Шефът на Тубдиспансера в Благоевград д-р Владимир Пандев за борбата с вирусите: Движение, добра храна, позитивни мисли и 50 г хубава ракийка вечер ни пазят здрави

• В болестта всеки е сам – близките са фенгрупа, а лекарят – треньор
• Образователната ни система не е здравословна за децата, до 5 часа следобед са на чина, кога ще тичат и играят, за да си вземат дозата движение за деня?
• Хора на 30-35 г. вече са развалини от много работа и желание бързо да постигнат успех и пари

Как да борим вирусите, да се доверим ли на народните лекове, които съпътстват човечеството от хилядолетия или да заложим на класическата медицина. Темата подхващаме с д-р Владимир Пандев, шеф на белодробния диспансер в Благоевград, лекар, отворен към всяко знание и опит и широко скроен човек. Разговорът тръгва от методите, с които някога бабите и дядовците ни и техните родители са се пазили от болести. Как са връзвали муски с различни билки и масла на вратлетата на децата и внуците с наричания за здраве. Д-р Пандев е категоричен, че тези уханни платнени торбички са пазели хората от вирусни инфекции и дава наскоро прочетена рецепта от началото на миналия век за муска със счукани зрънца хвойна, камфор и лавандулово масло срещу върлуващата тогава инфлуенца.

И защото разговорът се върти все около здравето, д-р Пандев отбелязва, че има любопитен парадокс – в здравеопазването няма определение за здраве.

„Открих най-различни определения, но нито едно от тях не изпълва със съдържание понятието здраве. Забелязали ли сте, че най- често като седнем да говорим за здраве, всъщност обсъждаме болести, вероятно защото нямаме ясна представа какво е здравето. Признавам, че и аз не знам какво е. Разрових се в някои книги и в мрежата и намерих няколко определения: „Здраве е ниво на функционалност при живите организми в състояние на хомеостаза, при което организмът е уравновесен, т.е. постъпващите и произвеждани енергия и маса са приблизително в едно и също метаболитно съотношение“. Това определение е прието на конгрес в Англия преди около 40 години. Разбрахте ли нещо, защото аз не можах и по- скоро съм объркан. През 1948 г. Световната здравна организация (това е частна организация, но все някой трябва да води на някъде медицината) дава малко по-широка дефиниция и казва така: „Какво е здраве – състояние на пълно физическо, умствено и социално благосъстояние, липса на заболяване, неспособност и непригодност“. Но какво значи „пълно физическо благосъстояние“?! Ако аз цял ден съм работил и се прибирам вкъщи каталясал, здрав ли съм, или съм болен? Разболял ли съм се от работа, като ме боли цялото тяло?! За какво социално благосъстояние пък можем да говорим на индийски йога, който с години може да седи на брега на река Ганг с една наметка, превързана с ортума около кръста, но нищо не го боли и се чувства чудесно, той здрав ли е, или е болен?!

През 1986 г. СЗО разширява определението и здравето се разглежда вече като степен, в която даден индивид или група е в състояние да реализира стремежите си и да задоволи нуждите си и да промени или да се адаптира към околната среда. Е, добре, ако аз искам да стана министър-председател, но не реализирам стремежа си, здрав ли съм, или съм болен?! Ако не задоволя нуждата си за нещо, което нямам, здрав ли съм, или не?! Последното за околната среда вече го разбирам, за жалост най-често ние не се адаптираме към околната среда, а нея адаптираме към нас и от това произтичат много заболявания. Казвам всичко това, защото здравеопазването има своите програми и се опитва да ни излекува от заболяванията. В последните 100 г. медицината много напредна, населението на земята от 1,6-2 млрд. души в началото на миналия век сега вече е 8 млрд. и това се дължи не само на подобрения стандарт на живот, в това число хигиена, но според мен основната заслуга е, че медицината успя да намери за доста болести лечение, което, ако не излекува организма напълно, то превръща болестта в състояние на ремисия, без да има последващи усложнения”, казва д-р Пандев.

.- Народната медицина обаче е спасявала човечеството в продължение на хилядолетия, нали?

– Точно така и има добри лечебни смеси от билки и минерали, които са влезли и са част от класическата медицина. Например калолечението и до днес се препоръчва при проблеми със ставно-опорния двигателен апарат. Днешната медицина използва в огромна степен естествени извлеци от растения и животни, например едно от лекарствата за лечение на хипертония е базирано на змийската отрова, защото е установено, че в определена доза тя лекува и част от хапчетата за кръвно са с животински произход. Нашият професор по фармация ни казваше, че няма отрови, има дози. И в този смисъл и ние, както нашите баби и дядовци, е добре да се обърнем към природата и към билките, с които те са се предпазвали и са оцелявали.

– Това знание не е дадено на всеки и е трупано бавно и столетия наред…

– Така е. Имало е изключително надарени хора, с чувствителност над обикновената, и за радост в България те са били много. Един от най-ярките примери в тази посока е Петър Димков, който е имал нагласата да наблюдава и да анализира лечебните качества и сила на природата и да я прилага на практика. По време на балканските войни като офицер например той забелязва, че войниците, които ядат развален хляб, не боледуват от тиф, едно страшно за онова време заболяване. Започнал да дава на своите войници само мухлясал хляб и практически няколко години преди Александър Флеминг да открие пеницилина, нашият велик Петър Димков е усетил, че в плесента има нещо лековито и го е приложил на практика. Хора като него са стигали до определени конфигурации от билки, които ефективно да лекуват една или друга болест.

– Да се върнем на основния въпрос, в сезона на вирусите да се доверим ли на народните лекове или да изберем класическата медицина за защита и превенция?

– Да се доверим, разбира се. Здравето дори да не е с ясно формулирано определение, е абсолютно задължение на всеки човек. Медицината, за да свърши своята работа, не разглежда човека като отделен индивид, а като статистическа група, на която определено лечение въздейства или не. Индивидуалният подход за съжаление не е приоритетна грижа на класическата медицина, но е ангажимент на всеки един от нас. Лекарите, казвам го с уважение към всички колеги, водят пациента от болестта до прага на здравето, но оттам пациентът сам трябва да отвори вратата и да влезе. Някои не влизат и остават на мястото, докъдето са стигнали, други се връщат към болестта, което е жалко. Затова казвам, че здравето е лична отговорност на всеки! Хората могат да се допитват до лекарите, могат и да се „облегнат“ на изпитаните народни лекове с билки, които дават ефект. Нека обясня съвсем непрофесионално как действат вирусите, за да го разберат всички. Проблемът при вирусите е, че много за кратко остават в среда, в която могат да бъдат неутрализирани от имунната ни система. Влизайки в човешкия организъм, вирусът се стреми да влезе в клетката, където е защитен и не може да бъде унищожен от имунната ни система. Клетката е автономно пространство, което не допуска дори имунната система вътре. Имунната система се справя с „нашественика“ вирус и се бори с него, когато той е влязъл в организма ни, но още не е успял да се настани в клетката. Затова антибиотици на вируси не действат, те действат на бактериите, на микоплазмите, на гъбичките, които не влизат в клетките, а се намират в органите ни или в кръвообращението. Антибиотикът в клетката също както и имунитетът не може да влезе.

– А какво можем да направим, за да не допуснем вируса в клетките си?

– Хубав въпрос. Представете си имунната система като устройството на една държава – има полиция, има и армия. Първа „влиза в бой“ с вируса „полицията“. Когато се изчерпат силите на „полицията“, организмът започва да покачва температурата и това е сигнал да „влезе в боя“ „армията“. Затова бързането да се взимат лекарства, които смъкват температурата, не е препоръчително. До 38 градуса не взимайте никакви лекарства, това е моментът, в който „тежката артилерия“ на имунната ни система се събужда и влиза в действие. Организмът ни е по-податлив към заразяване, когато до съответната зона не достига кръв. Народното понятие за това е настинка, макар че то не съществува в медицината. Студът свива кръвоносните съдове и мястото изстива, а когато това стане там вече няма „войници“, които да се бият за имунитета ни. Има доказани лекарства, които увеличават броя на клетките от имунната ни система, но другият вариант да го постигнем е здравословен начин на живот. Храната е на първо място, ако искаме да сме здрави, тя трябва да е питателна и да дава енергия на организма. Не визирам сладкото и примамливите за окото лакомства, а да се обръщаме към витамините и микроелементите от естествен произход. Знаете ли, че витамин С, който е пряко свързан с имунитета на организма и масово се препоръчва от нас, лекарите, в тези преходни сезони, е много сложна макромолекула, комплекс от сложни съединения, и ако имаме възможност да го набавим от естествени източници, той действа много по-добре от синтезирания в лаборатория. Естествените източници са цитрусите и чай от шипки. Микроелементите също можем да си набавим от естествени източници, например от киселото зеле.

Оказва се, че има огромна връзка между здравето на дебелото черво и имунитета. Откритието е на японски учени, които в продължение на много години са изследвали жители на един остров, една част от които са живели по-дълго от другите. Запитали се защо и доказали, че в определени хора има бактерия в дебелото черво, която липсва у другите и е причина едните да живеят по-дълго. Затова имунитетът започва от дебелото черво. За да функционират правилно всички микроорганизми, които живеят в нашите тела, ние трябва да ядем рационална храна. В киселото мляко например освен млечнокиселата бактерия бацилус булгарикус, за която е доказано, че влияе на имунитета ни и на здравето на дебелото черво, има още съпътстващи бактерии, които наистина повишават имунитета ни, затова яжте кисело мляко, но домашно. Кисело зеле също, ферментацията му и извлекът на всички микроелементи и витамини в него са изключително полезни за здравето на нашето дебело черво, оттам и за имунитета.

Може би не всички читатели на вестник „Струма“ ще реагират одобрително на следващия ми съвет, но алкохолът до 50 г е доказан лек, казва го науката, не аз. Това количество разширява коронарните съдове (това са артериите, които хранят с кръв сърцето). През деня не пийте, моля ви, но вечер може по 50 г хубава ракия без примеси. Тя понижава и кръвното налягане, успокоява психиката и увеличава диурезата, което пак води до намаляване на кръвното налягане и изчистване на кръвта, а също отваря и апетита. Вместо ракия през есенно-зимния сезон е препоръчително да пиете чаша червено вино.

Не се отказвайте и от тлъстите меса, в това число и от сланината. 24 са незаменимите аминокиселини в човешкия организъм, една от тях се съдържа единствено в нея. И спазвайте максимата на старите хора, ставайте от масата, преди да сте се нахранили.

Движението също силно повишава имунитета. Не говоря непременно за активно спортуване, за което най-често нямаме време, а за всяко движение, защото болестта започва там, където няма добро кръвоснабдяване. Когато човек активно се движи, кръвта отива навсякъде и свършва работата си.

Не може обаче само с храна, билки и движение да поддържаме здравето си, най-важният ни съюзник в тази посока е нашата психика. На терена на болестта ние сме сами. Братя, сестри, съпрузи са нашата „фенгрупа“, лекарят е треньорът ни, но в крайна сметка от нас зависи как ще се справим и идва на помощ здравата ни психика. Нашите мисли са нашата програма, нашата команда за оздравяване. Позитивните мисли задават на целия ни организъм програма за изцеление. Един американски пастор казва: „Следете мислите ви да бъдат добри, а не зли. Следете мислите ви да бъдат достойни, не глупави. Следете мислите ви да бъдат пълни с вяра, не със съмнения, защото само от вашите мисли зависи ще бъдете ли щастлив или нещастен, здрав или нездрав и най-щастлив е този, чиято глава е изпълнена с добри, позитивни и прекрасни мисли“. Може би всяка болест е вид изпитание за нас и по-лесно е да минем през него позитивни, отколкото да се отдадем на оплакване, самосъжаление и отчаяние, което впрочем Библията заклеймява като грях. Ако си вярващ християнин, знаеш, че Бог е до теб и винаги ще ти помага във всяко изпитание, което ти е дал, защото то не е повече от това, което можем да носим.

– Защо точно в преходните сезони вирусите се активизират и често ни повалят?

– Заради голямата температурна амплитуда сутрин и по обяд, тогава вирусите имат благоприятна среда за развитие. Когато температурите паднат до минус 10 градуса, тогава няма шмъркащи нослета, няма кихащи и кашлящи.

– Вие лично как се предпазвате от вирусите?

– Аз съм облагодетелстван, защото работя медицина и още преди вирусите да нахлуят масово при нас, идват пациенти, повалени по някаква причина по-рано от вирус. Всяко кихане и кашляне в лицето ми е вид доза ваксина, но спазвам, разбира се, основните правила, за които говорих. Пропуснах да кажа, също, че е изключително важно да има баланс на труд и почивка. Не се задържайте нощно време пред телевизора или компютъра, лягайте по-рано и ставайте по-рано и се калявайте с по-студен душ. Така организмът свиква със студа и през студения период това помага тялото ни да е добре кръвоснабдено. Незакалените хора, изложени на студ, се разболяват по-често, защото първата задача на незакаления организъм е да свие съдовете в периферията, тъй като кръвта е нужна за работата на мозъка, стомаха, сърцето…

– Много родители опитват да предпазят децата си през зимата, като ги спрат от детска градина, това удачно ли е?

– Да не ги спират! Не могат да ги предпазят от вирусите, а хубавото на болестта е, че имунната ни система се тества и се организира за съпротива. Да, децата боледуват, но имунната им система така се засилва. За съжаление нашата образователна система никак не е здравословна за децата, защото като влязат в 8 ч. сутринта в училище до 5 ч. следобед са на чина и като се приберат вкъщи, пак сядат да си допишат. Кога ще тичат, ще играят и ще изразходват енергия, кога ще си вземат дозата движение за деня, за да са здрави?! Резултатът е, че учениците стават обездвижени, хранят се с некачествени храни, психически са прекалено напрегнати. Признавам, аз съм изключително недоволен от тази система! Не разбирам защо трябва толкова много да учат! Не може едно дете да има 7 часа на ден! Това е безобразие! Ние като сме учили по 5 часа, да не би да не сме станали успешни хора?! Смятам, че правителството трябва сериозно да реорганизира цялата образователна система и да я съобрази с умствените способности, с потребността от положителни емоции, от двигателна активност и от време за почивка и покой на децата.

– Промени в образователната система се правят трудно и бавно, какво могат да направят родителите сега за децата си?

– Да ги запишат на какъвто и да е спорт, да не ги карат непременно да са перфектни в зубренето, а да ги учат да са логични и аналитични. Здравето на децата им зависи от това как днес ще ги научим да живеят утре. Разбирам, че цялата ни система е обърната към материалното и с болка виждам хора на 30-35 години, които вече са развалини от прекомерно много работа и желание бързо да постигнат успех и пари. Но целия този труд те заплащат със здравето си. Намерете разумния баланс да имате колкото е необходимо, но да живеете достатъчно пълноценно и щастливо!

Разговаря

ДИМИТРИНА АСЕНОВА