Властите там реагираха веднага, само за 1 седмица всичко бе изчистено и възстановено, а на втората седмица и отнесената от водата магистрала бе чакалирана и асфалтирана, впечатлен е благоевградчанинът К. Хаджийски
Четирима студенти в Благоевград изпращат 2022 г. с публична благодарност на работодателя им през лятото за проявен героизъм и всеотдайност по време на бригада в САЩ. Кирил Хаджийски от Благоевград, Сара Якимовска от Скопие, Северна Македония, Тихомир Михайлов от Полски Тръмбеш, Търновско, и Тодор Иванов от Шумен са главните герои в благодарствено писмо, изпратено от Адам Кейлър, собственик на ресторант в градчето Редуоч, щата Монтана, до ръководството на Американския университет в Благоевград, където учат четиримата.
Българите преживели ада на невиждано повече от 100 г. наводнение и вместо спешно да търсят работа на друго място, загърбили личния си интерес и се трудили доброволчески между 12 и 16 часа на ден в помощ на пострадалите от наводнението американци.
Младежите заминали на бригада в САЩ на 18 май и Редуоч ги посрещнал с 5-10 см снежна покривка. Градчето е курортно, с едва 2300 души население, намира се до магистрала, а наблизо има ски писта и отбивка към националния парк „Йелоустоун”, който е на около 1 час път. Четиримата започнали работа в кухнята на ресторант и в хотел, а сезонът бил многообещаващ.
„На 12 юни се събудих в 5,30 ч. от необичаен шум. Живеехме в приземното помещение на хотела, в който работехме. Водата ми бе до коляно, а прозорците бяха под вода, все едно си в кораб. Стъклата не пропускаха, но водата бе пробила през стените“, разказа благоевградчанинът Кирил Хаджийски. Било му студено, понечил да се завие и чул, че нещо капе. „Ужасих се, като видях, че всичко плува във вода, до крака ми в контакт бе влючен разклонител, но електричеството не бе прекъснато. За секунди ми прималя, но успях веднага да се „събера“, събудих приятелката си и момчетата в съседната стая, които нищо не бяха усетили. Набързо събрахме багажа и изнесохме каквото успяхме да спасим. Единият колега остана без дрехи, само с тениската и късите панталони, с които бе заспал. Предната вечер бе пуснал останалите в пералнята, а на сутринта тя беше под вода“, разказа благоевградчанинът.
Река Рок крийг, която минава през града, била придошла и половината град се оказал под вода. Кирил обясни, че бедствие в толкова големи мащаби властите не очаквали. Предишните дни снеговалежите били доста обилни, но проблемът дошъл от рязкото покачване на температурите до към 20 градуса.
„Всичко започна да се топи и нивото на реката започна да се вдига много бързо. Местните власти засилиха мерките, като започнаха да правят странични басейни, в които водата от реката да се оттича, и изкуствени диги с камъни и чували с пясък. В едната част на града тези изкуствени диги и набързо направени платформи успяха да отбият водата към дерето. Предишната вечер пожарникарите бяха започнали да извеждат хората от къщите в опасна близост до реката и за щастие нямаше жертви и пострадали, но беше много страшно. Мостът в града, който е на 7 метра височина, бе потопен и разрушен от едната страна. Щетите основно бяха материални, включително имаше и срутени къщи“, разказа АУБ студентът.
Първият човек, с когото българите се свързали щом напуснали наводнената квартира, бил работодателят им Адам Кейлър. За късмет ресторантът му бил в незасегнатата от наводнението част на града. След по-малко от час той дошъл да ги вземе, а три часа по-късно вече организирал социална кухня в помощ на пострадалите. Напазарували продукти и започнали да готвят.
„На ден правехме между 230 и 250 порции, като първите два дни, когато Червеният кръст още не бе започнал да действа, разнасяхме храната на бедстващите пеша и с колела на по- трудно проходимите места, където не можеше да се стигне с колата на шефа“, разказа Кирил Хаджийски.
Като свършвали работа в кухнята, се преместгвали в хотела, в който работели. Той бил от сградите почти изцяло потопени при наводнението и за да започне основен ремонт, трябвало да се разбие и да се свали напълно набъбналата мазилка във всички помещения. Работели между 12 и 16 часа всеки ден, без да получават и 1 цент. Обувките им два дни съхнали на краката им, но благодарение на работодателя си имали какво да ядат и облекат, защото им купил и дрехи.
След нощта на бедствието се пренесли да спят на горните етажи на хотела, но било опасно, защото реката минавала през основите на сградата, а грохотът от камъните, които влачела, бил ужасяващ, затова се преместили в каравана и там изкарали няколко седмици.
„Властите реагираха веднага и на всеки с бизнес в града отпуснаха по 25 000 долара помощ. Застрахователните агенции също се включиха. Инфраструктурата започна да се ремонтира щом водата се оттече, без да се чака провеждането на каквито и да е процедури. Мостът, който бе сериозно компроментиран, бе ремонтиран за 2 месеца. Когато водата се оттече, всичко беше в камъни, довлечени от водната стихия. Само за 1 седмица изчистиха всичко и започнаха да възстановяват инфраструктурата. Чакълираха и после асфалтираха магистралата, чиято настилка беше отнесена, и движението бе възстановено. Това спаси летния сезон и бизнеса на местните, защото на втората седмица главният път бе готов, пуснат в експлоатация и туристическият поток се завърна отново, макар и не в пълния си обем. Единственият проблем останаха 3 разрушени моста по-високо в планината по пътя за парка „Йелоустоун”, чийто ремонт стартира веднага щом се разтопи снегът в средата на юли.
Заради бедствието до края на сезона този достъп до парка така и не бе отворен за туристите“, разказа Кирил и прави паралел с подобни ситуации в България: „Напоследък сме свидетели как и у нас при такива случаи се ражда доброволческо общество и много хора отиват да помагат. Разликата е, че тук държавата я няма или не реагира спешно и адекватно. Смятам, че управляващите трябва да прилагат добри политики, а не приоритетът им да е дали бюлетините да са хартиени, или да се гласува машинно. Проблемът на българите е, че 60-70 % са егоисти, но пък като я няма държавата, започват да се организират сами и този егоизъм започва малко по малко да се лекува“, коментира благоевградчанинът.
На въпрос защо не са си тръгнали и потърсили работа на друго място той е откровен: „Заради собственика на ресторанта Адам Кейлър, който се държеше с нас като баща. Нямаше как да го изоставим и да отидем другаде за 2 седмици повече заплата, не сме такива егоисти. Още като пристигнахме, той ни взе от летището, хранеше ни и ни канеше на вечеря със семейството си, докато почнем работа. По време на целия ни престой ни даваше безплатно храна сутрин, обед и вечер с опция и за вкъщи. Купи дрехи и обувки на приятелите ми след наводнението. Помоли ни да не си тръгваме, когато се случи навиднението, да му се доверим, и ние му го дължахме. Направихме го и не съжалихме и за миг. По време на целия ни престой той нито веднъж не повиши тон в кухнята. Когато някой от нас не работеше както трябва или имаше проблем, той го извикваше с въпроса: „Имаш ли нужда от почивка“ и „Аз ли нещо обърках, ако е така, кажи да го оправим“. Това е човек, който държи екипът да показва и неговите грешки, за да се коригира, без да налага себе си. И през ум не ни мина да търсим нова работа на друго място, въпреки че той самият ни бе намерил и ни предложи, защото този човек заслужаваше да не го предаваме в този момент. Ако го бяхме направили, той нямаше друг вариант за работници до края на сезона. Той ни даде безценни уроци. Научи ни да не се предаваме, колкото и да е тежко положението. Даде ни практически уроци по човечност и че всеки има нужда от помощ в труден момент, независимо какво ти е причинил. В градчето имаше един полицай, който в началото непрекъснато ни проверяваше и се заяждаше за дребни неща и всички си го знаеха какъв е, но след наводнението и той, както много други, имаше нужда от помощ, и ние му я дадохме. Това беше урок за прошката. Случилото се ни научи на търпение, но доверие, на щедрост, да разчиташ на хората до себе си. Много от приятелите ни на други места се оплакваха от шефовете си или от условията, а ние им казвахме да се радват на това, което имат, защото ние нямахме на практика нищо. Бедствието в Редуоч ни научи да се радваме и да оценяваме и малкото, което имаме“, искрен е третокурсникът в АУБ и отчита, че вече знаят как се действа при подобни ситуации.
„Най-важното е да не позволиш на паниката да те обхване. Опитахме се да открием забавната страна на случилото се, доколкото имаше такава, и да се шегуваме. Преди все повтарях, че искам да отида на море и се смеехме, че морето е дошло при мен“.
Благоевградчанинът е категоричен, че догодина ще се върнат с приятелите му в Редуоч, ако няма извънредни обстоятелства, които да не им позволят да пътуват
„Градчето е малко, без плажове и курортни партита, но пък е спокойно, а хората са много човечни и топли. За Коледа изпратихме колет на семейството на работодателя ни Адам Кейлър да опитат двете му момченца какво е хубав български шоколад. Техните изобщо не са вкусни и съпругата му Ашли прави уникални десерти с какао. Ресторантът им е само на 1 година и те се справят отлично. Случилото се това лято беше като приказка – първо тръгна стремглаво надолу, после нещата си дойдоха на мястото, а най-важното бе, че не се отказахме“, обобщава Кирил Хаджийски. На въпрос дали четиримата се чувстат герои се усмихва“: „Не. Ние реагирахме като нормални хора в ситуация, когато други се нуждаят от помощ. Герой е шефът ни, който ни приюти и ни вдъхна кураж“.
В България за наводнението не се разбрало, но студентите предвидливо уведомили родителите си, за да не се притесняват. Прибрали се обратно в родината на 4 септември да продължат следването си в Благоевград. Кирил е завършил НХГ „Св.св. Кирил и Методий“ и в момента е в трети курс „Компютърни науки и информационни системи“ в АУБ, Тодор следва журналистика, Сара – „Компютри и математика“, а Тихомир – „Политика и бизнес“.
Благоевградчанинът признава, че не иска да остане в България след дипломирането си и обмисля кариера в чужбина. Би инвестирал в България, но само след като успее зад граница. „Не ми харесва накъде са тръгнали нещата тук, не ми харесва и централизацията, че всичко се случва само в 3 града – София, Пловдив и Варна. Ако има хора като мен, които мислят да инвестират в по-малките градове, това ще се промени. Какъв е смисълът всичко да се изнася към 2-милионна София?! Благоевград е с голям потенциал за развитие на индустриална зона, еко земеделие, а близостта на курорта Бодрост дава възможност бързо да се превърне в предпочитана туристическа дестинация. Нужно е само човекът, който управлява общината, да е стабилен“, убеден е младият благоевградчанин.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
