Шефът на поддръжката в хотелски комплекс “Предел” събра мъжка компания за 1 г. от сватбата на дъщеря си

Със здрава мъжка запивка шефът на поддръжката в хотелския комплекс “Предел” Благой Поповски отпразнува първата годишнина от сватбата на дъщеря си Зоя. Комплексът е най-фантастичното място в местността Предел, в което хармонично са вплетени хотелският уют с всички екстри, включително плувен басейн, и богатството на природата – пъстри поляни с дъхави цветя, могъщи дървета, пенливи потоци. Именно до такъв поток, скрит в шумака до самия комплекс, се настани групата.
Впрочем поводът за запивката не беше годишнината от сватбата, а точно това местенце, разчистено и натъкмено като пикник. Благо реши да го покаже на един от гостите на хотела и докато се провираха по пътеката към него, се сети, че на утрешния ден преди година в къщата му е влязъл зетят Ники Георгиев.
“Зетко, да черпиш”, разпореди се Благо към момчето, което крачеше зад него, и за да не остави никакво съмнение, че зетят е голям късметлия, добави, че му е дал “най-хубавата и добре гледана мома в цяло Пиринско”, та да не се жали в почерпката. После се обади на “един убав човек от Разлог – Ристо”, и му заръча да се яви начаса край потока с пържолки, патладжан и сланинка, ама крехка. Така се сложи началото.
Пикникът беше закътан под гъстите корони на вековни буки, където слънчевият пек не достигаше. До потока имаше напалено огнище, край което в една бъчонка с течаща вода се изстудяваше ракийка. Идиличната картинка завършваше със скована маса с две редици пейки за сядане.
Според посветени преди време на мястото на пикника е имало една изтърбушена барака с боклуци, която хората на Благо разтребили, за да я превърнат в кътче за отмор и приятно прекарване.
Зетят Ники, висок и ведър симпатяга, се настани до огнището. Край него сновеше един широкоплещест здравеняк – Методи Мицев, който с нож в ръка кълцаше пържолките. Оказа се, че той е завършил техникум по хранителна промишленост и когато започна да пече на скарата червени домати, никой не подложи на съмнение думите му, че това е едно от най-хубавите мезета. Оказа се прав. Поне никой не каза обратното.
Трансмисията между огнището и масата беше Славчо Джоров – едър мъжага, натоварен с отговорната мисия да зарежда огнището с цепеници и най-вече да прехвърля цвъртящите вкусотии от нажежената плоча над огъня върху масата.
“Това е баджо Славчо – представяше го Благо на всеки, който се отбиеше край масата. – От Лешница е, като мене”, допълваше той, за да обясни защо баджо Славчо е по-важен от останалите.
Компанията на масата се допълваше от разложанина Ристо, който се палеше на тема “комити”, и Лалчо Ковачки, дългогодишен началник смяна в мината в Брежани, сега пенсионер. Тук беше и Киро Бабанов, който има вила в района. Същия ден бе тръгнал да бере риган и мащерка край комплекса, но съдбата му отреди да попадне на приятел, който почиваше в хотела, и оттам – на масата. Периодично към групата се присъединяваха и курортисти от комплекса, които Благо щедро канеше на трапезата.
Нататък е ясно – каничките с ракийка се множаха, пресушен беше галон бира и няколко кенчета. По стара нашенска традиция се вдигаха наздравици през минута-две. Като на всяка мъжка запивка, разговорите се въртяха около политиката, гурбетчийството и поминъка. По някое време Славчо донесе колона и екнаха песни. Тежки, македонски – за любов и раздяла, за болки и радости – дето пее не изпълнителят, а душата на народа.
И така – до късния следобед, когато групата се раздели с твърдото обещание пак да се събере някой ден на богата трапеза.
Дай Боже да стане.
ВАЛЕНТИН АНАНИЕВ

 

 

 

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *