ЮЗУ преподавателят, кандидат за вицепрезидент на България през 2016 г., д-р Р. Радославов за скандалите със Симеонов и Каракачанов: Б. Борисов „дисциплинира” непослушните коалиционни партньори, защото се готви за 4-и мандат след предсрочните избори

Д-р Радослав Радославов е роден в Дупница през 1956 г. Завършва основно и средно образование в родния си град, а висше образование, специалност „Публична администрация”, в ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград. Дисертацията му е на тема „Регионално развитие”. От 10 години е хоноруван преподавател по „Публична администрация” в ЮЗУ, преподава и в Европейския политехнически университет в България. Има над 37 години и 8 месеца стаж в ХФК – Дупница, където работи като поддръжка на машини за готови лекарствени форми. Три мандата е бил общински съветник в Дупница. Бил е кандидат за кмет на общината, кандидат за вицепрезидент на Република България от партия „Българска социалдемокрация – Евролевица”. Автор е на шест научни монографии, последната от които е „Общинските полиции в Европа – полиции на общностите”.

– Д-р  Радославов, Вие получихте признание за цялостния си научен труд с удостояването Ви за почетен доцент от Академията за иновации и развитие. Какво чувство изпитвате след това признание?

– Аз никога не съм се големеел с някакви титли и няма да се големея. Устроен съм да се занимавам с наука, но при мен теорията е свързана с практиката. Съжалявам, че в политиката навлязоха страшно много хора без необходимата професионална подготовка и готовност да помагат безвъзмездно на хората. Без да чакат и да се надяват на някаква признателност. Просто работиш за народовластието и щастието на обикновените хора с ясното съзнание, че никога няма да бъдеш разбран от света на парите и изгодата на всяка цена и във всичко. Аз съм една отломка от една генерация, която отдаде най-хубавите години от своя живот за своята община и държава. Никога обаче не съм съжалявал и няма да съжалявам за това. Аз съм роден за такава съдба.

– Силни думи, но звучат малко тъжно.

– Не са силни, това е самата истина. На фона на трагедията на България те са някаква ненужна и нищо не значеща самотна мелодрама. Все пак съм благодарен, че въпреки неизбежните колебания винаги съм се опитвал да вървя по пътя на правдата и истината.

– Пътят на истината не е ли трънлив и болезнен?

– Във висока степен и от двете. Но това е животът, ако те е страх от мечки, няма да отиваш в гората. Отдавна съм осъзнал простата максима, че с политика трябва да се занимават само хората, които могат да формулират и да отстояват обществения интерес преди своя.

– Този тип политици, за които говорите, не са ли на изчезване и дали изобщо ги е имало в близката история?

– Така е. Но новият тип политици, с бронираните мерцедеси, с ежедневните кражби и непринудено презрение към обикновения човек окончателно ще довършат онова, което е останало от България – сигурно и безвъзвратно. Ако не се направи нещо, ще доограбят държавата, ще я продадат.

– Какво може да се направи, за да се спре този процес на ограбване, а и не е ли късно вече?

– Докато сме живи и не сме се предали, не е късно. Няма вечна власт – всичко е преходно и до време!

– От дни майки на деца с увреждания искат оставката на вицепремиера Валери Симеонов, тъй като той ги нарече “кресливи майки с уж болни деца”. Мислите ли, че той ще подаде оставка?

– Той няма сам да се оттегли, други ще го оттеглят. Ако не бъде махнат, ще падне цялото правителство и ще има избори през февруари-март 2019 г. Нещо, което никоя от големите партии не иска. Валери Симеонов е необходимото жертвено агне, ако искаме да има по-плавен преход към нов тип управление в страната.

– През последните дни се изнесоха факти от Агенцията за българите в чужбина, в които се хвърлят обвинения срещу Красимир Каракачанов, който е част от малката коалиция, в която участва и Симеонов. Очаквате ли нещо да се случи в голямата коалиция?

– Не! Бойко Борисов “дисциплинира” непослушните коалиционни партньори, защото се готви за 4-и мандат след предсрочните избори, които са неизбежни.

– Казвате, че изборите са неизбежни, но след всяко падане на правителство на Б. Борисов хората го избират отново. Интересна ситуация, стачкуваш, сваляш управляващите от власт и след това гласуваш отново за тях.

– Не е интересно, а разумно необяснимо. Просто “нормална” българска народопсихология на онази част от българския народ, която остана в страната. Ако не се промени цялостната политика на страната, това е неизбежно. Без да плаша никого, ще дойдат още по-тежки времена. Без ускорено догонващо развитие, на основата на минимален национален консенсус, с нова национална идея и вяра, че щастието е възможно и в България начело с хора, които са напълно наясно със своята неизбежна саможертва, иначе България няма как да бъде спасена. Ще остане само една опустошена територия и спомените за една изчезнала нация. Всъщност нищо ново под слънцето. Изчезвали са цивилизации, велики империи, та някаква си малка държава на Балканите… Как обаче ще погледнем в очите нашите деца и внуци, които все някога ще ни запитат: Защо не направихте и невъзможното да спрете разгрома и да спасите България? Това все още е възможно. Макар и трудно… за което ще трябва да се плати немалка цена.

– Вие сте преподавател в ЮЗУ, контактувате ежедневно с млади хора, които са бъдещето на България. Какви са Ви наблюденията, ще останат ли в България, или ще заминат в чужбина?

– Една част ще останат, но повечето ще избягат навън. Те не искат животът им да премине в чакане на прекрасното бъдеще. Те искат щастието веднага, тук и сега. Имат невероятно усещане за красиво опакованите лъжи на управляващите. В отворения свят нищо не може да ги спре в похода им към по-добър живот. Освен ако не стане някакво чудо и най-накрая и в България не се появи мечтаната промяна. Диалектиката на живота подсказва, че и след най-непрогледната нощ неизбежно идва светъл изгрев и нова светлина. Няма как вечно всичко да бъде все по-лошо и все по-мрачно. За това обаче трябват усилия на всеки отделен българин. Време е да се събудим като нация и да излезем от омагьосания кръг на упадъка. Дошло е време да работим за чудото, без пози и много думи.

Записа ЙОРДАНКА ПОПОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

1 Коментар

  1. академик, професор, д.н.

    Смях, ке умрам! С какво се хвали този световно неизвестен “учен”?! На 62 г. още е глаДен асистент, кичещ се с “почетен ДОЦЕНТ” (за пръв се чува за токава звание, има “почетен професор”) на измислена “академия”, завършил ЮЗУ-то и бил хоноруман там (а иначе го няма в кадровия състав)… Да вземе да се гръмне, а не да дава високопарни акъли!

    Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *