня, но все си мисля, че един свещеник трябва да е скромен. И в Семинарията, и в Академията са ни учили, че свещеникът трябва да подпомага хората, които са в неравностойно положение и по-бедните. Затова наградата за мен бе неочаквана, защото смятам, че е съвсем естествено един свещеник да работи в попрището, в което ние се опитваме да развием благотворителна инициатива. Това е нашето призвание.
– Оказва се обаче, че все още малцина знаят за социалната кухня, която функционира вече 2 години…

– Направихме я заедно с наши партньори и доброволци. Всъщност идеята е много стара, въпросът е, че не мислехме, че хората са готови да я осъществим. Една такава кухня става факт, когато обществото е назряло и има нужда от нея. Въпросът не е в бенефициентите, които имат нужда от нея, а в хората, които са склонни да дават и помагат. Когато загърбим собственото си его и сме готови да дадем за другия дали от излишъка, или от залъка си, няма значение. Христос ни учи точно на това, че наш събрат е не този, който ни е роднина, а когото не познаваме, но на когото можем и трябва да помогнем. Човекът в нужда.
– Годината е знакова са семейството Ви, как приемате повторното отличие за усилията, които полагате за благотворителност?
– Човек не трябва да се главозамайва от такова признание. Щастлив съм и приемам наградата с презумпцияата, че тя не е лично и персонално за мен, въпреки че наша с Мирела е инициацията. Наградата е за всички наши помощници, спонсори, дарители и доброволци, без които няма как това дело да се случва.

– Колко са те?
– От всяка църква в града има по един екип от по 4-5 човека доброволци, които приготвят храната, ръководени от опитен готвач. Тези екипи вече са 9 или 10. Отделно като доброволци в кухнята ни идват граждани, студенти, докторанти, млади хора от чужбина, които идват в Благоевград по различни програми или учат тук. Като прибавим и организациите, сдруженията, неправителствените организации и частните дарители, които подпомагат работата ни, може би към делото съпричастните са вече няколкостотин. Колкото повече хора успеем да привлечем към тази кауза, толкова по-добре. Но на дело, не на думи, защото много често говорим какви ли не неща, които отсъстват от делата. А по тях личи какво е сърцето на човек. Христос казва, че ще познае своите ученици по делата.

– Имате три деца, ангажиментите в доброволческата кухня не Ви ли идват свръх възможностите при задълженията, които имате около обгрижването и възпитанието на малките?
– Много нагорно ни идва, не малко. Много често водим и децата в кухнята, включваме ги в различни дейности и така и на тях даваме пример. Който иска да свърши работа, го прави, който не иска, намира оправдание.
– Наградата зарадва ли семейството и колегите ви?
– Разбира се . Мои колеги свещеници във Варна, в София много сърдечно ме поздравиха и се зарадваха на приза. И продължават да ми се обаждат. Тази награда обаче много задължава, защото човек не бива да се ограничава и да спира по пътя си. С Мирела вече обмисляме нови подобни инициативи, но всяко нещо си иска времето за реализация.

Директорът на ХI ОУ М. Митова: Награждавана съм от кметове с различна политическа принадлежност, от родители и ученици, реплики със съмнения за обективност при номинациите са изключително обидни

Мариана Митова е директор на ХI основно училище и е носител на “Личност на годината” в категория “Образование”. Тя е от Благоевград, омъжена е, съпругът й е музикант, а синът им е студент по компютърно моделиране в ЮЗУ

– Когато Ви съобщиха, че сте номинирана, как приехте новината?
– Не съм очаквала, но съм се надявала, че някой ще забележи моя труд. Когато човек дава всичко от себе си, при това с любов, нещата се получават и резултатите са видни.
– Това не е първо признание за работата Ви, в кариерата си Вие имате вече награди…
– Точно така. Имам медал, връчен ми от кмета Причкапов за принос в образованието. Тогава бях учител в закритото вече Х основно училище. В изданието на инициативата на вестник “Струма” “Любим учител” бях на второ място. Тогава вече бях учител в Природо-математическата гимназия. Самите деца и родителите гласуваха на наградата “Учител на годината” и това гласуване няма как да се манипулира политически. Бях наградена от Милка Коджабашиева и 400 ученици в залата станаха на крака. Какво по- голямо признание от това?! “Личност на годината” наистина не е първата награда, за да чувам коментари, че са ме номинирали за това, че съм била осма в листата за общински съветници на Р. Тасков! Аз съм била награждавана от кметове от различна политическа принадлежност, в целия си професионален път учителстването е било моята мисия, това е свещено служене за мен! Целият ми професионален път е в сферата на образованието и до днес поддържам връзка с родители и ученици, на които съм преподавала преди 10-15 г. и това за мен е най-голямото признание.

– Учител сте по български език и литература, защо избрахте професията всъщност?
– Учителката ми в началния курс в V СУ в Благоевград бе г-жа Калпачка, обичах този човек и оттогава се влюбих в професията учител. Завърших “Българска филология”, започнах кариерата си в Х ОУ, после много години бях в ПМГ и сега съм директор на ХI ОУ. Извървяла съм целия път на кариерата си и продължавам да преподавам. Тази награда за мен е огромна чест и изключително важна, защото се оказа, че не е останал незабелязан приносът ми в образованието. Миналата година ХI ОУ имаше изключително богат училищен живот и заедно с колегите ми със самочувствие и увереност отговаряме на предизвикателствата на съвремието ни. Училището ни се промени в позитивна посока и споделям наградата с всичките си колеги, защото макар и персонално получена, това е награда за цялото училище. Всички изключително много се радваме, защото неуморно се раздаваме за изграждането на личности.

– Членувате ли в партия?
– Не съм член нито на ГЕРБ, нито на която и да е друга партия. Преди години бях в партията на Мария Капон, която не е в парламента. В листата на Радослав Тасков бях като гражданско лице и го приех като почит към учителската професия. Затова са ми изключително обидни реплики и съмнения в обективност при номинациите за “Личност на годината”. Някои хора се опитват да опорочат събитието и това е много грозно. В училището ни учат 370 деца, екипът ни е от 35 преподаватели и всички сме изключително щастливи заради наградата, която е отражение на упоритата ни работа през цялата година.

Подготви Димитрина Асенова

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *