ЮЗУ студентът Ивайло Димов от Бобов дол: Бях 14-годишен, когато изкарах зад диджейския пулт Нова година и взех 300 лв. хонорар

Ивайло Димов е роден в град Бобов дол през 1995 година. Завършил е средното си образование в
Минния техникум в родния си град. В момента е студент в ЮЗУ “Неофит Рилски” – Благоевград.

– Здравей, Иво! Ти стана известен с макетите на възрожденските къщи, които правиш от подръчни материали. Разкажи нещо повече за себе си.
– Завърших средно образование в град Бобов дол, специалност “Минна промишленост”, а в момента съм студент в Югозападния университет в Благоевград, уча педагогика на изобразителното изкуство. Сега ще бъда втора година. Занимавам се с рисуване от малък, а откакто се помня, обичам предизвикателствата. На 14 години започнах да се занимавам с музика като диджей в онлайн радиа, оттам започна всичко.
– Откъде идва любовта ти към изкуството – рисуваш, обичаш музиката, да не би тази любов да е наследствена?
– Няма любов, то си идва, просто го носиш в сърцето си. Всеки един човек има своя талант и не трябва да го крие в себе си, а да го развива. Аз не мога да живея без музиката и рисуването. Никой от моите родители няма такива таланти. Те са съкратени от мината. Баща ми започна работа като строител в София, майка ми е безработна. Талантът или го имаш, или го нямаш.

– Откога рисуваш?
– Откакто се помня. Бях на 7-8 години, когато спечелих трето място на национален конкурс за рисунка. Това ми донесе много радост. Преди това ми бяха казвали, че имам талант да рисувам, но го осъзнах след това мое постижение. Представих се с портрет на Васил Левски.
– Как приемаха твоите съученици твоите награди?
– Аз нямам хубави ученически спомени. Винаги са се държали грубо с мен, защото не бях един от тях. Винаги съм мислил по-разумно, за това те страняха от мен. Всеки е с теб, докато има нужда. По този повод се обръщам към всички хора бъдете добри, защото животът е кратък, завистта е много лошо нещо, а от алчността по-лошо няма. Нека всеки помага с каквото може, защото всички сме гости на тази планета.
– Много тъжно звучат тези думи от устата на млад човек. Как се отърсваш от негативните мисли?
– Като работя. От 14-годишен работя като диджей. Обичам да забавлявам хората. Като малък бях впечатлен от чичковците, които стояха зад пулта и пускаха песни. Първия хонорар получих на 14. Бях поканен за Нова година, на 31.12.2013 г., да забавлявам празнуващите в ресторант в Радомир и оттогава не съм спирал. Работя по клубове и дискотеки. Сам се издържам. Работил съм с Валя Балканска, Веселин Маринов, Тони Димитрова… Страхотни хора. Възхищавам се на Валя Балканска. Тя има уникален глас и никога не пее на плейбек, за разлика от останалите певци, с които съм работил. Тони Димитрова е с голямо сърце. От тях има какво да се научи.

– Колко лева беше първият ти хонорар и какво си купи с тях?
– Платиха ми 300 лв., но не ги похарчих, а започнах да събирам пари за нова техника..
– Правил ли си гафове като диджей?
– Д а, разбира се, но с времето осъзнаваш къде са и ги поправяш. По време на работа изгаря колона, но това е, падаш и ставаш, изпитание. За момента в околията аз съм един от най-младите диджеи.
– Разбрах, че напоследък имаш още едно интересно занимание – изработваш макети на възрожденски къщи. Откъде ти хрумна тази идея?
– Изработката на къщите ми действа успокоително и така реших да пробвам. Направих една къща, получи се, и така направих още няколко.
По принцип аз обичам битовите работи. Продадох макетите и си купих музикална техника. Следващият ми проект е да изработя още няколко къщички, които ще разпродам на търг, а събраните средства ще дам за благотворителна цел. Първите макети продадох за по 250-300 лв.

– С какви материали изработваш макетите?
– От камък, дърво и глина. Средно материалите ми излизат по 100-ина лева, в зависимост от големината на къщата. Може би ще ме попитате защо изработвам възрожденски къщи? Защото ми харесват като визия. Като че ли във всяка къща има душа, всяка една е различна от останалите. Действат ми успокоително, като ги видя.
– Колко време ти отнема изработката на една къща?
– Макетите ги изработвам, когато съм свободен. Средно по два дни, а и повече ми отнема за един макет.

– След толкова занимания имаш ли време за дискотека, срещи с приятели?
– Това се случва доста рядко, защото по принцип моето забавление е, когато съм зад пулта и когато аз забавлявам хората. В Бобов дол положението е доста зле, за голямо съжаление. Няма дискотека, има само две заведения за бързо хранене. Бобов дол се превръща в едно село. В петък и събота вместо да цари забавление, то цари голямо спокойствие, сякаш никой няма в този град. Аз отдавна почти не живея в Бобов дол. Ходя от време на време и ми става адски тъжно. Безработицата е голяма. Родителите ми работеха в мината, но ги съкратиха. Баща ми започна работа като строител в София на 800 лв. заплата. Майка ми все още е безработна. В Бобов дол хората се спасяват кой както може. Аз се спасявам с диджейството. Трудно, но животът е такъв, трябва да се борим с него. За това състояние на Бобов дол не са виновни само местните политици, но и правителството. Никой от тях не мисли как да се създадат нови работни места. Хората обедняха и се озлобиха един към друг. Животните са по-добри едни към други от нас, хората.
– След тези черни краски, с които описа живота в Бобов дол, имаш ли намерение да емигрираш?
– Не! Бих останал в България въпреки всичко!
Записа ЙОРДАНКА ПОПОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *